П Р О Т О К О Л

Година 2020 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд ІІ състав

На двадесет и девети януари Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

Секретар: Албена Ангелова

Прокурор: Константин Тачев

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя ДИНКОВА

Административно дело номер 151 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 11.00 часа, се явиха:

ИЩЕЦ: М.Г.Х. – редовно призован, явява се лично и с пълномощника си адв. С., по пълномощно от по-рано.

СЪДЪТ разпореди да бъдат свалени белезниците на ръцете на ищеца.

ОТВЕТНИЦИ: МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО – редовно призован, представлява се от юрисконсулт П..

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – ГР. СОФИЯ – редовно призована, представлява се от юрисконсулт П..

СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СТАРА ЗАГОРА, на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ – редовно призована, явява се прокурор Тачев.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатите свидетели.

Сне се самоличността на СВИДЕТЕЛЯ Е.К.Е. – ЕГН **********, българин, български гражданин, изтърпява наказание доживотен затвор за невъоръжен грабеж придружен с убийство, без родство с ищеца.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

ИЩЕЦЪТ задава въпроси към свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ отговаря: За периода 10.082008г. до 11.01.2011г. се познавахме с М.Х.. За този, посочен от мен период от време, се намирахме в Затвора Стара Загора в една и съща група ІІ-г салон, така се водеше, като бяхме в съседни килии. Двамата бяхме в една и съща група, намирахме се в една и съща Зона с повишена сигурност /ЗПС/. Да, за посочения период от време имах ежедневни преки наблюдения върху случващото се с М., неговото състояние, неговото поведение, имах ежедневни преки наблюдения. Бяхме в различни килии. Имахме много общи мероприятия през деня, всеки ден – като престой на открито, по време на храна, по време на баня, общи мероприятия като посещаване курсове по йога и др. подобни. Престоят на открито се извършва ежедневно, по два пъти на ден, два пъти по един час, един час преди обяд и един час след обяд, два часа на ден.

За периода от 10.08.2008г. до 11.01.2011г. забелязах, че у М. се появиха негативни чувства, силни и интензивни такива, като той се чувстваше отхвърлен, отритнат, извергнат, пренебрегнат, просто се чувстваше като човек втора ръка. Тези негативни чувства се дължаха на това, че М. многократно е искал от началника на Затвора гр. Стара Загора да му осигури хранителен режим свързан с изповядваната от него религия - ислям, в която изрично е забранена консумацията на свинско месо и свински продукти, но началникът отказваше да му бъде осигурен такъв режим и затова се чувстваше така. Най-преките ми наблюдения бяха при вземането на храна и при престоя на открито най-вече. Странеше от другите, стоеше тъжен, омърлушен. Питал съм го много често какво става, да не се е случило нещо с близките и той отказваше да говори казваше: „И ти да си на мое място и ти щеше да се чувстваш така, третират ме като човек „втора ръка“ и най-вече заради самата дискриминация от началника на затвора, който отказваше да му осигури хранителен режим от безплатната храна, която му се полагаше от затвора. Също така М., ведно с многобройните си жалби и молби до началника, във връзка с това да му осигури такъв хранителен режим, много често му е прилагал съдебни решения, в които съдът е осъдил такава дискриминация за един лишен от свобода - Х.Е.Х., по негово време във варненския затвор. Също си спомням, че М. беше приложил копие на меню от софийския затвор, където всъщност има за мюсюлманите осигурен хранителен режим според вярата им. Според мен от това, че началника отказваше да осигури хранителен режим съобразен с религията ислям, в който хранителен режим /меню/, изготвен от началника на затвора, да не бъдат влагани свинско месо и свински продукти. Дискриминацията се осъществяваше точно в това, че началникът отказваше да осигури такъв режим. Според мен тази дискриминация, за която казвам, се изразяваше в това, че например в софийския затвор се осигурява безпроблемно и безпрепятствено храна на всички мюсюлмани, а в нашия затвор – не.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Свидетелят беше изведен от съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на следващия свидетел.

Сне се самоличността на СВИДЕТЕЛЯ П.Й.С. – **********, българин, български гражданин, осъден за престъпление въоръжен грабеж в особено големи размери с наказание доживотен затвор, без родство с ищеца.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

ИЩЕЦЪТ задава въпроси на свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ: За периода от 11.01.2011 г. до 10.08.2011 г. се познавахме с тук присъстващия М.Г.Х.. За този период от време се намирахме заедно в групата на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор, тъй наречената ІІ-г зона с повишена сигурност в Затвора гр. Стара Загора. За същия този период от време, при пребиваване то на М.Г. във ІІ-г ЗПС имам преки и непосредствени наблюдения спрямо него: за поведението му, състоянието му и случващото се с него като цяло. За този период от време: 11.01.2011 г. до 10.08.2011г. забелязах, че М. се чувстваше отритнат, отхвърлен, пренебрегнат извергнат, изолиран и потиснат. Изброените от мен негативни чувства, емоции и състояния бяха породени от това, че за периода 11.01.2011г. до 10.08.2011г. спрямо М. беше осъществявана дискриминация от началника на Затвора гр. Стара Загора, като същият отказваше до му осигури хранителен режим съобразно религиозните му вярвания. Като изповядваше религията ислям, храната му не трябва да съдържа свинско месо и свински продукти. Описаните от мен негативни чувства и състояния за посочения период от време бяха силни и интензивни и бяха с трайно отражение във времето през целия този период. Споменатата от мен дискриминация, осъществявана от началника на Затвора гр. Стара Загора за периода: 11.01.2011г. - 10.08.2011г., се изразяваше в това, че началника отказваше да осигури на М. безплатна храна, която се полага на лишените от свобода съобразно ежедневната им хранителна дажба по Таблица-1, без свинско месо и свински продукти, тъй като М. спазваше стриктно заложената в корана забрана да не консумира свинско месо и свински продукти и по този начин да може спокойно да изповядва религията ислям. М. също така през процесния период показваше на началника на затвора решения във връзка с дискриминация, които бяха установени по отношение на други лишени от свобода от съдилищата, но въпреки това началника отново отказваше да осигури на М. такава храна, като му казваше че няма наличие на дискриминация, тъй като всички мюсюлмани в затвора гр. Стара Загора са третирани по този начин и не им се осигурява храна съобразно религиозните им убеждения. М. също така му казваше че в затвора в София, на лишените от свобода, изповядващи религията ислям мюсюлмани, им осигуряват безпроблемно такава храна, но началника продължаваше да не осигурява такава храна и по този начин дискриминираше Х.. През този период не сме били в една и съща килия, но сме били в една и съща група – където са осъдените на доживотен затвор, килиите ни са в непосредствена близост и мога да виждам Х. по 7-8 пъти на ден, като сметнем за целия ден престоя на открито, баните, тоалетите, телефоните като излизам да се обаждам, мога да се спра набързо и да погледна през шпионката, също така съм го засичал, когато аз съм на телефон съм го виждал. Многобройно съм го виждал на ден за да имам впечатления за поведението му, състоянието му и случващото се с него като цяло. По отношение на това, че са интензивни, нали, впечатленията са ми, че се проявяват много често на ден, от 7-10 пъти, имало е случаи – всеки ден. Както изброих – чувства се отхвърлен, отритнат, пренебрегнат и много тежко също така го изживяваше, тъй като за него, като го познавам, просто има болезнено чувство за несправедливост към всякаква дискриминация. По принцип началника много пъти през годината, да кажем в месеца един път, че понякога и повече, е минавал през ЗПС, отварял е килия по килия, разговарял е с лишените от свобода. Там е много тихо, целият коридор е тих, всичко се чува, а килията на Х. не е точно срещу моята, но съседната, където мога да чуя спокойно. Чул съм такъв разговор да се провежда, даже много пъти, между М. и началника. Изповядвам религията ислям. През този период не ми беше осигурявана и на мен такава храна, съобразно религията, и даже мисля, че имам такова дело. Началникът на затвора казваше, че в затвора такава дискриминация няма. Такъв беше отговорът на началника, че на всички мюсюлмани не се осигурява такава храна в Затвора гр. Стара Загора.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други доказателствени искания, да се приключи съдебното дирене и да се даде ход на делото по същество.

С оглед изявленията на страните, че нямат други доказателствени искания, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ С.: След като се убедите в основателността на подадената искова молба и допълнителните уточняващи молби и предвид събраните по делото доказателства, моля да постановите решение, с което да уважите изцяло предявените искове срещу МП и ГДИН по периоди и стойност, както са посочени в исковата молба. Достатъчно подробни основания сме изложили в молбите, представени по делото.

ИЩЕЦЪТ: Придържам се към казаното.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите предявения иск срещу МП като неоснователни, а срещу ГДИН като недопустим. Моля за срок за представяне на писмени бележки. Заявявам, че претендирам за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ПРОКУРОРЪТ: Считам исковата молба за неоснователна, най-вече предвид обстоятелството, че този период е бил предмет на адм. дело 287/2013г. на Административен съд Стара Загора, по което претенцията е била изцяло удовлетворена. Считам че към настоящия момент няма основание за претендиране на подобна претенция и с оглед на тези обстоятелства, моля исковата молба да не бъде уважавана.

СЪДЪТ ДАВА ВЪМОЖНОСТ на пълномощника на ответника в 7-дневен срок да представи писмени бележки по делото и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.30 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: