П Р О Т О К О Л

Година 2020 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд І състав

На дванадесети октомври Година 2020

В публично заседание в следния състав

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Секретар: Николина Николова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ТАБАКОВА

административно дело номер 407 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: М.Г.Х. – редовно и своевременно призован, явява се лично.

ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА СТАРА ЗАГОРА – уведомен от предходно съдебно заседание, за него се явява юрисконсулт С., редовно упълномощена.

СВИДЕТЕЛ: З.Ж. - редовно призована, налице.

СЪДЪТ разпореди да се свалят белезниците на жалбоподателя.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатата свидетелка З. Ж..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелката З. И. Ж. - на 41 г., ЕГН **********, българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, без родство и особени отношения със страните.

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА Ж.: Работя като инспектор-психолог в Затвора Стара Загора и работя с л.св. М.Х.. При изготвяне на становището за доживотно осъдения се взема предвид както поведението му и проявите му през изминалата година, така и цялостното му поведение в затвора. Тъй като той отказва категорично да бъде изследван с психо-диагностични методи за изследване, утвърдени от ГДИН, аз нямам продуктивни резултати и доклади като изследвания и се базирам на метода на наблюдение, когато оформям становището си. Методът на наблюдението е един организиран, планиран, целенасочен метод за събиране на информация за поведението на даден човек, на дадена личност, независимо дали е осъдена или не, която информация след това се използва при изготвяне на становище и при изготвяне на прогнози за бъдещо такова поведение. Разполагам също с документи, анализирам документация, анализирам всички данни, с които разполагам от затворническото досие. Х. отказва да бъде тестван с нашите методи, като версията, която съм чувала от него, която е към мен и към другите колеги психолози, които са работили в Зоната за повишена сигурност преди мен, е, че ние не можем да бъдем обективни, когато изготвяме някакво становище, защото сме служители на Затвора и цитирам негови думи: „защото по никакъв начин няма да заплашим дребната си службица и дребната си заплата и да изготвим някакво становище, различно от това, което ни е разпредено от Началника на Затвора“, според него. Според мен М.Х. има проблем с овладяването на гнева – привидно той демонстрира една безучастност, едно равно емоционално поведение, но всъщност това е, за да прикрие гнева, който бушува в него. В месеците, в годините назад, съм ставала свидетел на сериозни избухвания от негова страна и по време на изслушване, когато трябва да бъде изслушан от Началника на Затвора, за да бъде наказан, и при комуникацията му със служители. Дисциплинарно е наказван заради обида към служител през 2019г. Аз лично съм провеждала една кризисна интервенция с него в друга ситуация, в която имаше размяна на обидни реплики между него и бивш служител, затова смятам, че има проблем с овладяването на гнева. В условията на затвора на първо място, за да се работи с някого в каквато и да било посока, той трябва да съдейства, да има желание да променя нещо себе си и да работи за тази промяна, а М.Х. заявява, че няма нужда да работи с когото и да било от служителите на затвора, защото ние не сме хора, които можем да му помогнем, ние сме под нивото му.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Във връзка с последно казаното от свидетелката, искам да попитам предлагано ли ми е включване в някакви програми или други дейности, с които да се реагира по някакъв начин да преодолея това състояние на гняв и всички други изложени проблемни зони в плана за изпълнение на присъдата ми и ако да, аз отказвал ли съм да се включа в такава група или дейност?

СВИДЕТЕЛКАТА Ж.: Аз не мога да коментирам плана за изпълнение на присъдата на М.Х.. Това е нещо, което може да коментира един социален инспектор. За да бъде включван в някаква групова терапевтична работа с други лишени от свобода, първо трябва да му бъде направена психо-диагностика на нуждите, но тъй като той отказва да му бъде направена такава, аз не мога да предложа включването на М.Х. в групова терапевтична работа.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: От становището Ви виждам, че липсата на такава диагностика не е Ви е попречило да опишете проблемни зони. Според становището Ви аз съм поставен в условия на изолация повече от 18 г. и сте дали мнение специалния ми режим да бъде продължен. Според чл.65, ал.1 от ЗИНЗС така наложеният ми режим спомага за постигане целите на наказанието. Въпросът ми е, според Вас, с какво продължаването на специалния режим ще спомогне за постигане целите на наказанието и бихте ли посочили кои точно са тези цели на наказанието, които не биха могли да бъдат постигнати, ако режимът бъде заменен със строг режим, при положение, че при замяна на специалния режим със строг, аз ще съм отново настанен в Зоната с повишена сигурност, ще бъда 22 часа заключен в килията си, единствената разлика ще бъде, че когато има общи мероприятия, няма да се налага Началникът на затвора да издава изрична заповед за включването ми в тези мероприятия.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Възразявам, г-жо Председател. Ще помоля да задължите жалбоподателя да задава конкретен въпрос към свидетелката, защото губим време за разсъждения.

СЪДЪТ намира, че поставеният от жалбоподателя въпрос касае експертно мнение, а психологът З.Ж. е тук в качеството на свидетел, поради което различното процесуално качество не позволява от съда да бъде възприет даден от нея отговор на въпроса така, както е формулиран от жалбоподателя.

По тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА отговор на така поставения въпрос от жалбоподателя към свидетелката З. И. Ж..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: В становището си сте записала, че за изминалия едногодишен период е регистрирано грубо нарушение на реда и дисциплината от мен. Въз основа на какво твърдите, че това нарушение е грубо, а не нормално и обичайно, каквото се среща в затвора?

СВИДЕТЕЛКАТА Ж.: През декември 2019г. М.Х. е наказан за притежание на метален предмет, с който може да извърши както нападение на служител или друг лишен от свобода, така и да наруши целостта на различни вещи и пособия в Зоната с повишена сигурност и смятам, че това е грубо нарушение. А през февруари 2019г., по време на общо мероприятие, в което М.Х. е включен, той влиза в словесен конфликт със служител - инспектор СДВР И. и отправя обиди към него. Смятам, че когато едно поведение е повторно и ескалира, то е грубо нарушение на реда и дисциплината.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Това означава ли, че при изготвянето на мнението Ви във Вашето становище, вие сте вкарали и онова нарушение от февруари 2019г.? Искам да кажа, че Началникът на Затвора в заповедта, с която ме е наказал, е определил нарушението не като грубо, а от психолога това нарушение се определя като грубо. Изрично в заповедта Началникът на Затвора е определил нарушението като такова по чл.100, ал.2, т.5, което не е грубо, грубо нарушение е по т.3, но защо се определя като грубо от психолога, мисля, че не е правилно това. И последният ми въпрос - в становището е записано, че сте провели една кризисна интервенция с мен. Помните ли по чия молба беше проведена тази кризисна интервенция, този разговор?

СВИДЕТЕЛКАТА Ж.: Тази кризисна интервенция беше проведена по подадена молба от М. Х..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: В тази среща-разговор аз поисках ли помощ и съдействие за това инспекторът, който до този момент работеше с мен и лишените от свобода в Зоната за повишена сигурност, повече да не работи с мен? И Вие оказахте ли ми съдействие за това? В становището е записано, че аз не търся договореност при решаване на проблемите си, а търся противопоставяне и конфронтации. Явно в този момент аз съм търсил решаване на проблемите си и съм получил такова, това вече противоречи на записаното в становището. Именно това искам да оборя, че аз търся решаване на проблемите. Имал ли съм основание, явно съм имал основание за това, защото този инспектор след този случай вече не беше инспектор в Зоната за повишена сигурност.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам повече въпроси.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Понеже казахте, че Х. отказва да бъде изследван със специализираната методика за психо-диагностика, може ли най-общо да ни кажете какво представлява тази методика и резултатите от провежданите изследвания биха ли могли да се възприемат като обективни, били ли са по някакъв начин обсъждани от други институции?

СВИДЕТЕЛКАТА Ж.: Това е методика, която е създадена от психологическа лаборатория към ГДИН и одобрена от Министъра на правосъдието. По нея се работи в цялата система на затворите и арестите в страната. От една страна, ние като психолози в затвора работим под супервизия на психологическа лаборатория и всяко едно наше становище може да бъде контролирано от психолозите в лабораторията. От друга страна, аз съм изготвяла становище по тази диагностика за няколко доживотно осъдени, които са настанени в общи помещения, за които също е била назначена от съда комплексна психолого-психиатрична експертиза и резултатите от тези становища - от моето и на експертите, съвпадат. Затова смятам, че тази диагностика е достатъчно обективна.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ освободи свидетелката З. И. Ж. от съдебната зала.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Нямам други доказателствени искания.

Като взе предвид становищата на страните, че нямат искания по доказателствата, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Според на чл.65, ал.1 ЗИНЗС така наложеният ми режим в затвора спомага за осъществяване целите на наказанието и доколкото в ЗИНЗС няма ясна формула за това какво представляват целите на наказанието, чл. 63, ал.1 от НК казва, че така наложеното ми наказание има за цел да ме поправи, да ме превъзпита да спазвам законите и добрите нрави. В ЗИНЗС са описани по какъв начин се постигат тези цели на наказание. Те се постигат чрез включването ми в програми и дейности за личностна промяна, отстраняващи факторите, формиращи риска ми от рецидив и вреди. По делото стана ясно, че не съм бил включван в такива дейности и причината за това е, че съм настанен в Зоната с повишена сигурност и съм със специален режим. Нещо повече, в предходното съдебно заседание за първи път успях да накарам един служител да каже истината защо не ми се сменя режим и защо не се включвам в такива дейности, цитирам от стр.7 от съдебния протокол показанията на св.Т. /цитира/. Ето това е главната причина, поради която с мен не се работи, многократно съм го заявявал. В затвора често ми се казва, но за пръв път това се коментира. В затвора ми се казва: „ти ще изгниеш тук в затвора, ти си осъден на доживотен затвор без замяна и няма смисъл да работим с теб да се поправяш“. Не че аз не искам, това не е вярно, че аз не искам. Стана въпрос, че през 2019г. е проведена специализирана групова работа за насилствени правонарушители и в тази групова работа са били включени, забележете, няколко осъдени на доживотен затвор, но тези, които са изведени извън Зоната за повишена сигурност. По този начин затворническата администрация дава шанс да се поправят хората, за които вече е установила, че са поправени и са ги изкарали от там. А тези, които са настанени в Зоната, като мен и които имат нужда от поправяне, от разговори за овладяване на гнева, за тях те не трябва да бъдат включени. Отделно от това не може да се остави само на субективната преценка на инспектора СДВР да преценява до каква степен съм агресивен, защото от протокола от предходното съдебно заседание става ясно, че той преценява, че съм агресивен само по това, че интонацията на гласа ми в разговорите била по-висока от нормалната. Това според него е достатъчна агресия, за да продължава да ме държи в условията на изолация. В тази връзка Европейският съд по правата на човека се беше произнесъл в решението по делото на Радев срещу България, че българските власти трябва ясно да си дадат сметка до кой момент поведението на затворника оправдава държането му при специален режим и от кой момент нататък самите условия на изолация влияят върху това неговото поведение да бъде такова. А аз съм в изолация от 18 години, като до 2017г. аз съм бил в такава изолация, която е била в нарушение на чл.3 от ЕК. След 2017г. законът се променя и имам право режимът ми да се разглежда през 5 години и достъп до съдебен контрол, но това остава само на хартия. С решение от 21.07.2020г. Европейския съд по правата на човека по делото Д.А. срещу България за пръв път даде оценка на нови вид правни механизми на защита на доживотно осъдените затворници, поставени при специален режим. Като под нови правни механизми се има предвид именно тези, които през 2017г. дават право на съдебен контрол по заповедите на Началниците на Затвора, които се произнасят всяка година. В това си решение съдът констатира, че произтичащата от специалния режим почти пълна изолация, еднообразен режим и липса на достъп до целенасочени и смислени дейности, води до негативно въздействие върху психическото и физическо състояние на лишения от свобода и сериозно намалява възможността за поправяне – това е решение от преди няколко месеца на Европейския съд по правата на човека. Също така съдът обявява, че по новите промените в закона българското правителство не е успяло да посочи нито един пример от съдебната практика, в който съдът да приложи този превантивен механизъм и да отмени заповед на Началника на Затвора. Искам да цитирам още нещо от решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България. По това дело съдът е установил, че от 2002г., откакто съм постъпил в затвора, режимът ми на изтърпяване на наказанието в затвора до 2014г. е бил в нарушение на чл.5. В това си решение съдът отбелязва, че задържането ми в затвора само по себе си е наказание и не би следвало режимът за изтърпяване на това наказание да се явява наказание върху наказанието, да утежнява наказанието. Също така, съдът сочи, че не може да се съгласи с това, че броят на исковете срещу затворническата власт както и фактът, че енергично отстоявам защитата на личните си права, може да се разглежда като надежден критерий, показващ че представлявам по-висок риск за сигурността и че следователно затворническият режим, на който съм подложен, е оправдан по някакъв начин. Въпреки това, години по-късно в процесната заповед по настоящото дело, на стр.4 долу Началникът на Затвора е записал точно същото нещо /цитира/. В т.206 от същото решение на Европейския съд по правата на човека съдът визира, че в оправдание на това, че съм държан продължителен период в такава изолация, съдът го оправдава с това, че имало един инцидент, свързан със сбиване с друг затворник. Сбил съм се с друг затворник и въз основа на това трябва да бъда държан в изолация. Но съдът казва, че нито един инцидент, свързан с насилие спрямо служител, не е посочен, посочен е само един инцидент с един затворник, което не може да убеди съда, че е достатъчно, за да бъда държан в такъв режим и то толкова продължителен период от време, защото съдът не мисли, че само от този факт може да се направи обосновката, че аз представлявам толкова голяма опасност за обществото, че трябва да бъда държан при специален режим. Никой не може да черпи вреди от собственото си противоправно поведение. Неосигурявайки ми достъп до курсове и дейности, с които по някакъв начин да преодолея проблемите, които затворническата администрация смята, че имам, а същевременно произнасяйки се в становището си, че аз не съм се поправил, затворническата администрация черпи права от собственото си противоправно поведение и от години ме вкарва в един „параграф 22“, според който, режимът не бива сменен и аз не съм извеждан от изолация в продължение на 18 години, защото не съм се поправил. А не съм се поправил, защото не съм бил включван в никаква дейност или курс, които биха показали резултати. Не казвам, че като бъда включен веднага ще се покажат резултати, че съм се поправил, но аз въобще не съм бил включван, не съм допускан до работа. А работата сама по себе си оказва влияние върху това дали даден човек се е поправил или не. А аз стоя заключен 22ч в килията с очакване да се поправя, това няма как да стане на практика. Затова моля да уважите искането ми и да отмените заповедта на Началника на Затвора, с което, за сетен път ще кажа – няма как, ако режимът ми бъде заменен на строг, аз с поведението си да застраша обществото, тъй като аз ще бъда държан на същото място, заключен в продължение на 22 часа в денонощието, но това ще е един знак от страна на съда в следващо преразглеждане на режима ми затворническа администрация да подхожда малко по-сериозно, защото през Вас минават много такива заповеди и ако погледнете ще видите, че в плана за изпълнение на присъдата са едни клишета, едни фрази, а това решава човешки съдби. Имаше колеги, които се обесиха през годините, именно заради такова отношение. Защото някой трябва да каже на човека какво следва. А не да ме държат 18 години в изолация и да казват ти си доживотен затворник, няма какво да се поправя.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Г-жо Председател, бих искала да направя само една реплика по отношение на акцента, който постави Х. в изложението си по същество и то конкретно за участието в общи мероприятия. Всъщност участието на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна в общи мероприятия може да доведе единствено до осмисляне на времето, което пребивават в Зоната и избягване на монотонието в ежедневието, но на практика същите не могат да бъдат индикатор за положителна промяна в нагласите на самите лица, тъй като в основата на всяка една промяна стоят личните характеристични данни и ценностна система на индивида и няма как да настъпи такава промяна, ако самият индивид не желае това. По същество – моля да приемете, че в конкретния случай, макар и формално да е налице материалноправната предпоставка на чл.198, ал.1 ЗИНЗС, липсва втората относителна такава, а именно поправяне и превъзпитание на осъденото лице към спазване на законите и добрите нрави. Поведението, което манифестира в Затвора Стара Загора л.св. Х., затвърждава личността му като такава с външно обвинително и нападателно поведение, безкритично към действията си и проявите. Цялостното му поведение, данните за личните му особености и нагласи сочат, че дори и след продължителен период в затвора, за затворническата администрация няма основание да се направи извод, че по отношение на същия дори и частично са постигнати целите на наказанието по смисъла на чл.36, ал.1 от НК. Поради което и у административния орган се е формирало вътрешното убеждение, че по отношение на Х. продължава да е налице необходимостта от наблюдение в строго контролирана среда, каквато е Зоната с повишена сигурност и същият трябва да продължи да изтърпява наказанието си при специален режим на този етап. Моля да приемете, че при издаване на процесната заповедта не са допуснати нарушения, съставляващи основание за нейната отмяна. Същата е съобразена с целта на закона и с целите на наказанието. С оглед изхода на делото моля да присъдите юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /реплика/: Искам да се направи ясно разграничение между участието ми в общи мероприятия и резултатите от тези общи мероприятия. Защото самото участие в това мероприятие, то не може да бъде разглеждано като поправяне, но когато аз бъда включен в една програма за преодоляване на агресията и гнева и умения за мислене примерно, резултатите, които ще даде този, който е водил програмата, те могат да повлияят върху това нещо, в зависимост от това дали защото аз съм бил там, нещо съм осъзнал, начинът ми на държание. Моля да ми бъде изпратен препис от протокола от днешното съдебно заседание.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:24 ч.

Препис от протокола да се изпрати на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: