Р Е Ш Е Н И Е

№ 73 07.05.2015 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на седми април, през две хиляди и петнадесета година, в състав

Председател: Ирена Янкова

Секретар М.П. с участието на

Прокурора Петко Г.,

като разгледа докладваното от съдия И.Янкова адм. дело №287 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по исковата молба на М.Г.Х., изтърпяващ наказание в Затвора в гр.Стара Загора, с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10090 лв —обезщетение за неимуществени вреди следствие неравно третиране на ищеца от страна на затворническата администрация на Старозагорския Затвор в периода 05.08.2008-05.08.2011г.

В исковата молба се твърди: ищецът изтърпявал от 2002г наказание „доживотен затвор без замяна”, като през периода 05.08.2008г-05.08.2011г бил в Затвора гр.Стара Загора, когато предоставяната от администрацията храна не била съобразявана с изповядваната от него религия „ислям”. В същото време, предоставяната в затвора в гр.София храна била съобразявана с изисвания, вкл.обусловени от исляма, изповядван от лишени от свобода, настанени там. Ищецът счита, с оглед изложеното е бил третиран по-неблагоприятно по признак религия и признак лично положение в нарушение на чл.4 от ЗЗдискр. Вследствие от това претърпял през визирания период неимуществени вреди —негативни състояния и изживявания, като описва чувства на пренебрегнатост, отхвърляне, потиснатост и пр. В съдебно заседание, искът се поддържа лично от ищеца. В хода по същество релевира оплаквания, че деянието, от което са произтекли вредите представлява множествена дискриминация спрямо него поради несъобразеността на храната с изповядваната от него религия и непреместването му в затвор, където това право е осигурено. Позовава се на т.22.1 от Препоръка REC 2006 на Комитета на министрите до държавите членки относно Европейските правила за затворите, във вр.с чл.4 т.6, б”в” от ППЗИНЗС, която разпоредба задължава ГД”ИН” да ги спазва. Изтъква, че приписаното на затворническата администрация бездействие не преследва в случая никаква оправдана цел. Претърпял негативни изживявания в причинно-следствената връзка с твърдяното незаконосъобразно деяние през визирания период от време.

Ответникът — Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София в писмен отговор изразява становище за недопустимост на иска поради липса на приключило с влязъл в сила акт производство, образувано пред КЗД, установяващо че описаното от ищеца деяние съставлява неблагоприятно третиране по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр. При условия на евентуалност поддържа и становище за неговата неоснователност, с оглед липса на реално самоопределяне на ищеца като мюсюлманин и липсата на вреди. Отговорът се поддържа в съдебно заседание от юрисконсулт С.С., претендира отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че не е налице незаконосъобразна дейност, от която да са произтекли вреди.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е адм.д. №7975/2012г по описа на АС София град.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

През процесния период 05.08.2008г-05.08.2011г ищецът М.Г.Х. е изтърпявал наказание в Затвора в гр.Стара Загора видно от досието на л.232 и сл. В отделни дни от този период е бил извън затвора, във връзка с конвоирането му за присъствие на заседания (общо 277 дни, според справка на л.132, като ищецът оспорва точността на справката). При първоначалното постъпване в затвора, в изготвения за ищеца доклад се сочи, че същия се определя като християнин. С молба вх.№ 58/ 30.07.2008г, датира на 21.07.2008г (л.120 и л.164 по делото) л.св.Х. изрично уведомил Началника на Затвора гр.Стара Загора, че изповядва религията ислям, определя се като мюсюлманин и тази религия не му позволява да консумира свинско месо и продукти; поискал дневния порцион храна да бъде съобразен с това.

Факта, че храната на лишените от свобода в Затвора в гр.Стара Загора, вкл.храната на л.св.Х. през исковия период не е била съобразявана с изискването на исляма за съдържанието й, като от съдържанието й не са били изключени, нито заменяни предвидените свински продукт, не е спорен. Този факт се признава от ищеца, а и се потвърждава от Справка за осигуряваната храна на лишените от свобода в Затвора в Стара Загора, касаеща исковия период 05.08.2008г-05.08.2011г (л.122). Храната е включвала свинско месо и продукти, като на всички затворници в гр. Ст.Загора е давана една и съща храна независимо от религиозните им убеждения. Според справката (л.122), храната, предоставяна в Затвора в гр.Стара Загора е била съобразена с нормативната уредба (да е безплатна и достатъчна по химически и калориен състав и съответна на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министрите на здравеопазването и на финансите (Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода). През исковия период в Затвора—гр.Стара Загора не е осигурявана храна, съобразно различните религии на лишените от свобода (същата справка), вкл.на Х., като общия брой хранения предоставени на ищеца през исковия период са 3286 бр., от които 694бр - съдържащи свинско /приспаднати са хранененията в дните, в които същият е бил извън затвора, за присъствие по дела. По делото не се доказва, че предоставяната в случаите на конвоиране на затворниците суха храна не е съдържала свинско месо/.

На 31.07.2008г до началника на затвора в гр.Стара Загора е даден рапорт на ИСДВР, в който се сочи, че до момента храната на л.св.Х. е била идентична с храната на другите лишени от свобода в този затвор /л.121/. В рапорт от 19.07.2010г се признава, че в храната на лишените от свобода присъства свинско месо, като грамажът и калорийността отговорят на одобрените таблици, Х. консумирал изцяло предлаганата му храна/л.126/.

По делото се установява още, че ищецът е пребивавал в Затвора в гр.София, вкл. за периода 10.02.2011г-30.03.2011г, като чужда делегация, настанен е в първа група (справка на л.236). Представени са по делото молби на М.Х. до този Затвор /подадени в рамките на исковия период и във връзка с престоя му там/, в които той моли да му се предостави съобразена с мюсюлманската религия храна (вх.№ М-120/03.12.2009г (на л.142) и вх.№1959/22.06.2011г на л.145). Молбите са били уважени. Представени са по делото на л.147 и сл. примерни менюта на Софийския затвор за ястията и състава им, вкл.при чернодробна диета, сочена като предоставяна и на изповядващите ислям. От изходящите от началника на Затвора в гр.София докладни (на л.146 и на л.236 по делото) се установява, че в този затвор, вкл.през исковия период, лишените от свобода, които заявят, че не консумират свинско месо се хранят с храна по чернодробната диета, която е идентична с мюсюлманската. Свинското месо и колбасите се заменят с телешко, говеждо и пилешко месо и пр.

По делото са разпитани свидетелите П.Й.С. и Е.К.Е., Юлиан Р.Б. за установяване на изповядваната от ищеца религия и твърдените като претърпени от него вреди. От свидетелските показания на свидетелите С. и Е. се установява, че ищецът през исковия период е манифестирал поведение, навеждащо че реално изповядва религията ислям. Св.Пл.С. твърди, че го е виждал да прави по пет пъти дневно намаз (молитва към Аллах), да прави ритуал „зекят”или раздаване, не ядял свинско. Този свидетел потвърждава, че през периода от м.09.2009г досега/в който период свидетеля има наблюдения/ администрацията на Затвора в гр.Стара Загора е знаела за изповядваната от ищеца религия, но не му е предоставяла съобразена с тази религия храна. Същото отнася и към храната на други затворници-мюсюлмани и будисти. Св.твърди, че ищецът се хранел само с хляб, когато предлаганите ястия съдържали свинско, оставял чиниите пред вратата, за което му се карали. От администрацията понякога се шегували и подигравали с мюсюлманите когато им предоставяли храна със свинско, което ищецът възприемал обидно, свидетелят забелязал у Х. интензивни негативни състояния —отделялал се и стоял сам, чувствал се отритнат, плачел, вкл. на свижданията, като майка му и дъщеря му го увещавали да яде всички храни, а ищецът цитирал корана, където свинското било забранено. Твърди, че причината за негативните изживявания е именно неравното третиране на ищеца, като мюсюлманин в сравнение с други лишени от свобода, изтърпяващи наказание в други затвори.

Св.Е. сочи, че ищецът разполагал и четял религиозни книги по ислям, отбелязвал мюсюлмански празници и се молел по правилата на тази религия, отказвал категорично да яде свинско месо. Потвърждава, че храната за всички л.св. в Старозагорския затвор е еднаква и включва свински продукти, за разлика от затворите в Пловдив, в София, в Ловеч. Твърди, че в някои дни двете хранения съдържали свинско и въздържайки се от нея, ищецът гладувал в тези дни, твърди,че последният се чувствал дискриминиран, потиснат от това,че администрацията не му осигурява храна без свинско месо, споделял му често негативни изживявания.

От показанията на св.Б., който е изготвил докладите за ищеца при постъпването му в Затвора в гр.Стара Загора и изпълняващ длъжността „ИСДВР” през 2008—2011г, се установява, че след първоначалното си определяне като християнин, впсисано в доклада, свидетелят не е узнал за приобщаване към друга религия. Св.твърди, че ищецът посещавал християнския параклис към затвора и получавал картички за християнски празници.

По делото се установява и не е спорно, че ищецът е подавал жалби срещу това, че храната в Затвора в гр.Стара Загора съдържа свински продукти, т.е. не е била съобразявана с изповядваната от него религия ислям. Жалби с такова оплакване са адресирани до ГД „ИН” (л.138 и сл) и до Комисията за защита от дискриминация (вх.№16-21-17 от 10.08.2011г, л.45 и сл.). В жалбата си до КЗД, ищецът твърди, че описаното бездействие на затворническата администрация в Стара Загора в периода съвпадащ с исковия по настоящото дело —05.08.2008-05.08.2011г, съставлява нарушение на чл.4 от ЗЗДискр, третиран бил по—неблагоприятно в сравнение с други лица в подобно положение— л.св.в затвора в гр.София и поискал от КЗД да установи факта на нарушението и осъди началника на затвора в гр.Стара Загора да го преустанови. По тази жалба е образувана преписка №230/2011г на КЗД. която все още не е приключила с влязло в сила решение по чл.65 от ЗЗДискр. Първоначално постановения по тази преписка акт —Решение № 220/18.07.2012г на КЗД, ІІІ специализиран състав, с което е отречено наличието на нарушение на чл.4 ал.1 във връзка с §1 т.7 от ДР от ЗЗДискр, е било отменено с влязло в сила Решение №3775 /04.06.2013г по адм.д. №7975 /2012г по описа на Административен съд София град и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В мотивите на решението по а.д.№7975/2012г на САС изрично се сочи, че съобразеността на храната с нормативната уредба не е достатъчна да отрече нарушението на установени правни принципи, какъвто е принципа за свобода на религията — чл.9 от ЕКПЧ и чл.10 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). Счетено е за доказана непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4 ал.3 вр.с ал.1 от ЗЗДискр по признак „религия”, обективирано в това, че затворническата администрация в гр.Стара Загора не осигурила възможност на изповядващите религията ислям да приемат храна съобразно убежденията си. Посоченото съдебно решение е потвърдено с окончателно по този спор Решение №2514/21.02.2014г по а.д.№10898/2013г на ВАС, VІІ о.

С протоколно определение от 23.09.2014г (л.63), съдът изиска от КЗД да отговори постановен ли е акт по същество по образуваната в комисията преписка, съобразно указанията, дадени с решението по а.д.№7975/2012г и дали същият е влязъл в сила. Съобщението е получено на 26.09.2014г(л.63). Съгласно писмо, изх.№10-00-619/28.10.2014г, постъпило в съда с вх.№3444/29.10.2014г /л.78/, производството не е приключило. При служебна справа на интернет—страницата на КЗД се установява, че последното открито заседание на КЗД, Трети състав по преписка №230/2011г е било на 05.02.2015г, като след тази дата към настоящия момент не се откри акт по чл.65 от ЗЗДискр по тази преписка.

При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска.

Независимо, че в исковата молба се сочи правно основание на предявения иск това по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр, то от изложените в нея фактически основания се следва квалификация на иска по чл.74 ал.2, вр.с ал.1 от ЗЗДискр, вр.с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като предявеният пред АС Стара Загора иск се основава в случая на твърдения за причинени на ищеца М.Г.Х. вреди от незаконни бездействия на длъжностни лица и държавни органи, представляващи по-неблагоприятно по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр третиране на същия спрямо други лица в подобно на неговото правно и фактическо положение. По—неблагоприятното третиране, обективно изразено през исковия период в несъобразяване на храната, предоставяна от затворническата администрация с изискванията на изповядваната от ищеца религия ислям относно съдържанието й.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за процесуална недопустимост на този иск поради липса на успешно приключило за ищеца производство пред КЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗЗДискр, в случаите по раздел І всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите, а според ал.2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди). Разпоредбата на чл. 74 ЗЗДискр. е материалноправна по характера си и регламентира (така както и разпоредбата на чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр) правото на обезщетение за вреди, претърпени в следствие неблагоприятно третиране. Никоя от тези две разпоредби не обуславя това право от предварителното провеждане на административно производство. Разграничителния критерий между нормите на чл.74 ал.2 от ЗЗДискр и чл.71 ал.1 т.3 от с.з е в качеството на субекта, осъществил нарушение на антидискриминационното законодателство.

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, приложим по силата на препращането в чл.74 ал.2 от ЗЗДискр, исковете по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Процесуалните предпоставки - положителни и отрицателни за допустимост на иск по чл. 1 ЗОДОВ са регламентирани в чл. 204 АПК, като успешното провеждане на производство пред КЗД не е сред тях. Въпрос по същество е въпросът дали е налице или не елемент от фактическия състав на отговорността, какъвто факт е вредоносното деяние и дали то нарушава правила, регламентиращи равенство в третирането. Настоящият състав не споделя становището, че въпросът за наличието на дискриминационното отношение е факт на гражданското право. Забраната за неравно третиране е основен правен принцип (чл.6 от Конституцията, чл.12 от ЕКЗПЧОС), като нарушението й може да се извърши не само при равнопоставеност в правоотношенията, но и в отрасли от публичното право, в които правоотношенията се основават върху неравнопоставеност на правните субекти.

Незаконосъобразността на действията или бездействията, в случая – противоречието на описаното в исковата молба деяние, приписано на затворническата администрация с антидискриминационното законодателство, съобразно правилото на чл. 204, ал.4 АПК, приложим съобразно чл. 1, ал.2 ЗОДОВ, е в компетентността на настоящия съд във връзка с предявения иск за обезщетение.

Искът е предявен срещу надлежен ответник, като считано от 01.06.2009г, с новия ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието има статут на самостоятелен правен субект, комуто с чл.12 от ЗИНЗС е възложено прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.

Искът е процесуално допустим.

По основателността на иска:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доколкото незаконосъобразното деяние, което ищецът приписва на администрацията на ответника се свързва с нарушение на антидискриминационното законодателство, то уважаването на иска е предпоставено от установяване наличие на нарушение на правото на равно третиране.

Съгласно чл.9 от КЗПЧОС, всеки човек има право на свобода на религията, на което противостои задължението на всички останали субекти за ненамеса в изповядването й. Това право е възпроизведено в чл.10 от ХОПЕС, актове които са пряко приложимо право вкл.през исковия период.

Религията е един от защитените признаци, на основата на който е недопустимо неравно третиране на лицата. Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр забранява всяка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно легалните дефиниции, дадени в ЗЗДискр, дискриминацията има две проявления - пряка и непряка. При пряката дискриминация, осъществяването й е резултат на по-неблагоприятно третиране на едно лице, отколкото друго лице при сравними сходни обстоятелства въз основа на някои от признаците, посочени в закона, т.е. при сходни условия лицата се третират различно именно по причина на това, че се различават по някои признаци. Непряката дискриминация е поставяне на едно лице в по-неблагоприятно положение на основание такъв признак, в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за целта са подходящи и необходими, т.е. лица различаващи се по определен признак се третират привидно по един и същи начин, като това води до поставяне в по-неблагоприятно положение на някой от тях, без това да е обективно необходимо и оправдано от закона. Общото и при двете форми на дискриминация е, че едно лице се поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица именно поради различие между тях по някой от признаците посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

От представените по делото доказателства се установява че от 30.07.2008г. затворническата администрация на Затвора в гр.Стара Загора е уведомена за изповядваната от ищеца Х. религия — ислям (молба вх.№ 58/30.07.2008 (л.120 и л.164 по делото). С тази молба той поискал съобразяване на храната, предоставяна от затвора с изискванията на исляма—да несъдържа свинско месо и продукти. По настоящото дело е признат за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че исляма категорично забранява консумирането на свинско месо, мазнини и др.свински продукти. Безспорно се доказа, че през периода 05.08.2008г.-05.08.2011г затворническата администрация не осигурявала възможност на изповядващите религията ислям, вкл.ищеца да приемат храна, в състава на която да не са включени свинско месо и продукти. Този извод е относим за целия период като цяло, независимо от това, че някои хранения не са съдържали свинско месо. Обстоятелствата дали ищецът реално е бил приобщен към исляма и доколко е изповядвал религията като съвкупност от субективни изживявания, са неотносими по делото. Това се потвърждава от мотивите към Решение №2514/21.02.2014г по а.д.№10898/2013г на ВАС, че не подлежи на установяване за нуждите на това производство дали лишеният от свобода действително изповядва религията ислям, достатъчно е неговото самоопределяне и уведомяването за това на затворническата администрация, за да бъде последния равностойно третиран.

За разлика храненето, предоставяно в Старозагорския затвор, на лишените от свобода в Софийския затвор, се предоставя при поискване храна, несъдържаща свинско месо и продукти. Това се установява от изходящите от началника на Затвора в гр.София докладни (на л.146 и на л.236 по делото). В тях се сочи че на лишените от свобода, които заявят, че не консумират свинско месо се предоставя съответна храна, като се изпълнява „чернодробната диета”, идентична с мюсюлманската. Свинското месо и колбасите се заменят с телешко, говеждо и пилешко месо и пр.

Като лице, заявило, че изповядва ислям, М.Г.Х. е бил неравно третиран през исковия период от администрацията към Затвора в гр.Стара Загора в сравнение със затворниците, изтърпяващи наказание в Затвора в гр.София, където при същите обстоятелства се осигурявала съответна на посочената религия храна. По делото се доказа, че ищецът е уведомил затворническата администрация за религиозните си убеждения и че те са несъвместими с употребата на свинско месо и продукти от свине, като независимо от това, на всички затворници в Старозагорския затвор се е предлагала еднаква храна, включваща такива продукти. По делото не е спорно, че предоставяната от Затвора в гр.Стара Загора храна е била безплатна, съответна по качество, състав и калории на законовите изисквания, предвидени в чл.31 от ЗИН(действал до 01.06.2009г) и в чл.84 от ЗИНЗС. Независимо от това, като незаконосъобразно от гл.т.на принципното изискване за ненамеса в свободата на религията, следва да се определи непредоставянето на такава храна от затворническата администрация на Старозагорския затвор, която да е съобразена с молбата на ищеца да не съдържа посочени продукти (чл.9 от КЗПЧОС). В случаите на непряка дискриминация не се изисква конкретно неправомерно поведение - действие или бездействие на правен субект. Възможно е при извършването на определено правомерно действие или при наличието на правомерно бездействие да се достигне до неблагоприятно третиране, както е в случая.

Установяването на неблагоприятно третиране се извършва посредством сравнение. Необходимо е да се сравнят два различни правни субекта при едно и също поведение (действие или бездействие) на друг правен субект, за да се установи дали е налице или не по-неблагоприятно третиране на единия от субектите. Посоченото бездействие на затворническата администрация към Затвора в гр.Стара Загора, обективирано през целия исков период, представлява неравно третиране на ищеца в сравнение с други лица в сходно положение, каквито са лишените от свобода мюсюлмани в Софийския затвор. Поставянето на ищеца, като изтърпяващ наказание в Старозагорския затвор в по —неблагоприятно положение в сравнение с лица в положение, сходно с неговото, но изтърпяващи наказание в Софийския затвор, не е било обективно необходимо, нито оправдано. Осигуряването на „съобразена” с исляма храна, вкл.от затворническата администрация в затвора в гр.Стара Загора не се свързва в случая с изискване храната да се обработва по специален начин или по специална рецепта, а е достатъчно да се изключат или заменят свинските продукти. Следователно ограниченията, иманентно свързани с изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в случая не сочат на оправдателни причини за несъобразяване с правилото за ненамеса в свободата на религията, до каквото се стига с отказа на затворническата администрация в Затвора в гр.Стара Загора да осигури на ищеца, като изтърпяващ наказание в този затвор, храна несъдържаща свински продукти, каквато би била съобразена с религиозните му убеждения. Поради това, описаното деяние следва да се определи като непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4 ал.3 вр.с ал.1 от ЗЗДискр по признак „религия”. (в този смисъл са мотивите към Решение №3775 /04.06.2013г по адм.д. №7975 /2012г по описа на Административен съд София град, потвърдено с Решение №2514/21.02.2014г по а.д.№10898/2013г на ВАС, VІІ о).

Следователно първата материалноправна предпоставка по чл.1 от ЗОДОВ за уважаване на предявения иск, е налице.

Налице са и втората и третата материално правни предпоставки — вреди и причинна връзка с незаконосъобразното деяние.

В случая от свидетелските показания на св.П.Й.С. и св.Е.К.Е. се установява, че през исковия период ищецът е търпял лишения и негативни психически изживявания /потиснатост, чувства на обида и пр/ следствие това, че храната, предоставяна в затвора в гр.Стара Загора не е била съобразявана с молбата му да се изключат от съдържанието й свинските продукти. Свидетелят С. категорично обвързва лишенията, претърпени от ищеца и негативните му емоционални състояния с несъобразяването състава на храната в затвора в гр.Стара Загора с изискванията на исляма. Установеното дискриминационното деяние в случая се изразява в бездействие, което е продължило през целия исков период от 3г, към който е отнесен престоя на ищеца в Старозагорския затвор, независимо че в отделни дни, ищецът не е пребивавал в посочения затвор.

Следва да се отбележи обаче, че едва след 01.06.2009г би могла да се ангажира отговорността на ГД „ИН” за това бездействие на администрацията. Дотогава ГД „ИН” е със статут на административно звено към Министерство на правосъдието, поради което за периода 05.08.2008 до 31.05.2009г, не може да бъде ангажирана отговорността й за твърденото нарушение на антидискриминационното законодателство от посочената администрация.

Обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, следствие на незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от тези незаконосъобразни действия или бездействия. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно такова, а се свързва /обуславя/ от преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на обезщетението. Законът категорично постановява, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД, единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца.

Въпросното дискриминационно поведение, в случая свързано с храненето в затворническа среда неминуемо е довело до неблагоприятно засягане на ищеца, вкл. накърняване на човешкото му достойнство, усещане за глад и лишения и негативни емоционални преживявания. Предвид посочените по-горе обстоятелства, вкл. предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания у ищеца, макар и без конкретно увреждане на здравето, както и техния период от малко над 2 год, 2 м (01.06.2009г—05.08.2011г), съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 3800.00 /три хиляди и осемстотин/ лв.

Върху тази сума ответникът дължи законна лихва считано от датата на предявяване на иска — 26.06.2013г до окончателното й изплащане. В останалата част за горницата над 3800.00 лв до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 10090.00 лв за периода 01.06.2009г—05.08.2011г, както и за периода 05.08.2008- 31.05.2009г, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.74 ал.2 отЗЗДискр, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н.Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Х., ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора в гр. Стара Загора, 2г група, СУМАТА от 3800.00 /три хиляди и осемстотин/ лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр.Стара Загора, съставляващо нарушение на чл.4 ал.3 вр.с ал.1 от ЗЗДискр, изразяващо се в неосигуряване в периода 01.06.2009г—05.08.2011г на храна, от която да са изключени свинското месо и свински продукти, съобразно изискванията на изповядваната от ищеца религия, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 26.06.2013г до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над присъдената сума до претендираната такава — 10090лв като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.Х., ЕГН **********, за осъждане на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр.Стара Загора, съставляващо нарушение на чл.4 ал.3 вр.с ал.1 от ЗЗДискр, изразяващо се в неосигуряване в периода 05.08.2008г—31.05.2009г на храна, несъдържаща свинско месо и продукти съобразно изповядваната от ищеца религия, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: