Р Е Ш Е Н И Е

№ 27 17.03.2015 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М. П. и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 517 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.Д.Б.,***, ЕГН **********, чрез адв.Л.П. против Заповед № УРИ-349з—1455/27.10.2014г на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) — Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в ОДМВР като старши полицай, група „Клон Рудник „Трояново-север”, сектор „Охрана на „Мини Марица изток” АД гр.Раднево по допълнителния щат на сектора към щата на РУП Раднево по съображения за извършване на несъвместима със службата дейност в периода 29.04.2009г-26.07.2013г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неяснота на дисциплинарното обвинение. Оспорва да е извършвал таксиметрова дейност в периода 29.04.2009г-26.07.2013г, към фирма „Валентин О. ВН” ЕООД, твърди, че не е извършил твърдяното нарушение — извършване на търговска дейност, а именно дейност на таксиметров шофьор . Счита, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на административно—производствените правила. Иска се отмяната на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът — Директор на ОД на МВР — Стара Загора, чрез процесуалния си представител — юр.М.Алексиев заема становище за неоснователност на оспорването. Счита, че дисциплинарното обвинение е надлежно формулирано от фактическа и правна страна, извършването му е обосновано с всички събрани по преписката и по делото доказателства, спазена е процедурата по издаване на оспорената заповед. Иска отхвърляне на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.Д.Б., до издаване на оспорената заповед, вкл. в периода 29.04.2009г-26.07.2013г заема длъжност „старши полицай”, в група „Клон Рудник Трояново—север”, към сектор „Охрана на Мини „Марица изток” АД по допълнителния щат на сектора към щата на РУП Раднево, към ОД на МВР Стара Загора. Същият не е декларирал извършване на търговска дейност в подавани от него за периодите на 2012г и 2013г декларации по чл.12 т.2 и чл.14 от Закона за предотвратяване и установявавне на конфликт на интереси от дати 11.03.2013г и 11.03.2014г. Като държавен служител от МВР Б. е декларирал притежание на идеална част от л.а.”Шевролет Авео” в декларации за имуществото и доходите рег.№ 3079/27.02.2012г, и рег.№ 3299 /11.03.2014г, но не и в декларация вх. №3916 от 11.03.2013г.

Дисциплинарното производство срещу М.Б. е образувано със Заповед УРИ-349-914 от 09.09.2014г на Директора на ОД МВР гр.Стара Загора /л.13/, в качеството му на ръкводител на ОД МВР Стара Загора като структура по чл.37 ал.1 т.2 от ЗМВР, на основание чл.207 ал.1 и чл.205 от ЗМВР. Повод за образуване на производството е рапорт ури: 349р-5001-05.09.2014г (л.72), съдържащ данни за извършено от служител на ОД на МВР тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно, че старши полицай М.Б. извършва търговска дейност, несъвместима със службата, таксиметрова дейност към фирма „Ен Такси” ЕООД с лек Автомобил „Шевролет Авео”. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган — комисия в състав посочени поименно председател и членове. Заповедта е връчена на Б. на 12.09.2014г, включително същият е уведомен за правата си по чл.207 ал.8 от ЗМВР.

Срокът на дисциплинарното производство, съгласно заповед №349р-1259/08.10.2014г е удължен до 10.11.2014г.

В хода на същото са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. данни за регисграцията на л.а.”Шевролет Авео” /л.30-31/, данни за регистрацията на л.а. като таксиметров; взети са писмени обяснения от служителя на 15.09.2014г /л.24/; изискани са и приобщени доказателства от досъдебно производство №сз2зм—746/2014г на РП Стара Загора— протокол за разпит като свидетел на М.Б. от 04.09.2014г, снети са обяснения от Н.В.О. на 24.09.2014г и от Д.П.С. на 17.10.2014г./л.26 и л.36/.

От събраните доказателства, представени и приети по делото се установява, че лек автомобил м.„Шевролет”, м.”Авео,”рег. № СТ8129 АМ, е регистриран в КАТ считано от 27.09.2007г, а считано от 14.04.2009г- като собственост на Татяна Иванова Божкова, съпруга на жалбоподателя (разпечатка от АИС-КАТ на л.31 по делото). С декларация с нотариално—заверен подпис от 14.04.2009г на л.56 по делото Т.Божкова е заявила съгласието си посочения л.а. да бъде използван за превоз на пътници като таксиметров автомобил във „Валентин О. ***. Посоченият автомобил е включен в списък към разрешение за извършване на таксиметров превоз №09006 на фирма „Влентин О. ЕН” ЕООД за периода от 29.04.2009г до 26.07.2013г (писмо изх.№ 1/16.10.2014г на Директора на РД „Автомобилна администрация” Стара Загора л.33). Съгласно удостоверение №003552 от 15.10.2008г, издадено от ИА „АА” М.Д.Б. е вписан като водач на лек таксиметров автомобил /л.57/.

За резултатите от дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка УРИ 349р-7770 /17.10.2014г /л.18-22/ на Комисията—ДРО, с която служителят е запознат. Описани са в справката извършените процесуални действия и са възпроизведени писмените обяснения и събраните гласни доказателства. Б. в писмените си обяснения отрича да е извършвал таксиметрова дейност и да е получавал доходи от такава. В протокол от 04.09.2014г за разпит като свидетел по досъдебно производство №764/2014г, същият е признал, че в свободното си време управлява таксиметров автомобил, вкл. вечерта на 01.09—срещу 02.09.2014г. ДРО е провел среща с Н.О.—собственик на таксиметровата фирма „6-106”, който признал, че преди около 5 години е предоставил възможност за ползване на лиценза на фирмата за извършване на таксиметрова дейност с автомобил на семейство Божкови- „Шевролет Авео”. Признава, че е виждал М.Б. да управлява автомобила, но не знаел дали извършва таксиметров превоз. П.Т. —шофьор към таксиметрова фирма 6-106, твърди, че познава М.Б. като колега шофьор на такси от 3-4 години, управлявал л.а.”Шевролет Авео”, имал радиостанция в колата и получавал поръчки от диспечера, виждал го да качва клиенти. Вечерта на 01.09—02.09.2014г повикал такси, при което се отзовал Б. и го откарал до дома му. Въз основа на тези данни, Комисията е приема, че старши полицай М.Б., е извършил тежки дисциплинарни нарушения , а именно че:

—извършва таксиметрова дейност, което е несъвместимо със службата му и в нарушеине на чл.153 ал.3 т.3, както и в нарушение на ал.6 от ЗМВР (1), както и

—в нарушение на чл.187 ал.3 от ЗМВРотм, не е декларирал с декларацията подадена на 11.03.2013г че притежава идеална част от автомобил м.„Шевролет”, м.”Авео,”рег. № СТ8129 АМ (2).

Нарушението по чл.153 ал.3 т.3 ЗМВР е квалифицирано като тежко, закоето ДРО предлага налагане на най—тежкото дисциплинарно наказание.

Обобщената справка е връчена на служителя на 17.10.2014г/л.21/, предоставена му е възможност да представи възражения. На 20.10.2014г служителят декларира, че се е запознал, дал е обяснения, няма какво да добави.

Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище УРИ 349р-7908 от 21.10.2014г (л.16), в което изводът за наличие на извършено от Б. дисциплинарно нарушение, изразило се в извършване на търговска дейност, несъвместима със службата –чл.153 ал.2 и 3 т.3 и т.4 от ЗМВР и предложението за налагане на дисциплинарно наказание, са потвърдени.

С оспорената по делото Заповед № УРИ-349з—1455/27.10.2014г, въз основа на установените в хода на дисциплинарното производство данни и предложението на ДРО, Директора на ОД на МВР — Стара Загора в качеството си на дисциплинарно наказващ орган е наложил на М.Д.Б. дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил служебното му правоотношение в ОДМВР като старши полицай, група „Клон Рудник „Трояново-север”, сектор „Охрана на „Мини Марица изток” АД гр.Раднево по допълнителния щат на сектора към щата на РУП Раднево от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна, наказанието се сочи наложено заради това, че в периода 29.04.2009г—26.07.2013г Б. е извършвал таксиметрова дейност към разрешение № 09006 на фирма „Валинтен О.—ЕН”ЕООД с автомобил „Шевролет Авео” с ДК № СТ8129АМ, собственост на съпругата му— търговска дейност, несъвместима със службата по смисъла на чл.153 ал.3 т.3, във връзка с ал.2 от ЗМВР, за което не е подал декларация, изискуема съгласно ал.6 на същата норма в декларации за 2012г и 2013г. Органът е квалифицирал деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 вр.с чл.203 ал.1 т.3 от ЗМВР, установено от събраните доказателства по проведеното дисциплинарно производство, като са взети предвид обясненията на служителя. От правна страна заповедта се основава на чл.197 ал.1 ал.6 чл.204 т.3 вр.с чл.194 ал.2 т.1 и чл.203 ал.1 т.3 от ЗМВР.

По делото са представени и приети: паспорт на регистриран електронен таксиметрови апаратат, разпечатки от фискалната памет за период от 21.04.2009 —11.04.2011г, отт 03.08.2011г-18.06.2012г и от 26.01.2012г—18.07.2013г. с обобщени данни за платени километри, оборот, бр.курсове, данни за подавани от Б. *** декларации за притежавано движимо и недвижимо имущество.

По делото са приложени и са приети като доказателства документите, образуващи дисциплинарната преписка по издаване на оспорената заповед. Представени са още паспорт на регистриран електронен таксиметрови апаратат, разпечатки от фискалната памет за период от 21.04.2009 —11.04.2011г, отт 03.08.2011г-18.06.2012г и от 26.01.2012г—18.07.2013г. с обобщени данни за платени километри, оборот, бр.курсове, данни за подавани от Б. *** декларации за притежавано движимо и недвижимо имущество, данни за подавани от Б. *** декларации за притежавано движимо и недвижимо имущество.

Разпитани са в качеството на свидетели лицата П.В.Т., Н.В.О., Д.П.С.. От показаниятана св. П.Т., работещ като таксиметров шофьор, се установява, че в работата си е виждал „М.”/жалбоподателя по делото/ да кара таксиметрова кола, като уточнява, че го е виждал „като колега”. От 2-3-4 години същият работел като таксиметров шофьор, с колата, която свидетелят считал за негова. Виждал и друг човек да кара колата. Вечерта на 01.09. срещу 02.09.2014г св.Т. се обадил за такси, поръчката била приета по радиостанцията, като „М.” дошъл да го вземе с шевролета, не му взел пари, закарал го като приятел. Свидетелят Н. В.О. твърди,че работи като превозвач, има таксиметрова фирма, подготвя документите за таксито за ДАИ и за разрешително от общината и има диспечерски пункт. „М.” дошъл при него с жена си преди около 4г, като искали да пуснат автомобил и да си наемат шофьори, виждал го да кара колата, но не знаел дали кара такси с клиенти. Няколко човека карали автомобила, като през 2013г нямало желаещи шофьори и прекратили регистрацията на автомобила като такси. Свидетелят Теньо Райков Т. работил като таксиметров шофьор от 2010—до 26.07.2013г, към фирма „Велеви”ЕООД като бил нает и управлявал „непостоянно” л.а. „Шевролет Авео”, собственост на „Татяня,или Таня”. Велеви определяли кога да кара колата. Вземал колата от кв.Севера” бл.67, имал ключ, колата била с касов апарат към Велеви, той им отчитал парите. Свидетелят признава, че виждал „М.” да кара колата, но не бил извършвал таксиметрова дейност, виждал колата с качулка и надпис „не работи”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед№ УРИ-349з—1455/27.10.2014г е издадена от Директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора, към която щатно е бил зачислен жалбоподателя, който ръководител е материално и териториално компетентния дисциплинарно наказващ орган, предвид чл.204 т.3, във връзка с чл.37 ал.1 т.2 от ЗМВР.

Заповед № УРИ-349з—1455/27.10.2014г е в необходимата писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл.210 ал.1 от ЗМВР, вкл. извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което се вменява, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва заповедта. Заповедта съдържа посочване на фактическите и правните основания, които я обуславят, поради което неоснователно жалбоподателят твърди обратното. По аргумент от ТР № 16 /31.ІІІ.1975 на ОСГК, не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържшат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административни акт, както в случая се установява от представените и приобщени обобщена справка УРИ 349р-7770 /17.10.2014г и становище УРИ 349р-7908 от 21.10.2014г на дисциплинарно разследващия орган /л.16 и сл/.

Не е налице неяснота на обвинението. Не е налице противоречие между оспорената заповед и обобщената справка УРИ 349р-7770 /17.10.2014г /л.18-22/, доколкото в последната ДРО сочи за установени две дисциплинарни нарушения, а в оспорената заповед е възприето едното от тях. Видно от посочената обобщена справка, обвинението в извършване от служителя на таксиметрова дейност, несъвместима със служебната дейност като старши полицай, е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и е обусловило предложението за налагане на най—тежкото наказание, съответно възприето и от наказващия орган. Дисциплинарното обвинение в извършване на това деяние е формулирано по ясен и недвусмислен начин и не е променяно от образуване на дисциплинарното производство със Заповед УРИ-349-914 от 09.09.2014г на Директора на ОД МВР гр.Стара Загора /л.13/ — до издаването на оспорената Заповед № УРИ-349з—1455/27.10.2014г на Директора на ОД МВР гр.Стара Загора, с оглед на което произтичащите от това възможности за реализиране правото на защита са осигурени.

Съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени по характер и да обуславят отмяна на заповедта на това основание. В съответствие с изискването на чл.206 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание е предоставил възможност на служителя да представи писмени или устни обяснения, взел е предвид тежестта на нарушението и преценил за относими събраните по дисциплинарната преписка доказателства. Разгледани, подложени на преценка и обсъдени са събраните по дисциплинарната преписка доказателства, от които органът е извел, че Б. е допуснал виновно нарушение на служебната дисциплина, тежко по характер и обуславящо дисциплинарно наказание от вида на наложеното. Спазени са сроковете по чл.195 ал.2 от ЗМВР—двумесечен от откриване и двегодишен от извършване на деянието, съставляващо дисциплинарно нарушение. В случая двегодишния срок, броен, считано от 26.07.2013г, на която дата се сочи преустановена несъвместимата със службата дейност, не е изтекъл към датата на заповедта. Изложените от жалбоподателя доводи за нарушаване на процесуални правила са неоснователни.

Основателен е доводът на жалбоподателя за неправилно посочване на материалноправните разпоредби, които са били нарушени. Нарушението на служебната дисциплина е вид правонарушение, поради което притежава всички негови общи признаци като деяние /действие и бездействие/, противоправност - обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение и наличие на вина у служителя като психическо отношение на дееца към извършеното. Наличието на несъответствие между фактически осъщественото деяние с правно дължимото се преценява с оглед действащия към датата на осъществяване на деянието закон. В случая посочените в заповедта като нарушени разпоредби от ЗМВР, обн.ДВ бр.53 от 27.06.2014г не са били в сила към периода 29.04.2009г-26.07.2013г, с който се свързва дейността. Съгласно посочената от органа норма на чл.153 ал.3 т.3 от ЗМВР, несъвместимост със службата в МВР е налице когато държавните служители извършват търговска дейност, а извършване на такава дейност по аргумент от ал.2 е забранено. В ал.6 на чл.153 е визирано задължение за служителите да декларират в седем дневен срок възникване на обстоятелства по ал.1 и ал.3. Забрана със същото съдържание обаче е била предвидена и в отменения ЗМВР (действал в периода 24.02.2006г—26.07.2014г), а именно разпоредбата на чл.177 ал.2 ЗМВР отм, със съдържание съответно на чл.157 ал.2 от действащия ЗМВР. Съответно с ал.3 т.3 на чл.177 от ЗМВР отм., забраната е била отнесена и към извършването на търговска дейност, а с ал.7 на чл.177 от ЗМВРотм, е въведено задължение за деклариране на обстоятелствата по ал.1,3 и ал.5 в 7—дневен срок от възникването. След като разпоредбата на чл.177 от ЗМВР (отм) е била действащо право в периода 29.04.2009г-26.07.2013г, като служител на МВР жалбоподателят е следвало да съобразява поведението си с това правило на поведение. Независимо от неправилната правна квалификация на деянието, съдът намира, че само по себе си това нарушение не обуславя отмяна на заповедта само на това основание. С оглед съдържанието на чл.153 ал.2, ал.3 т.3 и ал.6 от ЗМВР, съответно на съдържанието на разпоредбите на чл.177 ал.2, ал.3 т.3 и ал.7 от ЗМВР отм, непосочването на относимите правни норми от отменения закон, в случая не е възпрепятствало възможността наказаното лице да разбере за какво точно е ангажирана дисциплинарната му отговорност и да организира адекватно защитата си, нито за съда е налице пречка да провери законосъобразността на издадения акт. Описаното от фактическа страна деяние правилно е преценено от органа като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на действащия ЗМВР (чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.203 ал.1 т.3). Оценъчната дейност отношение тежестта на нарушението и степента на обществената опасност, наред с правните основания за упражняване на предвиденото в закона правомощие се следват по действащия към извършването им нормативен акт— в случая действащия ЗМВР.

Деянието, за което е повдигнато дисциплинарно обвинение обаче е необосновано от събраните по преписката и по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.2 от ЗМВР /отм/, държавните служители в МВР не могат да извършват дейност несъвместима със службата им, като такива несъвместими със службата в МВР законодателят е определил различни хипотези, каквито са били изброени в разпоредбите на чл.177 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗМВР/отм/. Разпоредбата на чл.177 ал.7 от ЗМВР предвижда задължение за служителя —при настъпване на обстоятелства, за несъвместимост държавния служител да подаде декларация. Неподаването на декларация по чл.177 ал.7 съгласно чл.227 ал.1 т.3 отЗМВР отм, респективно неподаването на декларация по чл.153 ал.6 съгласно чл.203 ал.1 т.3 от действащия ЗМВР, е определено като тежко нарушение на служебната дисциплина. В случая, нарушението е индивидуализирано като деяние по извършване от служителя М.Б. на таксиметрова дейност с посочени л.а. ив посочен времеви период към разрешение № 09006 на фирма „Валентин О. ВН”ЕООД— търговска дейност. В оспорената заповед извършването на таксиметрова дейност е определена като търговска без да са посочени други характеризиращи я като такава обстоятелства, нито други прояви на поведението на лицето. Такива не са посочени и в документите, образуващи дисциплинарната преписка. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 34/1999г за таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници може да се извършва от както от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и издадено от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица разрешение за таксиметров превоз на пътници (ал.1), така и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1 (ал.2).

Легално определение на понятието „търговец” може да се извлече от чл.1 от Търговския закон. За да бъде такова едно лице (физическо или юридическо), то трябва по занятие да извършва някои от дейностите, изброени в ал. 1 на чл. 1, или пък същите лица да са образували предприятие, което по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже и да не се извършват дейностите по ал. 1 (чл. 1, ал. 3 ТЗ). В ал. 1 на чл. 1 ТЗ акцентът е поставен върху това, лицата по занятие да извършват такива сделки, т. е. това да е негова основна дейност /постоянна заетост/ и източник на доходи, а по ал. 2 - да има предприятие, чийто предмет на дейност и обем на делата да изисква воденето на делата му по търговски начин. В конкретния случай за жалбоподателя не са установени нито първата, нито втората предпоставка на чл. 1 от Търговския закон. Същият няма образувано търговско предприятие по смисъла на закона, нито пък е установено, че същият по занятие, т.е.постоянно и редовно, със стопанска цел, е предоставял таксиметрови услуги. Действително, от показанията на св.Д.С. и св.П.Т. се установява, че са виждали как жалбоподателят управлявал таксиметровия автомобил, който същевременно е и собствен, но не се установява дали се касае за инцидентен случай или за трайно поведение,нито белезите, по които да се прецени. Събраните по делото доказателства не установяват условията, при които е упражнявана дейността и нейния обем, за да се анализира дали тя има характер на търговска за М.Б.. Този извод не следва автоматично от снабдяването на автомобила с разрешение за извършване на таксиметров превоз, нито от поставянето на фискално устройство. Таксиметрова дейност може да се извършва от водачи и без да са регистрирани те като търговци (чл.3 ал.2 от Наредба №34/1999г). В случая се установява, че таксиметрова дейност е била извършвана с въпросния автомобил и от св.Т.Т.. Поради това, както и поради липса на други категорични доказателства относно прояви от поведението на жалбоподателя, не може да се направят изводи за характера и интензитета на дейността, извършвана от него с въпросния автомобил. При тези данни, не се установява наведеното в оспорената заповед обстоятелство за несъвместимост — жалбоподателят да е упражнявал търговска дейност в посочения времеви период.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не се установи да е извършено от жалбоподателя нарушение с индивидуализиращите му белези, посочени в оспорената заповед, т.е. недоказано е, че за служителят от МВР —М.Б. е възникнало задължение да декларира обстоятелство, обективиращо дейност, несъвместима със службата му, неизпълнението на което да обуславя налагане на дисциплинарно наказание по чл.203 ал.1 т.3 от ЗМВР.

Поради изложеното, жалбата се явява основателна, а оспорената заповед, като незаконосъобразна поради противоречие с материално правните разпоредби на ЗМВР, следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.Б.,***, Заповед № УРИ-349з—1455/27.10.2014г на Директора на Областна дирекция на МВР — Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в ОДМВР като старши полицай, в група „Клон Рудник „Трояново-север”, сектор „Охрана на „Мини Марица изток” АД гр.Раднево по допълнителния щат на сектора към щата на РУП Раднево , като незаконосъобразна.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: