Р Е Ш Е Н И Е

№ 253 23.10.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 347 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 47, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” /ППЗДАНС/.

Образувано е по жалба на М.С.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Б. от АК - Кюстендил, против акт за отнемане на разрешение за работа в стратегически обект на работници от „Мини Марица – Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, обективиран в писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, в частта, с която е отнето разрешението за работа в стратегически обект „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, на работника М.С.Н.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че актът е необоснован от фактическа страна с посочване на релевантните фактически обстоятелства, субсумиращи се във възприетото от решаващия административен орган материалноправно основание по чл. 45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС за упражнената компетентност. Твърди, че към датата на издаване на оспорения акт не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, поради което липсва нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът в хипотезата на чл.45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС свързва отнемане на издадено разрешение за работа в стратегически обект. Направено е искане за отмяна на обжалвания административен акт, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор по чл.163, ал.2 от АПК и писмено становище, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че доколкото в Предизвестие изх. № УП-01-69/ 04.03.2015г. и Заповед № 19 от 04.03.2015г. на Управителя на клон Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, за прекратяване на основание чл.328, ал.1, т.12 от Кодекса на труда на трудовото правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от М.Н., е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение /лицето не отговаря на изискванията на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС, тъй като с писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на ТДНС работодателят е уведомен, че на Н. се отнема издаденото разрешение за работа в стратегически обект, поради изменение в изискванията на чл.45, ал.1, т.2 във вр. с чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС/, с получаването на 15.04.2015г. на предизвестието и заповедта, М.Н. се счита за уведомен за постановеното отнемане на разрешение за работа в стратегически обект. Твърди, че обективираното във връчените на Н. на 15.04.2015г. предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение следва, да се приеме като писмено съобщение за издаването на административния акт по см. на чл.61, ал.2 от АПК, поради което жалбата против акта с вх. № СЗ-32-3300/ 27.07.2015г., се явява процесуално недопустима, като подадена след изтичане както на законово регламентирания преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, така и на този по чл.140, ал.1 от АПК. По същество излага съображения, че обжалваният акт е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактическите и правните основания за издаването на акта. Поддържа, че от приложените към административната преписка и представени по делото доказателства безспорно се установява наличието на обстоятелство, съставляващо нормативно регламентирана към датата на издаване на оспорения акт предпоставка по чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС за отнемане на издаденото на М.Н. разрешение за работа в стратегическия обект. С подробно съображения обосновава че обжалваният акт, като издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност; в предвидената от закона форма; при спазване на процесуалните правила; в съответствие с приложимия материален закон и при съблюдаване целта на закона, е правилен и законосъобразен.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – М.С.Н., е бил назначен на работа в „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, на длъжност „шофьор на автобус/ товарен автомобил извозващ хора”, изпълняващ трудовата си функция в участък „Автотранспорт” на рудник „Трояново – север”, с Ковачево, съгласно Допълнително споразумение № 1301/ 24.09.2012г. към трудов договор №16/ 03.06.2010г. /л.91 – л.96 по делото/. В Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора е постъпило писмо вх. № СЗ-32-219/ 19.01.2015г. от Изпълнителния директор на „Мини Марица - Изток” ЕАД, гр. Раднево, с което съгласно чл.46, ал.1, т.1 и на основание чл. 46, ал.2 от ППЗДАНС уведомява, че по отношение на лицето М.С.Н. с издадено разрешение за работа в стратегически обект рег. № СЗ-31-1877/ 22.04.2013г., има промяна на обстоятелствата, видно от писмо УРИ: 327000-44 от 06.01.2015г. на Районно управление „Полиция” – гр. Раднево. Съгласно посоченото писмо на Началника на РУП - Раднево /л.115 по делото/, в РУП – Раднево е образувано ДП № ЗМ 400/ 01.12.2014г. срещу лицата М.С.Н. и Румен Йорданов Йовчев и двамата работници в рудник „Трояново – север”, с. Ковачево на длъжност шофьори, за това, че на 30.11.2014г. в 16.40 часа Н. като водач и Йовчев като пътник с л.а рег. № СТ9927АМ, собственост на „Мини Марица - Изток” ЕАД, са спрени за проверка на главния портал на рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, при опит да изнесат от територията на рудника 310 литра индигирано дизелово гориво.

С оспорения в настоящото съдебно производство акт за отнемане на разрешение за работа в стратегически обект на работници от „Мини Марица – Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, обективиран в писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора /л. 16 по делото/, на основание чл.45, ал.1, т.2 във вр. с 46, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, е отнето разрешението за работа в стратегически обект на работника М.С.Н.. От фактическа страна постановеното отнемане на разрешението е обосновано с образувано срещу лицето ДП № ЗМ 400/ 01.12.2014г.

Обжалваното писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” - Стара Загора, е изпратено единствено на Изпълнителния Директор на „Мини Марица - Изток” ЕАД. На основание чл.328, ал.1, т.12 във вр. с чл.326, ал.2 от КТ, от Управителя на клон рудник „Трояново-север” на „Мини Марица - Изток” ЕАД, в качеството му на работодател, е отправено едностранно писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на М.С.Н. на длъжност „шофьор на автобус/ товарен автомобил, извозващ хора” в участък „Автотранспорт” при клон рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /л.103 по делото/. В предизвестието е посочено, че съгласно утвърдената и връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност, работникът следва да отговоря на изискванията на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС за периода на трудовото правоотношение, включително да няма образувани досъдебни производства за умишлени престъпления от общ характер. С писмо изх. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. Директорът на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора е уведомил, че е отнето издаденото на М.Н. разрешение за работа в клон Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, поради изменение в изискванията на чл.45, ал.1, т.2 във вр. с 46, ал.1, т.1 от ПППЗДАНС /образувано ДП № ЗМ 400/ 01.12.2014г./, поради което е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от М.Н.. Със Заповед № 19 от 04.03.2015г. на Управителя на клон Рудник „Трояново-север”, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от 16.04.2015г., е прекратено трудовото правоотношение с М.С.Н. /л.105 по делото/.

От представеното и прието като доказателство по делото Постановление № 1146/ 2014г. от 01.04.2015г. на прокурор при Районна прокуратура – Раднево е видно, че е било образувано досъдебно производство № ЗМ 400/ 01.12.2014г. /пр. преписка № 1146/ 2014г. по описа на РП – Раднево/, срещу лицата М.С.Н. и Румен Йорданов Йовчев за това, че на 30.11.2014г. в Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, в качеството си на длъжностно лице – шофьор и чрез използване на МПС – микробус „Фолксваген каравел” с рег. № СТ9927АМ, след като предварително се сговорили за осъществяването на кражба която не представлява маловажен случай, отнели чужди движими вещи - 310 литра дизелово гориво, собственост на „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново-север”, с Ковачево, без съгласието на негов представител – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. С посоченото постановление на прокурор при РП – Раднево, досъдебното производство е прекратено, поради наличието на основанията за прилагане на чл.218б от НК и налагане на наказание „глоба” по административен ред, тъй като стойността на предмета на престъплението е до размера на две МРЗ; предметът на престъплението е възстановен и Н. и Йовчев не са осъждани за такова престъпление и не им е налагано административно наказание за такова деяние.

След влизане в сила на Постановление № 1146/ 2014г. от 01.04.2015г. на прокурор при Районна прокуратура – Раднево за прекратяване на образуваното досъдебно производство № ЗМ 400/ 01.12.2014г. /пр. преписка № 1146/ 2014г. по описа на РП – Раднево/, жалбоподателят в настоящото производство – М.С.Н., с молба вх. № СЗ-31-2393 от 01.06.2015г., е направил искане до Териториална Дирекция „Национална сигурност” – Стара Загора да му бъде възстановено разрешението за работа в „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново-север”, тъй като отговаря на изискването на чл.45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС. Направено е и искане в случай на отказ да бъде възстановено отнетото разрешение за работа, да бъде посочен административния акт, с който му е било отнето издаденото разрешение за работа в клон рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, тъй като този акт засяга правата му и има законово основание и правна възможност за обжалване.

Със Заповед рег. № СЗ-28-84 от 13.07.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” – Стара Загора /л.11 по делото/, на основание чл. 62, ал.2 от АПК, е поправена допусната очевидна фактическа грешка в писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. за отнемане на разрешения за работа в стратегически обект на работници от „Мини Марица - Изток” ЕАД, Рудник „Трояново-север”, като „чл.45, ал.1, т.2” от ППЗДАНС се заменя с „чл. 45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС”.

По жалба на М.Н. с Решение № 209 от 13.11.2015г. по адм. дело 326/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора заповедта е отменена. С влязло в сила Решение № 7401/ 13.06.2017г. по адм. дело № 3329/ 2016г. по описа на ВАС е отменено решението на Старозагорския административен съд и е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Милен Н. против Заповед рег. № СЗ-28-84 от 13.07.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” – Стара Загора за поправка на очевидна фактическа грешка /л.191-л.194 по делото/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, като подадена след изтичане както на законово регламентирания преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, така и на този по чл.140, ал.1 от АПК. Без съмнение оспореният акт за отнемане на разрешение за работа в стратегически обект на работници от „Мини Марица – Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, обективиран в писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” - Стара Загора, представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. При липса на специална правна уредба в ЗДАНС и ППЗДАНС относно издаването, съобщаването и обжалването на акта, субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите на общия закон – Административно-процесуалния кодекс. Съгласно нормата на чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Съответно начина и реда на съобщаването на административните актове са регламентирани в чл. 61 от АПК, като в ал.2 на чл.61 е предвидено, че съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В случая по делото няма данни дори като индиция, още по-малко доказателства /а и не се твърди от ответника по жалбата/, че оспореният административен акт е бил съобщен на жалбоподателя М.Н. по някой от законово регламентираните в чл.61, ал.2 от АПК начини. Съдът не възприема възражението на процесуалния представител на ответника по жалбата, че доколкото в Предизвестие изх. № УП-01-69/ 04.03.2015г. и в Заповед № 19 от 04.03.2015г. на Управителя на клон Рудник „Трояново-север” за прекратяване на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ на трудовото правоотношение М.Н., изрично като основание за прекратяването е посочено че лицето не отговаря на изискванията на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС, тъй като с писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на ТДНС работодателят е уведомен, че на Н. се отнема издаденото разрешение за работа в стратегически обект, поради изменение в изискванията на чл.45, ал.1, т.2 във вр. с чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС, следва да се счита, че оспореният административен акт е съобщен на М.Н.. На първо място несъстоятелно е твърдението, че Предизвестие изх. № УП-01-69/ 04.03.2015г. и Заповед № 19 от 04.03.2015г. на Управителя на клон Рудник „Трояново-север” за прекратяване на трудовото правоотношение на М.Н., имат „функцията” на съобщение по чл.61, ал.2 от АПК за издаването на обжалвания административен акт. Предизвестието съотв. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, нито обективират изходящо от административния орган писмено съобщение по см. на чл.61, ал.2 от АПК за постановения от органа акт, нито могат да имат характер на такова съобщаване – позоваването на писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на ТДНС и възпроизвеждането на неговото съдържание е направено единствено с цел обосноваване на упражненото от работодателя право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с работника М.Н. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Действително с получаването на Предизвестие изх. № УП-01-69/ 04.03.2015г. и Заповед № 19 от 04.03.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение, жалбоподателят е узнал за наличието на акт за отнемане на издаденото му разрешение за работа в стратегически обект, но законът в разпоредбата на чл. 149, ал.1 от АПК регламентира като начален момент, от който започва да тече срока за оспорване на административните актове по съдебен ред, не узнаването, а съобщаването за издаването на акта. Обстоятелството, че към датата на издаването на акта разпоредбата на чл.47, ал.1 от ППЗДАНС е предвиждала изпращането на екземпляр от акта за отнемане на издадено разрешение единствено на ръководителя на стратегическия обект, не означава, че административният орган не е имал задължението по чл.61, ал.1 във вр. с ал.2 от АПК да съобщи за издаването на акта на лицето, спрямо което е постановено отнемане на разрешението за работа. В този смисъл измененията и допълненията на чл.47 от ППЗДАНС /ДВ бр. 68 от 2015г./ само изрично регламентират, а не въвеждат занапред прилагането на правилата и реда по АПК за съобщаването и обжалването на акта, тъй като субсидиарното прилагане на АПК се следва от правната същност на отнемането на разрешението за работа в стратегически обект като индивидуален административен такъв по см. на чл.21, ал.1 от АПК. В случая съобщаване на акта за отнемане на разрешението за работа на М.Н. в „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново-север”, не само че не е направено по надлежния ред и при спазване на изискванията на закона, но всъщност изобщо не е било извършено дори и след подадената от Н. молба вх. № СЗ-31-2393 от 01.06.2015г., поради което възражението на ответника за изтекъл срок по чл.149, ал.1 от АПК, се явява неоснователно.

С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По аргумент от разпоредбата на чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, компетентни да разпоредят отнемане на издадено разрешение по чл. 40, т.2 от ППЗДАНС /разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности/, са органите по чл.44, ал.1 ППЗДАНС т.е органите в чиято компетентност е издаването на разрешенията, а именно Председателят на ДАНС или оправомощени от него длъжностни лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед рег.№ З - 3832 от 28.10.2014г. е видно, че Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл.9, ал.2 от ЗДАНС във вр. с чл.40, ал.1, т.2, чл.44, ал.1 и чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, е оправомощил да издават разрешения по чл.40, ал.1, т.2 от ППЗДАНС за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности, както и откази за издаване такива разрешения и отнемане на издадени разрешения по чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, Заместник-председателите на ДАНС и Директорите на ТДНС, съобразно тяхната териториална компетентност. С оспорения акт се отнема разрешение за работа в стратегически обект „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, който обект е на територията на област Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че обективираният в писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора акт за отнемане на разрешение за работа в стратегически обект „Мини Марица - Изток” ЕАД на работника М.С.Н., е издадено от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед рег. № З - 3832 от 28.10.2014г. на Председателя на ДАНС правомощия по чл.46, ал.1 от ППЗДАНС.

При извършената от съда проверка досежно спазването на нормативно установената процедура по издаването на акта, съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание. Производството по издаване на акт рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” - Стара Загора за отнемане на разрешението за работа в стратегически обект „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново-север”, е било инициирано от ръководителя на стратегическия обект - Изпълнителния директор на „Мини Марица - Изток” ЕАД, поради получаването на данни за настъпване на обстоятелство, относимо към разрешителното за работа в стратегическия обект на лицето М.С.Н. – работник в „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново - север”, с. Ковачево, като обжалваният акт е постановен след като са установени и преценени всички относими за издаването му факти и обстоятелства.

Оспореният акт рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора за отнемане на разрешението за работа в стратегически обект „Мини Марица - Изток” ЕАД на работника М.С.Н., поправен със Заповед рег. № СЗ-28-84 от 13.07.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” – Стара Загора за поправка на очевидна фактическа грешка, е постановен в предвидената от закона писмена форма, при спазване на изискванията по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Посочено е правното основание за издаването на акта - чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС /изм., в приложимата редакция на разпоредбата ДВ №17/ 2008г./ във вр. с чл. 45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС /отм. ДВ бр. 63 от 12.08.2016г./ Фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за издаването на административния акт, са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая фактическите констатации, обосноваващи наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС за отнемане на издаденото на М.Н. разрешение за работа в стратегически обект, а именно че лицето е престанало да отговаря на някое от изискванията по чл.45, ал.1 от ППЗДАНС, са посочени в обжалвания акт /образувано срещу лицето ДП № ЗМ 400/ 01.12.2014г./ и са обективирани и могат да бъдат еднозначно изведени от други приобщени към административната преписка по издаването на акта документи - писмо вх. № СЗ-32-219/ 19.01.2015г. от Изпълнителния директор на „Мини Марица - Изток” ЕАД, гр. Раднево, с което уведомява, че по отношение на лицето М.С.Н. с издадено разрешение за работа в стратегически обект рег. № СЗ-31-1877/ 22.04.2013г., има промяна на обстоятелствата; писмо УРИ: 327000-44 от 06.01.2015г. на Районно управление „Полиция” – гр. Раднево за образувано срещу М.Н. досъдебно производство № ЗМ 400/ 01.12.2014г. и др. С оглед съдържанието на обжалвания акт и на посочените документи, наличието на релевантния юридически факт /образувано срещу лицето досъдебно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер/, с чието проявление нормативно се свързва отнемането на издадено разрешение за работа в стратегически обект, се явява обосновано от фактическа страна. В този смисъл мотивите за упражненото административно правомощие, обосноваващи кои факти и обстоятелства са обусловили постановяването на оспорения акт, се съдържат в акта и в предшестващи издаването на акта документи. Ето защо съдът приема че е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4, от АПК за излагане на фактическите и правни основания за обективираното в обжалвания акт волеизявление.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. В случая съдът приема, че обжалваният акт № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. за отнемане на разрешението за работа на М.Н. в стратегически обект, е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.4 от ЗДАНС, една от дейностите, възложени на Държавна агенция „Национална сигурност”, е тази по осигуряване сигурността и защитата на стратегически за страната обекти и дейности. Стратегическите обекти са част от критичната инфраструктура на страната, като елемент от дейността по осигуряване на тяхната сигурност и защитата им, е и нормативно въведения разрешителен режим за работа и изпълнение на задачи в стратегическите зони на стратегическите обекти. Възможността за извършване на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, е подчинена на разрешителен режим. За издаване на разрешение, съответно и като условие за възникване на правото да се упражнява трудова дейност или да се изпълнява задача в стратегически обект и в зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, нормативно, в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС, са предвидени изисквания, на които трябва да отговарят лицата. Едно от тези регламентирани изисквания е било това по чл.45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС / отм., ДВ бр. 63 от 12.08.2016г./ - срещу лицата да няма образувани съдебни или досъдебни производства за умишлени престъпления от общ характер. На нормативно предвидените условия за получаване на разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, лицата следва да отговарят както към момента на кандидатстване за работа, така и през целия период на изпълнение на трудовата функция или на възложената задача в стратегически обект. Аргумент за това е разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС /изм., в приложимата редакция ДВ №17/ 2008г./, съгласно която се отказва издаването на разрешения по чл.40, т.2 /разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности/, а издадените се отнемат, когато компетентните органи установят, че лицата не отговарят или са престанали да отговарят на някое от изискванията на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС. Следователно при възникването на обстоятелство, водещо до несъответствие на лицето с нормативно установените изисквания за разрешаване извършването на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти, компетентният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да постанови акт за отнемане на издаденото на това лице разрешение по чл.40, т.2 от ППЗДАНС.

В случая оспореният акт рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” - Стара Загора за отнемане разрешението за работа в стратегически обект „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, поправен със Заповед рег. № СЗ-28-84 от 13.07.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” – Стара Загора за поправка на очевидна фактическа грешка, е постановен на основание чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДС /изм., в приложимата редакция на разпоредбата ДВ №17/ 2008г./ във вр. с чл. 45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС /отм., ДВ бр. 63 от 12.08.2016г./. С оглед извършената със Заповед рег. № СЗ-28-84 от 13.07.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” – Стара Загора на основание чл. 62, ал.2 от АПК поправка на допусната очевидна фактическа грешка в писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. за отнемане на разрешения за работа в стратегически обект на работници от „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново-север”, която заповед е потвърдена с влязло в сила Решение № 7401/ 13.06.2017г. по адм. дело № 3329/ 2016г. по описа на ВАС, преценката за материалната законосъобразност на обжалвания акт следва да се извърши именно съобразно нормативното предписание на 45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС /отм., ДВ бр. 63 от 12.08.2016г./, а не на чл.45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС.

Разпоредбите на чл. чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДС във вр. с 45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС в приложимите им редакции регламентират отнемането на издадени разрешение за работа в стратегически обекти на лицата, срещу които има образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер.

От фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят М.С.Н., е бил назначен на работа в „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, на длъжност „шофьор на автобус/ товарен автомобил извозващ хора”, изпълняващ трудовата си функция в участък „Автотранспорт” на рудник „Трояново – север”, с. Ковачево. Рудник „Трояново - север”, с. Ковачево, част от комплекса „Мини Марица - Изток”, е определен за стратегически обект и е включен в единния списък по раздел VI, т. 2.4 на Приложението към чл.1, ал.1 от Постановление № 181 на Министерски съвет от 20.07.2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Не е спорно и че за М.Н. е било издадено Разрешение за работа в стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД рег. № СЗ-31-1877/ 22.04.2013г. От представеното и прието като доказателство по делото писмо УРИ: 327000-44 от 06.01.2015г. на Началника на Районно управление „Полиция” - Раднево, се установява, че в РУП – Раднево е било образувано ДП № ЗМ 400/ 01.12.2014г. срещу лицата М.С.Н. и Румен Йорданов Йовчев, като видно от Постановление № 1146/ 2014г. от 01.04.2015г. на прокурор при Районна прокуратура – Раднево, образуваното досъдебно производство № ЗМ 400/ 01.12.2014г. /пр. преписка № 1146/ 2014г. по описа на РП – Раднево/, срещу лицата М.Н. и Румен Йовчев е за това, че на 30.11.2014г. в Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, в качеството си на длъжностно лице – шофьор и чрез използване на МПС – микробус „Фолксваген каравел” с рег. № СТ9927АМ, след като предварително се сговорили за осъществяването на кражба която не представлява маловажен случай, отнели чужди движими вещи - 310 литра дизелово гориво, собственост на „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново-север”, с Ковачево, без съгласието на негов представител – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Кражбата е престъпление от общ характер и при единствено възможна форма на вината – умисъл. Следователно с образуваното на 01.12.2014г. срещу М.Н. досъдебно производство № ЗМ 400/ 01.12.2014г. по описа на РУП – Раднево /пр. преписка № 1146/ 2014г. по описа на РП – Раднево/, е налице образувано срещу Н. досъдебно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер. С действалата към датата на издаване на оспорения акт нормативна регламентация в ППЗДАНС, законодателят е придал на наличието на образувано спрямо лицето досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер значение на обстоятелство, релевантно за възможността това лице да бъде субект на разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обекти, като е било предвидено, че самото наличие на образувано срещу едно лице съдебно или досъдебно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер съставлява пречка това лице да работи или да извършва конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности.

След като безспорно е доказано, че към момента на издаване на обжалвания акт, с оглед на образуваното срещу М.С.Н. досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, същият е престанал да отговаря на изискването по чл.45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС /отм./ и съответно че по отношение на лицето съществува материалноправна пречка да бъде титуляр на разрешение за извършване на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, в съответствие и при правилно приложение на закона при упражняване в условията на обвързана компетентност на правомощието по чл. чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС, Директорът на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора е постановил отнемане на издаденото на служителя разрешение за работа в стратегически обект „Мини Марица - Изток” ЕАД.

Обстоятелството, че с измененията на ППЗДАНС (обн. ДВ бр. 63 от 12.08.2016г.), разпоредбата на чл.45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС е отменена и съответно е отпаднало регламентираното като изискване за издаване на разрешение за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности срещу лицето да няма образувани съдебни или досъдебни производства за умишлени престъпления от общ характер, е ирелевантно за материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съдът преценява съответствието на обжалвания акт с материалния закон към момента на издаването му. Действително в ал.2 на чл.142 от АПК е предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото по см. на чл.142, ал.2 от АПК са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, като правно значение имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на оспорения акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. Приемането на нов закон, изменението на отделни разпоредби на действащ закон или отмяната им, при липсата на изрично регламентирано обратно действие, не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. В случая отмяната на материалноправната разпоредба на чл. 45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС /обн. ДВ бр. 63 от 12.08.2016г/ действа занапред и не води до заличаване с обратна сила на правните последици, с които посочената норма е свързвала към 19.02.2015г. /датата на издаване на оспорения акт/ упражняването на правомощието по чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС във вр. с чл.45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС.

По идентични на изложените съображения ирелевантно е и обстоятелството, че образуваното срещу М.Н. досъдебно производство № ЗМ 400/ 01.12.2014г. /пр. преписка № 1146/ 2014г. по описа на РП – Раднево/, с което образувано досъдебно производство е обосновано от фактическа страна наличието на законово регламентираното материалноправно основание по чл.46, ал.1, т.1 във вр. с чл.45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС за издаване на обжалвания акт за отнемане на разрешение за работа в стратегически обект, впоследствие е било прекратено с Постановление № 1146/ 2014г. от 01.04.2015г. на прокурор при Районна прокуратура – Раднево. Прекратяването на образуваното срещу лицето досъдебно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер след постановяването на акта за отнемане на разрешението за работа в стратегически обект, не представлява нов факт по см. на чл.142, ал.2 от АПК, който променя съществувалото към момента на издаване на административния акт правно положение. Прекратеното досъдебно производство дава възможност за лицето да бъде издадено ново разрешение за работа в стратегически обект в случай, че отговаря и на останалите нормативно регламентирани изисквания по чл.45, ал.1 от ППЗДАНС. В случая, видно от доказателствата по делото, възможността за издаване на ново разрешение за работа в стратегически обект на М.Н. е била разгледана, но с оглед наличните данни за внесен в Районен съд – Пловдив обвинителен акт срещу лицето за престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и образувано НОХД № 3617/ 2015г. по описа на ПРС, такова не е било издадено.

Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният акт рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, като издаден от компетентен административен орган и в изискуемата се форма; постановен в съответствие с приложимия материален закон, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя М.Н. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Н. ***, против акт за отнемане на разрешение за работа в стратегически обект на работници от „Мини Марица – Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево, обективиран в писмо рег. № СЗ-31-900/ 19.02.2015г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, в частта му, с която е отнето разрешението за работа в стратегически обект „Мини Марица - Изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с Ковачево на работника М.С.Н., като неоснователна.

ОСЪЖДА М.С.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност” гр. София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: