Р Е Ш Е Н И Е

№ 41 23.02.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретаря И.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 450 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. чл.215 ал.1 вр. чл.210 ал.3, вр.с ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Х.П.Д.—И. с адрес в Конфедерация Швейцария, чрез адвокат Д.А., Старозагорска адвокатска колегия против Решение по протокол № 01/14.09.2015г на Комисия по чл.210 ЗУТ, назначена със заповед № РД -657 от 10.09.2014г на Кмета на Община Павел баня, в частта с която на основание чл.210 ал.1 от ЗУТ, вр.с чл.193 ал.3 и чл.73 ал.2 ЗУТ е определена в размер на 138.30 лв цена на право на прокарване на сервитут през ПИ с идентификатор 55021.501.1279, собственост на Х.П.Д. —И., на строеж: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс — специализирана болница за рехабилитация в поземлен имот с идентификатор 55021.501.551 по КККР на гр.Павел баня, обл.Стара Загора”.

В жалбата са изложени съображения за издаване оспорения акт в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административно производствените правила. Жалбоподателката твърди, че е собственик на поземлен имот, засегнат от трасето на водопровода. Счита, че в хода на производството не е било изследвано наличието на съгласие на собствениците на поземлените имоти с оглед определяне способа за възникване на сервитута. От това извежда, че правото на прокарване е учредено при липса на несъгласие, като необходима материалноправна предпоставка за това по аргумент от чл.193 ал.3 във връзка с ал.1 от ЗУТ. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила /чл.26 от АПК/ заинтересуваните собственици, вкл.тя не са били уведомени за образуваното производство и не им е била предоставена възможност да участват, вкл.да изразят становище. Твърди, че не е изследвана икономическата целесъобразност на предложеното трасе и дали то е одобрено при липса на друго по—целесъобразно техническо решение. Изтъква, че реда на чл.193 ЗУТ е неприложим в хипотеза като настоящата и регламентирана в чл.73 ал.2 от ЗУТ, която норма препраща към реда на 192 от ЗУТ. Отделно поддържа и доводи, че оценката е силно занижена. По изложените съображения иска отмяна на Решение по протокол № 01/14.09.2015г на комисия, назначена със заповед № РД -657 от 10.09.2014г на Кмета на Община Павел баня и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът — Община Павел баня —чрез процесуалния си представител адв.Цонева, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че правото на защита на заинтересованите страни не е нарушено, вкл.правото на защита на жалбоподателката. Обосновава, че с оспорения акт е определено справедлив размер на обезщетение като цена на правото и се следва отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът — „М ДИ СИ” ЕООД чрез адв.А.Станчева, Старозагорска АК, излага становище, че оспорения акт е законосъобразен, иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Със заявление вх. №39-1011-2 от 09.09.2015г „М ДИ СИ” ЕООД със седалище в гр.Пловдив ЕИК 201479317, в качеството си на възложител с одобрен инвестиционен проект за обект „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс — специализирана болница за рехабилитация в поземлен имот с идентификатор 55201.501.551 по КККР на гр.Павел баня”, отправил искане за изготвяне оценка на право на прокарване /преминаване на водопровод за минерална вода през изброени частни имоти в кв.26 по плана на гр.Павел баня. Въз основа на това заявление, Кмета на Община Павел е поискал от Служба геодезия, картография и кадастър, гр.Стара Загора данни и в отговор е предоставена извадка от кадастралния регистър в частта за засегнатите от трасето имоти с оглед установяване собствениците /л.24—29/. Установява се от кадастралния регистър на недвижимите имоти /на л.29/ и нотариален акт на л.17—18 по делото, че трасето на водопровода засяга и поземлен имот №1279 /идентификатор 55021.501.1279/ собственост на Х.П.Д. — И., жалбоподателка по настоящото дело.

На 10.09.2015г, по възлагане от община Павел баня е изготвен Доклад за експертна оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти с рег.№100101418 от 14.12.2009г на КНОБ — Дончо Милев Дончев /л.125 и сл./. Видно от доклада, изготвена е оценка на правото на прокарване на отклонение, основана на пазарния подход, чрез пазарни аналози, въз основа на която е възприета оценка на трасето на водопровода за обезщетяване собствениците на засегнатите от прокарването имоти в размер 5лв/кв.м, изчислена таблично —за всеки от засегнатите имоти според площта на сервитута и такава в общ размер. За имот №1279 е определена цена на сервитута в размер 138.30лв.

С оспореното по делото Решение по Протокол № 01/14.09.2015г на Комисия, назначена със заповед № РД -657 от 10.09.2014г на Кмета на Община Павел баня на основание чл.210 във връзка с чл.193 ал.3 и чл.73 ал.2 от ЗУТ и въз основа на горепосочената експертна оценка, е определена цена на право на прокарване през частни поземлени имоти в регулация /урбанизирана територия/ с обща дължина 196.02 м.л. и сервитут с площ 395.56 кв.м на строеж „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс — специализирана болница за рехабилитация в поземлен имот с идентификатор 55021.501.551 по КККР на гр.Павел баня, обл.Стара Загора” спрямо имот с идентификатор 55021.501.1279 на Х.Д. —И., при дължина на трасето в тази част 13.83 кв.м и площ на сервитута 27.66 кв.м, цена на сервитутното право върху този имот —в размер на 138.30 лв.

С молба от 07.10.2015г „М ДИ СИ”ЕООД е заявило съгласие с определената цена и е заявило желанието си да се ползва от оценката преди влизане в сила на решението, във връзка с което на основание чл.210 ал.5 от ЗУТ е изразило готовност да я заплати по посочени от общината банкови сметки. С платежно нареждане от 08.10.2015г „М ДИ СИ”ЕООД е внесъл по сметка на общината сумата от 1977.80 лв /л.37—39/.

По делото са приложени документите, съдържащи се в образуваната в община Павел баня преписка по издаване на оспореното решение.

За изясняване на обстоятелствата по делото досежно действителния размер на цената на правото на прокарване, е допусната, назначена и изготвена комплексна съдебно-техническа експертиза /л.153 и сл/. Съгласно заключението, изграждането на водопровод е разрешено с разрешение за строеж № 56 /16.10.2015г на Община Павел баня като минава през имота на жалбоподателката — дворно място, кадастрална основа на УПИ ІІІ—1242 кв.26 по плана на града. От огледа на место, сочи видно, че имотът не е застроен, нито ограден, обрасъл е с храсти и ниска растителност, без видими следи от прокарване на водопровод. Одобрения проект за прокарване на водопровода предвижда същият да премине в югоизточната част от имота на жалбоподателката, попадаща в улична регулация, като засегнатата площ е 27.66 кв.м. Водопроводът не е по границата на имота, а в частта, предвидената за улица, която площ, до извършване на отчуждителна процедура по изграждане и въвеждане в експлоатация на улицата, е използваема от собственика, но при спазване на ограничителни условия, обусловени от сервитутното по прокарване на водопровода. Предмет на засягане от този режим са 27.66 кв.м., като извън тази площ имотът може да се ползва безпрепятствено и без риск за водопровода. Пазарната стойност на правото на прокарване е определена по метода на пазарните сравнения. За да определят имота като привлекателен, вещите лица са взели предвид местонахождението му като подадащ в регулацията в северната част на града в район с почивни станции паркове. Имотът е с неприложена улична регулация, като обект на оценка са 27.66 кв. от обща площ 506 кв.м. Теренът е без денивелация, няма добра транспортна достъпност /над 800 л.м.от спирка за обществен транспорт, с честота на движение по—голяма от 60 мин в едната посока/. Имотът не е елктрифициран, няма изградени в него водопровод и канализация, но са предвидени по ПУП. В него няма изпълнена вертикална планировка и огради. Населеното място е обявено за курортно селище, поради което не се касае за регион с тежки екологични условия. Въз основа на посочени пазарни аналози, е определена цена на сервитута 30 на сто пазарната цена на земята 29 лв на кв.м, т.е. обща цена на правото на прокарване през имот идентификатор .501.1279 (УПИ ІІІ-1242 кв.26), гр. Павел баня — 240.64 лв. Заключението на експертизата като компетентно и добросъвестно изготвено, неоспорено от страните, съдът кредитира с доверие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. С писмо изх.№30-1011-2 от 06.10.2015г на кмета на община Павел баня на изброени адресати вкл.Х. Петкова Д. — И. е съобщено за приемането на Решение по Протокол №01/14.09.2015г на Комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ и неговото съдържание /л.36/. Писмото е получено от Хр.Д.-И. на 09.10.2015г./обратна разписка на л.40/ Подадената на 23.10.2015г жалба от И. против този акт е в срока по чл.215 ал.4, във връзка с чл.210 ал.3 изр.второ от ЗУТ. Жалбата изхожда от процесуално легитимирано по смисъла на чл.210 ал.3 от ЗУТ лице-страна в административното производство по приемане на оспореното решение, с правен интерес от обжалване доколкото Хр.И. е собственик на УПИ ІІІ-1242, засегнат от трасето, предмет на оценка.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения, различни от поддържаните от жалбоподателката.

Разпоредбата на чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК задължава съда при извършване преценка за законосъобразност на един административен акт да провери дали същият е издаден от компетентен орган. Дори и в жалбата да не се съдържат доводи за нищожност на оспорения акт, съдът е длъжен служебно, при констатирането й , да я прогласи. Обжалваното в случая протоколно решение на Комисията, назначена на основание чл.210 от ЗУТ със заповеди №№ 205/19.03.2013г и №РД-657/10.09.2014г на кмета на община Павел баня, се явява нищожно, поради това че е прието извън правомощията, възложени на комисията с тези актове и поради това, че органът не е заседавал в надлежен състав.

Съдържанието на оспорения акт е с предмет определяне цена на право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения, което право е предмет на учредяване по реда на ал.3 на чл.193 от ЗУТ, като упражненото правомощие кореспондира на разпоредбата на чл.193 ал.8 от ЗУТ, макар непосочена в Решението по Протокол №01/14.09.2015г на Комисията по чл.210 ЗУТ в община Павел баня, според която норма, цената на учреденото право по ал.3 и ал.4 се определя по реда на чл.210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал.3 и ал.4. Компетентният орган да определи цена на правото на прокарване на отклонение в хипотеза на чл.193 ал.8, вр.с ал.3 и 4 от ЗУТ, е комисия по чл.210 ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Според ал.2 на чл.210 кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценки от комисията. Следователно компетентен да определи персоналния състав на комисия с правомощия по чл.210, ал.1 вр.с чл.193 ал.8 от ЗУТ, е кметът на общината и това той следва да стори за всяко постъпило от заинтересовани лица искане или служебно, когато се налага. В случая, по постъпилото в община Павел баня искане вх. №39-1011-2 от 09.09.2015г от „М ДИ СИ” ЕООД за оценка трасе на водопровод неправилно не е било упражнено правомощието на кмета по чл.210, ал.1 и 2, вр. с чл.193 ал.8 от ЗУТ при наличие на искане от заинтересовано лице да определи състав на комисия за оценка на правото, учредяване на което е поискано в хипотеза на чл.193 ал.3 от ЗУТ. Вместо това, оценката е приета от сформирана преди това комисия при община Павел баня, снабдена с ограничени правомощия по чл.210, ал.1 от ЗУТ и заседавала в състав, различен от определения със заповеди №№ 205/19.03.2013г и №РД-657/10.09.2014г на кмета на община Павел баня /на л.123 —124/. С първата от посочените заповеди, е назначена Комисия в състав, посочен поименно и длъжностно, вкл.: инж. Мария Илчева — Директор на Дирекция «СПУС», арх.Петя Кирилова Георгиева, главен архитект, инж.Иванка Колева Кисьова — гл.експерт «УТ», Велина Стойчева— юрист в община Павел баня, Мария Станева Нанева — гл.специалист «общинска собственост» в община Павел баня. Със Заповед №РС-657/10.09.2014г, на мястото на инж.Мария Илчева, за председател на комисията по чл.210 от ЗУТ е определена инж.Цанка Х.. Тази комисия, сформирана в община Павел баня по реда на чл.210 ал.1 от ЗУТ с посочените заповеди, заседава редовно тогава, когато е в състав от изброените поименно служители — Х., Георгиева, Кисьова,Стойчева и Нанева. Оспореният акт обаче е приет в отсъствие на Мария Нанева, гл.експерт «УТ». Комисия събрала се на 14.09.2015г и приела оспорения акт е в състав: председател —инж.Ц. Х., и членове арх.П.Георгиева, инж.И. Кисьова и адв.Велина Стойчева. Отсъствала е от състава Мария Нанева, гл.специалист «общинска собственост» в община Павел баня и определена със заповед № 205/19.03.2013г като част от състава на комисията. Следователно органът е заседавал в ненадлежен състав, т.е.липсвало е едно от условията за вземане на валиден акт.

На следващо място, Комисията, назначена с посочените заповеди по чл.210 ал.1 от ЗУТ, не е разполагала с правомощие да определя цена на сервитутното право в частни имоти, защото друго следва от цитираните заповеди за сфорирането й, а именно единствено «да определя цената на правото на прокарване на отклонения от общи мрежи на техническата инфраструктура през имоти, собственост на община Павел баня». В случая се касае за сервитут върху имоти - частна собственост, които не принадлежат на община Павел баня, вкл.имот с идентификатор 55021.501.1279. Следователно комисията, сформирана на 14.09.2015г в община Павел баня, освен че е заседавала в незаконен състав, не е имала материална компетентност да определи по реда на чл.210, ал.1, във връзка с чл.193 ал.8 от ЗУТ цена на сервитутното право върху имота, собственост на жалбоподателката. Изложените по-горе нарушения по конституиране и волеизявяване на органа, издал акта, се отразява на валидността на решението в оспорената му част. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени кретири за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. Липсата на материална компетентност, каквато се установява в случая, е юридически факт, правоизключващ разпоредените правни последици по определяне на 138.30 лв като размер на оценката на сервитута идентификатор 55021.501.1279 на Х.Д. -И., т.е.констатирания порок е особено тежък и обуславя невалидност на акта в оспорената му част /В този смисъл е ориентирана и съдебната практика, изразена в Решение №745 от 19.01.2017г на ВАС по адм.д.№5895/2016г ІІ о/.

При констатираната невалидност на акта в оспорената част, не се следва проверка за съответствието с останалите изисквания за законосъобразност, формулирани в чл.146 т.2 — т.5 от АПК. За пълнота на изложението и с оглед отстраняване при последващото разглеждане на преписката следва да се укаже съществуващата в разпоредителната част недопустима неяснота относно съдържанието на сервитутното право, предмет на оценка. От една страна се твърди определена „цена на право на прокарване през ..”, а от друга страна не се сочат данни за отклонение от общи мрежи и съоръжения, за прокарване и за оценяване на каквито е приложим реда на чл.210 ал.1 вр.с чл.193 ал.3, вр.с ал.8 от ЗУТ. Наместо това актът обвързва „сервитута” със строеж „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс — специализирана болница за рехабилитация в поземлен имот с идентификатор 55021.501.551 по КККР на гр.Павел баня, обл.Стара Загора”, което наименование насочва към сервитут с друго съдържание - право на водопрекарване, чието съдържание, възникване, упражняване, а така също и оценка се следват по реда на Закона за водите, уредено в раздел ІІІ, глава седма.

Като неотносими към спора относно законосъобразността на определената по реда на чл.210 ал.1, вр. с чл.193 ал.8 от ЗУТ оценка, съдът преценя изложените в жалбата оплаквания в насока липсата на материално правни предпоставки за учредяване на сервитутното право и предвидени в чл.193 ал.3, във вр.с ал.1 от ЗУТ. Това е така, тъй като преценка за наличието на тези предпоставки се следва в производство по проверка законосъобразността на заповедта по чл.193 ал.3 ЗУТ /Решение №12919 от 30.11.2016г на ВАС по адм.д.№5856г ІІ/.

С оглед установения порок, следва да се прогласи за нищожно Решение по протокол № 01/14.09.2015г на Комисия по чл.210 ЗУТ, назначена със заповед № РД -657 от 10.09.2014г на Кмета на Община Павел баня, в частта с която, на основание чл.210 ал.1 от ЗУТ, вр.с чл.193 ал.3 и чл.73 ал.2 ЗУТ, е определена цена на право на прокарване на сервитут през ПИ с идентификатор 55021.501.1279 за обект „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс за специализирана болница за рехабилитация в поземлен имот с идентификатор 55021.501.551 по КККР на гр.Павел баня, обл.Стара Загора” в размер на 138.30 лв.

При този изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, следва да бъде уважено искането на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на направените от нея съдебни и деловодни разноски, като се осъди Община Павел баня да заплати на Х.П.Д.-И. ЕГН ********** сумата от 210 лв - разноски по делото, от които 10 лв за държавна такса и 200 лв - заплатен депозит за комплексна съдебно техническа експертиза.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 пр.първо от АПК, чл.173 ал.2 от същия закон, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за нищожно Решение по протокол № 01/14.09.2015г на Комисия по чл.210 ЗУТ, назначена със заповед № РД -657 от 10.09.2014г на Кмета на Община Павел баня, в частта с която на основание чл.210 ал.1 от ЗУТ, вр.с чл.193 ал.3 и чл.73 ал.2 ЗУТ е определена в размер на 138.30 лв цена на право на прокарване на сервитут през ПИ с идентификатор 55021.501.1279, собственост на Х.П.Д.-И. на строеж: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс - специализирана болница за рехабилитация в поземлен имот с идентификатор 55021.501.551 по КККР на гр.Павел баня, обл.Стара Загора” поради некомпетентност.

ОСЪЖДА Община Павел баня да заплати на Х.П.Д. – И., ЕГН **********,***, офис 11, сумата от 210лв. /двеста и десет лева/, представляваща направени от жалбоподателката разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: