Р Е Ш Е Н И Е

№ 25 23.02.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА Т.

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 477 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Х.П.Д. – И., подадена чрез пълномощника й адв. Д.А. ***, против Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г., издадена от Кмета на Община Павел баня, с която на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ, е учредено право на прокарване на „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив, за обект: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация” в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, с посочено в заповедта трасе на водопровода.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на акта. Жалбоподателката поддържа, че не са изпълнени нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ЗУТ, свързва издаването на заповед от кмета на общината за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти – частна собственост на физически и юридически лица. Твърди, че до датата на получаване на решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Павел Баня за извършената оценка на учредяваното право на прокарване, по никакъв начин заинтересованите лица – собственици на имотите, през които ще се прокарва техническото съоръжение, не са били уведомени нито от инвеститора и възложител на проекта - „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив, с оглед постигането на съгласие и сключване на договор по чл.193, ал.1 от ЗУТ, нито от Община Павел баня за образуваната по реда на чл.193, ал.3 от ЗУТ административна процедура. Сочи, че обжалваната заповед е издадена при допуснато нарушение на императивното изискване по чл.193, ал.8 от ЗУТ, доколкото към датата на нейното постановяване Решението по Протокол № 1/ 14.09.2015г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Павел Баня за определяне цената на учреденото право не е било влязло в сила и съотв. не е било извършено заплащане на цената на собствениците на поземлените имоти, в които се учредява сервитута. По тези съображения и такива за допуснати съществени нарушения на регламентираните в АПК процесуални правила за образуването и провеждането на административното производство, опорочаващи оспорената заповед, е направено искане за нейната отмяна, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Павел баня, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че оспорената заповед е издадена при наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за упражненото от административния орган правомощие по чл. 193, ал.3 от ЗУТ. По съображения, че обжалваният акт е постановен при спазване на процесуалните правила и на формалните изисквания на закона и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, е направено искане Заповед № РД – 19 – 80 от 13.10.2015г. да бъде потвърдена.

Заинтересованата страна – „М ДИ СИ” ЕООД - гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена. Поддържа, че при постановяването на обжалваната заповед за учредяване право на прокарване на „М ДИ СИ” ЕООД през чужди недвижими имоти, не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Производството по реда и на основание чл.193 от ЗУТ е образувано по подадено от „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив Заявление вх. № 30-1011-2 от 09.09.2015г. за учредяване право на прокарване /преминаване/ на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Със заявлението е направено искане до Кмета на Община Павел баня, в полза на дружеството да бъде учредено право на прокарване за тласкателен водопровод за минерална вода, през служещи имоти №№ 1577, 1243, 1279, 1241, 1239, 1255, 1237, 1256 и 1258 в кв. 26 по плана на гр. Павел баня. Във връзка със започнатата процедура по чл.193 от ЗУТ Община Павел баня е направила искане до СГКК – гр. Стара Загора за предоставяне на извлечение от кадастралния регистър с ЕГН и административни адреси на собствениците на поземлени имоти – ПИ 55021.501.1577, ПИ 55021.501.1243, ПИ 55021.501.1279, ПИ 55021.501.1241, ПИ 55021.501.1239, ПИ 55021.501.1255, ПИ 55021.501.1237, ПИ 55021.501.1256 и ПИ 55021.501.1258 по КККР за землището на гр. Павел баня, одобрени със Заповед № РД-18-61/ 31.08.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.

От доказателствата по делото /нотариален акт за продажба на недвижим имот № 196 от 31.08.2008г., том ІV, рег. № 8562, дело № 720/ 2008г. и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти/, е видно, че жалбоподателката в настоящото съдебно производство - Х.Д. – И., е собственик на недвижим имот - дворно място с площ от 506кв.м, съставляващ УПИ ІІІ – 1242, кв. 26 по ПУП на гр. Павел баня, ПИ с идентификатор 55021.501.1279 по КККР за землището на гр. Павел баня, одобрени със Заповед № РД-18-61/ 31.08.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.

С Решение по Протокол № 1 от 14.09.2015г. /л.12 по делото/, на основание чл. 210, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 193, ал.3 и чл.73, ал.2 от ЗУТ, Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Павел баня, назначена със Заповед № РД – 657 от 10.09.2014г. на Кмета на Община Павел баня, е определила цената на правото на прокарване на водопровод за минерална вода, от сондаж № Х-19, находящ се в УПИ ХХІІІ – помпена станция в кв. 26, гр. Павел баня до ПИ с идентификатор 55021.501.551 /УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с блок – специализирана болница за рехабилитация в кв.28а, гр. Павел баня/, собственост на „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив, във връзка с одобрен на 25.11.2014г. от Главния архитект на Община Павел баня инвестиционен проект с възложител „М ДИ СИ” ЕООД, за обект „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в ПИ с идентификатор 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, област Стара Загора”, трасето на който водопровод минава през имоти в регулация /урбанизирана територия/, частна собственост, както следва ПИ 55021.501.1577, ПИ 55021.501.1243, ПИ 55021.501.1279, ПИ 55021.501.1241, ПИ 55021.501.1239, ПИ 55021.501.1255, ПИ 55021.501.1237, ПИ 55021.501.1256, ПИ 55021.501.1258 и ПИ 55021.501.1277 по КККР за землището на гр. Павел баня. Въз основа на извършена пазарна оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти, Комисията е приела, че справедливата пазарна цена на правото на прокарване с обща дължина 196,02мл и сервитут с площ 395.56 кв.м, е в размер на 1977.80лв., съобразно пазарните цени на земи в границите на урбанизираната територия на Община Павел баня. Въз основа на така определената цена на правото на прокарване в общ размер на 1977.80лв., за всеки един от поземлените имоти – частна собственост, включени в проектираното трасе на водопровода, е определена цена на сервитута съобразно дължината на трасето и площта на сервитута в имота /представени в табличен вид/. Цената на правото на прокарване през имота – собственост на жалбоподателката Х.Д. – И. /ПИ 55021.501.1279, НТП – нива, с дължина на трасето през имота 13.83м и площ на сервитута 27.66кв.м/, е определена като такава от 5лв/кв.м или в общ размер на 138.30лв.

Решение по Протокол № 1 от 14.09.2015г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Павел баня е изпратено за връчване на Х.Д. – И. с писмо – съобщение изх. № 30-1011-2#3/ 06.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня и получено от жалбоподателката на 09.10.2015г. /л. 39 и л.43 по делото/.

С вх. рег. № 30-1011-2#4/ 07.10.2015г. в Община Павел баня е постъпило искане от „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив, с което дружеството е заявило, че е съгласно с така определената с Решение по Протокол № 1 от 14.09.2015г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ цена на правото на прокарване и не оспорва същата, като е заявено искане на основание чл.210, ал.5 от ЗУТ дружеството да се ползва от оценката преди решението на Комисията да е влязло в сила. В тази връзка е изразена готовност за незабавно внасяне на определената сума по посочени от общината сметки. Направено е и искане на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ да бъде издадена заповед за учредяване право на прокарване на строеж: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в ПИ с идентификатор 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, област Стара Загора”.

Видно от представеното по делото платежно нареждане /вносна бележка/ от 08.10.2015г. /л.42/, на посочената дата по сметка на Община Павел баня е внесена сумата от 1977.80лв., с посочено основание за плащане „обезщетение по чл.210 от ЗУТ”.

Съгласно Констативен протокол от 13.10.2015г., съставен и подписан от арх. Петя Г. *** и инж. Иванка Кисьова – гл. експерт УТ в Община Павел баня, като членове на Комисията по чл.210 от ЗУТ,е установено, че във връзка с направеното от „М ДИ СИ” ЕООД искане вх. № 30-1011-2#4/ 07.10.2015г. за издаване на заповед за учредяване на право на прокарване на строеж: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в поземлен имот с идентификатор 55021.501.551 в кв.28а по КККР на гр. Павел баня, обл. Стара Загора” и разпореждане за предварително изпълнение на същата, в Община Павел баня не са постъпили банкови сметки на правоимащите лица за внасяне на определените с Протокол № 1/ 14.09.2015г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ суми /л.49 по делото/.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г., издадена от Кмета на Община Павел баня, на основание чл.193, ал.3 във вр. с чл.73, ал.2 и чл.210, ал.5 от ЗУТ, на „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив, като собственик на „Хотелски и търговски комплекс с блок – специализирана болница за рехабилитация” в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, обл. Стара Загора, е учредено право на прокарване на обект „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, обл. Стара Загора”, за сумата от 1977.80лв., с определено трасе на водопровода за минерална вода от сондаж Х – 19, находящ се в УПИ ХХІІІ – помпена станция кв.26, гр. Павел баня до ПИ с идентификатор 55021.501.551 /УПИ І - Хотелски и търговски комплекс с блок – специализирана болница за рехабилитация в кв.28а, гр. Павел баня/, преминаващо през имоти – частна собственост в улица с осови точки о.т 362, о.т 363, о.т 364, о.т 365, о.т 366, о.т 367, о.т 368, между квартал 26 и квартали 26Д и кв. 26А с неприложена улична регулация, както следва: ПИ 55021.501.1577, ПИ 55021.501.1243, ПИ 55021.501.1279, ПИ 55021.501.1241, ПИ 55021.501.1239, ПИ 55021.501.1255, ПИ 55021.501.1237, ПИ 55021.501.1256, ПИ 55021.501.1258 и ПИ 55021.501.1277 по КККР за землището на гр. Павел баня, с дължина на трасето 196.02м и сервитут с площ 395.56кв.м. От фактическа страна административният акт е обоснован с подаденото от „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив Заявление вх. № 30-1011-2 от 09.09.2015г. за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с приложени към него документи и Решение по Протокол № 1 от 14.09.2015г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ за определяне цената на правото на прокарване. На основание чл. 60, ал.1, изр. първо от АПК, е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

С Определение № 306 от 05.11.2015г. по адм. дело № 450/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора е оставено без уважение искането на Х.Д. – И. за спиране на допуснатото по чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня. Определението на Старозагорския административен съд е отменено с влязло в сила Определение № 138 от 06.01.2016г. по адм. дело № 13907/ 2015г. по описа на ВАС, като със същото определение е отменено и допуснатото на основание чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня.

Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети като доказателства по делото документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно – техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно и добросъвестно. Съгласно заключението, с оглед вида на използваните материали и начина на изграждането на водопроводи от вида на процесния, е налице техническа възможност водопроводът да бъде прокаран от друго място т.е от техническа гл.т водопроводът би могъл да бъде прокаран по друго трасе – въпрос на проектантско решение. В случая трасето на тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, е било определено със съгласуван и одобрен по надлежния ред инвестиционен проект. При изслушването на експертизата в съдебно заседание вещото лице заяви, че от геодезическа гл.т проектираното и определено трасе за полагане на водопровода е възможното и правилно място, доколкото по действащите нормативи линейни инфраструктурни обекти /водопроводи, газопроводи, канализации и др./ по възможност се изграждат и полагат най-често в пътища. В случая от приложената към заключението на експертизата извадка от действащия ПУП – ПР на кв.26, гр. Павел баня, било видно, че трасето на водопровода е проектирано да минава през територия, която по влезлия в сила ПУП била отредена и предвидена за път. С оглед на което заключението на вещото лице е, че независимо че към настоящия момент регулационното предвиждане „за път” по влезлия в сила ПУП не е приложено /не са започнали процедури по отчуждаване на частите от имотите – собственост на физически и юридически лица, попадащи в територията, отредена за път/, и макар физически и технически да е възможно водопроводът да минава по друго трасе и съотв. през други недвижими имоти, от гл.т на действащите технически правила, изисквания и нормативи, възприетото техническо решение относно проектираното трасе за прокарване на водопровода, се явява правилното такова.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспорването е направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. В частта й, с която се оспорва законосъобразността на Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня, в частта за учреденото на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ право на прокарване в полза на „М ДИ СИ” ЕООД, за обект: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация” в ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, през поземлен имот с идентификатор 55021.501.1279 по КККР за землището на гр. Павел баня, жалбоподателката, като собственик на засегнатия от учредявания сервитут ПИ 55021.501.1279, има правен интерес от оспорването и съотв. надлежна процесуална легитимация, поради което съдът намира, че в тази й част жалбата е процесуално допустима.

Останалите поземлени имоти, включени в трасето на водопровода и в площта на учредявания сервитут, не са собственост на Х.Д. - И., поради което съдът намира, че за жалбоподателката не е налице правен интерес да оспорва заповедта в частта й относно учреденото право на прокарване през ПИ 55021.501.1577, ПИ 55021.501.1243, ПИ 55021.501.1241, ПИ 55021.501.1239, ПИ 55021.501.1255, ПИ 55021.501.1237, ПИ 55021.501.1256, ПИ 55021.501.1258 и ПИ 55021.501.1277 по КККР за землището на гр. Павел баня. Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване на право на жалба за едно лице, е наличието на “засягане” на негови права и/или защитени от правото интереси от акта, които се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта материалноправни последици са неблагоприятни и засягат негативно неговата правна сфера, като неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения. В случая учредяването на право на прокарване през имоти, който не са собственост на жалбоподателката Х.Д. - И., по никакъв начин не засяга негативно нейната правна сфера. Следователно не е налице пряк правен интерес за Х.Д. - И. да оспорва Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня в посочената по-горе част. С оглед липсата на активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на оспорването, жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.

Разгледана по същество жалбата в частта й, с която се оспорва законосъобразността на Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня, в частта за учреденото на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ право на прокарване в полза на „М ДИ СИ” ЕООД, за обект: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, обл. Стара Загора”, през поземлен имот с идентификатор 55021.501.1279 по КККР за землището на гр. Павел баня, е основателна.

Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Павел баня, съобразно законово регламентираното му правомощие по чл. 193, ал.3 от ЗУТ.

Оспорената заповед обаче е постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване на нормативно предвидените изисквания по чл.57, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на административния акт и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. В ал. 3 на чл.193 от ЗУТ е регламентирано, че когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Въз основа на тази нормативна регламентация може да се направи извод, че законово установения принцип е, че правото на прокарване /в съдържанието на което право се включва правото да се изгради и да се придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот – чл.193, ал.2 от ЗУТ/, се учредява по съгласие между собствениците на поземлените имоти (собственика на засегнатия имот и собственика на имота, който се ползва от изграждане на отклонението), обективирано в сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите. Съответно упражняването на административното правомощие по чл.193, ал.3 от ЗУТ, за учредяване със заповед на кмета на общината на право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди поземлени имоти, е изключение от посочения принцип и предвидената договорна процедура по чл.193, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Доколкото учредяването на сервитутното право върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, в хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ – по административен ред и с акт на административен орган, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, законът изрично регламентира условията, при които е допустима административна намеса, като изключение от принципа за договорно уреждане на отношенията. Тези условия съставляват нормативно предвидените материалноправни предпоставки, с наличието на които законът свързва упражняването на правомощието по чл.193, ал.3 от ЗУТ, за учредяване по административен ред и със заповед на кмета на общината на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, а именно: 1. да не е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитута и собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването; 2. друго техническо решение за прокарване на отклонението да е явно икономически нецелесъобразно и 3. с прокарването на отклонението да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установения начин на трайното им ползване и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради /чл.193, ал.3 и ал.5 от ЗУТ/.

В случая в представената по делото административна преписка във връзка с издаването на обжалваната заповед, липсват каквито и да е било данни дори и като индиция, още по-малко доказателства, че преди подаването до Кмета на Община Павел баня на Заявление вх. № 30-1011-2 от 09.09.2015г. за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, собственикът на имота, за чието обслужване се иска учредяване на правото на прокарване във връзка с изграждането на помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода – „М ДИ СИ ДИ” ЕООД, е направил някакво предложение или е провел преговори със собствениците на служещите имот, и в частност - с жалбоподателката Х.Д. – И., за сключването на писмен договор по чл.193, ал.1 и ал.2 от ЗУТ между собствениците на поземлените имоти за учредяване на правото на прокарване и неговите параметри. В този смисъл изпълнението на изискването по чл.193, ал.3 от ЗУТ - непостигнато съгласие със собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването, се явява недоказано. Съответно недоказано е и наличието на първата материалноправна предпоставка, обуславяща административната намеса при учредяване правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти с издаването на заповед по чл.193, ал.3 от ЗУТ.

Дори да се приеме, че процесуалното поведение на жалбоподателя в хода на съдебното производство, по недвусмислен начин сочи на липсата на съгласие на собственика на служещия имот за учредяването на право на прокарване през неговия имот, като предпоставка за отпочване на административното производство по чл.193, ал.3 от ЗУТ, неизпълнено се явява второто материалноправно условие за учредяване право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти по административен ред, а именно друго техническо решение за прокарване на отклонението да е явно икономически нецелесъобразно. Съгласно заключението на изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, с оглед вида на използваните материали и начина на изграждането на водопроводи от вида на процесния, е налице техническа възможност водопроводът да бъде прокаран от друго място т.е от техническа гл.т водопроводът би могъл да бъде прокаран по друго трасе. При проведената административна процедура обаче изобщо не са били разглеждани други технически възможности за прокарването на водопровода за минерална вода от сондаж № Х – 19, находящ се в УПИ ХХІІІ – помпена станция кв.26, гр. Павел баня до ПИ с идентификатор 55021.501.551 /УПИ І - Хотелски и търговски комплекс с блок – специализирана болница за рехабилитация в кв.28а, гр. Павел баня/ и съответно нито е извършена преценка, нито по какъвто и да е било начин е обосновано, че възприетото проектантско решение за трасето на водопровода и респ. за параметрите на учредяваното право на прокарване, е икономически най-целесъобразното. Изцяло се споделя изложеното от експерта в съдебното заседание при изслушването на експертизата, че действащите технически правила и нормативи, изискват по възможност изграждането и полагането на линейни инфраструктурни обекти да се извършва в пътища. Но в случая обстоятелството че територията, през която е проектирано прокарването на водопровода, по действащия ПУП – ПР на кв.26, гр. Павел баня, е отредена и предвидена за път, само по себе си не означава нито че проектираното по този начин трасе е единствено възможното, още по-малко сочи че другите технически възможности са „явно икономически нецелесъобразни”. Не е спорно по делото, а и се установява от заключението на СТЕ, че към настоящия момент регулационното предвиждане по влезлия в сила ПУП, не е приложено и не са започнали процедури за отчуждаване на частите от имотите – собственост на физически и юридически лица, попадащи в територията, отредена за път. При липсата на реализация на регулационното предвиждане по влезлия в сила ПУП и с оглед неприложената улична регулация, очевидно не е изключено наличието на друго техническо решение за прокарването на водопровода към момента на издаване на оспорената заповед, което да съответства на действащите технически правила, изисквания и нормативи. При установено /съгласно заключението на СТЕ/ наличие на техническа възможност водопроводът да бъде прокаран на друго място и с различно от проектираното трасе, не е извършена каквато и да е било преценка дали останалите възможни технически решения са „явно икономически нецелесъобразни”. Обстоятелството, че строително-монтажните работи по изграждането на водопровода „икономически са доста скъпи” (в какъвто смисъл е заявеното от вещото лице при изслушването на СТЕ в съдебно заседание), само по себе си не установява, че възприетото техническо решение за прокарване на водопровода се явява икономически най-целесъобразното. Това е така, доколкото отговорът на експерта е в контекста на евентуалното преместване трасето на водопровода след неговото изграждане /с оглед необходимостта от ново проектиране, ново разрешение за строеж, извършване на нови СМР, влагане на нови материали и т.н./. Но фактът, че в случая техническия инвестиционен проект за изграждане на обект „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс с блок – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и търговки комплекс в кв.28а, гр. Павел баня”, собственост на „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив, е съгласуван и одобрен от Главния архитект на Община Павел баня на 25.11.2014г. – т.е много преди образуването и провеждането на административното производство по чл.193, ал.3 от ЗУТ и съотв. че Разрешението за строеж /№ 56 от 16.10.2015г./ е издадено респ. СМР са започнали и водопроводът е изграден преди влизането в сила на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, не обуславя нито извод за липса на друго техническо възможно решение за трасето на водопровода, нито за неговата „явна икономическа нецелесъобразност” към датата на издаване на заповедта. Наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки по чл.193, ал.3 от ЗУТ следва да бъде преценявано към момента на издаване на административния акт и в този смисъл последващото процедиране по разрешаване и изпълнение на строителството, се явява ирелевантно за материалната законосъобразност на упражненото административно правомощие и спазването на условията за учредяване по административен ред на правото на прокарване.

Въз основа на горното съдът приема, че не е доказано кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, с които законът свързва упражняването на правомощието по чл.193, ал.3 от ЗУТ, за учредяване по административен ред със заповед на кмета на общината на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти.

Оспорената Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня е постановена при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, съгласно която разпоредба административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като „мотиви” се свежда до посочване на подаденото от „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив Заявление вх. № 30-1011-2 от 09.09.2015г. за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с приложени към него документи и Решение по Протокол № 1 от 14.09.2015г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ за определяне цената на правото на прокарване. С оглед нормативното предписание на посочената като правно основание за издаването на заповедта разпоредба на чл.193, ал.3 от ЗУТ, очевидно изложеното не представлява мотивиране на обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки по чл.193, ал.3 във вр. с ал.5 от ЗУТ. В съдържанието на обжалваната заповед липсва каквато и да е било обективирана преценка за съществуването на законово предвидените условия за упражняването на административното правомощие по чл.193, ал.3 от ЗУТ. Неприложимо е и разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, тъй като мотивите за издаването на заповедта не могат да бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка документи.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на регламентираните в АПК общи административно-производствени правила. Видно от представената преписка, липсват каквито и да е било доказателства за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК на жалбоподателката като заинтересовано лице по см. на чл.15, ал.1 от АПК за започването на производството и за осигуряване на възможност да участва в същото. Неизпълнението на изискванията на чл. 26, 34 и 36 от АПК са нарушения от категорията на съществените, доколкото страната е била лишена от признатата и гарантирана й от закона възможност да участва в тази фаза на процеса. Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Липсват каквито и да е било установявания за съществуването на материалноправните предпоставки, с които законът свързва издаването на заповед от кмета на общината за учредяване право на прокарване в хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ. Всъщност административният орган изобщо не е изследвал въпроса налице ли са условията за упражняване на административната намеса – непостигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че няма задължение да събира доказателства за липсата на постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти за учредяването право на прокарване със сключването на писмен договор по чл.193, ал.1 от ЗУТ. Както беше посочено упражняването на административното правомощие по чл.193, ал.3 от ЗУТ и предвидената специална процедура по администриране с едно властническо волеизявление на частноправни отношения, е допустимо при изрично и императивно регламентираните предпоставки и условия, които съставляват фактическите основания, обуславящи издаването на заповедта за учредяване на сервитута. Очевидно установяването наличието на тези фактически основания преди постановяването на административния акт по чл.193, ал.3 от ЗУТ, е задължение именно на водещия производството административен орган.

Най-същественото нарушение обаче е издаването на заповедта при неспазване на императивното изискване по чл. 193, ал.8 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба цената на учреденото право се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедта по чл.193, ал.3 от ЗУТ. Следователно нормата на чл.193, ал.8 от ЗУТ, регламентираща начина на обезщетяването при учредяване право на прокарване в хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ, установява две изисквания – 1. цената на правото на прокарване да се определи по реда на чл.210 от ЗУТ и 2. да бъде заплатено преди издаването на заповедта по чл.193, ал.3 от ЗУТ. Съответно разпоредбата на ал. 4 на чл.210 императивно изисква заплащането да се извърши след като решението по оценката е влязло в законна сила. В случая е налице оценка на правото на прокарване на обект „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня, обл. Стара Загора”, изготвена от лицензиран оценител, приета с Решение по Протокол № 1 от 14.09.2015г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Павел баня. В съответствие с изискването на чл.210, ал.3 от ЗУТ, решението е изпратено за връчване на Х.Д. – И. с писмо – съобщение изх. № 30-1011-2#3/ 06.10.2015г. и получено от жалбоподателката на 09.10.2015г. /л.43 по делото/. Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност /чл.210, ал.3 във вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ/. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че обжалваната Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г. за учредяване право на прокарване по реда и на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ, е издадена преди Решение по Протокол № 1 от 14.09.2015г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Павел баня за определянето цената на сервитута, да е влязло в сила. Очевидно заповедта е постановена преди да е изтекъл срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ за оспорване на решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ. А в случая Х.Д. – И. е и упражнила правото си да оспори по съдебен ред това решение, като по оспорването е образувано адм. дело № 450/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, производството по което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Действително, съгласно чл.210, ал.5 от ЗУТ, лицето, което иска да се ползва от оценката, преди да е влязло в сила решението на комисията, трябва да внесе в банката на името на правоимащия сума, равна на определеното обезщетение, като внасянето на сумата има действие по отношение на правоимащия от деня на съобщението по реда на АПК. В случая, видно от представеното по делото платежно нареждане /вносна бележка/ от 08.10.2015г., на посочената дата от „М ДИ СИ” ЕООД по сметка на Община Павел баня е внесена сумата от 1977.80лв., с посочено основание за плащане „обезщетение по чл.210 от ЗУТ”. Съгласно Констативен протокол от 13.10.2015г., съставен и подписан от арх. Петя Г. *** и инж. Иванка Кисьова – гл. експерт УТ в Община Павел баня, като членове на Комисията по чл.210 от ЗУТ, е установено, че във връзка с направеното от „М ДИ СИ” ЕООД искане вх. № 30-1011-2#4/ 07.10.2015г. за издаване на заповед за учредяване на право на прокарване на строеж: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация поземлен имот с идентификатор 55021.501.551 по КККР на гр. Павел баня, обл. Стара Загора” и разпореждане за предварително изпълнение на същата, в Община Павел баня не са постъпили банкови сметки на правоимащите лица за внасяне на определените с Протокол № 1/ 14.09.2015г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ суми. Следователно към датата на издаване на оспорената заповед, нито на името на Х.Д. – И. е била внесена сума, равна на определената цена на учредяваното право на прокарване през нейния имот, нито внасянето по сметка на Община Павел баня на сума съгласно определената от Комисията по чл.210 от ЗУТ цена на правото на прокарване, е имало действие по отношение на правоимащите с правните последици по чл.210, ал.5 от ЗУТ. А с оглед императивното изискване на чл.193, ал.8 от ЗУТ, заплащането на цената на правото на прокарване преди издаването на заповедта по чл.193, ал.3 от ЗУТ, е абсолютно условие за законосъобразното учредяване на сервитута по административен ред.

Неспазването на регламентираната специална процедура по чл.193, ал.8 във вр. с чл.210, ал.3 и ал.4 от ЗУТ и издаването на заповедта по чл.193, ал.3 от ЗУТ преди влизането в сила на решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ за определяне цената на правото на прокарване и преди заплащането на тази цена на правоимащото лице, съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената Заповед № РД – 19 – 80 от 13.10.2015г. на Кмета на Община Павел баня, в частта й, с която на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ е учредено право на прокарване на „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловидв, за обект: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня”, през поземлен имот с идентификатор 55021.501.1279 по КККР за землището на гр. Павел баня – собственост на Х.Д. – И., като постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване на нормативно предвидените изисквания по чл.57, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на административния акт и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, следва да бъде отменена в тази й част, като незаконосъобразна.

Искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски /заплатена държавна такса в размер на 10лв. и внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-техническа експертиза в размер на 300лв/, следва да бъде уважено съобразно изхода на делото, като Община Павел баня бъде осъдена да заплати на Х.Д. – И. сумата от 155лв. – разноски по делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и чл.159, т.4 от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Х.П.Д. – И., със съдебен адрес ***, офис 11, Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г., издадена от Кмета на Община Павел баня, в частта й, с която на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ е учредено право на прокарване на „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив за обект: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня”, в частта за учреденото право на прокарване през поземлен имот с идентификатор 55021.501.1279 по КККР за землището на гр. Павел баня, като незаконосъобразна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.П.Д. – И. със съдебен адрес ***, офис 11, в частта й по оспорването на Заповед № РД – 19 – 80/ 13.10.2015г., на Кмета на Община Павел баня, в частта, с която на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ е учредено право на прокарване на „М ДИ СИ” ЕООД – гр. Пловдив за обект: „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс – специализирана болница за рехабилитация в УПИ І – Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв.28а, гр. Павел баня”, през ПИ 55021.501.1577, ПИ 55021.501.1243, ПИ 55021.501.1241, ПИ 55021.501.1239, ПИ 55021.501.1255, ПИ 55021.501.1237, ПИ 55021.501.1256, ПИ 55021.501.1258 и ПИ 55021.501.1277 по КККР за землището на гр. Павел баня, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 477/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора в тази му част.

ОСЪЖДА Община Павел баня да заплати на Х.П.Д. – И., ЕГН **********,***, офис 11, сумата от 155лв. /сто петдесет и пет лева/, представляваща направени от жалбоподателката разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

.

СЪДИЯ: