Р Е Ш Е Н И Е

№10 31.01.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в открито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, шести състав:

Административен съдия: МИХАИ РУСЕВ

при участието на секретаря З.Д., като разгледа адм. дело №541 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс/ АПК/.

Образувано е по жалба от В.Н.В. *** против уведомително писмо от Домашен социален патронаж –Казанлък, издадено по повод на подадено от нейна страна заявление от 30.09.2015 год., с което е уведомена, че не е включена в списъка на обществената трапезария от 01.10.2015 год., тъй като не отговаря на целевите групи, определени от Кмета на Община Казанлък. В съдебно заседание жалбата се подкрепя и от процесуалния представител на В., определен по реда на ЗБПП.

Ответникът – Управителя на Домашен социален патронаж при Община Казанлък, редовно призован, не се явява и не изразява становище по подадената жалба.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката В.Н.В. е подала заявление -декларация вх. №28/30.09.2015 год. /лист 4/, в която изразява желание да се храни в безплатната обществена трапезария за периода от 01.10.2015 год. до 30.04.2016 год. Мотивите й за включването й в социалната услуга са, че е в тежко социално положение и финансова невъзможност. В заявлението е декларирала, че е разведена, пенсионер, инвалид с процент неработоспособност от 50-70.99 % и с месечен доход от 157.00 лв., представляващ получаваната от В. пенсия. Назначена е комисия със Заповед №1809 от 29.09.2015 год. на Кмета на Община Казанлък /лист 75 от делото/, със задача да определи конкретните бенефициенти – 40 лица, съгласно посочените във формуляра за кандидатстване целеви групи, а именно: лица получаващи ниски пенсии, скитащи и бездомни лица и хора с увреждания над 71% ТЕЛК. Няма данни по преписката кога е заседавала комисията и кои лица са били одобрени, като не е представен протокол, обективиращ проведеното заседание, респективно мотивите, по които са били одобрени или на които е било отказано включването в предоставената обществена услуга. Услугата обществена трапезария се предоставя от Община Казанлък въз основа на сключен договор №РД04-295/14.09.2015 год., сключен между Фонд „Социална закрила” гр. София и Община Казанлък, като срокът на предоставянето й е за периода 01.10.2015 год. – 31.12.2015 год. и включва 64 работни дни. В одобрените списъци, ищцата не е била включена, за което същата е била уведомена, с уведомителното писмо, изпратено от управителя на Домашния социален патронаж гр. Казанлък – Петя Димитрова, което писмо е предмет на настоящето дело. По делото е приложено и заверено копие от обратната разписка за неговото получаване от страна на ответника, от която е видно, че оспореното уведомление е получено на 15.10.2016 год. При липсата на насрещно оспорване от страна на жалбоподателката на представената обратна разписка, съдът намира, че жалбата е просрочена, а образуваното съдебно производство недопустимо, доколкото в нито една част от многобройните молби по делото от страна на г-жа В., така е на процесуалния й представител адв. А., не е наведено оплакване за нищожност на писмото. Едва в частната жалба против прекратителното определение адв. А. излага доводи относно нищожността на уведомителното писмо, които са послужили като мотиви и на определение №12474/16.11.2016 год., постановено по адм. дело №11280/2016 год. по описа на ВАС. С оглед на задължителния характер на горепосоченото определение, настоящият съдебен състав намира, жалбата за процесуално допустима, като подадена в предвиденият от закона срок.

Доколкото писмото засяга непосредствено правата на жалбоподателката, съдът намира, че същата има правен интерес от оспорването.

Със заповед №1755/17.09.2015 год. на Кмета на Община Казанлък е утвърдена процедура за подбор на потребители на социална услуга „Обществена трапезария”. Съгласно т.ІІ.3 от заповедта, доставчикът на услугата /в лицето на Община Казанлък/ създава комисия, която определя конкретните бенефициенти, изготвя протоколи от заседанията и изготвя списъци на одобрените лица. Съгласно т.ІІ.5 от заповедта, след подбора на бенефициентите и изготвянето на списъците, доставчикът информира неодобрените лица на посоченият от тях адрес, чрез писмо с обратна разписка.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото и мотивира следните правни изводи:

В производство, образувано по оспорване с искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на право изключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да обосноват наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност.

Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни - невалидни актове. Основното разграничение на порочните административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението.

Одобрената процедура по подбора на кандидатите, предвижда неодобрените лица да бъдат уведомявани писмено, чрез писмо с обратна разписка. В конкретния случай, процедурата е спазена, като жалбоподателката В. е уведомена писмено, чрез уведомителното писмо, предмет на настоящият съдебен спор. Това уведомително писмо е подписано от Управителя на Домашния социален патронаж – Петя Димитрова. Съдът намира, че същата няма материалната компетентност да изпрати оспореното уведомително писмо. От една страна съгласно утвърдената процедура, същото се изпраща от доставчика на услугата, който в конкретния случай се явява Община Казанлък /съгласно приложеният договор №РД04-295/14.09.2015 год., сключен с Фонд „Социална закрила” гр. София/, а не Домашния социален патронаж. От друга страна съгласно нормата на чл.23, ал.1 от АПК, когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината. Гореизложеното води до извода, че компетентността на органа който следва да уведоми лицата, на които е отказано предоставянето на социалната услуга, е Кмета на Община Казанлък, а не управителя на домашния социален патронаж. При така установеното, съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт страда от най-тежкия порок на недействителността, а именно – липса на компетентност. Това мотивира съдът да обяви нищожността на оспореното уведомително писмо.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за нищожно по жалба на В. Николаева В. *** уведомително писмо от Домашен социален патронаж – Казанлък, издадено по повод на подадено от нейна страна заявление от 30.09.2015 год., с което е уведомена, че не е включена в списъка на обществената трапезария от 01.10.2015 год., тъй като не отговаря на целевите групи, определени от Кмета на Община Казанлък

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: