Р Е Ш Е Н И Е

№ 161 14.06.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретаря А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 284 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. чл.215 ал.1 вр. чл.210 ал.3, вр.с ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Дралчо Донев Желязков, в качеството му на ЕТ „Данико-Дралчо Донев” гр.Стара Загора, против Решение от 19.02.2016г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № №12/11.01.2016год на Кмета на Община Гълъбово, с което на основание чл.210, ал.1 от ЗУТ е определен размер на обезщетение от 1715 лв. за учредяване на право на прокарване върху сервитутна площ от 902кв.м от ПИ 058014 с обща площ от 18814кв.м в землището на гр.Гълъбово, собственост на ЕТ „Данико –Дралчо Донев.

В жалбата са изложени съображения за издаване оспорения акт в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди, че е собственик на поземлен имот, засегнат от трасето за изграждане на електропреносно съоръжение до обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-предавателна” и изразява несъгласие както с размера на оценката, която според него е занижена, така и с предстоящото прокарване на отклонение. Твърди, че сервитута ще доведе до невъзможност за засаждане високостеблена растителност, въпросното електропреносно съоръжение ще затрудни влизането на селскостопански машини и прибирането на реколтата, което ще доведе до вреди и загуби в следващите десетилетия. Счита, че имотът следствие сервитута се обезценява и би се оказал непродаваем. Твърди, че евентуално влизане на представители на електропреносното предприятие за поддръжка, ремонт и пр. на съоръжението, също ще му нанася вреди. Останало неизяснено какъв ще е кабелът, който ще се прокарва през имота му, вкл.мощност, отстояния и др. и за какъв времеви период е ограничеинето. Счита неправилно да се унищожи близо един декар от нивата му. По изложените съображения твърди, че оценката от 1715 лв. не би обезщетила щетите от посоченото електропреносно съоръжение. Иска се отмяна на Решение от 19.02.2016г на Комисия по чл.210 ЗУТ, назначена със заповед № №12/11.01.2016год. на кмета на община Гълъбово и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Община Гълъбово не се явява, нито представлява по делото и не заема становище по основателността на жалбата.

Заинтересованата страна - „Мини Марица - изток” ЕАД гр.Раднево в писмен отговор от изпълнителния директор /л.58/ и чрез процесуалния си представител- юрисконсулт И.П. заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че подробният устройствен план, предвиждащ изграждането на обекта е влязъл в сила през 2012г. и към настоящия момент не може да се оспорва местоположението на трасето и реализирането на предвижданията му, вкл.относно процесното съоръжение. Твърди, че сервитута е възникнал по силата на плана и че собственикът на имота е уведомен за сервитута, вкл.за параметрите на ограничението – изграждане на електропровод от 20 кV, на 10м от крайните проводници или на 11м от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност. Изтъква, че реализирането на обекта ще осигури резервно захранване на гара „Любеново - Предавателна”, което сочи, че е от съществено значение за обслужване доставките от рудник „Трояново-1” с.Трояново до консуматорите на твърди горива, от тук и от значение за енергийната система на страната като цяло. Твърди, че сервитутното право като ограничение върху имота е отразено и в Договора за доброволна делба – акт №167, вх.рег.№361/ 11.05.2015г. Счита несъстоятелни оплакванията за обезценяване на имота и невъзможност да бъде ползван извън обхвата на цитираното ограничение. Обосновава, че с оспорения акт е определено справедлив размер на обезщетението като цена на правото на прокарване на отклонение и се следва отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С Решение № 88 по Протокол №10 / 25.06.2012г. Общински съвет – Гълъбово, на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ и чл.21 ал.1 т.11 ЗМСМА, и по заявление на „Мини марица изток” ЕАД, като възложител, е одобрил Подробен устройствен план-парцеларен план за обект на техническата инфраструктура „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна”, извод Трояново - 20/0.4 kV” с трасе и сервитути в ПИ №№ 0000.259; 0000.261;0000.291; 0058.001; 0058.002 и 0059.005. Планът е представен по делото в текстови, графичен и цифров вид /л.35 и сл./. Видно от обяснителната записка на л.38, с новопроектираното електропроводно отклонение 20 кV, 3AC50mm², се осъществява връзка между съществуващ електропровод 20kV извод „Трояново” и новопроектираните КТП-та 20/0.4kV на територията на гара „Любеново-Предавателна”. Отклонението ще служи за резервно захранване на консуматорите на тази гара за нуждите на Рудник „Трояново - 1”, с.Трояново с цел обслужване доставките на въглища. Трасето на проектираното електропроводно отклонение 20kV преминава през землището на гр. Гълъбово, като е посочена и онагледена общата му дължина и имотите, през които въздушния кабел минава. Сред тези имоти е и ПИ № 058002 на наследници на Райко Стайков Захариев, от който чрез разделяне през 2015г. е образуван поземлен имот с № 058014 /съгласно решението за одобряване на плана и регистъра на имотите попадащи под ограниченията и графична част на парцеларния план, л.35, л.43 и л.47/.

По делото не е спорно, че парцеларния план е влязъл в сила, това е и удостоверено към 31.07.2012г. с удостоверение издадено от Председателя на общински съвет Гълъбово (л.83).

През 2015г. поземлен имот №058002 - нива в землище на гр.Гълъбово, местност „Азмака”, с площ 37.631дка, е бил териториално разделен на три поземлени имота: №058015 с площ от 18.815 дка, № 058014 с площ от 18.814дка и №058013 с площ от 0.002 дка, които са били поделени между съсобствениците - наследници на Р.С.Захариев с договор за доброволна делба от 11.05.2015г /л.87 и сл/. Поземления имот №058014 в землище на гр.Гълъбово е нива с площ 18.814 дка, разположен е до територия на ЖП транспорт, водоизточник-река, подходящ за развитие на селско стопанство, има доста трайни насаждения с ограничение „Редки дървесни видове”, в защитена зона и с план за управление по Натура 2000 /СТЕ, първо заключение/. И трите експертизи потвърждават, че съществуващия в южната част на ПИ №058002 електропровод /описан в договора за делба/, е реализиран като след териториалното разделяне е останал в ПИ 058015, т.е.съоръжението е различно от предвиденото с горепосочения парцеларен план, и не попада в ПИ 058014. Поземлен имот с №058014 в землище на гр.Гълъбово, с площ 18.814 дка, е продаден от Жека Райкова Стайкова, в чийто дял е поставен при делбата, на жалбоподателя по делото - ЕТ „Данико-Дралчо Донев”, видно от представения по делото нотариален акт №97 от 28.05.2015г /скици л.71—72, нотариален акт л.106—107/. По делото е установено също, че ПИ №058014 е засегнат частично, в размер на 0.902 кв.м от трасетото на електропровода по парцеларния план, одобрен с Решение № 88 по Протокол №10 / 25.06.2012 год /съгласно скица на л.71; СТЕ повторно заключение - отговор на въпрос №3, л.179 по делото и допълнителна СТЕ, л.216/. Имотът, съгласно отразено в скицата, попада в защитена зона „66.защитена зона за опазване на дивите птици, съгласно чл.6 ал.1 т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие”.

С писма от 03.08.2015 и от 13.08.2015г Мини Марица изток ЕАД е отправило покана до ЕТ „Данико-Дралчо Донев” за учредяване право на прокарване през ПИ 058014 в полза на предприятието срещу предложено обезщетение /л.48-54/.

Със заявление вх. №36-05-47 /05.10.2015г /л.13/ подадено от „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево до Кмета на община Гълъбово е поискано, поради непостигнато съгласие, учредяване и изготвяне на оценка на право на прокарване на електропровод върху част от ПИ 058014 с площ на засегнатата част 0.902 кв.м. във връзка с реализиране на обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна” за който е одобрен Подробен устройствен план с решение № 88 по протокол №10 /25.06.2012г на Общински съвет Гълъбово.

Със заповед № №12/11.01.2016год на Кмета на Община Гълъбово /л.18/, на основание чл.44 ал.2 ЗМСМА и чл.210 ал.1 от ЗУТ, във връзка със заявлението посочено по-горе, е назначена комисия в състав от общо петима членове, посочени поименно и като длъжност и със задача определяне размера на обезщетението за учредяване на право на прокарване за обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна” в землището на гр.Гълъбово” върху ПИ 058014.

В изпълнение на възложената задача, Комисията по чл.210 от ЗУТ се е събрала на 19.02.2016г. и заседавала в пълен състав, съобразно определения със Заповед № 12/11.01.2016г. на кмета на община Гълъбово, за което е съставила протокол от 19.02.2016г /л.17/.

С оспореното по делото протоколно решение от 19.02.2016г на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 12/11.01.2016г на кмета на община Гълъбово, Комисията е приела, че размера на обезщетението, следващо се за правото на прокарване отклонение за обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна” през ПИ 058014 на ЕТ „Данико-Дралчо Донев” следва да се определи въз основа експертна оценка за пазарната стойност на сервитута от ЕТ „Халачев-23”Стара Загора в размер от 1.90 лв/кв.м или отнесена върху 902 кв.м сервитутна площ - обезщетение за право на прокарване в общ размер 1715.00 лв.

Решението на комисията е съобщено на заинтересованите страни, като е получено от ЕТ „Данико —Дралчо Донев” на 09.06.2016г.съгласно известие на л.16.

По делото са приложени документите, съдържащи се в образуваната в община Гълъбово преписка по издаване на оспореното решение, както и преписката по одобряване на ПУП - парцеларен план за обекта, документи за собственост и скици кореспонденция и др.

За изясняване на обстоятелствата по делото досежно действителния размер на цената на сервитутното право, е допусната, назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза — основна, повторна и допълнителна, представени съответно на л.131-140, л.173-180 и л.208-216 по делото.

Съгласно първото заключение на СТЕ размера на дължимото еднократно парично обезщетение което трябва да заплати носитулят на сервитутното право в полза на собственика на имот 058014 е 6486.45лв /л.140/. За нуждите на оценката вещите лица сочат, че са използвали информацията за извършени сделки, посочени в т.1.4 от заключението и такава от агенции за недвижими имоти, строителни фирми и оферти във вестник „Национална бизнес поща” /л.139/. Заключението е оспорено от заинтересованата страна по съображения, че не се основава на метода на пазарните сравнения, тъй като не са използвани реални сделки със сходни по местоположение и предназначение имоти. Доколкото в това заключение, вкл. в т.1.4. не се съдържат данни за конкретни сделки /л.134/, съдът намира възражението за основателно.

Съгласно повторната СТЕ, изпълнена от други вещи лица, справедливата пазарна цена на учреденото право на прокарване на отклонение през поземления имот 058014 землище на гр.Гълъбово със сервитутна площ от 902 кв.м и за посочения обект строеж „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново—Предавателна” е 1740.35лв, в този размер определя и дължимото еднократно парично обезщетение /л.178/.

Предвид голямата разлика в стойностите на оценките между първата и повторната експертиза, е допусната, назначена, изготвена и приета допълнителна експертиза, заключението по която е представено на л.208-216 по делото. Съгласно последното, използвани са два метода на оценка — този на пазарните сравнения и метода на капитализиране чистите парични приходи. Пазарна стойност на земята по метода на пазарните аналози, въз основа на конкретно посочени сделки с имоти със сходни характеристики като ПИ 058014, е определена в размер на 821 лв/дка, а пазарната стойност на земята по метода на КЧПП— 1113 лв. Съчетаното прилагане на двата метода е в основата на определената справедлива пазарна цена на учреденото право на прокарване и за посочения обект в размер на 1790.00 лв, в този размер вещите лица определят и дължимото еднократно парично обезщетение /л.216/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Разпоредбатана чл.210 ал.3 от ЗУТ изрично предвижда, че протоколът на комисията по чл.210, ал.1, съдържащ определена оценка или размер на обезщетение, подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ. По аргумент от изложеното, оспорването на протоколно решение от 19.02.2016г на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 12/11.01.2016г на кмета на община Гълъбово, с което е определен размера на обезщетението, дължимо за правото на прокарване на отклонение върху ПИ 058014, е спрямо подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност административен акт.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице, страна в производството и адресат на оспореното решение на Комисията, назначена на основание чл.210 от ЗУТ. ЕТ «Данико Дралчо Донев» е собственик на ПИ 058014 в землището на гр.Гълъбово, сервитутното право върху който е предмет на одобрената с оспореното Решение оценка, т.е. разпоредените с акта последици го засягат пряко и непосредствено и с неблагоприятен ефект. Донев е уведомен за решението от 19.02.2016г на комисията по чл.210 от ЗУТ при община Гълъбово на 09.06.2016г /обратна разписка на л.16/, а жалбата му срещу това решение е подадена на 22.06.2016г, в срока по чл.215 ал.4, във връзка с чл.210 ал.3 изр.второ от ЗУТ. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по всички изложени в нея оплаквания.

Оспорения акт е издаден от кометентен орган по смисъла на чл.210 ал.1 от ЗУТ- комисия, назначена със Заповед № 12/11.01.2016г на кмета на община Гълъбово, по повод заявление вх. №36-05-47 /05.10.2015г /л.13, л.18/. Видно от съставения за заседанието на 19.02.2016г. протокол /л.17/, Комисията е заседавала в пълен състав, съответен на определения със заповедта за сформирането й.

Решението е в предвидената от закона форма - обективирано е писмено, в изготвения за заседанието на колективния орган протокол; съдържа изискуемите по чл.59 ал.2 от АПК основни реквизити.

Спорът по делото е за съобразеността на решението с материалния закон, като спорните въпроси са за наличие на предпоставки за определяне на дължимото обезщетение за право на прокарване през имота на жалбоподателя и за размера му.

Производството по издаване на оспорения акт е инициирано в община Гълъбово по искане с вх.№36-05-47/05.10.2015г. на „Мини Марица - изток”ЕАД /л.13/ за определяне стойността на обезщетението, дължимо за сервитутно право - правото на прокарване на електропровод през ПИ 058014 - частна собственост, в землище на гр.Гълъбово, във връзка с изграждане на обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна” извод Трояново -20/0.4 kV”, съгласно одобрен и влязъл в сила парцеларен план.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Искането е с предмет определяне дължимото обезщетение за сервитутно право по чл.64, ал.2, т.2 от ЗЕ - право на прокарване на въздушен електропровод в полза на „Мини Марица изток”ЕАД в хипотеза на непостигнато съгласие между това дружество и посоченото лице, титуляр на право на собственост върху имот, засегнат от сервитут. Според чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2.титулярът на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Според ал.6 на чл.64 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл.210 и чл.211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

Сервитутите по чл.64 ал.2 - ал.6 от ЗЕ имат специфични отлики от двата основни вида сервитути, уредени в чл.192 и чл.193 от ЗУТ. Те не "обслужват" ползването на някакъв господстващ имот, а възникват по силата на закона в полза на лица от изрично предвидените като титуляри, при изпълнение на законово предвидените предпоставки. В този смисъл за тези сервитути не се следва учредяване с договор между собствениците на два имота, освен в хипотеза като предвидената в чл.64, ал.8 ЗЕ /когато сервитутът попада в зона, в която на титуляра е учредено право на строеж, в който случай сервитутното право се уговаря в договора/, нито за учредяването им се следва изричен административен акт с такова съдържание. В случая не се касае за изграждане отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по смисъла на чл.193, ал.1 от ЗУТ, в който случай липсата на съгласие на собствениците би била предпоставка за заместването му с учредяване на правото на прокарване по реда на чл.193, ал.3 от ЗУТ. По смисъла на §5, т.32 от ЗУТ общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл.разпределителни устройства.

В случая производството е по искане на енергийно предприятие. „Мини Марица- изток” ЕАД гр.Раднево е енергийно предприятие по смисъла на легалната дефиниция на това понятие съдържаща се в §1, т.24 от ЗЕ, като титуляр на концесия за добив на подземни богатства - твърди горива и титуляр на лицензия за търговия с електрическа енергия, т.е. дружеството извършва дейности от предвидените в §1, т.24 от ДР на Закона за енергетиката. За нуждите на дейността на това предприятие е изготвен, обоснован и одобрен ПУП - парцеларен план, предвиждащ обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна” извод Трояново - 20/0.4 kV”. Касае се за елекропровод - обект от предвидените в чл.64, ал.1 от ЗЕ, в полза на енергийно предприятие, чието въздушно трасе засяга и ПИ 058002. Териториална част от ПИ 058002, обособена чрез отделяне е ПИ 058014, като по делото се доказа, че трасето на предвидения с парцеларния план обект засяга последния /ПИ 058014/, с оглед на което съдът намира, че е налице предпоставката на чл.64, ал.4, т.1 от ЗЕ –местоположението на сервитута, като засягащо този имот, е определено с ПУП. Промяната на номерацията и площта на поземления имот №058002, настъпила в хода на производството, не е пречка за определяне обезщетението, дължимо за сервитутното право, на собствениците на посочения имот, като засегнат от тежестта. Дралчо Донев Желязков в качеството си на ЕТ „Данико-Дралчо Донев” е собственик на ПИ 058014, засегнат от трасето на електропровода и няма съгласие между него и „Мини Марица - изток” ЕАД за размера на обезщетението, дължимо от енергийното предприятие. Липсата на съгласие от страна на жалбоподателя се доказа с липсата на отговор в продължение от над един месец на писмата от 03.08.2015г. и от 13.08.2015г., с които такова обезщетение му е предлагано /л.48 и сл/. По делото не е спорно, че право на строеж, както върху ПИ 058002, така и върху ПИ 058014г., за предвидения в парцеларния план обект и в полза на енергийното предприятие, не е учредено. Следователно, по искането на „Мини Марица - изток”ЕАД от 05.10.2015г. до Кмета на община Гълъбово са били налице предпоставките по чл.64, ал.6 ЗЕ, вр.с чл.210 от ЗУТ за сформиране на комисия и определяне от нея на размера на обезщетението, дължимо от титуляра на сервитутното право в полза на собственика на засегнатия имот. Всички оплаквания на жалбоподателя в насока, че не следва върху имота му да се налага това ограничение са извън предмета на делото, доколкото обектът е предвиден с влязъл в сила парцеларен план. Неотносими са и оплакванията, че са неясни параметри на кабела на електропровода, сервитутната площ, начина на влизане в имота за ремонт и поддръжка на съоръжението, защото предмета на сервитутното право е вече определен /в парцеларния план подробно е разгледана техническата страна на съоръжението/ а упражняването му се следва в рамки, определени в ЗЕ и Наредбата за сервитутите на енергийните обекти.

Основателно се явява оплакването относно размера на обезщетението за възникващото в полза на енергийно предприятие сервитутно право върху ПИ 058014 за прокарване на електропровод съгласно предвидения с одобрения парцеларен план обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна”, извод Трояново -20/0.4 kV:

По своята правна същност сервитутните права, които възникват в полза на енергийното предприятие по реда на ЗЕ върху имоти-частна собственост, представляват едно принудително ограничаване правото на собственост. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размерът на обезщетението. Съгласно чл.65 от ЗЕ размера на еднократното обезщетение по чл.64, ал.4, т.2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Аналогично е и изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ - обезщетението се определя въз основа на оценка по пазарни цени.

Обезщетението, определено от Комисията по чл.210 ЗУТ, назначена със Заповед № 12/11.01.2016г на кмета на община Гълъбово, дължимо от енергийното предприятие „Мини Марица изток”ЕАД гр.Раднево за сервитутното право, възникващо върху ПИ 058014, се основава на експертна оценка на лицензиран оценител от 2016г.-ЕТ „Халачев-23”Стара Загора, в размер от 1.90 лв/ кв.м, общо 1715.00 лв. Оценителите, изготвили оценката, са възприели пазарния подход на оценката, като са приели за пазарни цени на земеделски земи в района на процесния имот в интервал 1,2-2,5 лв/кв.м, вкл.за проекти за спомагателни и обслужващи основните мощности на предприятията в района. На тази база екипът е обосновал, че сервитутните права за реализация на проекти при сходни условия следва да бъде в рамките на реалзираните при тези продажбени цени. Обосновал е на следващо място два основни фактора в перспективите за използване на подобни имоти, а от там и тяхната моментна стойност - от една страна сервитутните зони не могат да бъдат използвани от собственика за сериозни инвестиционни проекти, докато съществуват енергийните съоръжения, и от друга - запазването на собствеността върху сервитутните зони и перспективата те да бъдат ползвани от собственика им без ограничения в по-далечно бъдеще и при евентуални промени в потребностите, технологията и организацията на промишлените дейности и електроснабдяването в района. С оглед на изложеното, стойността на сервитутните права на прокарване счита, че следва да се определи на основа на пазарния подход на оценка и като се съобрази равнището на актуалните цени на сделките със сходни имоти с посочените два фактора. Въз основа тези съображения и за конкретния случай определя цена на сервитутното право върху ПИ 058014 в размер 1.90лв на кв.м, общо 1715лв /л.25/.

Съдът намира, че изготвената в хода на проведеното административно производство експертна оценка и възприета от Комисията по чл.210, ал1 от ЗУТ при община Гълъбово, при определяне дължимото обезщетение за сервитутно право в полза на "Мини Марица изток” ЕАД през поземлен имот 058014, частна собственост, е необоснована. На първо място независимо че експертите са посочили, че оценката е направена на база пазарния подход, липсва конкретизация на използваните пазарни аналози при определянето на пазарната оценка и времевото им извършване. Посочения ценови интервал 1,2—2,5 лв/кв. м е отнесен към пример за реализацията на завод на „Техногипс” на територията на община Нова Загора, в близост до ТЕЦ „Марица изток 2” /л.22/. Не може да бъде установено кои са сделките и дали те са меродавни, с оглед нуждата от сходство в предмета им с параметрите на процесния имот. Непосочването на кои конкретни, реално сключени сделки, са приети като пазарни аналози, възпрепятства извършването на проверка доколко тези сделки имат за предмет имоти с характеристики и предназначение, идентични на подлежащите на оценяване имоти. Това както и липсата на обосновка за определената от експертите от екипа на ЕТ „Халачев-23”Стара Загора цена на сервитутното права при прилагането на критериите по чл.65, ал.1 от ЗЕ обуславя извод, че тази оценка не може да се приеме като меродавна за определяне справедливия размер на дължимото се обезщетение по чл.64 ал.4 т.2, вр с чл.65 от ЗЕ.

Определянето на обезщетенията за възникващите в полза на енергийното предприятие сервитути се извършва по реда на чл.210 от ЗУТ, а специалният закон - Закона за енергетиката, изрично регламентира изискванията за определяне размера на следващото се на собственика на засегнатия имот обезщетение, а именно - при прилагането на критериите по чл. 65, ал.1 от ЗЕ. По аргумент от нормата на чл. 65, т.4 от ЗЕ един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляра на сервитута обезщетение, е справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Доколкото в приложимия нормативен акт не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива пазарна оценка", изхождайки от правната и житейска логика съдът приема, че нейното определяне следва да се основава на цената, която би получил собственикът на имота, ако земята се продава /съотв. сервитутът се учредява/ на свободния и конкурентен пазар при добра информираност за пазарните цени и в условията на свободно договаряне /при липса на принуда за извършване на сделката/.

По аргумент от разпоредбата на чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприеме изцяло заключението на изпълнените експертизи, а ги обсъжда заедно с другите доказателства по делото с оглед правилното приложение на материалния закон. Съдът не възприема заключението на първата експертиза в частта относно отговора за оценката на сервитутното право и следващия се в полза на собственика на засегнатия поземлен имот размер на обезщетение, по съображения, че вещите лица сочат, че са се основали на пазарни цени за района и по собствена информация на оценители, но не посочват конкретни сделки /л.134, л.137/. Вещите лица, изготвили повторната и допълнителната експертиза са посочили конкретни сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, като най-голям е техния брой при изготвяне допълнителната СТЕ. Съдът не кредитира заключението на повторната експертиза по съображения, че нито в експертизата, нито при нейното изслушване, бе обосновано как въз основа на определената средната пазарна стойност на земята е определена стойността на сервитутното право. Съдът кредитира с доверие заключението на допълнителната експертиза, вещите лица по която са изготвили оценката, основавайки се на два основни метода, вкл.такъв основан на пазарните аналози. При прилагане на пазарния метод, същите са взели предвид действително сключени и близки по време сделки с недвижими имоти в землището на гр.Гълъбово и съседни землища, със сходни характеристики като процесния поземлен имот, вкл. такива със земя с близка до тази на оценявания имот категория. Включени са в съпоставката и представените от жалбоподателя нотариални актове. При определяне на пазарната цена на сервитутното право, вещите лица са посочили конкретна формула като са се съобразили с нормативно регламентираните критерии по чл.65 от ЗЕ, както и изрично са посочили каква е справедливата пазарна оценка на недвижимия имот, съответно и на частта от него, засегната от сервитута, на база на пазара на недвижими имоти - земеделски земи и предвид действително сключени сделки със земи от същата категория. Вещите лица са взели предвид, съобразно задачата и критериите по чл.65, вкл. засегнатата от сервитута площ на имота, възможните ограничения на ползването на този имот, предвидени в ЗЕ и Наредбата за сервитутите на енергийните обекти и срока на ограниченията, пазарната стойност на сервитутното право.

Заключението на допълнителната СТЕ е достатъчно обосновано, съдържа изложение на механизма за формиране на крайните суми за оценка на земята и оценка на сервитутното право въз основа на анализ на конкретните дадености на случая и съпоставката им с показателите, утвърдени от житейската практика. Предвид изложеното съдът намира, с оглед заключението на допълнителната СТЕ, изпълнена по делото, че справедлива пазарна цена на учреденото право на прокарване през поземления имот 058014 землище на гр.Гълъбово със сервитутна площ от 902 кв.м и за посочения обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна” е в размер на 1790.00 лв. Дължимото еднократно парично обезщетение в полза на собственика на ПИ №058014 е в размер на 1790лв /допълнителна СТЕ л.216/.

Неоснователно е искането на жалбоподателя цената на право на прокарване да бъде определена съобразно първото заключение. Това заключение на СТЕ е необосновано, тъй като за нуждите на оценката вещите лица, изпълнили експертизата сочат, че са използвали информацията по т.1.4 и такава от агенции за недвижими имоти, строителни фирми и оферти във вестник „Национална бизнес поща” /л.139/. Информацията по т.1.4 не се основава на конкретни сделки с недвижими имоти със сходни характеристики като процесния, а почерпената от другите източници е напълно некоркретна. Ето защо предложения размер на обезщетението от 6486.45лв за сервитута за въздушен електропровод не може да се приеме за справедлива пазарна цена на сервитутното право.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение в частта за определения размер на обезщетението за право на прокарване на електропровод за обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна” през ПИ 058014, находящ се в землището на гр.Гълъбово, е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на изискванията на чл.65 от Закона за енергетиката и следва да бъде изменено, като се увеличи размера на еднократното обезщетение, дължимо за сервитутното право в полза на "Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево през поземлен имот № 058014, със засегната площ от 902кв.м, от 1715.00лв на 1790.00лв.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Гълъбово бъде осъдена да заплати на ЕТ”Данико – Дралчо Донев” сумата от 1372лв., представляваща 50лв. платена държавна такса; 1022лв. - внесено възнаграждение за вещи лица за изпълнените по делото експертизи и 300лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на ЕТ „Данико-Дралчо Донев” със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Армейска” №13, вх.Б, ап.13, Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Гълъбово, обективирано в Протокол от 19.02.2016г., в частта относно размера на обезщетението за право на прокарване за обект „Електрозахранване на консуматорите на гара „Любеново-Предавателна” през ПИ 058014 в землището на гр.Гълъбово, засегната площ от 902 кв.м, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението, дължимо от „Мини Марица-изток” ЕАД гр.Раднево в полза на собственика на този поземлен имот, от 1715лв. /хиляда седемстотин и петнадесет лева/ на 1790лв. /хиляда седемстотин и деветдесет лева/.

ОСЪЖДА Община Гълъбово да заплати на ЕТ „Данико-Дралчо Донев” ЕИК 833131723, седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, ул. „Армейска” №13, вх.Б, ап.13, сумата от 1372 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: