Р Е Ш Е Н И Е

№8 19.01.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. като разгледа докладваното от Михаил Русев адм. дело №418 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.245, ал.2 и с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба от В.А.А. от гр. Стара Загора против заповед №3РД-526/07.09.2016 год. на Командира на военно формирование 44200 гр. Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв. Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като с посочената в оспореният административен акт министерска заповед не се е запознавал, поради което и не може да му бъде ангажирана дисциплинарна отговорност за неизпълнението й. От друга страна макар и да е нарушил обществения ред, то това нарушение не е основание за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта е малко над 1.2 ‰. Моли съда да бъде отменена заповедта и да му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адвокат Н. поддържа жалбата.

Ответникът – Командир на военно формирование 44200 гр. Стара Загора, чрез процесуалните си представители гл. юрисконсулт Господинов и ст. юрисконсулт Симеонов оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателят редник 3-ти клас В.А.А. е назначен на длъжност “водолаз-разузнавач” инженерно водолазно-разузнавателно отделение на инженерна рота за бойна поддържка на военно формирование 44200 гр. Стара Загора.

На 24.08.2016 год. около 03.25 ч. в гр. Созопол на ул. ”Републиканска” в посока стария град, военнослужещият редник 3-ти клас е спрян за проверка от автопатрул на Районно управление „Полиция” гр. Созопол. Извършена му е проверка с техническо средство „Дрегер 7510” с фабр. №0061, при което се установява, че военнослужещият управлява личното си МПС, лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№СТ 5605 АН, с концентрация на алкохол над 1,2 ‰, а именно 1.47 ‰ в издишаният въздух. Издаден му е акт за установяване на административно нарушение серия Г, с №359 от 24.08.2016 год., попълнен на бланка №730102 от мл. Автоконтрольор П.И. Хинков, служител на РУ”Полиция” – гр. Созопол, в присъствието на свидетелите Константин Христов Грудев и Тодор Емилов Боев и двамата от гр. Созопол. Издаден му е и талон за медицинско изследване с №0011224/24.08.2016 год. и му е взета кръвна проба за химичен анализ и резултат от кръвна проба 1.67 ‰ алкохол в кръвта, отразена в протокол за медицинско изследване с №879/25.08.2016 год. В АУАН, редник А. е написал, че няма възражение срещу съставеният акт. Редник 3-ти клас А. не уведомява непосредствения си ръководител – старши сержант Илиян Георгиев Зайчев за допуснатият от него инцидент, като научава за това от редник Илиян Красимиров К. около 05.00 ч. на 24.08.2016 год..

Това деяние е прието като грубо нарушение на Заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на отбраната на Република България и чл.114, т.14, чл.115, ал.1, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България във връзка с чл.178, ал.1 и чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, като умишлено не изпълнява законна отдадена заповед на длъжностно лице, относно забрана за управление на МПС след употреба на алкохол.

На 24.08.2016 год. е издадена заповед №ЗРД 504 на командира на военно формирование 44200, изменена със заповед №ЗРД-524/07.09.2016 год. за назначаване на комисия за извършване на служебна проверка за допуснатото нарушение от редник В.А.. За резултатите от извършената служебна проверка е съставен протокол с вх.№3-1982/07.09.2016 год. В него комисията посочва, че с действията си А. е нарушил т.3 от заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на вътрешните работи и предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. С протокола е запознат полк. Любомиров, като се е съгласил с направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на А.. На 07.09.2016 год. с жалбоподателя е проведена беседа за запознаване с резултата от проведената служебна проверка и решението на командира, за която е съставен протокол от същата дата с рег.№3-1983/07.09.2016 год., подписан от А., със становище, че е съгласен и не желае да дава други обяснения, а е дал такива в хода на служебната проверка.

Със заповед №3 РД-526/07.09.2016 год. на Командира на военно формирование 44200 гр. Стара Загора, на жалбоподателя му е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”, прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на основание чл.244, т.7 във връзка с чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, за това че не е изпълнил т.3 „Забранявам управлението на МПС от военнослужещи в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол или наркотични вещества …” на Заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на отбраната на Република България. Не е изпълнил също така т.14 „да докладва на непосредствения си ръководитл за всичко, което ме се е случило ….., както и за допуснати от него инциденти в извън служебно време”; чл.115, ал.1 „На военнослужещият се забранява: т.1 да нарушава законите и обществения ред в страната” от Устава на въоръжените сили на Република България, във връзка с чл.178, ал.1 и чл.242, т.1 от ЗОВСРБ.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице, за което оспореният администартивен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, според съда се явява неоснователна.

При проверка на компетентността на органа издал заповедта, съдът намира, че акта, предмет на съдебен контрол, е постановен от компетентен орган по чл.146, т.3 и чл.161, т.3 от ЗОВСРБ във връзка с чл.137, ал.4 и чл.73, ал.1, от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Съгласно тези разпоредби назначаването и освобождаването от воена служба се извършва със заповед на Министъра на отбраната или упълномощени от него лица. В изпълнение на делегираните му правомощия, Министъра на отбраната е издал Заповед №ОХ-771 от 05.11.2013 год., изменена със Заповед №ОХ-324/12.05.2014 год. Съгласно т.8.1 от тази заповед, се оправомощават командирите на бригади /бази/, полкове, самостоятелни батальони и приравнени на тях командири /началници/ на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „полковник” или „подполковник” да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във въоенно звание сержантите и войниците от подчинените им формирования, както и да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да освобождават от военна служба и да прекратяват договорите за военна служба. В случая се касае за оправомощаване, при което министърът е делегирал своите законови правомощия на хората, заемащи точно определена длъжност. В случая не се спори между страните, че Командира на военно формирование 44200 е подп. И. Любомирски, а военното формирование е самостоятелно обособена единица. Съгласно §1, т.10 от ДР на ЗОВСРБ, военно формирование е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена.

Заповедта е издадена и в предвидените от закона срокове. Съгласно чл.249, ал.2 от ЗОВСРБ, наказанието се налата в двумесечен срок от узнаването му, но не по-късно от шест месеца от неговото извършване. Касае се за два алтернативно предвидени срокове, изтичането на който и да е от тях, погасява възможността за налагане на наказание. Деянието, за което е наказан жалбоподателя е извършено на 24.08.2016 год. в гр. Созопол. Наказанието е наложено със Заповед от 07.09.2016 год. Следователно наказанието е наложено преди изтекат два месеца от узнаването на дисциплинарното нарушение и шест месеца от неговото извършване, т.е. спазени се сроковете по чл.249, ал..2 от ЗОВСРБ за налагане на наказанието.

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, мотивиран е и в него се посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите и задълженията, които са нарушени.

При издаване на заповедта е спазена процедурата, предвидена в чл.246 от ЗОВСРБ и чл.142-148 от ППЗОВСРБ. Когато командирът /началникът на поделението или прекият началник прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение", той е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган. Служебната проверка започва с писмена заповед на командира на поделението или на пряк началник при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и се извършва от назначена комисия, чиито членове - кадрови военнослужещи, следва да бъдат с военно звание равно или по-високо от това на нарушителя, както е направено в разглеждания случай. Протоколът от извършената служебна проверка №з-1982 от 07.09.2016 год. съдържа необходимите съгласно чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ реквизити, а именно: данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението /деянието, времето, мястото и начина на извършване/; вредните последици и причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; причините и условията, довели до извършване на нарушението; предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание. В случая са налице и писмени обяснения от А., които да са дадени в хода на служебната проверка, а същият при проведената беседа не се е възползвал от правото си на писмени възражения. Дисциплинарната процедура е предвидила гаранции за участие на проверявания военнослужещ и възможност да опровергае установено нарушение. Целта на законодателят е да се гарантира правото на защита на нарушителя, чрез активното му участие в проверката, чрез даването на съответните обяснения. В противен случай, би следвало да се приеме, че изначално е презумирана вината на нарушителя и неговото авторство. От доказателствата по делото, става ясно, че жалбоподателят е бил изслушан по надлежния ред в хода на служебната проверка и са били взети неговите писмени обяснения. Всяко от изисквания на чл.246 от ЗОВСРБ гарантира правото на защита на нарушителя и възможността да вземе активно участие при изясняването на фактите и обстоятелствата, които органът е приел за нарушения на дисциплината. Със съставеният протокол от проведена беседа от 07.09.2016 год. е изпълнено изискването по чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ.

Оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимия материален закон. Легална дефиниция на понятието "нарушение на военната дисциплина" се съдържа в текста на чл.241 от ЗОВСРВ - виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. Съгласно чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.

Нормата на чл.245, ал.2 от ЗОВС предвижда дисциплинарно уволнение да бъде наложено и при друго тежко нарушение на военната дисциплина. Кое нарушение е тежко по смисъла на закона, се извлича по пътя на тълкуване на особеностите на всяко конкретно нарушение. В случая това е станало с предварителната преценка на министъра на отбраната, изразена в негова заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. Съгласно заповедта, е забранено управлението на МПС от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол или наркотични вещества, а ако се установи подобно нарушение на военнослужещия да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Със горепосочената заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. не се въвежда ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение, а се определя тежестта на посоченото поведение на военнослужещите. Многообразието на дисциплинарните нарушение не позволява те да бъдат лимитативно изброени. Именно по тази причина, след изброяването на тези от тях, които водят задължително до налагане на "уволнение" с чл. 245, ал. 1 от ЗОВС, ал. 2 дава възможност за преценка на особеностите на всяко едно друго нарушение. Дисциплиниращият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и в случая министърът е направил предварителната си преценка с негова заповед. Това е направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност, съразмерност и последователност и предвидимост.

По делото е безспорно установено от събраните доказателства в хода на административното производство, ценени на основание чл.171, ал.1 от АПК, неоспорени и неопровергани по надлежния ред, че кадровият войник редник А. на 24.08.2016 год. около 03.25 ч. в гр. Созопол на ул. ”Републиканска” в посока стария град, военнослужещият редник 3-ти клас е спрян за проверка от автопатрул на Районно управление „Полиция” гр. Созопол. Извършена му е проверка с техническо средство „Дрегер 7510” с фабр. №0061, при което се установява, че военнослужещият управлява личното си МПС, лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№СТ 5605 АН, с концентрация на алкохол над 1,2 ‰, а именно 1.47 ‰ в издишаният въздух. Издаден му е акт за установяване на административно нарушение серия Г, с №359 от 24.08.2016 год., попълнен на бланка №730102 от мл. Автоконтрольор П. Хинков, служител на РУ ”Полиция” – гр. Созопол, в присъствието на свидетелите Константин Христов Грудев и Тодор Емилов Боев и двамата от гр. Созопол. Издаден му е и талон за медицинско изследване с №0011224/24.08.2016 год. и му е взета кръвна проба за химичен анализ и резултат от кръвна проба 1.67 ‰ алкохол в кръвта, отразена в прококол за медицинско изследване с №879/25.08.2016 год.

Преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ относно вида и размера на наказанието е от изключителната компетентност на дисциплинарнонаказващия орган в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискването на цитираната норма при определяне на вида му да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия. Такива съображения са изложени в протокола от извършената служебна проверка. Естеството на преценката при условията на тази разпоредба и съдържащите се в оспорената заповед изрични мотиви във връзка с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено и поведението на военнослужещия, съставляват достатъчно основание да се приеме, че от органа са обосновани причините, поради които е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание.

От друга страна обаче, за да се приеме, че е налице неизпълнение на заповедта на министъра, следва да се установи, че същата е сведена до знанието на военнослужещия и същия с умишлените си действия да е осъществил нарушаването й. Като общо организационна заповед, съдържанието на последната би следвало задължително да се сведе до знанието на всички кадрови военнослужещи. Законодателят не е предвидил как това следва да бъде извършено – т.е. допустимо съдържанието да заповедта да се сведе по различни начини, стига това да е доказано по надлежен ред. Твърденията на процесуалния представител на ответника за запознаването на жалбоподателят със заповедта по надлежен ред, бе доказано и с назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, съгласно която на протокола за запознаване на военнослужещите от военно формирование със заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на отбраната. Както подписа, така и собственоръчно изписаните три имена на жалбоподателят, са изпълнени от самият него. Тъй като се касае за доказването на положителен факт, тежестта на доказване е на страната, която се позовава на тях. С представеният протокол, това обстоятелство се доказа по безспорен начин.

При доказаност на този правно релевантен факт, следва да се приеме и че по аргумент от чл.115, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и от чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), деянието на лицето може да се определи като нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВС – неизпълнение на задължение по военната служба, респективно да се квалифицира като тежко нарушение по смисъла на чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, то е налице дисциплинарно нарушение, което може да бъде квалифицирано като тежко и да е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а заповедта законосъобразна.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски по делото в полза на ответника. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Община Стара Загора в размер на 300.00 лв. съгласно чл.8, ал.4 във връзка с чл.7, т.1, т.4 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.А.А. от гр. Стара Загора против Заповед №3РД-526/07.09.2016 год. на Командира на военно формирование 44200 гр. Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН ********** и с постоянен адрес *** да заплати на Военно формирование 44200 гр. Стара Загора сумата от 300.00 лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: