Р Е
Ш Е Н
И Е
№24 06.02.2017г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П.
и с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия И.Янкова административно дело № 507 по описа за 2016 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на Р.Д.Т. ***, против Решение №2153-23-34 /20.10.2016г на Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /РУСО/ — Стара
Загора и потвърденото с него Разпореждане №********** от 15.07.2016г на
Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр.Ст.Загора, с което на
основание чл.68 ал.1 и 2 и чл.70 ал.9 от КСО на Р.Д.Т. е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст в 14.06.2016г в минимален размер—157.44лв, а от
01.07.2016г съгласно чл.10 т.2 ЗБДОО/2016г — в минимален размер 161.38лв.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, както и в нарушение на изискваниятаза форма
и съдържание, поради липса на ясни мотиви. Жалбоподателката
лично, и чрез процесуалния си представител адв. В.Ц.
поддържа, че неправилно е определена категорията, към която се числи трудовия й
стаж, придобит на длъжност в „СМК СП—3” гр.Стара Загора, като поддържа че е
такъв от трета категория, а не от втора. В устните прения излага съображения,
че счита за несправедлив размера на пенсията й — минимален. Изтъква, че в
изпратения й от органа образец на разпореждане, в различие с представения по
делото екземпляр на същия акт съществува
допълнително изречение, насочващо че
причина за определянето на пенсията й за
ОСВ в минимален размер са невнесените осигуровки като самоосигуряващо се
лице. Този довод тя счита за нетносим, защото
съответния период /2001—2004г/ изобщо не е бил включен в осигурителния й стаж,
зачетен от пенсионния орган.
По изложените съображения иска се отмяна на
оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът
—Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт —
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като
неоснователна.
Въз
основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира
за установено следното:
На Р.Д.Т.
е била отпусната с разпореждане №********** от 14.10.2013г на ръководител „ПО”
при ТП на НОИ Ст.Загора пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/ за
50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано
от 11.04.2013г в размер 127.50 лв, пожизнено. Зачетен
й е към онзи момент осигурителен стаж до датата на инвалидизиране
11.04.2013г от 5 год, а с разпореждане от 16.01.2014г,
въз основа на признат осигурителен стаж 30 г, 11м и 13 дни, при индивидуален
коефициент 1.125, процент за осигурителен стаж 34.38 % спрямо доход за
изчисляване размера на пенсията — 704.45лв
и на основание чл.75 от КСО е
определен нов размер на пенсията за ИОЗ — 242.19лв /л.37, л.35—36/.
С
вх.№2113-23-1469/14.06.2016г Р.Т. е подала заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст (л.29). Декларирала е получаваната до момента
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е приложила трудови книжки № 61
от 13.04.1978г— 21.06.2004г и №11 за период от 01.07.2004г—до 01.11.2015г.
С
констативен протокол № КВ-5-23-00155113 от 11.07.2016г на ст.инспектор по
осигуряването е установен, че за периода 01.01.2001—26.06.2004г няма данни за
внесени осигурителни вноски, с оглед на което осигурителната книжка не може да
бъде заверена /л.19/.
С
оспореното разпореждане №********** от 15.07.2016г издадено от Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр.Стара Загора, на основание чл.68 ал.1
и 2 и чл.70 ал.9 от КСО на Р.Д.Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст от 14.06.2016г в минимален размер—157.44лв, а от 01.07.2016г съгласно
чл.10 т.2 ЗБДОО/2016г — в минимален размер 161.38лв. Със същото разпореждане, от 20.05.2016г
на основание чл.95.ал.1 т.4 органът е постановил спиране на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване от 20.05.2016г определя в размер 253.46 лв,
а от 01.07.2016г — на 260.05лв, който размер е и месечната сума за изплащане.
На 08.07.2016г с ЕР № 1860 от зас.№097
от 08.07.2016г на ТЕЛК Трети състав при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович”
АД въз основа преосвидетелстване на жалбоподателката Р.Д.Т. е определена
оценка на работоспособността 44 %.
На основание намалелия процент ТНР определен с това ЕР, и чл.96 от КСО с
разпореждане от 17.08.2016г на ръководител „ПО” е постановено прекратяване на
пенсията за инвалидност от 08.07.2016г.
На 21.09.2016г Р.Т. е обжалвала разпореждане №********** от 15.07.2016г пред Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора по
съобржения, че следва да се пенсионира през 2017г,
счита, че неправилно е определен осигурителния й стаж отнесен към ІІ категория
труд. Счита, че има разминавания между записите в трудовата й книжка, взети
предвид от пенсионните органи, и осигурителните ведомости от архива —удостоверение
образец УП—13 от20.06.2016г — л.12 които според нея са меродавни. Твърди, че
осигурителния й стаж от ІІ категория не е 4г 5мес., а 3г и 8 мес, от тук и към 20.05.2016г твърди, че не е имала
необходимия стаж за пенсиониране, от тук и че не е възникнало към 20.05.2016г
на правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оспореното по делото решение №2153-23-34 от 20.10.2016г Директор на ТП на НОИ — Стара
Загора след като е разгледал по същество жалбата на Т. и в производство по
чл.117 ал.3 от КСО, е потвърдил изцяло разпореждане №********** от 15.07.2016г
на Ръководител „ПО”. Изложил е съображения, че стажът на Т. в звено
„Специалисти” при осигурителя „СМКСП—3” ГР.Стара Загора (1976—1989г),
преобразуван във фирма „Загорски строител” гр.Стара Загора (1989-1992)е от
втора категория на основание чл.66и от Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране —ПКТП /отм/. Посочил е, че направените
от работодателя вписвания, вкл. в трудовите книжки не обвързват безусловно
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, което може да събира и други
доказателства дали трудът действително е положен в условията на претендираната категория труд. В случая извършената
проверка потвърждава според ръководителя на ТП на - НОИ Стара Загора
законосъобразността и правилността на оспореното разпореждане.
По делото е приложена преписката по издаване Решение №2153-23-34
/20.10.2016г на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт /РУСО/ — Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №**********
от 15.07.2016г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
гр.Ст.Загора, заедно с актовете за отпускане и прекратяване на пенсията за
инвалидност поради общо заболяване—л.4—5, л.17—л.91, експертни решения, както и
разплащателните ведомости, фишове за заплати и лични картони за лицето Р.Д.Т.
за периода 01.01.1986г—31.10.1990г /л.105 и сл./.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност в оспорената му част, е процесуално допустимо. Правният интерес на жалбоподателката
да твърди, че осигурителния й стаж през
въпросния период от време не е от втора, а е от трета категория труд,
посочено като мотив при обжалване разпореждането, с които е признато правото й
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.05.2016г се свързва
с обстоятелството, че ако към тази дата
това право се окаже отречено, тя би имала право да получава пенсията си за инвалидност, отпусната й с
разпореждането от 2013г пожизнено.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обжалваното Решение № 2153-23-34 /20.10.2016г е постановено от материално и териториално
компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган -
Директор на ТП на НОИ – Стара Загора. Оспореното по административен
ред разпореждане изхожда от компетентен административен орган, длъжностното лице,
началник отдел "Пенсии" в ТП на НОИ Стара Загора, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване по смисъла на чл. 98, ал.
1, т.1 от КСО. Решението е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване.
Решение№
2153-23-34 /20.10.2016г на Директора на
ТП НОИ Ст.Загора обаче е постановени в противоречие и при неправилно прилагане
на материалния закон.
На
първо място следва да се каже по първия спорен въпрос, че съдът споделя
съображенията на органа, че правото на Р.Т. на пенсия за осигурителен стаж и
възраст е възникнало и се следва
уважаване на заявлението й от
14.06.2016г за отпускане на такава считано от 20.05.2016г. Към последно
посочената дата тя е на възраст 63г и 1м. Зачетен й е от органа осигурителен
стаж 29год ,07м и 22 дни от трета категория, по който въпрос не е формиран
спор. Спорен е периода на осигурителния стаж от втора категория, приет от органа
на 4г, 5мес., а според жалбоподателката — 3г и 8м.
Видно от опис на осигурителен стаж — л.25, касае се за стажът в периода
01.05.1986г—01.10.1990г, когато Р.Т. е работила като организатор производство,
технолог в „СМК” Стара Загора удостоверен с трудова книжка №61. Спорния въпрос е дали
трудът, изпълняван от Р.Т. в строително предприятие, каквото е безспорно
Строително монтажния комбинат гр.Стара Загора, на длъжности експерт и
организатор производство, технолог е такъв от втора или трета категория.
По
аргумент от т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) във вр.
с чл.16, ал.2, т.2 от НПОС, като втора категория труд се признава и съответно
причислява трудът на работниците в изброените отрасли и дейности, вкл. инженерно —техническите работници до началник на строителен обект
включително. Такъв именно специализиран,
инженерен труд се свързва полагания от Т. на заеманите от нея длъжности в
периода 01.05.1986г—01.10.1990г в Строително монтажния комбинат Стара Загора,
към Министерство на строежите. Видно е от разчетно—платежните ведомости, че Р.Т. е била включена сред лицата
„специалисти” в строително—монтажния комбинат, т.е трудът е още
тогава отчитан сред специализираните. Видно от фишове за заплати, предадени в архива от
осигурителя „СМК— Стара Загора”, и труда на Т. е воден като такъв от втора
категория, съответно на което са правени начисления и удръжки. По аргумент от чл.40 ал.3 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, документите, предвидени в ал.1 и 2
се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Следователно, като е възприел за достоверни
данните, съдържащи се в разплащателните ведомости на осигурителя, съответно кореспондиращи
и на записите в трудова книжка № 61, като официален удостоверителен документ,
органът е направил правилни и верни извод за стажа през въпросния период и по
аргумент от чл.16 ал.2 т.2 от НПОС, правилно е определил категорията като
втора. Жалбоподателката не е ангажирала
по делото каквито и да е доказателства относно естеството на изпълняваните от
нея функции и задачи на посочените длъжности през визирания период в СМК Стара
Загора, за да докаже твърдението си, че трудът с оглед конкретните функции,
свързани с изпълнението му, е бил от трета категория. С оглед на изложеното, съдът
намира, че правилно и законосъобразно в оспореното решение № 2153-23-34
/20.10.2016г е потвърден извода на пенсионния орган, съответно е отчел и зачел като стаж от втора категория придобития
в периода 01.05.1986г—01.10.1990г, когато Р.Т. *** или общо 4г, 5мес. Общия
стаж, превърнат към трета категория е
установен от органа на 35 г. и 2м и при възраст 63г и 1м, правилно и съответно
на чл.68 ал.1 КСО е прието, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
е възникнало в полза на Р.Т..
Потвърдено разпореждане №********** от 15.07.2016г на Ръководител „ПО” се
явява неправилно относно размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и
възраст. За да определи пенсията в минимален размер, органът се е мотивирал
така „пенсията остава в минимален размер,
поради невнесени осигурителни вноски” /този текст е виден на представения по делото екземпляр на л.205,
за разлика от екземпляра на л.17 . Този довод на органа не
намира опора в закона. В чл.70 от КСО е определен реда за изчисляване на
размера на пенсията за ОСВ. Видно от регламентацията, относимите
величини са осигурителния стаж и осигурителния доход. Размера на пенсията се
изчислява като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата,
образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за
всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж. От друга страна, доходът, от който се изчислява
пенсията, се определя, като средномесечният
осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на
отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. От своя
страна, индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който
са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и
от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на
индивидуалния коефициент се определят: от една страна съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до
31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата
за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт, а
от друга страна съотношението между средномесечния
осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия
период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от горепосочените
съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е
установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на
месеците, включени в двата периода.
В конкретния случай изброените математически изчисления не са правени, не е определян индивидуален коефициент, доход от който да се определи размера на пенсиите и съответно процент който да се отнесе към тази величина според умножаване на осигурителния стаж по посочения числов показател. В противоречие със закона
пенсионният орган е приел, че не може
да се определи теоретичен размер на
пенсията по този ред, тъй като не може да приложи чл. 70, ал. 3
от КСО за определяне на индивидуалния коефицент. По делото не е спорно, че с писмо от
29.06.2016г е било отказано заверяване на осигурителната книжка на Р.Т. за
периода 01.01.2001г—29.02.2004г, поради невнесени осигурителни вноски /констативен протокол № КВ-5-23-00155113
от 11.07.2016г, л.19/. Този период обаче изобщо не е включен при определяне на
общия осигурителен стаж на лицето, като
една от материалноправните предпоставки за придобиване
на правото на пенсия за ОСВ. Видно е от описа на л.25, че периода след
01.01.2001г и до 01.07.2004г, изобщо не е включен в изброяването.
Обстоятелството, дали осигурителните вноски са дължими и в какъв размер е въпрос от компетентността на органите по приходите съгласно чл. 12, ал.1, т.6 от ДОПК и чл. 106 и сл. от ДОПК. В случая липсват доказателства за проведено производство по установяване дължимост на осигурителните вноски за горепосочения период от орган по приходите, но дори е и такова да е проведено, то съдът намира, че в средномесечният доход за определяне на индивидуалния коефицент на лицето следва да бъде взет предвид само този доход, върху който са внесени осигурителните вноски и е признат за осигурителен. Изключването изцяло на придобитите осигурителен стаж, съответно доход на лицето и неопределянето на индивидуален коефициент, е в пряко противоречие със закона. Нарушена е с това нормата на чл. 70а, ал. 1, предл. първо от КСО, който посочва, че средномесечния осигурителен доход се определя от дохода върху който са внесени осигурителни вноски. В процесния случай обстоятелството, че за периода от 01.01.2001—до 01.07.2004г/, не са внесени окончателните осигурителни вноски, се сочи като аргумент да се изключи осигурителния доход за всички останали периоди. Разпоредба в този смисъл съдът не намира. Неправилно не е изчислен индивидуалния коефицент от установения осигурителен доход на лицето за периода след 01.01.1997 година при все че за този период са представени съответните документи. Лицето е останало ощетено, доколкото върху дохода, който е получило, са внесени авансовите осигурителни вноски, но същите не са зачетени от ответника по делото.
Мотивите на пенсионния орган за невъзможност за определяне на индивидуалния
коефицент противоречат както на буквата, така и на
духа на закона, тъй като при реално признат осигурителен доход и след 01.01.1997
г. до датата на подаване на заявлението 2016 г., върху който са внесени
осигурителни вноски, то лицето е лишено от този доход при определяне на
индивидуалния коефициент. Мотивите на административния орган противоречат на
Решение на СЕС по дело № С-103/2013 г. по преюдициално
запитване на Административен съд София - град във връзка с т.н. дело
"Сомова", съгласно което както осигуреното лице, така и пенсионният
орган нямат право да не зачетат осигурителен период, за който са заплащани
осигуровки. Макар и постановено за друг случай, същото е приложимо, тъй като развива идеята, че никоя от
страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не зачита
осигурителен период респ. осигурителен доход, за който са представени редовни
документи. В случая жалбоподателката Т. е била лишена
от правото да й бъде определен индивидуален коефицент,
макар че има признат осигурителен стаж и осигурителен доход, вкл. след 1997 г.,
само поради обстоятелството, че за периода /в случая от 01.01.2001—до
01.07.2004г/ не са внесени окончателните осигурителни вноски. По този начин е
ограничено правото му да ползва дохода, върху който е осигурен /макар и не
върху целия получен доход/, което е в противоречие с целта на закона - да се
ползват права с оглед реалния принос на всяко лице към държавното обществено
осигуряване. Определянето на теоретичен размер
пенсията в размер на минималния от 157.44 лева поради невъзможност
за прилагане на чл. 70, ал.3
от КСО, е в противоречие със закона, тъй като релевантни за
определянето на размер на пенсията
съгласно българското законодателство по смисъла на чл. 70, ал.3
и чл. 70а КСО
са осигурителния стаж и доход за периодите в България, за които са внесени
осигурителни вноски за ДОО, а в случая те не са взети предвид.
На практика с приложения от пенсионните органи
механизъм, жалбоподателката се явява лишена от
правото да ползва дохода, върху който надлежно е осигурявана, респ. се е самоосигурявала, което е в противоречие с целта на закона -
всеки осигурен да се полза с права съобразно действителния принос при формиране
на фондовете на ДОО. Действителният размер
следва да се определи на базата на наличните по преписката документи.
Извършеният по горе анализ
на събраните доказателства в контекста на приложимите нормативни разпоредби,
сочи на незаконосъобразност на Решение №2153-23-34 /20.10.2016г на ТП на НОИ — Стара
Загора и потвърденото с него Разпореждане №********** от 15.07.2016г на
Ръководител „Пенсионно осигуряване” поради противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Следва
отмяната им от съда, като при условията на чл. 173, ал.2
от АПК преписката следва да се върне на административния орган за
ново разглеждане при спазване на дадените указания по приложението на закона.
Дължимо е определяне на полагащата се пенсия на жалбоподателката
Т. по механизма по чл. 70
и чл. 70а от
КСО съобразно редовните документи и данните за осигурителен стаж и
доход на същата, върху който са внесени осигурителни вноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №2153-23-34 /20.10.2016г на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /РУСО/ — Стара Загора и потвърденото с него
Разпореждане №********** от 15.07.2016г на Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ гр.Стара Загора.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново разглеждане съобразно дадените указания по
приложението на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: