Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 № 11                                               18.01.2017г.                             град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на  седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                                                           СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар  М.П.                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                                              като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 555 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

 

            Образувано е по жалба на Г.П.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14- 2144 от 08.11.2016г., издадена от главен директор на ГД „АИ” гр. София. С оспорената заповед, на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер № СТ 0411  на лек автомобил марка „ Сеат „, модел „ Алхамбра”  , собственост на Веселина Тотева Доева и определяне като място за домуване охраняем паркинг в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален”, ул. „ В. Стойно Черногорски” №6.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно установена фактическа обстановка от административния орган Жалбоподателят твърди, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна на коя от законово регламентираните материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, се основава възприетото административно решение. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е постановена без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Твърди, че е недопустимо прилагане на ПАМ спрямо МПС, собственост на трето лице.По подробно изложени в жалбата съображения, моли оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна

            Ответникът по жалбата -  Главен директор „ ГД „ АИ”  -  София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Според цитирания в заповедта  акт за установяване на административно нарушение № А-2015 № 213936 от 08.11.2016 г. на  08.11.2016г. при извършена съвместна проверка със служители на сектор ПИП при ОД МВР Стара Загора и сектор ПП при ОД на МВР за спазване на разпоредбите на ЗАвП, ЗДвП  инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора, е съставил процесния акт / не е представен като доказателство по делото/,против Г.П.М.  за това, че водачът М. извършва нерегламентиран превоз с лек автомобил марка „ Сеат”, модел „ Алхамбра” с рег. № СТ 0411 ВР, собственост на Веселина Тотева Доева на осем броя пътници от гр. Стара Загора до село Хан Аспарухово, според свалените от пътниците обяснения без да притежава лиценз на общността, удостоверение за регистрация на таксиметров превоз, лиценз за обществен превозна пътници в Република България и документи, , които се изискват съгласно ЗАвП

            По административната преписка са събрани обяснения от пътниците Стефка Анатасова Кръстева, Лиляна Апостолова Янкова, Асен Руменов Василев и Кремена Апостолова Иванова

 

       С оспорената в настоящото съдебно производство  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №№ РД-14- 2144 от 08.11.2016г., издадена от главен директор на ГД „АИ” гр. София,  на основание чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП, е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер СТ 0411 на МПС „ Сеат”, модел „ Алхамбра,, собственост на Веселина Тотева Доева и е определено място за домуване на охраняем паркинг в гр. Стара Загора, кв. ”Индустриален”, ул. ”В. Стойно Черногорски”. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават на констатациите, съдържащи се в съставения № А-2015 № 213936 от 08.11.2016 г. ., въз основа на който административният орган е приел, че на 08.11.2016г. Г.П.М. извършва нерегламентиран превоз с лек автомобил марка „ Сеат”, модел „ Алхамбра” с рег. № СТ 0411 ВР, собственост на Веселина Тотева Доева на осем броя пътнции от гр. Стара Загора до село Хан Аспарухово, според свалените от пътниците обяснения без да притежава лиценз на общността, удостоверение за регистрация на таксиметров превоз, лиценз за извършване на обществен превоз на пътници в Ребуплика Българияи документи, които се изискват съгласно ЗАвП. С оглед на което е направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за прилагане на принудителната административна мярка.

   

            От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен интерес водач на МПС, спрямо който е приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП.

Съдът намира, че  вмененото нарушение  извършване на обществен превоз без лиценз не е доказано и аргументите са това са следните:

Таксиметровият превоз на пътници е обществен превоз на пътници съгласно чл. 6, ал.1 от ЗАвтП. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, таксиметров превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. В чл. 12, ал.5 изр.последно от ЗАвП е посочено, че неразделна част от удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници с МПС, което е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници; е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се налага ПАМ: спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари; сваляне на предната табела с регистрационен номер и  определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.

 Съгласно чл. 107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която е предоставил правомощието си по чл. 106 и 106а на главен директор ГД „ АИ” – София . Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

 Основният спор по делото е дали жалбоподателя е извършвал обществен превоз на пътници. Съгласно определението дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. По делото се установи, че оспорващият се е уговорил със Стефка Атанасова ,Лиляна Янкова, Асен Василев и Кремена Иванова. да ги превози от гр.Стара Загора до с.Хан Аспарухово, на не се установи, че тази уговорка е включвала и заплащане за превоза

  От друга страна според  разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, а ал. 2 допълва: сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се преподписват от административния орган или от определен от него служител. В случая дадените от горните лица обяснения не са преподписани от ГД „АИ” гр. София или от определен служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр. второ АПК от административния орган.. Съгласно чл. 171, ал.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. От гореизложеното обаче става ясно, че обясненията на горните лица не са събрани редовно, тъй като липсва подпис на служителя пред който са дадени обясненията. Освен, че сведенията не са преподписани от административния орган или от определен от него служител, административният орган не е разяснил на лицата, неучастващи в производството, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. (Решение № 7314 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2011 г., VII о.) Следователно административният орган е изградил извода си за извършване на обществен превоз на пътници срещу заплащане, при липса на установени такива обстоятелства с предвидените в АПК доказателствени средства в административното производство.

Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, но след като не е установено, че между водача и пътниците в автомобила е уговорено плащане за извършения превоз, то не може да се приеме, че оспорващият е извършвал таксиметров превоз на пътници, за да се направи извода, че е нарушил изискването на чл. 6, ал.1 във вр. с чл. 24, ал.1 от ЗАвтП. Мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 от ЗАвП се прилага, след като административния орган по безспорен начин установи, че с процесното МПС се осъществява обществен превоз по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. По делото не са представени доказателства относно обстоятелствата имало ли е осъществен платен превоз на пътници, кой го е установил и при какви установени обстоятелства се е наложило издаването на оспорваната заповед. Не е представен дори цитирания АУАН.

 Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи фактическите основания посочени в акта и наличието на законовите предпоставки за издаването му. След като не е изпълнил това си задължение, то оспореният административен акт се явява издаден при липса на материалноправни предпоставки, което води до неговата незаконосъобразност. След като посоченото в заповедта за прилагане на ПАМ административно нарушение не е подкрепено от събраните по административната преписка и в съдебното производство доказателства, то съдът намира, че липсва основание за издаване на оспорената заповед.

 За пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на спирането от движение на автомобил , чужда собственост. Административният орган надлежно е уведомил собственика на МПС- то Веселина Доева и тя е имала самостоятелно право на жалба, от която не се е възползвала.

  С оглед изхода на правния спор и съгласно чл. 143, ал.1 от АПК административния орган следва да заплати в полза на оспорващия разноски в размер на 10 лв. представляващи държавна такса.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ   по жалба на Г.П.М. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14- 2144 от 08.11.2016г., издадена от главен директор на ГД „АИ” гр. София, с която на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, по отношение на Г.П.М. , е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози спиране от движение за срок от 6 месеца - чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер СТ 0411 ВР на МПС „ Сеат”, модел „ Алхамбра”, собственост на Веселина Тотева Доева и е определено място за домуване на охраняем паркинг в гр. Стара Загора, кв. ”Индустриален”, ул. ”В. Стойно Черногорски”  , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация -София да заплати на Г.П.М. *** сумата от 10 (десет) лева направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: