Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  127                                            18.05.2017г.                      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди  и седемнадесета година, в състав:

                                                                               СЪДИЯ:ДАРИНА МАТЕЕВА

     

при секретар  З.Д.                                                               

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева административно дело № 567 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното: 

 

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

         Образувано е по жалба на Г.З.Л.,ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-001195/15.10.2016 г. ,издадена от Началник група „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която заповед на основание чл.22 от ЗАНН и чл171,т.1,б.б от ЗДвП на Л. е наложена  принудителна административна мярка /ПАМ/-„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

         В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за издаването му  при нарушение на административнопроизводствените правила  и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.  Жалбоподателят поддържа,на първо място,че в процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-001195/15.10.2016 г. е посочена разпоредбата на

чл. 171, т. 1, б."б", без да е посочен съответния нормативен акт, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на лицето, спрямо което е приложена принудителната мярка и този пропуск винаги води до отмяна на атакувания административния акт.

         Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради вътрешно противоречие  в мотивите на същата и при неясна индивидуализация на изпълнителното деяние  ,като се сочи,че не е ясно за какво точно деяние е наказан жалбоподателят.

         Твърди се още,че не е налице посоченото в заповедта фактическото основание за прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство. Оспорва се мястото на извършване на нарушението.По изложените съображение е направено искане за отмяна на   Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-001195/15.10.2016 г. ,издадена от Началник група „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора.Претендират се разноски по делото.

                  

          Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

 

          Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

          На жалбоподателя в настоящото производство – Г.З.Л., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-1228-002865 от 15.10.2016г.

          Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на  15.10.2016г. около 00:30 часа ,в гр.Стара Загора,на ул.”Св.От.Паисий” в посока юг  на кръстовището с ул.”Цар Калоян”,Г.Л. управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди” с рег.№ СТ6571ВР,като водачът на МПС отказва да бъде тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000-ARAM 0003.

          В АУАН е посочено, че на Л.. е издаден талон за медицинско изследване № 0046190. Прието е, че с деянието си Г.Л. е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.  Актът за установяване на административно нарушение е съставен по данни на свидетели очевидци – Д.Д.С. и Георги Стефанов Грозев.

          Въз основа на съставения АУАН № 16-1228-002865 от 15.10.2016г. е издадено Наказателно постановление № 16-1228-002865от 28.10.2016г. от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на  основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на Г.Л. са наложени административни наказания - глоба в размер 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

          По делото е представен талон за медицинско изследване № 0046190,издаден от мл.автоконтрольор Теньо Р. Тенчев.

         

          С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-001195/15.10.2016 г. ,издадена от Началник група „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, на жалбоподателя Г.Л. е наложена принудителна административна мярка-„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

          Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Г.Л.  АУАН №16-1228-002865 от 15.10.2016г. ,за това,че на 15.10.2016г. около 00:30 часа ,в гр.Стара Загора,на ул.”Св.От.Паисий” в посока юг  на кръстовището с ул.”Цар Калоян”,Г.Л. управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди” с рег.№ СТ6571ВР,като водачът на МПС отказва да бъде тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000-ARAM 0003,с което деяние Л. е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.   

                  

          Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-001195/15.10.2016 г.,в която се съдържат ,изключая АУАН,НП и Заповедта да налагане на ПАМ,докладна записка от Д.Д.С.-служител в група ООР към Второ РУ на МВР-гр.Стара Загора,талон за медицинско изследване № 0046190,издаден от мл.автоконтрольор Теньо Р. Тенчев  ,справка за нарушител/водач за лицето за лицето Г.З.Л., както и Заповед  № 349з-275-29.01.2015г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора относно оправомощаване на дл.лица,които могат да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171,т.1,2,4,т.5,б.”а” и т.6 от ЗДвП,Заповед №8120з-48/16.01.2015г.,издадена от зам .министъра на вътрешните работи и две удостоверения/л.16 и 17/ ,от които е видно,че актосъставителят на процесната заповед е държавен служител по Закона за МВР и заема длъжността „Началник на група към ОД на МВР-Стара Загора.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. 

Относно компетентността.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-275 от 29.01.2015г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е и началникът на  група към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Представени са доказателства- 2 броя удостоверения от ОД на МВР-гр.Стара Загора,че актосъставителят И. Димов Манев заема длъжността –„Началник на група „Отчет на пътнотранспортни произшествия,водачи,административно-наказателна дейност и информационно аналитична дейност” при ОД на МВР-гр.Стара Загора.

Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Началник група към сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

          Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа  изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник група ,сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора правомощие /чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

          Действително в заповедта не е посочено нормата на чл.171,т.1,б.”б” от кой нормативен акт е,но по недвусмислен начин от целия акт може да се установи,че се касае до Закона за движение по пътищата ,още повече,че с думи е описана санкцията ,така както е посочена в закона.В случая непосочването на

нормативния акт ,от който е санкционната норма ,не е съществено процесуално нарушение,така както се твърди от жалбоподателя,препятстващо правото му на защита.

          Фактическите констатации, на които се основава възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН № 16-1228-002865 от 15.10.2016г., въз основа на който е издадена и заповедта.

          Не се констатира твърдяното от жалбоподателя несъответствие между АУАН и Заповедта за налагане на ПАМ досежно извършеното от Г.Л. нарушение по  чл.174, ал.3 от ЗДвП,а то е,че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на упойващо вещество/наркотично вещество/ с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000-ARAM 0003.

          В заповедта за налагане на ПАМ административнонаказващият орган е въпроизвел целия текст на нормата на чл.174,ал.3 от ЗДвП,където  попада и нарушението,осъществено от жалбоподателя,като от тук не може да се изведе извод за неясна и неточна индивидуализация на изпълнителното деяние.  И в АУАН  № 16-1228-002865 от 15.10.2016г. и в Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-001195/15.10.2016 г. ,издадена от Началник група „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора са описани фактическите и правни основания за издаването им и те не се разминават.  

Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Същата е издадена след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 от ЗДвП).

 

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка , е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:  

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.   

Разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН гласи, че принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Хипотезите, в които могат да се прилагат принудителни мерки, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (арг. чл. 23 от ЗАНН). Съгласно чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Именно и с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца".

 

Приложената на Г.Л. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение №16-1228-002865 от 15.10.2016г за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, Л.. като водач на МПС е отказал да бъде тестван с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000-ARAM 0003 „за установяване на употреба на наркотични и упойващи вещества.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Г.Л. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатиран по надлежния ред от компетентните длъжностни лица отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство.

 

От фактическа страна по делото не е спорно, че на 15.10.2016г.  около 00:30 часа в гр.Стара Загора е извършена проверка на водача на МПС Г.Л. ,като лицето е тествано за употреба на алкохол с техническо средство  и пробата е била отрицателна.Тези факти се признават от жалбоподателя в подадената жалба,като спорът се формира до това дали Г.Л. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества.

В тази връзка по делото са разпитани като свидетели И.К. актосъставител на АУАН,Д.С.-свидетел по АУАН и Т. Танев-мл.автоконтрольор в ОД на МВР-гр.Стара Загора.

И тримата са присъствали при извършената проверка на жалбоподателя и безпротиворечиво установяват,че Г.Л. е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества,като се е обосновал,че е активен спортист,занимава се със силови спортове и взема хранителни добавки,които биха повлияли на теста.Свидетелите установяват още,че е имало възможност да се направи теста на място,тъй като в полицейския автомобил е имало техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000-ARAM 0003 „.Не е трябвало Л. да бъде тестван някъде другаде,като на същия е даден и талон за медицинско изследване.Свидетелят К. довежда до знанието на съда,че е отишъл заедно с другите двама свидетели в Спешния център,жалбоподателят е  дошъл,но като ги е видял ,не е влезнал в сградата.Стояли са през цялото време необходимо за взимане на пробата,но Г.Л. не се е върнал втори път.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като непротиворечиви,последователни и подкрепени от останалите събрани по делото писмени доказателства.

Следва да се подчертае,че предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява със съставен  акт за установяване на административно нарушение. Както беше посочено, описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП /отказ на водача на МПС да бъде тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества/, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

 Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№ 16-1228-001195/15.10.2016 г. ,издадена от Началник група „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора , са оспорени от жалбоподателя ,но от събраните гласни доказателства ,а и  от писмени такива, законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол от сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора Акт за установяване на административно нарушение № 16-1228-002865 от 15.10.2016г, не са оборени по надлежния ред.

Ето защо и с оглед констатираните обстоятелства по АУАН, а именно че на 15.10.2016г. около 00:30 часа ,в гр.Стара Загора,на ул.”Св.От.Паисий” в посока юг  на кръстовището с ул.”Цар Калоян”,Г.Л. управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди” с рег.№ СТ6571ВР,като водачът на МПС отказва да бъде тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000-ARAM 0003,съдът приема, че наличието на материалноправната предпоставка, с която правната норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП свързва налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, се явява фактически и доказателствено обосновано.

Основното възражение на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№ 16-1228-001195/15.10.2016 г. ,издадена от Началник група „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора се свежда до това, че липсва възприетото от административния орган основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП в хипотезата на отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на наркотични и упойващи вещества. Жалбоподателят твърди, че не е отказал да бъде тестван,но е искал това да стане на мястото,където  е бил спрян за проверката,а не някъде другаде.Освен това твърди,че в полицейския автомобил е нямало годно техническо средство,с което да бъде тестван и че полицаите не са били обучени да работят с техническото средства.  Това възражение съдът намира за неоснователно и недоказано, като съображенията за това са следните:

Константна е съдебната практика, че разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност за прилагане на ПАМ с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата /в този смисъл Решение № 436/ 13.01.2017г. по адм. дело № 4083/ 2016г. по описа на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014г. по адм. дело № 800/2014г. по описа на ВАС; Решение № 3588/ 31.03.2015г. по адм. дело № 10872/ 2014г. на ВАС и др./.

В случая приложената по отношение на Г.Л. ПАМ се основава на наличието на една от нормативно регламентираните хипотези по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на упойващи и наркотични вещества, което съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване на административното правомощие. С проявлението на посочения релевантен правопораждащ юридически факт е възникнало публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача. 

Ето защо дали тестът е трябвало да бъде извършен някъде другаде/липсва законова регламентация на кое място следва да се извърши теста за употреба на наркотични и упойващи вещества /,дали е било годно за употреба техническото средство и имали ли са проверяващите необходимата квалификация за работа с техническото средство,са ирелевантни за материалната законосъобразност на процесната заповед

 

Тези факти не изключват наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП в хипотезата на  отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на наркотични и упойващи вещества.

В случая като фактическо основание за издаването на заповедта и за прилагането на ПАМ, е посочен единствено отказа на Г.Л. като водач на МПС да бъде тестван с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000-ARAM 0003”,за употреба на наркотични и упойващи вещества.

Цитирането в заповедта като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП "Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му", не представлява посочване от органа като друго основание за издаване на заповедта .

Всеки от двата законово установени способа за установяване употребата на наркотични и упойващи вещества от водач на МПС – чрез съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, има отделно практическо приложение и правно значение. Отказът на водача да бъде проверен по който и да било от посочените способи, дава възможност за прилагане на ПАМ. В този смисъл са Решение № 8077 от 12.06.2014г. по адм. дело № 800/ 2014г. на ВАС, Решение № 4159 от 26.03.2013г. по адм. дело № 1904/ 2013г. на ВАС; Решение № 14971 от 27.11.2012г. на ВАС по адм. дело № 9679/ 2012г. на ВАС и др.

Освен това следва да се посочи ,че задължението на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества,е безусловно. Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1 буква "б" ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия. Следва да се отбележи още, че при установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на правната норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона съдържание.

   

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”. Административният орган обосновано е приел, че отказът на водача на МПС Г.Л. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Процесната заповед е и в съотвествие с целта на закона,като принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да  предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила. Спазено е и нормативно въведеното императивно ограничение на срока на временното отнемане на СУМПС /съгласно  действалата към датата на издаване на обжалваната заповед редакция на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП /- правоприлагащият административен орган правилно и съответно на закона е определил крайния срок, за който се налага мярката - „до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца”.

 

            С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто  от АПК, Старозагорският административен съд 

        

 

                              Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.З.Л.,ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-001195/15.10.2016 г. ,издадена от Началник група „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която заповед на основание чл.22 от ЗАНН и чл171,т.1,б.б от ЗДвП на Л. е наложена  принудителна административна мярка /ПАМ/-„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като неоснователна.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: