Р Е Ш Е Н И Е

№ 27 15.02.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретар З.Д.

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева административно дело № 568 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 215 ал.5 във връзка с чл.216 ал.6 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на Главния архитект на Община Стара Загора против Заповед № ДК-10-ЮИР—55/11.11.2016г на Началника на РДНСК Югоизточен район, с която е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда” с РЗП 83,42 кв.м.,строеж пета категория,находящ се в УПИ II -6169 от кв.810 по плана на гр.Стара Загора с възложител В.Т.П..

Жалбоподателят твърди, че са налице пречки за разрешаване на строителството, защото с решение № 521, взето от Общински съвет Стара Загора (ОбС Стара Загора) по Протокол № 13 от 29.09.2016г, е разрешено разработването на Общ устройствен план и Подробен устройствен план в обхват кв./парк Бедечка в граници описани в т.2 от Решение № 1069 /2003г на ОбС Ст.Загора и съгласно одобрено техническо задание.

Съгласно това техническо задание, изменението е предвидено да обхване цялата територия на сегашния кв.”Бедечка” /понастоящем преимуществено предвидена за жилищно строителство/ и да се измени ОУП, съответно и ПУП като се установи преимуществено Зона за озеленяване — Оз, съответно на което да са и предвижданията на подробния устройствен план.

Жалбоподателят сочи, че в изпълнение на Решението на ОбС е сключен Договор № 2304-18 от 31.10.2016г с предмет „Изменение на Общ устройствен план на гр.Стара Загора за територията на кв./парк „Бедечка” и съседните територии” и последващо изработване на ПУП-ПРЗ за територията на кв./парк „Бедечка”, гр.Стара Загора. Сочат се установените изисквания спрямо определянето и устройването на териториите в изброени зони и техния обхват.

По аргумент от чл.135 ал.6 от ЗУТ и доколкото за територията е налице мотивирано предписание за изменение на плана, което е приведено в действие, сочи спряно прилагането на плана, вкл.за УПИ, строителството в който е предмет на исканото разрешение.

Изтъква, че със Заповед №10-00-2306 от 31.10.2016г на кмета, с оглед горните обстоятелства, е наложена строителна забрана до влизане в сила на изменението на ОУП и ПУП, а по аргумент от чл.198 ал.5 от ЗУТ строителната забрана сочи, че спира прилагането на действащите общи и подробни устройствени планове, за частите от територията, за която се отнасят.

По изложените съображения мотивира, че не са били и не са налице предпоставки за издаване на исканото разрешение за строеж и в този смисъл, отказът е законосъобразен, обратно на приетото в Заповед № ДК-10-ЮИР—55 /11.11.2016г на Началник РДНСК—ЮИР,като въз основа на изложените съображения се иска отмяната й.

Ответникът — Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол — Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото —юрк.Татяна Маркова, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед изхожда от материално компетентен орган, относимите към спора факти са вярно установени и правилно е приложен материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски —юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В.Т.П. твърди, че жалбата е неоснователна и иска от съда да бъде отхвърлено оспорването на благоприятния за него административен акт, издаден от Началник РДНСК ЮИР.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от органа по чл.215 ал.5 от ЗУТ, който има право да оспори заповедта по чл. 216 ал.6 от същия закон, на 01.12.2016г., в рамките на 14-дневния срок за обжалване, който тече от 24.11.2016г., предвид връчването на оспорената заповед на 23.11.2016г./ лист 40 по делото/.

Разгледана по същество е неоснователна като съображенията в тази насока са следните.

От фактическа страна се установява следното.

Със заявление вх.№19-21-435/26.09.2016г. /л.49/ В.Т.П. *** е поискал от Главния архитект на община Стара Загора разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда,изграждане на еднофамилна жилищна сграда С РЗП 83,42 кв.м.,строеж пета категория,находящ се в УПИ II-6169 от кв.810 по плана на гр.Стара Загора.

По делото не е въведен като спорен въпросът за одобряването на инвестиционния проект за гореописания обект по подадено преди това заявление вх.№19-01-426 от 16.09.2016г, но проектът не се установява приложен в пълнота към заявлението, а само комплексен доклад за оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите /чл.142 ал.5 ал.6 т.2 ЗУТ/, на л.53 и сл. /

На 28.10.2016г В.Т.П. е обжалвал пред Началника на РДНСК — Югоизточен район мълчалив отказ на главния архитект да издаде заявление за строеж за обект „Жилищна сграда,изграждане на еднофамилна жилищна сграда с РЗП 83,42 кв.м.,строеж пета категория,находящ се в УПИ II-6169 от кв.810 по плана на гр.Стара Загора/вж.жалба с вх.№ С3-1168-02-146 от 28.10.2016г.-л.85/.

Жалбата е подадена на 28.10.2016г. в едномесечния срок по чл.84,ал.2 от АПК за оспорване на мълчалив отказ ,като срокът за произнасяне по заявлението за издаване на разрешение за строеж от В.П. е изтекъл на 03.10.2016г.

С оспорената по делото Заповед № ДК 10-ЮИР—55/11.11.2016г Началника на РДНСК Югоизточен район, е разгледал по същество жалбата на В.П. и на основание чл.216 ал.6 от ЗУТ е отменил като незаконосъобразен мълчаливия отказ на главния архитект на Община Стара Загора да издаде разрешение за строеж по заявлението на В.Т.П. за обект „Жилищна сграда” с РЗП 83,42 кв.м.,строеж пета категория,находящ се в УПИ II-6169 от кв.810 по плана на гр.Стара Загора

За да приеме жалбата за допустима ,органът е констатирал, че П. е собственик на УПИ II-6169 от кв.810, възложител на строежа и заявител.

По същество, Началникът на РДНСК—ЮИР е извел, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Органът е констатирал, че е налице

съгласуван и одобрен от главния архитект на община Стара Загора и оправомощени от него длъжностни лица инвестиционен проект за строеж на обект „Жилищна сграда” с РЗП 83,42 кв.м.,строеж пета категория,находящ се в УПИ II-6169 от кв.810 по плана на гр.Стара Загора.

Установил е внесена дължимата за издаване на разрешение за строеж такса на 27.09.2016г. и подадено заявление вх.№ 19-2-435/26.09.2016г., възложител с искане за издаване на РС за описания обект. Наличието на така установените предпоставки органът е посочил като обуславящи изводът му, че е незаконосъобразен обжалвания пред него мълчалив отказ на главния архитект за издаване на разрешение за строеж на обект „Жилищна сграда” с РЗП 83,42 кв.м.,строеж пета категория,находящ се в УПИ II-6169 от кв.810 по плана на гр.Стара Загора с възложител В.Т.П. и е разпоредил отмяната му.

С оглед така изложеното съдът достига до следните правни изводи.

Заповед №ДК-10-ЮИР-55/11.11.2016г. е издадена от лице, изпълняващо длъжността Началник РДНСК ЮИР в изпълнение на Заповед № РД-15-066/30.06.2016г. на Началник ДНСК, поради което е валиден административен акт.

Същият се явява и законосъобразен като съответен на разпоредбата на чл.149 ал.1 от ЗУТ, изискваща излагане на конкретни мотиви към отказ за издаване на разрешение за строеж, основани на преценка за законосъобразност на искането за разрешаване на строителството. Мълчалив отказ се е формирал, по аргумент от чл. 58 АПК и чл.149 ал.1 от ЗУТ, тъй като седмодневния срок за изрично произнасяне по искането от 26.09.2016г. за издаване на разрешение за строеж, тече от 27.09.2016г. и изтича на 03.10.2016г., поради което към 28.10.2016г., когато е подадена жалбата до Началник РДНСК ЮИР е налице годен за оспорване административен акт.

Административните актове следва да бъдат издадени в писмена форма с изложени към тях правни и фактически мотиви, съгласно общите правила на чл.59 от АПК. По силата на чл. 58 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде искания административен акт, който отказ, при липса на особени правила, може да бъде преценяван за законосъобразност, въпреки издаването му в нарушение на чл.59 от АПК. Особените правила на чл.149 ал.1 от ЗУТ за мотивиране на отказа за разрешаване на строителство, изключват възможността да бъде преценявана материалната законосъобразност на мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж. Посочената разпоредба задължава Главният архитект да обективира дължимата преценка за законосъобразност на искането за разрешаване на строителството, чрез излагане на конкретни мотиви към отказа за издаване на разрешение за строеж. Следователно, тази разпоредба на ЗУТ не допуска да бъде извършена преценка за законосъобразност на искането за издаване на разрешение за строеж за първи път от контролните органи, респективно от съда, по предположение за мотивите, по които Главният архитект не се е произнесъл в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от ЗУТ.

Изложените в жалбата на Главния архитект доводи могат да бъдат обсъждани, ако бяха послужили като основания към изричен отказ да се издаде разрешение за строеж.

При постановения мълчалив отказ не съществува обективна възможност за проверка на материалната му законосъобразност, тъй като неговите фактически и правни основания остават неизвестни, поради което недостатъкът във формата се явява достатъчно основание за отмяната му.

При този изход на делото и по аргумент от чл.143 ал.4 от АПК следва да се уважи искането на процесуалния представител на Началник РДНСК —ЮИР за присъждане на разноски в размер на 100 лева-минимален размер за осъществената защита от юрисконсулт.Съдът съобразява размерът на присъденото възнаграждение с оглед актуалната редакция на чл.78 ,ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр. 8 от 2017г.,в сила от 24.01.2017г/ ,където е посочено че:”В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда,ако те са били защитавани от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ”.

Чл. 37 ,ал.1 от Закона за правната помощ гласи: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП”,а в чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ е посочено,че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Главния архитект на Община Стара Загора против Заповед № ДК-10-ЮИР—55 /11.112016г на Началника на РДНСК Югоизточен район.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на РДНСК—Югоизточен район, гр.Бургас сумата в размер на 100 лева разноски за юрисконсултска защита.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: