Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№131                                          22.05.2017 год.                       гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета год., в състав:

                                           

          СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №586 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Й.С.С. ***, И.С.С. *** и М. *** против Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв. Бедечка гр. Стара Загора, в частта относно УПИ ХІІІ 6178, кв.808. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед в тази й част като постановена при неправилно приложение на материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателите считат, че като не са били уведомени за започването на производството, са били лишени по този начин от участието в административното производство. Това според тях е съществено процесуално нарушение. Излагат съображения, че липсват фактически основания за издаването на заповедта, тъй като в заповедта не се съдържа отговор на въпроса кое налага изменението на ПУП-ПРЗ за кв.”Бедечка”. Не е налице обществен интерес от изменението на ПУП, а погледнат от страната на гражданите и организациите същият играе роля на ограничения на личните права и свободи. Пълната липса на фактически основания за издаването на заповедта е обвързана и с проверката на посоченото в нея като правно основание за издаване Решение №521/29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора. Считат, че с заповедта се извършва разпореждане с недвижими имоти – частна собственост, без да е отнето правото на собственост и го е ограничил по начин, с който правото на собственост е изпразнено от съдържание. Правото на собственост, представлява едно от основните човешки права, което е и закрепено и в Конституцията на Република България. Със забраната за строителство се ограничава правото им на собственост, както и възможността за разпореждане със собствените им имоти. По изложените мотиви е направено искане  за прогласяването на нищожността на оспорената заповед и на Решение №521 по протокол №13 на Общински съвет – Стара Загора от 29.09.2016 год.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалните си представители адвокати Димитър Гроздев и С.С. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Жалбоподателите Й.С.С. ***, И.С.С. *** и М. ***  са собственици  на УПИ ХІІІ 6178, кв.808 по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, с идентификатори съответно 68850.513.6819, видно от приложеният договор за доброволна делба на недвижими имоти №77 от 06.11.2015 год. /стр.77-79 от делото/.

         Със Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, оправомощен със Заповед №10-00-2306 от 31.10.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и 5 от ЗУТ във връзка с Решение №521 по Протокол №13 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 29.09.2016 год. и докладна записка от 31.10.2016 год. на Главния архитект на Община Стара Загора, е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв.„Бедечка” гр. Стара Загора, с обхват върху посочени квартали и поземлени имоти, сред които и имотите на жалбоподателките, но за не повече от две години. Изложени са мотиви, че съгласно техническото задание, неразделна част от решението на Общински съвет Стара Загора, е предвидено изменението на ОУП да обхваща цялата територия на кв.„Бедечка” като се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване на квартала и се установи зона за озеленяване - Оз в максимална степен от територията. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.91 от 2016 год..

         С цитираното Решение №521/29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, във връзка с чл.125 и чл.134, ал.1, т.5 от ЗУТ и на основание чл.135, ал.5 от ЗУТ Общински съвет възлага на Кмета да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП в обхват кв./парк Бедечка в граници, както са описани в т.2 на Решение на ОбС №1069/2003 год. и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Техническото задание /л.27-29/ предвижда в т.2 Разработката да обхваща цялата територия на действащия кв.„Бедечка” като се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване в кв./парк  „Бедечка” и се установи зона за озеленяване - Оз в максимална степен от територията. Като изисквания и препоръки за изработването на ПУП-ПРЗ в т.3 са дадени 1. обхват: на юг от алея към предприятие „Труд”, на изток от ул. „И. *** и на север от ул. „Христина Морфова” и 2. методика: обособени устройствени зони и територии, за които се определят устройствени режими  - територии за озеленяване в максимален обхват и степен; територии за спорт и атракции; територии, попадащи в „Смесена устройствена зона за обществено-делово и малкоетажно жилищно застрояване”; територии, попадащи в „Устройствена зона за обществено-делово обслужване”.

В изпълнение на решението е сключен Договор №2304-18/31.10.2016 год. между Община Стара Загора като възложител и „Национален център за териториално развитие”ЕАД гр. София като изпълнител за услугата „Изменение на Общ устройствен план на град Стара Загора да територията на кв./парк „Бедечка” и съседните територии и последващо изработване на подробен устройствен план /ПУП-ПРЗ/ за териотрията на кв./парк „Бедечка” гр. Стара Загора” в обхват и със съдържание, съгласно изискванията на техническото задание /лист 29-35 от делото/. Техническото задание, неразделна част от договора /лист 44-47 от делото/, предвижда обхват за изменение на ОУП: на юг от алея към предприятие „Труд”, на изток от ул.„И. *** и на север от ул.„Христина Морфова”. Изискванията към проекта са посочени в т.І.3: 3.1 Да се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване в кв./парк „Бедечка” като се установи зона за озеленяване - Оз в максимална степен от територията и 3.2. Разработката да обхваща цялата територия на действащия кв.„Бедечка” като се предвидят територии за озеленяване в максимален обхват и степен; територии за спорт и атракции; територии, попадащи в „Смесена устройствена зона за обществено-делово и малкоетажно жилищно застрояване” - за кв.810 и кв.811 във връзка с чл.125, ал.5 от ЗУТ; територии, попадащи в „Устройствена зона за обществено-делово обслужване” - за кв.823 във връзка с чл.125, ал.5 от ЗУТ.

Изготвен е и предварителен проект за изменение на общия устройствен план на град Стара Загора за територията на кв./парк „Бедечка” /лист 127 – 140 от делото/.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че за притежаваният от жалбоподателите  имот в кв.808 действащият ОУП на гр. Стара Загора предвижда устройствена зона за обществено-делово обслужване и жилищно застрояване. По действащия от 28.06.2012 год.  ПУП-ПЗ на кв.808 имотът е със същото предназначение. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице заявява, че не може да се отговори еднозначно какво ще бъде предвиждането за имота на жалбоподателите според техническото задание, представляващо неразделна част от Решение №521/29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора, защото това зависи от виждането на проектанта. Предполага, че ще има промяна в предназначението, щом е възложено максимално озеленяване. Категорично е, че по техническото задание към Договор №2304-18/31.10.2016 год. процесният имот е предвиден за озеленяване.

           Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

         Жалбата на Й.С.С., И.С.С. и М.С.С. против Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, в частта относно  УПИ ХІІІ 6178, кв.808  по плана на кв. Бедечка гр. Стара Загора, като подадена в законоустановения едномесечен срок от публикуване на заповедта в Държавен вестник бр.91/18.11.2016 год. и от лица с вещни права върху урегулирани поземлени имоти, засегнати от строителната забрана, т.е. за което оспореният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Доколкото правния интерес произтича от правото на собственост на жалбоподателките, то е оспорването е допустимо само по отношение на собственият имот, но не и по отношение на целия квартал „Бедечка”. Предмета на делото е определен с определение №60, постановено в закрито съдебно заседание на 20.02.2017 год., като същото не е оспорено от страните и е влязло в сила.

         Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Оспорената Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.198, ал.1 от ЗУТ – Кмет на Община Стара Загора в условията на заместване, видно от Заповед №10-00-2306 от 31.10.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора и болнични листове Е20166350919/07.12.2016 год. и Е20166350914/02.11.2016 год. Следва да се отбележи, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В конкретния случай, в предвид обстоятелството, че титуляра е в законоустановен отпуск по болест, удостоверен по надлежен ред по делото, то е допустимо за този период, същият да бъде заместван от посочено от него длъжностно лице. Всъщност спор относно компетентността на органа издала оспореният административен акт, не съществува между страните, но доколкото за това обстоятелство съдът следи служебно, е необходимо и излагането на мотиви в тази насока.

          Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са възприетите от административния орган фактически основания за издаването на заповедта - Решение №521/29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора, докладна записка от 31.10.2016 год. на Главния архитект на Община Стара Загора и Договор №2304-18/31.10.2016 год. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие”ЕАД гр.София, както и правни такива за издаването на заповедта - чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и 5 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта за налагане на строителна забрана. Диапозитивът на заповедта е достатъчно подробен, ясен и конкретен и за съда не възниква съмнение, че строителната забрана се разпростира върху територията, включена в предмета на изменение на ОУП и ПУП.

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Законът не изисква за откриване на производството да бъде извършено публично оповестяване, доколкото заповеди от вида на процесната представляват индивидуални административни актове, т.е. за тях не се прилагат правилата на чл.66 от АПК. По преписката няма данни за започване на производството да са уведомени заинтересованите лица, но неизпълнението на задължението по чл.26 от АПК от страна на административния орган не може да се квалифицира като толкова тежък порок, който да обоснове отмяна на крайния акт при положение, че правото на жалбоподателя да се защити срещу фактите и правното им интерпретиране в оспорената заповед, не е преклудирано. Напротив, то е релизирано с направеното оспорване. Невъзможността на страните да изложат аргументи в своя защита преди издаването на оспореният административен акт, не би променило териториалния обхват на строителната забрана. На съдът е служебно известно наличието на мълчаливи, респективно изрични откази на заявени инвестиционни намерения в процесния квартал. В този смисъл изтъкнатите аргументи от страна на жалбоподателите за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неуведомяването на заинтересуваните страни за започването на производство по издаването на заповедта, е неоснователно. Дори и същите да бяха заявени преди издаването на заповедта, това не би довело да различен резултат, доколкото е необходимо инвестиционните намерения да са в съответствия с ОУП на града, респективно на ПУП на кв. ”Бедечка”, а тези планове са в процес на изработване.

 Правомощието на ответника по чл.198, ал.1 от ЗУТ да наложи строителна забрана се упражнява законосъобразно само при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: 1. започнала процедура за създаване на план и 2. произтичаща от заданието по чл. 125 от ЗУТ или от проектите по чл. 126 от ЗУТ разлика в режима на застрояване за съответната територия.

От събраните по делото и неоспорени доказателства - Решение №521 от  29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора, докладна записка от 31.10.2016 год. на Главния архитект на Община Стара Загора и Договор № 2304-18/31.10.2016 год. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие”ЕАД гр. София, се установява, че процедурата по изменение на ОУП и ПУП за кв.„Бедечка” е започнала. Всички оплаквания на жалбоподателите, свързани с липсата на обективирана воля за изменение на ОУП и ПУП, с одобряване или не на техническото задание и неговото съдържание, касаят евентуални нарушения в процедурата по създаването на тези ОУП и ПУП, поради което са извън предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.

В жалбата е направено искане за прогласяване нищожността на решението на Общинския съвет Стара Загора от 29.09.2016 год., което искане е недопустимо в настоящето производство. Мотивите за това са следните:

Косвен контрол се упражнява от съдилищата, когато съдът няма за основен предмет на процеса съответния административен акт, но той се произнася по неговата законосъобразност във връзка с решаването на друг спор, който е конкретният предмет на съдебния процес. Това са случаите, при които съдът, за да реши основния спор в процеса, трябва да прецени като предварителен въпрос дали един акт, действие или бездействие на административен орган е бил законосъобразен. Същественото е, че съдът решава друго дело, но изходът на това друго дело зависи от преценката за законосъобразност на един страничен за делото административен акт. При косвения контрол съдът не решава правната съдба на акта. Съдебната преценка за законосъобразност на акта има значение само за конкретното дело. За разлика от прекия контрол, при упражняване на косвения контрол съдът не може да отмени незаконосъобразния акт. Значението на косвения съдебен контрол е, че съдът отказва да зачете действието на един незаконен административен акт по конкретно дело и с това спомага за утвърждаване на законността в администрацията.

Настоящия съдебен състав, намира, че такъв съдебен контрол не може да бъде осъществен в конкретния случай. Такава правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство, но не и административният съд по реда на препращащата норма на чл.144 от АПК. Това е така, тъй като АПК в чл.149, ал.5 предвижда, че за всяко лице с правен интерес може да оспори всеки административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност без ограничение във времето. Съществува изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на административните актове с твърдения за тяхната нищожност, поради което и разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред „неуреден въпрос” по смисъла на чл.144 АПК, за да е налице препращане към ГПК.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че жалбата в частта, с която се иска прогласяването на нищожността на решение №521/29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора следва да се остави без разглеждане, като недопустимо. От друга страна, с решението, се въвежда задължение за Кмета на Община Стара Загора да инициира производство по изменение на Общия устройствен план и последващо изменение на ПУП. В този смисъл, оспореното решение не представлява решение за приемане нито на общ устройствен план, нито на подробен устройствен план, а само решение за иницииране на процедурата по техните изменения и съгласно чл.21, ал.5 от АПК, не е индивидуален административен акт. Това не е крайния акт, пораждащ и съответните правни последици, а акта с който започва производството. Ето защо, оспореното решение представлява етап от процедурата по приемането на крайния индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, ал.1, предложение първо от ЗУТ. Това решение не подлежи на самостоятелно оспорване, а на такова подлежи решението на Общинския съвет за приемането или изменението на ОУП /по предвидения специален ред в чл.127, ал.6 от ЗУТ/, респективно  решението за изменението на ПУП, и в тези оспорвания /ако се обжалват решенията/ ще се провери и законосъобразността на решението за иницииране на производството. С общите устройствени планове се определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, те са основа за цялостното устройство на териториите - предмет на плана, но предвижданията им нямат пряко приложение за разрешаване на строителството. Процедурата за изработването на ОУП е разписана в чл.127 ЗУТ, който предвижда обществено обсъждане на проекта преди внасянето му в експертния съвет по устройство на територията, а окончателният ОУП се одобрява с решение на Общинския съвет по доклад на Кмета на Общината. Решението на общинския съвет се изпраща в 7-дневен срок от приемането му на областния управител, който може в 14-дневен срок от получаването да върне незаконосъобразното решение за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл.45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Решението на общинския съвет се изпраща за обнародване в "Държавен вестник", ако не е върнато за ново обсъждане или не е оспорено пред съответния административен съд, а ако е оспорено - след приключване на съдебното производство. Одобреният общ устройствен план се публикува в интернет страницата на съответната община - чл.127, ал. 6 ЗУТ. Общите устройствени планове са индивидуални административни актове по смисъла на чл.214, т.1, предложение първо от ЗУТ, тъй като са актове по устройство на територията. Предвижданията им засягат поотделно и по различен начин имотите и териториите, за които се отнасят, те са основа за бъдещо подробно планиране и имат многократно действие, поради което нямат характеристиката на общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК. Макар и процедурата по приемането на ОУП да има сходни правила с процедурата по приемането на общите нормативни актове, многократното им действие ги отличава от тях. Всяко едно изменение на ПУП трябва да е в съответствие с приетия ОУП и с неговите предвиждания за общата структура и преобладаващо предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство.

Законът предвижда специална процедура по оспорване на приетият Общ устройствен план, като право за неговото оспорване има само областния управител, но не и друго лице. Наличието на специални правила относно оспорването на приетият общ устройствен план, дерогират общите правила, съгласно които право да оспорва индивидуалния административен акт по смисъла на чл.214, ал.1, предложение първо, има всяко едно заинтересувано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ. В този смисъл, искането направено в жалбата е недопустима по отношение на решението в частта, за ОУП, поради липса на законова възможност за това. От друга страна ОУП, както и неговото изменение, не подлежи на оспорване поради изричното му изключване от съдебен контрол с разпоредбата на чл.215, ал.6 от ЗУТ.

Доказателствата по делото сочат, че е налице и втората материалноправна предпоставка за законосъобразно налагане на строителната забрана, а именно притежаваният от жалбоподателите имот -  УПИ ХІІІ 6178, кв.808 да се засяга от бъдещите предвиждания на новите планове. От техническото задание както към Решение №521 от 29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора, така и към Договор №2304-18/31.10.2016 год. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие”ЕАД гр.София е видно, че е предвидена разлика в в режима на застрояване за територията, в която попада имота. Така от устройствена зона за обществено-делово обслужване и жилищно застрояване по действащ план с изменението се отрежда територия за озеленяване. Този извод следва еднозначно независимо, че в техническото задание към решението на общинския съвет не е посочено конкретно кои квартали и кои имоти с какво застрояване ще бъдат решени в проекта за изменение на ОУП. Съгласно чл.104 от ЗУТ, с ОУП се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите. Следователно в началния етап от процедиране на ОУП, какъвто представлява решението за иницииране на процедурата по изменение и техническото задание към него, не може да бъде изисквана такава конкретност. След като в техническото задание е заложено като изискване да се установи зона за озеленяване в максимална степен от цялата територия на кв.”Бедечка” и в тази територия безспорно попадат имотите на жалбоподателките, това е достатъчно да се приеме, че тези имоти ще се  засегнат от промяната в предвижданията.  За целта на налагането на строителна забрана, а именно да осигури осъществяването на бъдещите предвиждания за предназначението и устройството на съответната територия, е без правно значение конкретното предназначение на имотите по проекта и/или в окончателния план. Такава вероятност дори е изключена от техническото задание към Договор №2304-18/31.10.2016 год., с което процесните имоти са предвидени за озеленяване. Двете технически задания не си противоречат по отношение имота на жалбоподателите, доколкото за квартал 808, в който имота се намира, не се предвижда застрояване.  

Изложеното в жалбата, че с налагането на строителната забрана, се ограничава възможността за разпореждане на жалбоподателите със собственият им имот, е неоснователно. Налице е частично ограничаване на правото на солственост, изразяващо се в невъзможността имота да бъде застроен. Не съществява законава пречка обаче, имота да бъде предмет на разпоредителан сделка. Всъщност ограничаването не е безкрайно, а с определен срок – изработването на ОУП, респективно ПУП за кв. Бедечка, но не повече от две година. В този смисъл, максималният срок за ограничаването на възможността за застрояване е не повече от две години от издаването на заповедта. След изтичането на този срок, жалбоподателите биха могли да инициират производство по издаването на разрешение за строеж, за осъществяване на инвестиционните си намерения, които поне към настоящия момент не са налице. Липсват доказателства за изработването на инвестиционне проект, респективно издаването на разрешение за строеж за процесния имот.

         По тези съображения съдът намира, че Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора в обжалваната й част е законосъобразна като постановена при правилно приложение на материалния закон, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие сцелта на закона. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора жалбоподателите следва да заплатят на ответника сумата 1096.00 лв, включваща заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 376.00 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лв, договорено и заплатено по договор за правна помощ №76/ 30.01.2017 год. и платежно нареждане от 21.02.2017 год..

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.С. ***, И.С.С. *** и М. *** против Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв. Бедечка гр.Стара Загора, в частта относно УПИ ХІІІ6178, кв.808, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН ********** ***, И.С.С., ЕГН ********** *** и М.С.С., ЕГН ********** *** да заплатят на Община Стара Загора сумата 1096.00 /хиляда и деветдесет и шест/ лева, представляваща направени разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.С.С. ***, И.С.С. *** и М. *** в частта, в която се иска прогласяване нищожността на Решение №521/29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №586/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, в в частта, в която се иска прогласяване нищожността на Решение №521/29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, а в частта с характер на определение в седемдневен срок.

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: