Решение по Административно дело 611/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72 10.04.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 611 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, с който е оспорена разпоредбата на чл.63, ал.1, т.5, подточка 5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /Наредбата/, приета с Решение № 1296/ 28.07.2011г. на Общински съвет Стара Загора, изм. и доп. с Решения №№ 82/ 26.01.2012., 415/ 27.09.2012г., 509/ 29.11.2012г., 822/ 25.07.2013г., 1124/ 13.02.2014г., 1273/ 16.04.2014.г, 1351/ 19.06.2014г., 1499/ 30.10.2014г., 1776/ 30.04.2015г., 176/ 25.02.2016г. и 263/ 31.03.2016г. на Общински съвет Стара Загора.

В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената разпоредба от Наредбата по съображения за противоречието й с нормативен акт от по-висока степен. Обосновава, че предвидената в разпоредба на чл.63, ал.1, т.5, подт.5.1. административна санкция – глоба в размер от 10 до 100лв., за нарушения на регламентираните в чл.33, ал.1 от същата наредба забрани за преминаване, престояване и паркиране на определени места, е в противоречие със законово предвидената такава в чл.178е от ЗДвП /глоба в размер от 50 до 200лв/ за непозволено паркиране. Поддържа се, че тъй като подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативни актове от по-висока степен и могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и в границите, определени от по-високия по степен нормативен акт, като детайлизират неговото приложение, поради което оспорената разпоредба от наредбата на Общински съвет Стара Загора, като противоречаща на законовата уредба, се явява приета в нарушение на чл.8 и чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове. Направено е искане разпоредбата на чл.63, ал.1, т.5, подточка 5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора да бъде отменена като незаконосъобразна.

На основание чл. 189, ал.2 от АПК, към оспорването е присъединен и П.Т.З. ***. В подадената молба за присъединяване се поддържат изцяло изложените в протеста на прокурора възражения за незаконосъобразност на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.5, подточка 5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Направено е искане същата да бъде прогласена за нищожна или да се отмени като противоречаща на чл.178е от ЗДвП.

Вносителят на протеста и като представител на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа оспорването по изложените в него съображения.

Ответникът Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вълчева, изразява становище за неоснователност на оспорването и моли същото да бъде отхвърлено. Поддържа, че не е налице идентичност между нормата на чл.178е от ЗДвП и оспорената разпоредба на чл.63, ал.1, т.5, подт.5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, тъй като законовата норма касае единствено паркирането на МПС на посочените места, а процесната разпоредба от наредбата на Общински съвет Стара Загора регламентира налагане на санкции за неизпълнение на забраната за преминаване и престояване на моторни превозни средства на местата, посочени в чл.33, ал.1 от същия подзаконов акт. В тази връзка се твърди, че не е налице противоречие на оспорената разпоредба с норми от по-висш порядък.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С предложение от 14.07.2011г. кметът на Община Стара Загора е внесъл за приемане в Общински съвет-Стара Загора проект за нова Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. С Решение № 1296 от 28.07.2011г. на Общински съвет Стара Загора на основание чл.21, ал.1, т.7 във вр. с ал.2 от ЗМСМА, е приета Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. В проведеното гласуване са участвали 31 общински съветници /при общ брой общински съветници в общински съвет Стара Загора – 51/, като всички са гласували „за”.

С последващи решения на Общински съвет Стара Загора са направени изменения и допълнения в отделни разпоредби от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, които обаче не касаят текста на чл.63, ал.1, т.5, подт.5.1., нито на чл.33 от Наредбата, към която препраща оспорената разпоредба.

Разпоредбата на чл.63, ал.1, т.5, подт.5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е санкционна и предвижда за нарушение по чл.33 да се налага глоба от 10 до 100лв.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от същата наредба се забранява преминаването, престояването и паркирането на превозни средства върху паркове, градини, зелени площи, градински плочници, тротоари, детски площадки, пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата и подходи за инвалиди. В ал.2 е посочено, че забраните по ал.1 не се отнасят за товарни и специализирани автомобили на аварийните служби, когато работят за отстраняване на авария и за тези на службите по чистотата – за смет, миене, метене и почистване на снега. Ал.3 на чл.33 от Наредбата въвежда забрана за паркиране и престояване на моторни превозни средства около съдовете за смет по начин, възпрепятстващ сметосъбирането.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

С оглед на което оспорването на чл.63, ал.1, т.5, подт.5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, обективирано в подадения протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, е процесуално допустимо.

Допустимо, на основание чл. 189, ал.2, във вр. с чл. 186, ал.1 от АПК, е и оспорването на същата разпоредба от Паска Ташев З., като лице с удостоверен правен интерес, чрез присъединяването му към протеста.

Разгледани по същество, протестът и оспорването са основателни.

Предмет на оспорване пред съда е конкретна разпоредба от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора и съдът е ограничен в рамките, определени с жалбата, да извърши преценка по същество на законосъобразността й.

При служебната проверка за законосъобразност съдът констатира, че Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, в редакцията й от 28.07.2011г., не е приета в съответствие със законово регламентираните изисквания за подготовката и приемането на нормативни административни актове. По делото въпреки дадените изрични указания с разпореждане от 17.01.2017г. не са представени доказателства за спазване на изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА / в редакция към м.юли 2011г/ - вносителят на проекта за наредбата да го е публикувал на интернет страницата на Община Стара Загора заедно с мотивите и да е предоставил на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта в необходимия 14-дневен срок. Данни да това не могат да се установят и при извършена служебна справка. В случая се констатира и липса на пълни мотиви към проекта. Не са изложени съображения по всички критерии, посочени в чл.28, ал.2 от ЗНА, включително за съответствието с правото на Европейския съюз. Тъй като по отношение на приетия проект на наредбата цитираните законови изисквания не са спазени, то при издаването на подзаконовия нормативен акт съществено е нарушена процедурата. Нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентният орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което в случая не е изпълнено.

На следващо място при осъществения контрол за материална законосъобразност се установява, че оспорената разпоредба от Наредбата е приета при съществено нарушение на регламентираното в чл.2 от ЗНА изискване за наличие на компетентност на издателя.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на съответната община, като засяга неограничен брой адресати /чл.7 ал.2 от ЗНА и чл. 75 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията или от закон /чл.2 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл.8 от ЗНА. Действително разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА делегира правомощия на общинския съвет като орган на местното самоуправление да издава подзаконови нормативни актове за регулиране на определени обществени отношения с местно значение, изброени в чл.21, ал.1 от ЗМСМА. Тези общи правомощия обаче са ограничени в случаите, когато законоустановена се явява изключителната компетентност на други органи да решават въпроси с местно значение, респ. когато правната регламентация на обществените отношения е вече изчерпателно уредена от нармативни актове от по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за законосъобразност на оспорената разпоредба от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора следва да обхване преценката дали регулираните с наредбата обществени отношения вече са уредени с нормативни актове от по-висока степен и дали за приемане на оспоренатате разпоредба в съответствие с нормите на чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл. 7, ал. 2 от ЗНА.

В случая нормата на чл.63, ал.1, т.5, подт.5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора обявява за съставомерно деяние неспазването на забраните, регламентирани в чл.33, ал.1 и ал.3 от Наредбата относно преминаването, престояването и паркирането на превозни средства на посочените места, като предвижда вида и размера на административното наказание – глоба от 10 до 100лв.

Основната и изчерпателна регламентация обаче на правилата за движение, престоя и паркирането на моторни превозни средства се съдържа в Закона за движение по пътищата. При анализ на законовите разпоредби се установява, че забрани за преминаване, престояване и паркиране на места, сходни с посочените в чл.33, ал.1 от Наредбата на Общински съвет Стара Загора, са въведени със самия Закон за движение по пътищата. Така например в чл.15, ал.7 от ЗДвП е регламентирана забрана за преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места, чл.98, ал.2, т.4 от същия закон забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания, а т.6 на чл.98, ал.2 - забрана за паркиране пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата. Санкции за несъобразяване с цитираните правила са предвидени съответно в чл.178е от ЗДвП, който гласи: „Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населени места, извън разрешените за това места.”, както и в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 20лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Посочените разпоредби от ЗДвП не са с бланкетен характер, поради което не подлежат на детайлизиране, а още по-малко на разширяване /допълване/ посредством друг нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, като за едно и също нарушение да се предвижда различно по размер наказание, макар и от същия вид – „глоба”. В случая с оспорената разпоредба на чл.63, ал.1, т.5, подт.5.1. е предвидено при нарушение на чл.33 от наредбата да бъде налагана глоба от 10 до 100лв., което противоречи на законовоустановения размер на глобата за същите нарушения /чл.178е и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП/. Освен това в ЗДвП не се съдържат норми, делегиращи правомощия на общинските съвет да преуреждат и детайлизират обществените отношения, правно регулирани с норми от ЗДвП, като въвеждат специфични правила в рамките на отделните общини. Видно от разпоредбата на §11, ал.2 от ПЗР на ЗДвП регулирането на движението по пътищата и изпълнението в тази насока на ЗДвП, е възложено в компетентност на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на министъра на вътрешните работи, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на образованието и науката, на министъра на здравеопазването, министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на околната среда и водите, които единствено разполагат с компетентност да доразвиват подлежащите на правна регламентация обществени отношения в съответния сектор посредством издаване на подзаконови нормативни актове, в случай че се налага тяхното детайлизиране. Липсата на формулирана подобна пряка законова делегация и по отношение на общинските съвети налага извод, че Общински съвет Стара Загора не разполага с компетентност посредством подзаконов нормативен акт да въвежда забрани и ограничения при движение, престояване и паркиране на МПС на територията на Община Стара Загора, и съответно санкции за неизпълнението им, за които вече са регламентирани такива в специалния Закон за движение по пътищата.

Установената липса на компетентност на Общински съвет Стара Загора обосновава нищожност на оспорената разпоредба от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, като приета в противоречие с чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА.

С оглед гореизложените съображения Административен съд Стара Загора в настоящия състав намира, че обжалваната разпоредба на чл.63, ал.1, т.5, подточка 5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, следва да бъде обявена за нищожна.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на Окръжна прокуратура – Стара Загора за присъждане на направените разноски, като Общински съвет – Стара Загора бъде осъден да заплати на ОП – Стара Загора сумата от 20лв., представляваща внесена такса за публикуване в Държавен вестник на обявление за оспорването.

Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора и по оспорване на П.Т.З., разпоредбата на чл.63, ал.1, т.5, подточка 5.1. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, приета с Решение № 1296/ 28.07.2011г. на Общински съвет Стара Загора.

ОСЪЖДА Общински съвет – Стара Загора да заплати на Окръжна прокуратура – Стара Загора сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.