Р Е Ш
Е Н И Е
№ 117 12.05.2017г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 104 по описа за 2017 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на П.В.С., уточнена с
допълнителна молба от 08.03.2017г /л.22/,
против Отказ за предоставяне на информация по заявление рег. №
10-21-11/07.02.2017г, обективиран в Решение №10-23-5 от 06.03.2017г. на кмета
на Община Стара Загора.
С жалбата се иска отмяна на оспорения отказ по
съображения за постановяването му в нарушение на изискванията за форма, при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбата е първоначално насочена
против мълчалив отказ и се основава на съображения, че постановяването на мълчалив
отказ по заявление за достъп до обществена информация е недопустимо и е
основание за отмяната му само на това основание. Обосновава, че постановяването
на изричен отказ, след оспорване на формирания мълчалив отказ, е в нарушение на
процесуалните правила и също обуславя отмяната му. Излага и доводи, че отказът
е постановен в противоречие с материалния закон. Предмет на подаденото до Кмета
на община Стара Загора искане била информация, която според оспорващия попада в
приложното поле на ЗДОИ, спрямо която е налице надделяващ обществен интерес за
предоставянето й по смисъла на чл.17 ал.2 от ЗДОИ, тъй като е публична,
свързана с обществения живот на България ще позволи съставяне на мнение относно
разходването на събраните от тях данъци и такси. Поискана била информация за
всички договори за външни услуги, възложени от община Стара Загора, а не само
възложените по реда на ЗОП, с което обосновава, че искането касае и информация,
която не е публикувана. Иска се от съда
да отмени отказа на Кмета на община Стара Загора по заявление рег. №
10-21-11/07.02.2017г и да присъди направените в хода на делото съдебни и
деловодни разноски.
Ответникът - Кмет на община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото – юрисконсулт Вълчева заема становище за
неоснователност на оспорването по съображения, че изричния отказ за
предоставяне на исканата от С. информация изхожда от компетентен орган и макар
и след законовия срок, е валиден административен акт. Твърди, че този акт е и
съобразен с материалния закон по изложените в него съображения, а именно че
предмет на искането е статистическа справка, каквито справки органът не следва
да изготвя и че заявителят е уведомен къде Община Стара Загора е публикувала
данни за възлаганите от нея обществени поръчки в изпълнение на задълженията си
по ЗОП. Аргументира, че след като на заявителя било указано къде е публикувана
първичната информация, в изпълнение на задължението за публикуване на данни за договорите за обществени поръчки, възложени
от общината, не е възникнало задължение за кмета да предостави поисканата от С.
информация отделно. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
установи следното от фактическа страна по административноправния спор:
Административното производството е образувано по заявление
рег. № 10-21-11/07.02.2017 год. от П.В.С., народен представител в 43-то НС, подадено по
пощата на 06.02.2017г, с което се иска Кмета на Община Стара Загора да му
предостави обществена информация. Твърди
желание за формиране на мнение относно качеството на редица общински услуги
като сметопочистване, градски транспорт, почистване на улици, поддръжка на
паркове и зелени площи и др., във връзка с което е отправено искане за
предоставяне на следната информация: 1.
какъв е общия брой договори за външни услуги, доставки и строителство, включени
между община Стара Загора и трети лица през периода 2015г. - м.01.2017г. за
какви дейности и на каква стойност са те?; 2.Кои са десетте най-големи контрагенти
по т.1 на общината, чиито договори са с най-голям размер по отношение на цена
на договора (или обща сума от всички слючени
с тях договори, ако са повече от един) и на колко възлизат тези суми?;
3.Какъв е делът на обществените поръчки спрямо стойността на сключените
договори по т.1?; 4. Как се групират контрагентите по договорите по т.1
съобразно тяхното седалище /произход/ в абсолютна стойност и като процент от
общия брой контрагенти? и 5. В срока по т.1 сключвала ли е община Стара Загора
договори с дружества /контрагенти/ чиито краен собственик е регистриран в
офшорна зона по смисъла на ЗКПО или с неясна собственост или с краен собственик
/съдружник лице, заради което ЕС е спирала финансиране по европрограми в
миналото /л.8—л.10/.
Заявлението на С. било подадено по пощата на
06.02.2017г. и получено в община Стара Загора на 07.02.2017г., регистрирано с №
10-21-11/07.02.2017 год.
По това заявление жалбоподателят не е получил отговор
в 14 дневен срок и като е счел, че се е
формирал по искането му мълчалив отказ, го е оспорил пред съда с жалба рег.№10-09-41 от 27.02.2017г. Жалбата е
подадена по пощата не по-късно от 24.02.2017г, видно от известие ИД PS 1000 0395FI W на л.18, в което е отразена датата 24.02.2017г за
получаване на пратката в пощенската станция и дата на получаване 27.02.2017г.
от представител на община Стара Загора.
С Решение №10-23-5 от 06.03.2017г. на кмета на Община
Стара Загора по заявление рег. № 10-21-11/07.02.2017г. от П.В.С. е
постановен изричен отказ за предоставяне
на информацията, искане за която е обективирано в заявлението му. От фактическа
страна са изложени съображения, че се иска справка, съдържаща статистическа
информация относно брой сключени договори за услуги, доставки, строителство за
посочен период и анализ, при определени от заявителя параметри на договорите. По аргумент от чл.2, ал.1 и чл.3,
ал.1 от ЗДОИ, е направен извод, че за да възникне задължение за предоставяне на
обществената информация, то заявените данни следва да представляват обществена
информация и субектът да е задължен да я създава или съхранява по закон във
вида, поискан от заявителя, а тези две предпоставки не били налице. За
възложителите на обществени поръчки се сочи налице законово задължение за
публикуване в публичния регистър на Агенцията за обществени поръчки и на
интернет страницата на възложителя, на обявленията и съответната документация
за процедурите по възлагане на услуги, доставки и строителство, чието
провеждане избор на изпълнители и сключване на договори за възлагане е предмет
на правно регулиране със Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Сочи се, че
Община Стара Загора е изпълнила задължението
си за публикуване за всяка от процедурите, по които е възложител. От
правна страна решението се основава на чл. 28 ал. 1 и 2 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/, л.12 по делото.
Изричният отказ е бил изпратен на С. със
съпроводително писмо изх.№ 10-11-2164 от 06.03.2017г, което писмо няма данни да
е получено /л.11/. Жалбата на С., заедно с преписката по издаване на
административния акт е изпратена на съда с писмо изх.№10-11-2220/07.03.2017г
/л.7 и сл./.
По делото са приети като доказателства документите,
включени в преписката по издаване на Решение №10-23-5 от 06.03.2017г на Кмета
на Община Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Оспорването
е насочено срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на чл.40 ал.1 от ЗДОИ, а именно - Решение №10-23-5 от
06.03.2017г на кмета на община Стара
Загора, с
което, в отговор на подаденото заявление
рег.№ 10-21-11/07.02.2017г за достъп до обществена информация, е постановен отказ за предоставяне. Съгласно
т.8 от ППВС №4/1976г ако е била подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва
да се приеме и като жалба срещу последвалия изричен такъв. С оглед на
разпоредбите на чл.58, ал.3, чл.172, ал.3 и чл.173, ал.2 от АПК, предмет на
настоящото производство е постановения изричен административен акт по искането
на С. - Решение №10-23-5 от 06.03.2017г.
на Кмета на Община Стара Загора. Налице е изрично волеизявление
на законово оправомощен и сезиран от лицето орган, с което се отрича изцяло
претендираното от него право на достъп до обществена информация.
Жалбата
изхожда от лице, адресат на акта, за което този акт е неблагоприятен и е в срок,
доколкото към датата на подаването й на 24.02.2017г по заявлението на С. от
07.02.2017г. срокът за произнасяне предвиден в чл.28 ал.1 от ЗДОИ вече е
изтекъл и е бил формиран мълчалив отказ. С оглед на изложеното, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
В чл.3 от ЗДОИ е регламентирано задължените субекти да предоставят
информацията, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.
Кметът на общината е публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на
чл. 5, ал.2, т.9 от ЗОП, а и на основание чл.44, т.15 от ЗМСМА представлява
общината като възложител на обществени поръчки. Следователно оспореното Решение
№10-23-5 от 06.03.2017г. по заявление, касаещо информация, свързана с
обществени поръчки, възлагани от Община Стара Загора в периода 2015г.- 2017г., е
издадено от материално и териториално компетентен административен орган в
лицето на Кмета на Община Стара Загора.
Процедурата по предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в глава трета от ЗДОИ, като в чл. 28 е регламентиран
редът за разглеждане на заявленията за достъп. Според
чл.28 ал.2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение
за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно,
законодателят е вменил на задължения по закона субект да се произнесе по
подаденото заявление за достъп с изричен акт в писмена форма, независимо от
обстоятелството дали искането се удовлетворява или не.
В случая е
налице изрично произнасяне в отговор на подаденото
от П.С. заявление рег.№ 10-21-11/07.02.2017г за достъп до обществена
информация от страна на сезирания орган - Кмета на
община Стара Загора с издадено от него Решение
№10-23-5 от 06.03.2017г. Това решение съдържа минимално необходимите реквизити
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл.38 от ЗДОИ.
Оплакванията, съдържащи се в жалбата за неспазване изискванията за форма и
съдържание, са насочени към мълчаливия отказ, какъвто жалбоподателят е счел за
формиран към онзи момент. С оглед на обстоятелството, че е налице изрично
произнасяне на органа и са налице в акта конкретни мотиви, с които лицето е запознато и
по които му е предоставена възможност за изразяване на становище, следва да се
приеме, че изискването за мотивиране е спазено, осигурена е реална възможността за
реализиране правото на защита.
При издаване на Решение №10-23-5 от
06.03.2017г. е нарушено изискването за произнасяне на органа в 14 - дневен
срок, предвиден в чл.28 ал.1 от ЗДОИ. Заявлението на С. е постъпило в
администрацията на 07.02.2017г, когато е и регистрирано в деловодството на община Стара Загора и срокът за произнасяне
на органа е започнал да тече от 08.02.2017г. При липса на данни за удължаването
на срока, той изтича на 21.02.2017г.
Произнасянето на органа на 06.03.2017г. е след тази дата, което процесуално
нарушение обаче не е с характер на съществено и не обуславя отмяна на акта.
Това е така, тъй като съществени са онези процесуални нарушения, които създават
вероятност за неистинност на фактите, от значение за съществуването на
разпореденото или отказано субективно право и които органът е счел за
установени, както и онези, които се свързват с нарушаване правото на защита. В
случая спорът е правен, а не по верността на фактите, от една страна, а от
друга - излагането на изрични мотиви към отказа с Решение №10-23-5/06.03.2017г,
е осигурена възможност на адресата да се запознае със съображенията на органа и
реално да упражни правото си на защита, съответно и е осигурена възможността за
пълноцен съдебен контрол. С оглед на което съдът намира, че посоченото
нарушение няма характер на съществено такова, не е налице отменително основание
по т.3 на чл.146 от АПК.
Правото да се търси и получава
информация е конституционно признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните
органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно
уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени
различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода,
съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е
регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република
България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда,
определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Съответно в разпоредбата
на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е
дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. В чл.9, ал.1 ЗДОИ е регламентирано,
че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации, е официална и служебна, като в чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дадени
легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация” и „служебна
обществена информация” и е определен предметния обхват и съдържанието на
видовете обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл.10 от ЗДОИ „официална
обществена информация” е информацията, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия, а съгласно чл.11 от ЗДОИ „официална служебна информация” е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация,
както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В
разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за
предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното
самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват
обществена информация.
При
тълкуването и анализа на посочената по-горе нормативна регламентация следва
извода, че във всеки един случай при извършване на преценка дали за даден
субект съществува законово регламентирано задължение за предоставяне на достъп
до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е
направено искането, да е задължено лице по см. на чл.3 от ЗДОИ; 2.
Информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация
или служебна обществена информация по см. на чл.10 и чл.11 във вр. с чл.2, ал.1
от ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп
до информация и 3.в друг закон да не е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки
представляват юридически факти, които пораждат компетентността /правото и
задължението/ на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до
обществена информация по ЗДОИ да я предостави.
При
така установения предмет на Закона за достъп до обществена информация следва,
че в приложението на този закон не следва да се вижда средство за получаване на
всякаква информация от държавните органи. Приложението на закона е обусловено
от характера на исканата информация /обществена по см. на чл.2, ал.1 във вр. с
чл.10 и чл.11 от ЗДОИ/ и липсата на друг предвиден специален законов ред за
достъп до тази информация.
Предмет на т.1 от заявлението на С. от 07.02.2017г е въпроса «какъв е
общият брой договори за външни услуги, доставки и строителство, сключени между
община Стара Загора и трети лица през периода 2015г. - 01.2017г., за какви
дейности и на каква стойност са те».
Неоснователно е съображението на органа, че в тази част искането за достъп
е свързано с анализ на данни и че такива са публично оповестени. Данните за
броя на договорите, сключени от община
Стара Загора с посочения предмет, посочване на дейностите и стойността им, са
свързани с обществения живот и биха дали
възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените
субекти, с оглед на което съставляват обществена информация по смисъла на чл.2
ал.1 от ЗДОИ. Спрямо тази информация не е предвиден друг ред за достъп. Това е
така, тъй като обектът на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки
е посочения в чл.3 от закона и същият не се прилага за някои видове
доставки или при наличие на предвидени в
чл.13 и чл.14 изключения. Задължението за публикуване на информация в профила
на купувача /чл.42 от ЗОП/ и в регистъра
на обществените поръчки /чл.36 ЗОП/ касае само част от данните, предмет на т.1
от заявлението на С..
Искането по т.1 се свързва с предоставяне на обобщени данни с конкретно
естество, която информация органът, не отрича че съхранява. Не се установява
спрямо поисканата с т.1 информация да е налице обсотятелство, съставляващо
основание за отказ от изрично
регламентираните в чл.37 от ЗДОИ. Не се твърди предоставянето на тази част от
информацията да накърнява или застрашава правнозащитим интерес. Исканата информация се търси като справка,
без да се предполага от начина, по който е формулирано искането в т.1 от
заявлението, че предоставянето й следва да е обусловено от анализ или други
недължими действия.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в тази част отказът е постановен в
нарушение на материалния закон /чл.28 ал.2 вр.с чл.2 ал.1 и чл.4 ал.1 от ЗДОИ/,
поради което следва Решение №10-23-5 от 06.03.2017г. на кмета на община Стара Загора в частта,
с която се отказва предоставянето на достъп до информацията по
т.1 от заявление рег.№ 10-21-11/07.02.2017г на С., да бъде отменено като незаконосъобразно.
В останалата си част, Решение №10-23-5 от
06.03.2017г. на кмета на община Стара Загора, с което се отказва предоставянето
на достъп до информацията по т.2, т.3, т.4 и т.5 от заявление рег.№ 10-21-11/07.02.2017г, е в
съответствие и при правилно приложение с материалния закон.
Предмет на искането са достъп е отговор на въпросите: т.2. Кои са десетте най-големи контрагенти по т.1 на общината, чиито договори са с най-голям размер по отношение на цена на договора (или обща сума от всички слючени с тях договори, ако са повече от един) и на колко възлизат тези суми?; т.3. Какъв е делът на обществените поръчки спрямо стойността на сключените договори по т.1?; т. 4. Как се групират контрагентите по договорите по т.1 съобразно тяхното седалище /произход/ в абсолютна стойност и като процент от общия брой контрагенти? и по т.5. В срока по т.1 сключвала ли е община Стара Загора договори с дружества /контрагенти/ чиито краен собственик е регистриран в офшорна зона по смисъла на ЗКПО или с неясна собственост или с краен собственик /съдружник лице, заради което ЕС е спирала финансиране по европрограми в миналото ?. Споделя се посочения в мотивите на обжалваното решение довод, че възможност за отговор на поставените от заявителя въпроси, извън този по т.1 от заявлението, би могла да се получи чрез справка в публичния регистър на Агенцията за обществени поръчки и на интернет страницата на общината. Основателно е съображението за отказ в Решение №10-23-5 от 06.03.2017г, отнесено към т.2 - до т.5 от заявлението, че отговорът на поставените въпроси предполага обработка и анализ на данни, поради което достъп в тази част не се следва. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от тях. Информация, която не е налична, а се предполага създаването й, не подлежи на предоставяне на основание чл.2, ал.1 от ЗДОИ.
С оглед на изложеното, жалбата на П.С. е частично
основателна, Решение №10-23-5 от 06.03.2017г. на
кмета на община Стара Загора, в частта, с която се се отказва предоставянето на
достъп до информацията по т.1 от заявление рег.№ 10-21-11/07.02.2017г., като
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, подлежи на отмяна и
в тази част преписката следва да се върне на органа за ново процедиране и
произнасяне по същество. В останалата част решението е постановено в
съответствие с приложимия материален закон и процесуалните правила, поради
което жалбата срещу него е неоснователна
и подлежи на отхвърляне.
Водим
от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на П.В.С. Решение №10-23-5 от
06.03.2017г. на кмета на община Стара Загора, в частта, с която се се отказва
предоставянето на достъп до информацията по т.1 от заявление за достъп до
обществена информация рег.№ 10-21-11/07.02.2017г, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА административната преписка на Кмета на община
Стара Загора за ново процедиране и произнасяне
по същество по т.1 от заявление за получаване на достъп до обществена
информация рег.№ 10-21-11/07.02.2017г на П.В.С., при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на П.В.С. в останалата й част.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: