Р Е Ш Е Н И Е

№113 09.05.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На единадесети април 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Стефка Христова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №135 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 46 ал.5 от Закона за общинската собственост вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.С.Д. против Заповед №10-00-365/15.03.2017г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС е разпоредено прекратяване на наемните правоотношения по Договор за наем №480/01.04.2014г., сключен между жалбоподателя и Кмета на общината с предмет предоставяне под наем на общинско жилище, представляващо апартамент №7 в бл.№56, вх.0, ет.1, находящ се в град Стара Загора кв. „Три чучура юг”.

Заповедта за прекратяване на наемните правоотношения е постановена при следните мотиви: На Д.С.Д. е предоставен имот-жилище като крайно нуждаещ се от списъка за настаняване на крайно нуждаещи се граждани. Видно от постъпили в Община Стара Загора жалби с вх.№ 10-08-26/03.02.2017г. и №10-08-27/03.02.2017г. с подписи на част от живущите в бл.№56, вх.0 кв. „Три чучура юг”, Д.С.Д. системно нарушава добрите нрави, обществения ред и Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост. Въз основа на изложеното в жалбите Кмета е приел, че е налице хипотезата на чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС – нарушаване на добрите нрави, чл.32 ал.1 т.3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община Стара Загора / нарушаване на добрите нрави/. Административната преписка представена в цялост съдържа: Подписка от живущите в кв. „Три чучура юг” бл.56, вх.0 относно системно нарушение на обществения ред във връзка с жалба №10-08-26/03.02.2017г./ също приложена към материалите по административното производство/ за принудително извеждане на живущите в общинско жилище, настанени в ап.7, поради системно нарушаване на обществения ред, тормоз и саморазправа, с приложени протокол от заседание на управителния съвет на етажната собственост от 26.04.2015г. с т.2 от който е взето решение за предупреждение на Д. от първия етаж и Д. от третия да спазват тишина в противен случай, ще се пусне жалба до общината и протокол от 18.05.2016г. за проведено събрание на домсъвета, с т.4 от която е взето решение за предупреждение на лицата, нарушаващи обществения ред , които имат стари задължения, а именно Д. ап.27, Д. /7ап./, И. 14 ап/ и Б. /23 ап/, Жалба от М.А.К.с рег. №10-08-27/23.02.2017г. и Жалба №10-08-26/03.02.2017г. от Г.Я.К.-домоуправител, както и всички документи по преписката към прекратения договор за наем на общинското жилище.

С жалбата се твърди, че заповедта за прекратяване на наемните правоотношения не съдържа фактически мотиви, от които де са изведе наличието на посоченото правно основание, а именно нарушаване на добрите нрави от страна на наемателя. При липсата на факти, които да могат да се подведат под това правно основание е налице невъзможност за адресата на акта да възрази против тяхното съществуване с цел реализиране на съответно правото на защита срещу неблагоприятните правни последици. Поддържа се и тезата, че нарушаването на Правилника за управление, реда и надзора в етажната собственост не е основание за приложение на чл.46 от ЗОС т.е. за прекратяване на наемното правоотношение, като в подкрепа са изложени подробни правни съображения, поддържани и в писмената защита по съществото на спора. От съда се иска да бъде отменена заповед № 10-00-365/15.03.2017г. на Кмета на община Стара Загора и да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 10лв. държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв.

Ответната страна – Кмета на община Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, тъй като в подадените до Кмета на общината две жалби от живущи в бл.56, вх.0, кв. „Три чучура юг” град Стара Загора е посочено, че наемателя с агресивното си поведение, с отправяни заплахи е застрашил живота и здравето им. Тези твърдения кореспондират с протокол от 13.02.2017г., в който 61 от етажните собственици са се подписали за извеждане на жалбоподателя от блока. Проверка на адресната регистрация на лицата, които са се подписали под искането за извеждане на Д. от жилището не е извършвана. Въз основа на направените констатации с цел охраняване на обществения ред се иска от съда да отхвърли жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като разноски не се претендират.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата на Д.С.Д. е подадена на 21.03.2017г., като липсват приложени доказателства за момента на връчване на оспорената заповед, но предвид датата на нейното постановяване -15.03.2017г., се налага извод, че оспорването е заявено в рамките на 14-дневния срок, и от лице –адресат на разпоредени неблагоприятни за него правни последици, поради което е допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Кмета на община Стара Загора се е позовал на съществуването на хипотезата на чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС и идентичното основание за прекратяване на наемните правоотношения по чл.32 ал.1 т.3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община Стара Загора, въз основа на изложените факти в жалба №10-08-27/03.02.2017г. и №10-08-26/03.02.2017г. с подписка към нея от лица, които са посочили адреса си на живеене. Проверка за адресната регистрация на лицата, положили подписката под искане за извеждане на Д.Д. от общинското жилище не е извършвана, нито са проверени изнесените в двете жалби твърдения за многократно известяване на органите на МВР по повод скандали и саморазправи от страна на Д. след отправено му предупреждение по телефона от общински служители, сезирани с проблематиката. В двете жалби са изнесени данни за конфликт между Д. и домоуправителя К. и съпругата му К. от 28.01.2017г., приключил с намесата на органите на МВР, които не са проверени. Следователно налага се извод, че административния орган в нарушение на основните изисквания на АПК за изясняване на случая преди издаване на административния акт, не е събрал доказателства за съществуването на правното основание, на което се позовава, а именно нарушаване на добрите нрави. Следва да се каже, че описаното поведение на Д. в жалбите може да бъде определено като нарушаване на добрите нрави т.е. на правилата за поведение и общуване между членовете на обществото, тъй като съседите са отправили сигнал до Кмета на общината за извършено престъпление – заплаха за посегателство спрямо живота и здравето им. Несъмнено нарушаване на добрите нрави е всяко правно нетърпимо поведение, както и поведение, което не се субсумира под съставите на нарушение или престъпление, но е прието от обществото за несъвместимо с установените морални и етични правила за общуване. Следователно, за да е налице основанието по чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС необходимо и достатъчно е да се опише поведението на наемателя, което органа е квалифицирал като противоречащо на добрите нрави. В случая не може да се приеме, че фактическите мотиви за издаване на заповедта се съдържат в жалбите, тъй като същите не са документи, подготвили издаването на административния акт. Не са събрани и доказателства в хода на административното производство за установяване верността на фактите, които се съдържат в жалбите, имащи правната природа на сигнал, а и самите жалби са представени в незаверени копия. Ответния орган препраща към жалбите, вместо да опише конкретното поведение на Д., което е приел за установено и което квалифицира едновременно като на нарушение на добрите нрави, обществения ред и на Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост , който не е и действащ нормативен акт. По отношение на подписката за принудително извеждане на Д. от сградата, следва да се каже, че на основание чл.11 ал.1 т.10 буква „е” ЗУЕС, изваждане от сградата на собственик, ползвател или обитател по реда на чл. 45 от Закона за собствеността се извършва не от наемодателя, а от Общото събрание на етажната собственост. Конкретно – подписката на живущите не сезира Кмета, а общото събрание на етажната собственост, което е компетентно самостоятелно да вземе решение за извеждане от сградата, включително и на наематели. Подписката сочи на вероятна основателност на изложеното в жалбите на К., но нито едно лице не е изслушано от Кмета на общината, нито е проверено дали са адресно регистрирани, нито е поискана справка от органите на МВР за отзоваването им на сигнал за конфликт на 28.01.2017г. с участието на Д.. Вместо да събере доказателства, включително чрез сведения от посочените в жалбите свидетели, както и да изиска от ОД на МВР удостоверяване за известяването им за конфликт на посочената дата, Кмета на община Стара Загора приема, че изложената фактология в жалбите е основание по чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС за прекратяване на наемните правоотношения. Същевременно не е извършена проверка за адресната регистрация дори на тези двама жалбоподатели, както и на лицата, които са изготвили подписката с искане за извеждане на Д. от общинското жилище. Доказателствата, събрани по реда на АПК и на специалните закони са допустими средства за доказване в съдебното производство по проверка законосъобразността на административния акт, но това правило не вменява на съда задължение да разследва случая вместо компетентния административен орган.

На следващо място трябва да се посочи, че незаплащането на режийните разноски, посочено в жалбите, е основание по чл. 46 ал.1 т.1 от ЗОС, на която норма органа не се позовава, а в жалбите е посочено, че конфликта е възникнал именно поради претенцията на Д. да получи бележка с невярно съдържание. Вместо да провери изпълнението на задължението на наемателя и така да охрани обществения интерес, органа се позовава на искането на 61 лица за извеждане на Д. от общинското жилище като го уважава без да проведе съответното производството по установяване на фактите и подвеждането им под съответната правна разпоредба.

Основателността на жалбата има за последица основателност и на претенцията на жалбоподателя за осъждане на ответната администрация да му заплати разноските по делото и възнаграждението за един адвокат в размер на 400лв., който е по-малък от установения размер от 500лв. в чл. 8 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение т.е. възражението за прекомерност, заявено от процесуалния представител на Кмета на община Стара Загора е неоснователно.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед № 10-00-365/15.03.2017г. на Кмета на община Стара Загора по жалба на Д.С.Д..*** да заплати на Д.С.Д. ЕГН********** сумата от 410лв/четиристотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: