Р Е Ш Е Н И Е № 177

гр.Стара Загора, 16.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на шести юни

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 138 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Д.П.С. *** против Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” /ИАРА/ гр.Бургас, ул.”Княз Александър Батенберг” № 1 за присъждане на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на сумата 680лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от ангажирана адвокатска защита по НАХД № 1111/ 2016г по описа на Районне съд Казанлък в две съдебни инстанции, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. Твърди, че по цитираните дела е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 23-070/ 28.07.2016г, издадено от началника на отдел «Рибарство и контрол-Южна България» към ИАРА. По тези дела за адвокатска защита е заплатила 680лв, които счита за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен акт на ответника. Обсоновава, че претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерните действия на ИАРА, установени с влязло в сила решение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените вреди в размер на исковата сума ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане и да присъди направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Емил Илиев и в представен писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че по делото не е доказано по безспорен начин наличието на някакви реално претърпени вреди за ищцата. Твърди, че на репариране подлежат само имуществените вреди, които са действително претърпени и са безспорно доказани в рамките на съдопроизводството, за което се поддържа да са направени. Счита, че в случая липсва изрично волеизявление и ангажирани доказателства за действително запратени суми по сключени два договора за правна защита и съдействие в две съдебни инстанции, видно от протоколите за проведените съдебни заседания. В условията на евентуалност се позовава на приложение тна чл.5 от ЗОЗОВ. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу ищцата Д.П.С. *** въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение № В 0007658/ 11.06.2016г е издадено НП № 23-070/ 28.07.2016г от началника на отдел «Рибарство и контрол-Южна България» към ИАРА, с което на основание чл.85 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв за нарушение на чл.49, т.1и т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите за това, че на 11.06.2016г в 15.35чв магазин за риба, находящ се в гр.Казанлък, ул.”Севтополис” № 14, собственост на ЕТ „Стойно Стойнов”, в качествотоси на продавач-консултант продава риба от вида „шаран” без декларация за произход, декларация за първа продажба или друг търговски документ.

По жалба на ищцата е образувано АНД № 1111/ 2016г по описа на Районен съд Казанлък, приключило с Решение № 329/ 16.09.2016г, с което НП е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че вмененото административно нарушение не е извършено от привлеченото към отговорност лице. Решението е оставено в сила с Решение № 12/ 30.01.2017г по КНАД № 364/ 2016г по описа на Административен съд Стара Загора.

Видно от приложените по АНД № 1111/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд договор за правна защита и съдействие от 25.08.2016г и пълномощно /л.30 и 31/, Д.П.С. е възложила и упълномощила адв. Недялка Асенова Иглева-Глушкова от АК Стара Загора, да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 380лв, от което платени в брой 230лв. С Договор за доплащане от 01.09.2016г по договора за правна защита и съдействие от 25.08.2016г са заплатени 150лв /л.32/.

От приложените по КАНД № 364/ 2016г. по описа на Административени съд Стара Загора договор за правна защита и съдействие и пълномощно /л.24/, Д.П.С. е възложила и упълномощила адв. Недялка Асенова Иглева-Глушкова от АК Стара Загора, да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното КАНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, от което платени в брой 300лв.

Към материалите по делото е приложено АНД № 1111/ 2016г. по описа на Районен съд Чирпан ведно с КАНД № 364/ 2016г. по описа на Административен съд Стара Загора. Ответникът не оспорва обстоятелството, че приложените по делата договори за правна помощ съществуват в правния мир.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС , за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника ИАРА гр.София, респективно увреждането на ищцата, се основава на незаконосъобразно НП № 23-070/ 28.07.2016г от началника на отдел «Рибарство и контрол-Южна България» към ИАРА, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ИАРА гр.София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищцата е ангажирала адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 680лв за двете инстанции. Направените от Д.С. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 23-070/ 28.07.2016г от началника на отдел «Рибарство и контрол-Южна България» към ИАРА. Сключването на договор с адвокат в случая е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 680лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 23-070/ 28.07.2016г от началника на отдел «Рибарство и контрол-Южна България» към ИАРА.

Приложените договори за правна защита и съдействие имат характера на разписки, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 680лв., изразяващи се в направени от нея разноски за заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства /въззивно и касационно/ по обжалване на НП № 23-070/ 28.07.2016г, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът следва да бъде осъден да й заплати тази сума ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2017г /датата на завеждане на делото/ до окончателното изплащане.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е доказано претендираната сума да е реално заплатена, тъй като липсва изрично волеизявление за репариране на разноски и ангажирани доказателства за действително заплатени суми по сключените два договора за правна защита и съдействие в две съдебни инстанции, което се установява от протоколите за проведените съдебни заседания. Действително в протоколите от проведени открити заседания по АНД № 1111/ 2016г. по описа на Районен съд Чирпан и КАНД № 364/ 2016г. по описа на Административен съд Стара Загора не се съдържа вписване за представени пълномощни и договори за правна помощ, нито искане за присъждане на разноски. Отразено е обаче, че ищцата се представлява от пълномощника си адвокат Глушкова. Този извод на съда не може да бъде направен без да са налични необходимите доказателства за представителна власт на адвоката, а в случая такива писмени документи се намират в кориците на делата, надлежно са номеровани и са идентични с приложените към исковата молба по настоящото дело. Дори по КАНД № 364/ 2016г. по описа на Административен съд Стара Загора се съдържа молба вх.№ 231/ 18.01.2017г /л.23/ от адвокат Глушкова, в която е вписано, че са приложени договор за правна помощ и пълномощно. Следователно процесните договори за правна помощ не са Доколкото в производствата по ЗАНН в двете инстанции не се присъждат разноски, законът, а и съдебната практика, до настоящия момент не поставят изискване да се прави изрично волеизявление в този смисъл и да се представя списък за тях. Поради това няма как в протоколите от проведените съдебни заседания в двете инстанции да се съдържат данни за характера на правната защита на привлеченото към отговорност лице - дали е безвъзмездна или възмездна и ако е възмездна, каква конкретна парична сума е уговорена и заплатена. Според Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС списъкът на разноските представлява само процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на присъдения им вече размер. За доказването им значение има удостоверяването на извършеното плащане, което е достатъчно да е инкорпорирано в договора за правна помощ и е направено в настоящия случай.

Не са налице и предпоставките за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност. Ответникът се позовава на продажба на риба без документи в момента на проверката и на законосъобразното упражняване на правомощията на проверяващите. Те обаче са били предмет на разглеждане в производството по обжалване на НП и е недопустимо отново да бъдат преценявани с оглед изключване на имуществената отговорност на юридическото лице, в чиято структура се намира административнонаказващият орган.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на Д.П.С. за присъждане на направените по делото разноски, като ИАРА бъде осъдена да й заплати на сумата от 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно представения по настоящото дело договор за правна защита и съдействие /л.36/.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” гр.Бургас, ул.”Княз Александър Батенберг” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.С. ЕГН ********** *** СУМАТА 680 /шестстотин и осемдесет/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 23-070/ 28.07.2016г, издадено от началника на отдел «Рибарство и контрол-Южна България» към ИАРА, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2017г до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” гр.Бургас, ул.”Княз Александър Батенберг” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.С. ЕГН ********** *** СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: