Решение по Административно дело 247/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 254 24.10.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 247 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Г.М.Г. ***, против Решение № 2153-23-24 от 05.05.2017г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Г.Г. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № ********** от 22.02.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия административен орган извод, че не са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Поддържа, че неправилно и необосновано положения от него труд в периода 10.08.1976г. – 02.02.200г. е приет и признат като такъв при условията на трета категория по съображения, че Г.Г. не е заемал длъжност и не е полагал труд в обхвата на нормативно определените за втора категория труд. Сочи, че през посочения период макар и назначен на длъжност „монтьор” в Цех 40 – „Ремонтен” на завод „Берое”, полагания от него труд на тази длъжност е бил свързан с непосредствено обслужване на машините в цех „Термичен”, вкл. на натриево-цианидните, хромовите и киселинните вани в този цех. С оглед на което твърди, че характера на трудовата дейност при изпълнение на посочената длъжност и условията, при които е изпълнявал трудовите си функции, обуславят зачитането на придобития на тази длъжност трудов и осигурителен стаж като такъв при условията на втора категория труд, при прилагането на т. 23 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./, с което обосновава че би се изпълнило законово регламентираното изискване за наличие на 15 години стаж при втора категория труд, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО. С подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, е направено искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, като преписката бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане и произнасяне по същество.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното Решение № 2153-23-24 от 05.05.2017г. и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 22.02.2017г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са правилни и законосъобразни. Излага съображения че независимо от факта, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят Г.Г. е полагал труд в цех „Термичен” на НПКР „Берое”, доколкото е бил назначен на длъжност „механик-монтьор” в друг цех на завода, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че положеният от Г.Г. труд нито може да се квалифицира, нито да се приравни на труда на галванотехниците и термистите, което да обуслови приложението на т.23 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ за определяне на трудовия и осигурителен стаж на лицето като такъв при условията на втора категория труд.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заявление вх. № 2113-23-299 от 10.02.2017г. с приложени към него документи, жалбоподателят в настоящото производство – Г.М.Г., е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № ********** от 22.02.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора /л.47 по делото/, на Г. Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че за Г.Г. не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на условието за минимум 15 години стаж при условията на втора категория труд, нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, поради обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението Г. Г. не е навършил изискуемата се от закона възраст.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора по съображения, че неправилно и незаконосъобразно осигурителния стаж на Г.Г. за периода 1976г. – 2000г. като монтьор в НПКР „Берое”, цех 40 „Ремонтен”, изпълняващ трудовите си функции в галваничното и термичното отделение на завода, не е зачетен като стаж при условията на втора категория труд.

С оспореното Решение № 2153-23-24 от 05.05.2017г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение, като неоснователна, жалбата на Г.Г. и е потвърдил изцяло Разпореждане № ********** от 22.02.2017г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че на Г.Г. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, като решаващият административен орган е приел, че лицето няма изискуемия се осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години. Прието е, че осигурителния стаж на лицето за периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. не следва да бъде зачетен като такъв при условията на втора категория труд по т.23 от ПКТП /отм./, тъй като трудът не е положен на длъжност галванотехник или термист на хромови, оловни и цианови вани и независимо от обстоятелството, че Г. е поддържал и ремонтирал свързаните с производствената дейност съоръжения, полаганият от него труд не може да бъде приравнен на този на лицата по т. 23 от ПКТП /отм./. С оглед на което Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е обосновал извод, че обжалваното Разпореждане № ********** от 22.02.2017г. на Ръководител „ПО”, е правилно и законосъобразно.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 2153-23-24 от 05.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане № ********** от 22.02.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”.

По делото, при спазване на изискването по чл.104, ал.10 от КСО, е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата И.Ж.С., С.Д.С. и Ж.Г.В., във връзка с установяване на мястото на изпълнение на трудовата дейност, вида и характера на изпълняваните от Г.Г. трудови функции и условията на полагания труд в периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. в НПКР „Берое”. Свидетелят И.С. заявява, че е работил в завода от 1978г. до 1998г., като първоначално е бил назначен да направи пречиствателната станция в термичния цех, а през 1989г. е бил назначен за началник на цех „Термичен” /термично-галваничния цех/. Познава Г.Г. още от времето, когато е правил пречиствателната станция, като Г. е бил назначен към Цех 40 – т.нар. „Механичен цех” с предназначение да обслужва всички цехове в завода – да поддържа техниката на всички цехове, вкл. и на цех „Термичен”. Политиката на ръководството на завода била работниците от Цех 40 да се разпределят към останалите цехове, като към Цех 03 /”Термичен”/ имало две групи работници – механици и електричари, които си имали отделни стаи на територията на цеха. Свидетелят твърди, че през цялото време Г. е бил в групата на механиците към цех „Термичен”, като инцидентно се е налагало при по-големи аварии да се викат механици, разпределени към други цехове. Трудовите функции на механиците /вкл. и на жалбоподателя Г. Г./ в цех „Термичен” били свързани с поддръжка и ремонт на солните вани и другите съоръжения, обслужващи технологичните процеси циментация, закалка, оксидация и др., като основният компонент на солните вани бил натриевия цианид, който свидетелят определя като токсично вещество – силна отрова. Свидетелят заявява, че разпределените механици към цех „Термичен” са се ползвали от всички придобивки на работниците в цеха /термисти и галванисти/ за работа при вредни условия – намалено работно време /6 часов работен ден, на две смени от 6 до 12 часа и от 12 до 18 часа/; полагало им се е и са получавали кисело мляко и газирана вода. Като разпределен към цех „Термичен”, Г.Г. през цялото време е работил под прякото ръководство на св. И.С. – Началник на цех „Термичен” в периода 1989г. – 1998г., като в това си качество свидетелят е разпределял и възлагал конкретните задачи на всички работещи към цеха механици. Изпълняваните в цех „Термичен” процеси по термична и галванична обработка на стоманени детайли, се свързвала с работа при вредни условия на труд, доказателство за което било и обстоятелството, че влизането на външни хора /извън работещите и разпределените към цеха/, е било забранено. Според свидетеля с оглед непосредствените трудови функции на механиците за поддръжка и ремонт на солните вани, което било свързано с разбиване на прах на облицовката на ваните, изградена с огнеупорни тухли, напоени с цианид, термистите, галванистите и механиците в цех „Термичен” са работили при едни и същи условия на вредност. Свидетелят С.Д.С. е работил 29 години в завод „Берое”, като се е водил на длъжност „термист” в Цех „Термичен”, но е работил всички дейности, които са се извършвали в този цех. Познава Г.Г., който също работил в цех „Термичен”, като механик – поправял ваните. Свидетелят заявява че докато се пенсионира през 1998г. Г. е работил към техния цех т.е цех „Термичен”. Механиците, както и термистите, си имали стаичка в цеха, като работещите към цеха механици също като термистите получавали по две кофички кисело мляко, газирана вода и 10 дни допълнително отпуск за работата си в цех „Термичен”, като независимо че са се водили в друг цех, са работили в цех „Термичен”. Свидетелят Ж.В. е работил 20 години в завод „Берое”, от 1983г., в цех „Термичен”, откъдето познава и жалбоподателят Г.Г.. Свидетелят е работил като термист, като през цялото време Г. е работил като механик в цеха, обслужвал е термичното като е поддържал и ремонтирал ваните и аспирацията в цех „Термичен”.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 2153-23-24 от 05.05.2017г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО орган - Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, при условия на заместване, като е подписано от длъжностното лице Златка Събева Колева, определено и надлежно оправомощено със Заповед № 1016-40-519/ 04.05.2016г. на Управителя на НОИ – София, да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, предоставени му по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ /вкл. да издава решения по чл.117 от КСО/, при негово отсъствие. Обжалваният акт е постановен в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора.

С правната регламентация по чл.69б, ал.2 от КСО е създаден преференциален режим за пенсиониране, като е дадена законова възможност лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия, а именно: 1. Лицето да е работило 15 години при условията на втора категория труд; 2. Да е навършило определена възраст – към 01.01.2017г. 53 години и четири месеца за жените и 58 години за мъжете и 3. Да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст – 94 за жените и 100 за мъжете. Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл.69б, ал.2 от КСО, при кумулативното съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице.

Видно от съдържанието на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /10.02.2017г./, Г.Г. е навършил изискуемата се по чл.69б, ал.2 от КСО възраст.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства /трудова книжка, Удостоверения Обр. УП – 13 и Удостоверения Обр. УП-15/, че в периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. жалбоподателят Г.Г. е работил в „МАШПРОЕКТИНЖЕНЕРИНГ” АД – гр. Стара Загора /Завод „Берое”/, при заемане на длъжностите „шлайфист”, „монтьор”, „машинен монтьор”, „шлосер монтьор” и „компресорист” съотв. в цех 12 и цех 40 „Ремонтен”, цех „Машини” и „Енергомеханичен” цех, както и че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителна стаж и възраст има придобит общ осигурителен стаж 38 години, 02 месеца и 1 ден.

Спорът е дали осигурителния стаж на Г.Г. за периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. на посочените длъжности и цехове в завод „Берое”, е бил такъв от втора категория, като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл.69б, ал.2 от КСО.

От мотивите на Решение 2153-23-24 от 05.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора се установява, че трудовия стаж на Г.Г. за периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г., в който период Г. е работил на длъжностите „шлайфист”, „монтьор”, „машинен монтьор”, „шлосер-монтьор” и „компресорист” съотв. в цех 12 и цех 40 „Ремонтен”, цех „Машини” и „Енергомеханичен цех” в завод „Берое”, е приет, признат и зачетен като осигурителен стаж при условията на трета категория труд.

Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, който определя съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. В § 2 от ПМС № 75/ 1998г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Съответно след 01.01.2000г. е в сила Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.) и в НКТП. Въз основа на тази нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 от ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли.

В разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС трудовата книжка е документ, който установява осигурителния стаж на лицата. По аргумент от разпоредбата на чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност. По делото няма спор, че вписванията в трудовата книжка на Г.Г. са направени по установения ред и в предвидената от закона форма. Ето защо въз основа на отразеното и удостовереното в посочения официален документ, съдът приема за безспорно установено и доказано, че за периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. жалбоподателят Г. и бил назначен и е работил по трудово правоотношение в Завод „Берое” – гр. Стара Загора, при заемане на длъжностите „шлайфист”, „монтьор”, „машинен монтьор”, „шлосер-монтьор” и „компресорист” съотв. в цех 12 и цех 40 „Ремонтен”, цех „Машини” и „Енергомеханичен цех”.

Както беше посочено, работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения до 31.12.1999г. на тях осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП /отм./. Заемането на длъжност „монтьор” /„машинен монтьор” и „шлосер-монтьор”/, „шлайфист” и „компресорист” в предприятие на машиностроенето /каквото предприятие безспорно е било завод „Берое”/, не е регламентирано в ПКТП /отм./ като основание за определяне на полагания труд на тази длъжност като втора категория труд.

Основното възражение на жалбоподателя за неправилно определена категория труд се свежда до това, че макар и назначен на длъжност „монтьор /машинен монтьор, шлосер-монтьор/ в цех „Ремонтен” /съществувал под наименованията цех 40, цех „Машини” и цех „Енергомеханичен”/, е изпълнявал трудови функции в цех „Термичен” на завод „Берое”, като е осъществявал техническата поддръжка и ремонтни дейности на натриево-цианидните, хромовите и киселинните вани, в които се е хромирал и закалявал металът. С оглед на което твърди, че вида и характера на пряко осъществяваните от него трудови функции и работното му място в галваничното и термичното отделение на завода при изпълнение на заеманите длъжности, по вредност са идентични с тези на термистите и галванотехниците в цех „Термичен” на завода, което е основание за квалифицирането на положения труд като такъв от втора категория при прилагането на т.23 от ПКТП /отм./.

За вида и характера на извършваната от Г.Г. работа, на възложените му за изпълнение трудови функции и за мястото на изпълнение на трудовата дейност за периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. при заеманите длъжности „шлайфист”, „монтьор”, „машинен монтьор”, „шлосер-монтьор” и „компресорист” съотв. в цех 12 и цех 40 „Ремонтен”, цех „Машини” и „Енергомеханичен” цех в завод „Берое” - Стара Загора, няма съхранени писмени документи /като длъжностни характеристики за заеманите длъжности или други документи относно характеристиките на работата, осъществявана при заемането им и мястото на тяхното изпълнение/. Това обстоятелство не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. С оглед на което и при прилагане хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК – тъй като няма друг способ за установяване на правно значимите обстоятелства поради липса на удостоверителни писмени доказателства за релевантния период и тази липса не е по вина на жалбоподателя Г.Г., съдът приема, че доказването им може да се извърши със свидетелски показания. Още повече че в пенсионното производство, което е административно по своя характер, са приложими правилата на АПК и в случаите когато не по вина на осигуреното лице липсват документи, относими към вида, характера и мястото на изпълняваната работа и трудова функция, от които документи зависи преценката за категорията на положения труд, установяването на обективната истина и на правно значимите обстоятелства, следва да стане с всички допустими на основание чл. 171 от АПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.

Ето защо и за установяването на посочените обстоятелства, при спазване на изискването по чл.104, ал.10, изр. второ от КСО, по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата И.Ж.С., С.Д.С. и Ж.Г.В.. От представените писмени доказателства, издадени от работодателя, при който е положен трудът и по време на полагането му, се установява, че свидетелите са заемали длъжности Началник цех „Термичен” и съотв. „термист” в цех „Термичен” на завод „Берое”, в периода, през който жалбоподателят Г.Г. е работил по трудово правоотношение в същия завод при заемане на длъжностите „шлайфист”, „монтьор”, „машинен монтьор”, „шлосер-монтьор” и „компресорист” съотв. в цех 12 и цех 40 „Ремонтен”, цех „Машини” и „Енергомеханичен” цех. Съгласно показанията на св. И.С., на длъжност Началник цех „Термичен” в завода за периода 1989г. – 1998г. /термично-галваничния цех/, Г.Г. е бил назначен като механик в Цех 40 – т.нар. „Механичен цех”, който цех е имал предназначението да обслужва всички останали цехове в завода – да поддържа техниката на всички цехове, вкл. и на цех „Термичен”. Съответно политиката на ръководството на завода била работниците от Цех 40 да се разпределят към останалите цехове, като към Цех 03 /”Термичен”/ имало две групи работници – механици и електричари, които си имали отделни стаи на територията на цеха. От показанията на свидетелите еднозначно и по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят Г.Г. в периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. е полагал труд като механик /монтьор/; бил е разпределен към цех „Термичен”, като трудовите му функции са били свързани с поддръжка и ремонт на солните вани и другите съоръжения, обслужващи технологичните процеси циментация, закалка, оксидация, като основния компонент на солните вани бил натриевия цианид. И тримата свидетели сочат че механиците, както и термистите, си имали стаичка в цеха, като работещите към цеха механици също като термистите имали намалено работно време, получавали по две кофички кисело мляко, газирана вода и допълнително отпуск за работата си в цех „Термичен”.

Въз основа на тези свидетелски показания обаче, дори и да се приеме за доказано, че през целия период Г.Г. е изпълнявал трудови функции на длъжност „монтьор” /механик/ към цех „Термичен” в завод „Берое”, не може да се установи по безспорен и несъмнен начин, че вредността на извършваната работа е била такава за определянето на положения от жалбоподателя труд при условията на втора категория. На първо място разпоредбата на т.23 от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на галванотехници и термисти на хромови, оловни и цианови вани /съотв. на работещите непосредствено при цианови и оловни вани до изменението на нормата ДВ, бр. 58 от 1990 г./. Безспорно заеманата от Г. длъжност не е на галванотехник или термист на хромови, оловни и цианови вани по см. на т.23 от ПКТП /отм./ т.е жалбоподателят не е заемал длъжност, полагането на труд на която следва да се зачита като осигурителен стаж от II категория. Константна е съдебната практика, че при прилагането на т.23 и т.66г от ПКТП /отм./ от втора категория се зачита трудът само на галванотехниците и термистите на хромови, оловни и цианови вани, а не на всички работещи в галваничен съотв. термичен цех. /в този смисъл Решение № 2183 от 26.02.2008г. по адм. дело № 11284/2007г. по описа на ВАС; Решение № 4586 от 8.04.2010г. по адм. дело № 16441/2009г. по описа на ВАС, Решение № 12153 от 13.11.2008 г. по адм. дело № 6494/2008г. по описа на ВАС и др./. Поддържащият посочените съоръжения /хромови, оловни и цианови вани/ персонал от специализираните отделения и цехове /каквито се явяват цех „Ремонтен”, цех „Машини” и цех „Енергомеханичен”/, не се обхваща от т. 23 от ПКТП (отм.), тъй като нормата изчерпателно определя длъжностните на работниците, полаганият от които труд свързан с хромови, оловни и цианови вани се зачита като стаж при условията на втора категория. Нормативното предписание на разпоредбата на т.23 от ПКТП /отм./ не дава основание за едно по широко тълкуване като се обхванат и други работници, които не са назначени на длъжности "галванотехник" и "термист", като например монтьорите, извършващи техническата поддръжка и ремонта на такива вани. Не води до друг правен извод формулировката на разпоредбата на т.23 от ПКТП /отм./ преди изменението й ДВ, бр. 58 от 1990 г., определяща положения труд от работещите непосредствено при цианови и оловни вани като такъв при условията на втора категория. Тълкуването на т.23 от ПКТП /отм./ и при двете редакции на разпоредбата е, че нормата обхваща работниците, чиито трудови функции са свързани с изпълнение на трудова дейност по непосредствено обслужване на технологичните процеси при използването на цианови, хромови и оловни вани. Положеният от жалбоподателя труд през процесния период не може да бъде определен като такъв от втора категория и при прилагането на правилото по т. 67 от ПКТП /отм./. За да бъде признат трудовия стаж на работещите механици /монтьори/ в цех „Термичен” на завод „Берое” при условията на втора категория труд, е необходимо да бъде установено и доказано, че трудовите функции на механиците са били идентични по вредност и тежест на труда на трудовите функции на галванотехниците или на термистите. В конкретния случай не може да се приеме, че характера на осъществяваната от Г.Г. трудова дейност и полагания от него труд е със същата степен на тежест и вредност, като на лицата, изпълняващи длъжностите галванотехник или термист. Обстоятелството, че трудовите функции на Г. Г. са били свързани с поддръжка и ремонт на солните вани и на другите съоръжения, обслужващи технологичните процеси циментация, закалка, оксидация, както и че основният компонент на солните вани е бил натриевия цианид, не е достатъчно за да се приеме, че положеният от жалбоподателя труд с оглед условията на вредност следва да се определи като втора категория на основание т.67 във вр. с т.23 и т.66г от ПКТП /отм./. Противно на твърденията на пълномощника на жалбоподателя възложените и упражнявани от Г.Г. трудови функции в цех „Термичен” по вид, обем, характер, тежест и интензитет на вредно въздействие не са идентични и не могат да се приравнят на полагания труд от работниците на длъжност галванотехници и термисти на хромови, оловни и цианови вани. Още по-малко може да се приеме, че трудовата дейност на механиците в цех „Термичен” се е припокривала с дейността и трудовите функции на галванотехниците и термистите. Липсват каквито и да е било писмени доказателства Г.Г. да е получавал компенсации за работа в тежки и вредни за здравето условия на труд – да му е определяно, начислявано или изплащано допълнително възнаграждение към заплатата за работа при вредни условия на труд; да е имал право на удължен или допълнителен платен годишен отпуск по чл.54 и чл. 55 от КТ /отм./ за работа при специфични, вредни или опасни условия на труд или на безплатна предпазна храна. Дори да се приеме, че разпределените механици /монтьори/ към цех „Термичен” са се ползвали от всички придобивки на работещите в цеха термисти и галванотехници за работа при вредни условия – намалено работно време; полагало им се е и са получавали кисело мляко и газирана вода /в какъвто смисъл са показанията на свидетелите/, то това не е достатъчно да обоснове извод, че работата на механиците /монтьорите/ към цех „Термичен” е със същата тежест и вредност както на галванотехниците и термистите на хромови, оловни и цианови вани, като основание трудовия и осигурителен стаж на Г.Г. за периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. да бъде зачетен като стаж при условията на втора категория труд. Не е достатъчно за да се направи такъв извод и заявеното лично мнение на свидетеля И.С., че с оглед непосредствените трудови функции на механиците към цех „Термичен” за поддръжка и ремонт на солните вани, термистите, галванистите и механиците в цех „Термичен” са работили при едни и същи условия на вредност. Само по себе си обстоятелството, че Г.Г. е бил разпределен към цех „Термичен” и е изпълнявал трудовите си функции на монтьор /механик/ на територията на цеха и че е имал „досег” със солните вани когато се е налагало техния ремонт, не е основание за определянето на положения труд като втора категория. От представената писмена информация от „МАШПРОЕКТИНЖЕНЕРИНГ” АД /бивш завод „Берое”/ се установява, че цех „Ремонтен” в завода /съществувал под наименованията цех 40, цех „Ремонтен”, цех „Машини”, цех „Енергетичен” и цех „Енергомеханичен”/, е създаден като самостоятелен цех със спомагателни функции, като работещите в него ел. монтьори и машинни монтьори, са обслужвали цеховете по повикване /в случаите на авария или конкретна нужда/; не са отработвали пълни осем часа в категоризираните цехове, като за по-добра ефективност работниците са били разпределяни в няколко цеха, в които са били изградени помощни помещения. Ето защо обстоятелството, че механиците са имали отделна стая на територията на цех „Термичен” /в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели/, не сочи на извода, че посочената категория работници са били изложени непосредствено на вредните влияния на съоръженията и веществата в тях в цеха, както термистите и галванотехниците. От показанията на свидетеля С.С. /работил като термист в цех „Термичен”/, който заявява, че когато се развали ваната се обаждал на Г. и той „идваше и поправяше”, следва, че механиците, разпределени към цех „Термичен”, при изпълнение на трудовите им функции за техническа поддръжка и ремонт на циановите вани, освен, че непосредствено не са обслужвали технологичните процеси в цеха, не са осъществявали и непрекъсната и постоянна трудова дейност свързана с работа с циановите вани, а единствено в случаите на необходимост от поддръжка и ремонт. А нормативното разрешение както по т.23 на действалия до 31.12.1999г. ПКТП /отм./, така и по т.9 от НКТП /в сила от 01.01.2000г./, свързва определянето на трудовия и осигурителен стаж при условията на втора категория труд единствено с изпълнение на трудова дейност по непосредствено обслужване на технологичните процеси при използването на цианови, хромови и оловни вани, а не с вредността на средата в структурното поделение на предприятието, в което са функционирали тези съоръжения.

Ето защо съдът приема за недоказано обстоятелството, че придобитият от жалбоподателя за периода 10.08.1976г. – 02.02.2000г. трудов и осигурителен стаж при заемане на длъжностите „шлайфист”, „монтьор”, „машинен монтьор”, „шлосер-монтьор” и „компресорист” съотв. в цех 12 и цех 40 „Ремонтен”, цех „Машини” и „Енергомеханичен” цех на завод „Берое” – Стара Загора, е при условията на втора категория труд. В този смисъл обоснован е направения от решаващия административен орган извод, че доколкото не е установен по несъмнен начин релевантния юридически факт, от значение за определяне категорията труд, а именно че Г.Г. е заемал длъжност или е бил с място на работа, нормативно определени като такива от втора категория труд или че е полагал труд, който с оглед на изпълняваната трудова дейност, е със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли, положеният от жалбоподателя труд следва да се причисли към трета категория.

При липсата на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от Г.Г. лично субективно право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, отказът да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, е законосъобразен. Жалбоподателят няма и навършена възраст за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 или ал.3 от КСО.

С оглед което съдът приема, че Решение № 2153-23-24 от 05.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 22.02.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.М.Г., е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Г. ***, против Решение № 2153-23-24 от 05.05.2017г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Г.Г. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № ********** от 22.02.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: