Р Е Ш Е Н И Е  368

 

гр.Стара Загора, 12.12.2017 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         седми декември

през      две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                    Членове:       ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                          РАЙНА ТОДОРОВА

                                

при секретаря    Зорница Делчева

и в присъствието на  прокурора  Румен Арабаджиков                                  ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     250  по описа  за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с  чл.45, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

 

  Образувано е по протест на П.Драганова - прокурор в Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, с който се оспорва като незаконосъобразна разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък. В протеста се твърди, че общинският съвет не разполага с компетентност със свои актове са урежда въпроси, които вече са уредени от нормативни актове от по-висока степен, какъвто в случая е Законът за движение по пътищата /ЗДвП/. Счита, че оспорената разпоредба от Наредба  № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък приповтаря нормата на чл.178е от ЗДвП. По тези съображения моли да бъде оспорената разпоредба да отменена като незаконосъобразна и да се присъдят направените разноски по делото.

 

              Ответникът Общински съвет Казанлък изразява писмено становище, че редакцията на оспорената норма е съобразена с предявения протест с Решение № 488 от 29.06.2017г на съвета, поради което моли за прекратяване на производството.

 

    Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа така подадения протест.

 

   Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено  следното:

 

  Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък е приета с Решение № 79 от 25.02.2016г на  Общински съвет Казанлък, Като основание за приемането й са посочени чл.22, ал.2 от ЗМСМА, чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА, чл.23 във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и чл.99, чл.99а, чл.167, чл.168 и чл.178е от ЗДвП. В гласуването са участвали 34 от общо 37 общински съветници, при което е получен резултат 29 гласа «за» /л.21-22/. Изменена е с Решение № 335/ 29.12.2016г на съвета, при което са гласували 29 общински съветници и е получен резултат «за» 29.

 

С разпоредбата на 43, ал.1 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък е предвидено за паркиране на пътно правозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци и на тротоарив населените места извън разрешението за това места извършителят да се наказва с глоба от 50 до 150лв.

 

Наредба № 4 е изменена с Решение № 488 от 29.06.2017г на Общински съвет Казанлък като по отношение на чл.43, ал.1 цифрата «150» се заменя с цифрата «200». В гласуването са участвали 34 общински съветници, при което е получен резултат 34 гласа «за» /л.46-48/. Решението е влязло в сила на 25.07.2017г /писмо от Председателя на Общински съвет Казанлък ОС-485 от 31.07.2017г, л.61/.

 

С разпореждане от 06.11.2017г на ответника са дадени указания да представи по делото доказателства за обсъждане на оспорения тескт от наредбата в постоянните комисии на съвета и публикуване на проекта на интернет-страницата на общината.

 

  Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

  Предмет на оспорване пред съда е конкретна  разпоредба от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък и съдът е ограничен в рамките, определени с протеста, да извърши преценка по същество на законосъобразността й.

 

  Доколкото с Решение 488 от 29.06.2017г от заседание на Общински съвет Казанлък разпоредбата на чл.43, ал.1 от процесната Наредба № 4 на Общински съвет Казанлък е изменена като съдържание /увеличен е размерът на горната граница на административното наказание/, но продължава да съществува като правна норма, съдът намира, че следва да извърши преценка по същество на законосъобразността й, т.е. няма основание за оставяне на протеста без разглеждане поради оттегляне на оспорената разпоредба, респективно за прекратяване на образуваното съдебно поризводство.

 

  При осъществения контрол за материална законосъобразност се установява, че оспореният текст на чл.43, ал.1 от Наредба № 4 е приет при съществено нарушение на регламентираното в чл.2 от ЗНА изискване за наличие на компетентност на издателя. Наредбата е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на съответната община, като засяга неограничен брой адресати /чл.7 ал.2 от ЗНА и чл. 75 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията или от закон /чл.2 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл.8 от ЗНА.

 

  В настоящата хипотеза текстът на чл.22, ал.2 от ЗМСМА, цитиран като правно основание за издаване на Наредбата в § 1 от Допълнителните разпоредби, /очевидно в редакцията преди изменението ДВ бр. 69 от 2006г, тъй като действащата към момента на приемане на Наредба № 4 редакция е неотносима/ е посочен във връзка с отбелязаното в чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА правомощие на общинския съвет, определящо конкретно компетентността му при определяне на изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. Безспорно общинският съвет като орган на местно самоуправление е компетентен да приема правни норми, отнасящи се до поведението на физическите и юридическите лица на територията на съответната община, но само по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи и които попадат в обхвата на разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗМСМА.

 

   В случая нормата на чл.178е от Закона за движението по пътищата, също сочена като правно основание за приемане на процесната наредба, предвижда наказание  глоба от 50 до 200 лв. за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Нормата се намира в глава VІІ „Административнонаказателна отговорност” и съдържанието й е абсолютно идентично с текста на оспорената разпоредба от общинската наредба. Действително в нормата на чл.99 от ЗДвП е предвидена компетентност за собственика на пътя, респективно за общинския съвет, да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, както и да определи цената за паркиране. Но нито в глава V Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара, нито в глава VІІ „Административнонаказателна отговорност”  е предвидено делегиране на общинските съвети на правомощия по санкциониране на правни субекти за административни нарушения на правилата за паркиране.

 

Следователно при анализа на действащата нормативна уредба /общият ЗМСМА и специалният ЗДвП/ се налага единствения извод, че в случая не е налице законова разпоредба, която да предоставя в компетентност на общинския съвет да урежда въпроси, свързани с реализиране на административнонаказателна отговорност при паркиране на конкретно изброените в оспорената норма места. С приетата от Общински съвет Казанлък правна норма на чл.43, ал.1 от Наредба № 4 - предмет на оспорване по настоящото дело, се уреждат обществени отношения, които вече  са регламентирани с нормативен акт от по-висока степен и е недопустимо преуреждането им с подзаконов нормативен акт.

 

Освен това въведените по този начин административни наказания водят до незаконосъобразно санкциониране повече от еднократно - веднъж по Закона за движението по пътищата и втори път по Наредбата на общинския съвет. Този извод не се променя от факта на приетото Решение № 488 от 29.06.2017г на Общински съвет Казанлък, тъй като въпреки изменението на нормата, наказуемостта се запазва.

 

Установената липса на компетентност на Общински съвет Казанлък, доколкото не е налице законова делегация, даваща му право да определя административни наказания за нарушения при паркиране на конкретно посочените места, обосновава нищожност на оспорената разпоредба на чл.43, ал.1 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък. Нормата е приета в противоречие с чл.2, 3, 7 и 8 от ЗНА и чл.75, ал.2 и чл.76 от АПК – без овластяване с Конституцията или със закон и урежда обществени отношения, които вече са регламентирани с нормативни актове от по-висока степен.

 

Разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък е абсолютно идентична по съдържание с нормата на чл.178е от Закона движението по пътищата. Между тях липсва  противоречие, но като преписва текста на закона, текстът на наредбата е в колизия с чл.8 от ЗНА, доколкото не се касае за неуредени със закон обществени отношения, т.е. приет е при липса на компетентност на издателя. Този порок е най-тежкият, който може да засегне нормативен административен акт, което обосновава извод за нищожността му. В този смисъл  е Решение № 8641/ 14.07.2015г по адм.д.№ 4208/ 2015г на ВАС, VІІ отд.

 

Само за пълнота на изложението следва да се посочи констатираното при служебната проверка за законосъобразност, че оспорената норма от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък не е приета в съответствие със законово регламентираните изисквания за подготовката и приемането на нормативни административни актове. Въпреки дадените указания, по делото не бяха представени доказателства за спазване изискването на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), вносителят на проекта за наредбата в частта за обжалваната редакция на оспорените текстове да го е публикувал на интернет страницата на Община Казанлък заедно с мотивите и да е предоставил на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта в необходимия 14-дневен срок. Представените от Председателя на Общински съвет Казанлък доказателства с писмо изх.№ ОС-544/ 14.11.2017г касаят Решение № 488 от 29.06.2017г, което няма отношение към редакцията на  нормата на чл.43, ал.1 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък към момента на оспорването й с прокурорския протест.

 

  С оглед гореизложените съображения Административен съд Стара Загора в настоящия състав намира, че обжалваният текст на чл.43, ал.1 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък, следва да бъде обявен за нищожен.

 

  При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на Окръжна прокуратура Стара Загора направените по делото разноски в размер на 20 лв за обнародване на съобщението за направеното оспорване в Държавен вестник.

 

     Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОБЯВЯВА за нищожна разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък с Решение № 79 от 25.02.2016г, изменена с Решение № 335/ 29.12.2016г и Решение № 488 от 29.06.2017г.

 

     ОСЪЖДА Общински съвет Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на Окръжна прокуратура Стара Загора направените по делото разноски в размер на 20 /двадесет/ лв.

 

Решението  подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                2.