Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 210 25.07.2017г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на пети
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 265 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.С.С. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000564
от 28.04.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на
Г.С. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при неспазване
на изискванията за съдържание на акта и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че не е изпълнено императивното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК
за посочване на конкретните фактически основания за издаването на заповедта, тъй
като от изложеното в акта не може еднозначно да се установи, кое точно
противоправно поведение от описаните нарушения по ЗДвП, е възприето като материалноправно
основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а
от ЗДвП. Твърди, че необосновано и при неправилно приложение на закона
решаващият административен орган е приел, че е налице законово регламентирана
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП. По
подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед,
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото
и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – Г.С.С., е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № Г-805251 от 28.04.2017г. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.04.2017г., около 18.35ч,
в гр. Стара Загора, на ул. „Промишлена” в посока изток, Г.С. управлява собствения
си лек автомобил м. „Хюндай” с рег. № СТ5864ВС, като по време на движение
водачът използва /говори/ по мобилен телефон без наличието на устройство,
позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете и управлява МПС без
СУМПС – отнето съгласно справка с РСОД 195 и ОДЧ на ОДМВР – Стара Загора.
Въз основа на съставения АУАН №
Г-805251 от 28.04.2017г. е издадено Наказателно постановление № 17-1228-001446
от 23.05.2017г. от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР –
Стара Загора, с което на Г.С. са
наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50лв., на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.104А от ЗДвП и глоба в
размер на 300лв., на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.150А от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000564 от 28.04.2017г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Г.С.С. е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е
обоснован с обстоятелството, че на Г. С. е съставен АУАН № Г-805251 от
28.04.2017г. за това, че на посочените в заповедта време и място Г.С. е
управлявал собствения си лек автомобил м. „Хюндай” с рег. № СТ5864ВС, като по
време на движение водачът използва /говори/ по мобилен телефон без наличието на
устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете и
управлява МПС без СУМПС – отнето и след като е лишен от това право по
административен или съдебен ред.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед № 17-1228-000564 от 28.04.2017г. на Началник
група в сектор „ПП” към ОД на МВР - Стара Загора, в т.ч справка за
нарушител/водач на МПС – Г.С.С.; справка за съдимост на лицето; ЗППАМ №
15-1228-000291/ 2015г., НП №15-1228-002226/ 08.09.2015г. и др.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и
началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-1228-000564 от 28.04.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Началник група в
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките
на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени
са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП в хипотезата на
управление на превозно средство, без водачът да притежава съответното
свидетелство за управление. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с
оглед посочените като фактически основания за издаването на заповедта две
нарушения по ЗДвП, е налице неяснота относно вида и характера на нарушението, във
връзка с което е наложена принудителната административна мярка по чл.171, т.2а
от ЗДвП. Действително, в обстоятелствената част на оспорения акт, са посочени и
двете нарушения на правилата за движение по пътищата – на чл.150а, ал.1 и
чл.104а от ЗДвП, за които на нарушителя е бил съставен АУАН № Г-805251 от
28.04.2017г. и впоследствие издадено Наказателно постановление № 17-1228-001446
от 23.05.2017г. От това обаче не следва извод, че противоправното поведение,
послужило като основание за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по
чл.171, т.2а от ЗДвП, не е конкретизирано и индивидуализирано. След като деянието, възприето от
административния орган като материалноправно основание за налагане на
принудителната административна, е обосновано и от фактическа, и от правна
страна /с посочването че Г.С. е управлявал МПС без СУМПС – отнето, след като е
бил лишен от това право по административен ред или съдебен ред, в нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП/, очевидно посочването и на другото установено нарушение
по ЗДвП /използване на мобилен телефон от водача при управлението на МПС без
наличието на устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на
ръцете – нарушение на чл. 104А от ЗДвП/, не представлява съществено нарушение
на изискванията по чл.59, ал.1, т.4 от ЗДвП.
От съдържанието на подадената до съда жалба против заповедта /с
оспорване на приетото от органа, че е налице законово основание за прекратяване
на регистрацията на МПС в случаите на лишаване от правоуправление на МПС по
съдебен или административен ред/, е очевидна неоснователността на възражението
на Г. С. за невъзможността му като адресат на акта да разбере на какво
основание и за какво нарушение по ЗДвП му е наложена принудителната
административна мярка и съотв. за невъзможността му да осъществи адекватно и
ефективно правото си на защита. Дали посоченото в заповедта управление от Г.С. на лек
автомобил - негова собственост, след
като водачът е бил лишен от правото на управление на МПС, правилно е
квалифицирано като основание за налагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство”, като субсумиращо се в хипотезата на чл.171, т.2а
от ЗДвП, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/
законосъобразност на обжалвания административен акт. Действително в заповедта е
пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а,
възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната
административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ
основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно
Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от
изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от
посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-000654 от 28.04.2017г., е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна
обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено
формално /процесуално/ нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивирана заповед за прилагане на ПАМ.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката
налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000564 от 28.04.2017г.,
е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената
на Г.С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 28.04.2017г., в гр. Стара Загора,
на ул. „Промишлена”, Г.С. управлява собствения си лек автомобил м. „Хюндай” с
рег. № СТ5864ВС, след като е лишен от това право по административен ред при
отнето СУМПС съгласно справка с РСОД 195 и ОДЧ на ОДМВР – Стара Загора, в
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Спорният по делото въпрос се свежда
до това, управлението на МПС след като водачът е бил лишен от правоуправление
по административен или по съдебен ред и при отнето СУМПС, представлява ли
управление на моторно превозно средство без водачът да притежава съответното
свидетелство за правоуправление, като законово регламентирана материалноправна
предпоставка по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагане на ПАМ „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство”. Основното възражение на жалбоподателя
е че същият има издадено СУМПС със срок на валидност до 19.11.2018г., като
управлението на МПС след като водачът е бил лишен от правоуправление по
административен или по съдебен ред не може да бъде квалифицирано и приравнено
на управление на превозното средство от неправоспособен водач, тъй като това не
е сред законово регламентираните факти, правните последици на които се свързват
със загубване на правоспособността.
По
дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). Принудителните административни мерки /каквато по
дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171,
т.2а от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те
представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване
на задължения, като налагат
неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на определен правен резултат. С оглед законова предвидената цел на
ПАМ по чл.22 от ЗАНН и нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за
законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на
основанията за тяхното прилагане, материалноправните норми, предвиждащи такива
мерки, подлежат на стриктно тълкуване.
В случая, противно на
твърденията на жалбоподателя, законът не свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП с
липса /изначална или последваща/ на придобита правоспособност за управление на
МПС, а регламентира като материалноправна предпоставка на налагането на
ограничението „управление на моторно превозно средство, без водачът да притежава съответното
свидетелство за управление”. По аргумент
от трайната съдебна практика във връзка с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2, б.
„з” от ЗДвП /отм./, идентична от гл.т на обуславящите материалноправни
предпоставки с принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, „управлението
на моторно превозно
средство, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление”, не
се свързва само с хипотезата на неправоспособност на водача на МПС. В този
смисъл материалноправно основание за прилагането на ограничението би било
налице, когато водачът изобщо /изначално/ не притежава СУМПС; когато
СУМПС му е отнето при лишаване от правоуправление по съдебен или по
административен ред; когато СУМПС е иззето поради загуба на правоспособността;
когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, към която
спада управляваното от него МПС и в случаите на управление на МПС със СУМПС с
изтекъл срок на валидност т.е след удостоверения в СУМПС срок на право на
управление и съотв. на правоспособността за управление.
Съгласно
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, което СУМПС се издава от
органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в
закона условия (чл.151 и чл.152 от ЗДвП) и което удостоверява, че лицето има
право да управлява МПС от съответната категория. От представените и приети като доказателства по
делото справка за нарушител/водач на МПС – Г.С.С.; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-1228-000291/ 2015г. и Наказателно
постановление № 15-1228-002226/ 08.09.2015г. по несъмнен начин се установява,
че издаденото на 26.11.2008г. на Г.С.С.
СУМПС № 259052079, със срок на валидност
до 19.11.2018г., към 28.04.2017г. е със статус „отнето”, като с НП №
15-1228-002226/ 08.09.2015г. на основание на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на Г. С. е
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 24 месеца. При установеното по надлежния ред със съставен АУАН № Г-805251 от
28.04.2017г., че на 28.04.2017г., в гр. Стара Загора, Г.С. управлява собствения
си лек автомобил с рег. № СТ5864ВС, към който момент СУМПС на водача е било
отнето и лицето е било лишено от правоуправление на МПС по
административен ред, компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност
правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП – „прекратяване
на регистрацията на ППС”. След като документът, удостоверяващ правоспособността да се управлява
моторно превозно средство като признато от държавата право да се извършва
дейността по управление на моторно превозно средство, е бил отнет, следва
извода, извод, че Г.С.
е управлявал собственото си МПС без да притежава съответното свидетелство за
управление.
Предвид така установените по делото
факти съдът намира, че са налице елементите на правопораждащия фактически
състав, с който правната норма на чл.171, т.2а от ЗДвП свързва издаването на
заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС”. Административният орган обосновано е приел, че
управлението на МПС от лице, СУМПС на което е отнето и е лишено от правоуправление,
има правните последици на управление на моторно превозно средство без водачът
да притежава свидетелство за управление, което съставлява законово
регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка.
В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ освен че е
фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната
предпоставка по чл.171, т.2а от ЗДвП, се основава и на необходимост от налагане
на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
Отчитайки превантивния и
преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт,
както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.С.С.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-000564 от 28.04.2017г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.171, т.2а от ЗДвП на Г.С. е наложена принудителна административна мярка
– „прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца”, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.