Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 237 27.09.2017г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Стефка Христова
и с участието
на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №270 по описа за
2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.Ж.А. ***, чрез адвокат П.Б.Х.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000492
от 13.04.2017г. на Началника на група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство” до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца. В жалбата се сочи, че е заповедта
е незаконосъобразна, тъй като е нарушено императивното изискване на чл.59, ал.2
от АПК и не са описани никакви обстоятелства, не са посочени доказателства,
които ги потвърждават и описанието на нарушението е непълно. Сочи се, че
предметът на административното производство се очертава от фактическите
обстоятелства, залегнали в акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/ и наказателното постановление /НП/, като в АУАН е описан отказ за
изпробване с техническо средство, без да е конкретизирано по какъв начин е
отказано и този отказ не се установява нито от обективна, нито от субективна
страна. Обосновава се, че обстоятелството, че жалбоподателят не се е явил за
вземане на кръвна проба е ирелевантно по делото, като неизпълнението на
предписание за медицинско изследване представлява нарушение по втората хипотеза
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а такова нарушение не е констатирано с АУАН, нито
вменено на жалбоподателя с НП. Моли се съда да отмени изцяло оспорената
заповед, като незаконосъобразна, тъй като са нарушени процесуалните и
материални правни разпоредби при издаването й.
Ответникът
по жалбата – Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото
и не взема становище по основателността на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Със Заповед за прилагане на ПАМ
№17-1228-000492/13.04.2017г. на Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция (л.6), на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство” до решаване на
въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Заповедта е издадена на
основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
чл.171, ал.1, б. „б” от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на
заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен АУАН №Д241818/13.04.2017г. (л.8)
против С.Ж.А. за това, че на 13.04.2017г., около 10:10 часа, в гр.Стара Загора
по бул.Цар Симеон Велики срещу №11 в посока изток, управлява личния си лек
автомобил МПС Мазда Премаци с рег.№СТ 0065 ВН, като отказва да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг Тест 5000-0050.
На водача е издаден талон за медицинско изследване №0018063. Посочено е също,
че водачът управлява МПС със свидетелство за управление, обявено за изземване
на 07.03.2017г. и има влязло в сила НП №16-1228-001912/16г.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 11.05.2017г. и
е оспорена с настоящата жалба чрез административния орган на 18.05.2017г.,
предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и
интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ, че е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
(л.18), на основание чл.165, ал.1
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна,
със Заповед № 349з-95/11.01.2017г. (л.17) Директорът на ОД на МВР град Стара
Загора е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Оспорената
заповед е издадена от началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган и в установената форма.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от ЗДвП,
като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед
са спазени.
Съдът намира,
че заповедта е съобразена с материалния закон. С нормата на чл.171, т.1,
б. „б” от ЗДвП (в редакцията й обн. в ДВ бр.11 от 31.01.2017г., в
сила от 31.01.2017г.) е предвидено налагането на принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление” на водач на МПС,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за
медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. От приложения АУАН се установява, че оспорващия е оказал
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг
Тест 5000 с рег.№0050. Съставен е АУАН за това, че на 13.04.2017г., около
10:10 часа, в гр.Стара Загора по бул.Цар Симеон Велики срещу №11 в посока
изток, управлява личния си лек автомобил МПС Мазда Премаци с рег.№СТ 0065 ВН,
като отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство Дръг Тест 5000-0050. На водача е издаден талон за медицинско
изследване №0018063.
В настоящия случай материалноправните предпоставки са
безспорно доказани, а и от друга страна жалбоподателя не сочи никакви конкретни
аргументи за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед за ПАМ. Изложените
в жалбата доводи са неотносими към правния спор, тъй като касаят
законосъобразността на съставянето на АУАН и НП, които следва да се релевират в
административнонаказателно производство при оспорването на наказателно
постановление по реда на чл.59, ал.1
от ЗАНН пред съответния районен съд.
Съгласно чл. 171, т.
1, б. „б” от ЗДвП (в редакцията й обн. в ДВ бр. 11 от 31.01.2017 г.,
в сила от 31.01.2017г.), за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен
с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
При тази законова уредба, необходимата и единствено
релевантна материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по
надлежен ред управление на МПС и отказ на
водача да бъде проверен с техническо средство. Нарушението е констатирано със
съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта
не са оборени в хода на настоящото производство. Видно от съставения АУАН, в
него подробно са описани всички факти и обстоятелства, които са възприети от
актосъставителя и са установени от него надлежно, като посоченото е станало в
присъствието на свидетел. По делото не е оспорено от жалбоподателя, че при
извършване на проверката същият е упражнявал именно посочената от закона
правнорегламентирана дейност – водач на МПС, както и отказът му да бъде
проверен с техническо средство. Посочените обстоятелства са описани и в
оспорената заповед за налагане на ПАМ. С оглед на посоченото законосъобразно е
прието от ответника, че е налице фактическият състав на посочената норма, като
разпореденото със заповедта е съобразено с материалния закон изцяло.
Не е налице и несъответствие на процесната заповед с
целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и
предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл.1, ал.2 от
ЗДвП.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ж.А. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000492
от 13.04.2017г. на Началника на група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: