Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 230 09.10.2017г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова и с участието
на прокурор Петя Драганова като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 274
по описа
за 2017г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Б.Б. ***, против т.І.2
от Приложение № 2 към чл.53 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, изменена
с Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Стара Загора, приета с Решение № 658/ 22.12.2016г. на Общински съвет – Стара
Загора.
В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорената
разпоредба от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Стара Загора /НОАМТЦУТОСЗ/, по
съображения за противоречието й с Конституцията на РБългария и с нормативни
актове от по-висока степен. Жалбоподателят поддържа, че органът на местно
самоуправление без каквото и да е било правно основание регламентира такса,
която не е предвидена в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Твърди, че
нарушение на чл.8 от ЗМДТ, размерът на таксата е определен без да е изготвена
точна сметка за материално-техническите и административните разходи по
предоставяне на услугата, което е довело до неоправдано и изключително висок
размер на таксата. Излага доводи, че неясната формулировка на оспорената
разпоредба не дава възможност еднозначно да се установи хипотезата, при която
се дължи регламентираната в т.І.2 от Приложение № 2 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ
„входна такса” за басейн. Направено е искане за обявяване нищожността и в
условията на алтернативност - за отмяната като незаконосъобразна на т.І.2 от
Приложение № 2 към чл.53 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора.
Ответникът
по оспорването - Общински съвет – Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че изцяло в материалната компетентност на Общински
съвет – Стара Загора е да определя цени за услуги, предоставяни във връзка с ползването
на общински спортни обекти. С подробно изложени съображения обосновава, че при
приемането на оспорената разпоредба са спазени всички нормативно регламентирани
процесуални и материалноправни изисквания, като формулировката на определената
цена за ползване на общинския плувен басейн като „входна такса”, не може да
обуслови извод за незаконосъобразност на
т.І.2 от Приложение № 2 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата и предлага да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената
разпоредба от приетата от Общински съвет – Стара Загора съобразно законово
регламентираните му правомощия Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, не
противоречи на нормативни актове от по-висока степен, като при приемането на
Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ са спазени всички изисквания
на закона.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора е приета с Решение № 107/ 29.03.2012г. на
Общински съвет – Стара Загора. С предложение с рег. № 10-61-559/ 09.11.2016г. на
Заместник кмета на Община Стара Загора, е
направено предложение за приемане на Наредба за изменение и допълнение
на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Стара Загора. Към предложението са изложени
мотиви, обосноваващи причините /фактическите и правни основания/ за приемането
на изменения и допълнения в Наредбата; целите, за постигането на които се
приема; наличието на необходимост от допълнителни финансови средства за
прилагането на Наредбата; очакваните резултати и съответствието на нормативния
акт с действащото законодателство. В мотивите в частта им относно приемането на
изменения в т.І. 2 от Приложение № 2 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ, е обоснована
необходимостта от преразглеждане на цените на услугите, предлагани в общински
спортен обект – Плувен басейн – гр. Стара Загора, като е посочено, че
предлаганите цени дават възможност за популяризирането на плуването като спорт;
същите са конкурентни на други подобни обекти и ще осигурят необходимия приход за
погасяване на ползвания заем за извършеното цялостно ремонтиране и обновяване
на плувния басейн и за неговото функциониране и издръжка. Видно от
представените разпечатки, проектът за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ е
публикуван на интернет страницата на Община Стара
Загора на 03.11.2016г., заедно с мотивите на вносителя към него. По
проекта са изразени становища на съответните постоянни комисии на Общински
съвет – Стара Загора, които са направили предложения за изменения и допълнения
в съдържанието на проекто-наредбата. С Решение № 617 по Протокол № 16 от
проведено на 24.11.2016г. заседание, Общински съвет - Стара Загора
е приел на първо четене Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора, със становищата на ПК по законност и
обществен ред и ПК по финанси и бюджет. В проведеното гласуване са участвали 44
общински съветници, като 39 са гласували „за”; 2 – „против” и 3 – „въздържал
се”. С предложение с рег. № 10-61-604/ 07.12.2016г. на Заместник кмета на Община
Стара Загора, Наредбата за изменение и
допълнение на НОАМТЦУТОСЗ е внесена за разглеждане, обсъждане и приемане на
второ четене. Проектът, ведно с постъпилите предложения от общински съветници и
спортни клубове по плуване, са разгледани от постоянните комисии на общинския
съвет, съответно са гласувани на заседанието на съвета. С решение № 658 по Протокол
№ 17 от проведено на 22.12.2016 заседание, Общински съвет Стара Загора е приел на второ четене Наредба за
изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, като при
проведеното поименно гласуване от присъствалите 48 общински съветника 47 са
гласували „за” и един „въздържал се”.
С оспорената
в настоящото съдебно производство разпоредба на т.І.2 от Приложение № 2 към
чл.53 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Стара Загора, изменена с Наредба за
изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, приета с
Решение № 658/ 22.12.2016г. на Общински съвет – Стара Загора, е предвидено за
услуги в общински обект за спорт и отдих – Плувен басейн – град Стара Загора,
заплащането на „входна такса за възрастен и възрастен придружен от едно дете до
14 години – 6.00лв./час с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1
от АПК, право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения, като според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да
бъдат оспорени без ограничение във времето. Правният интерес от обжалване на
административните актове се обуславя от неблагоприятното въздействие в правната
сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие.
Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към
премахване на неблагоприятни правни последици, респективно - към
предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. В
случая от представените писмени доказателства е видно, че жалбоподателят е
ползвател на общински плувен басейн – Стара Загора, което обуславя извод, че неговите права и законни интереси биха могли да
бъдат засегнати и фактически са засегнати от оспорената разпоредба, с която се
определя заплащането на „входна такса” за ползване на плувния басейн. Това е
абсолютно достатъчно за обосноваване наличието на правен интерес по см. на
чл.186, ал.1 от АПК за П.З. от обжалването на т.І.2 от Приложение № 2 към
чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ. С оглед на което оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводи и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорената разпоредба от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Стара Загора, намира за установено следното:
При
извършената проверка досежно спазването на административно-производствените
правила при приемането на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора, съдът не констатира допуснати
нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане. При
съблюдаване на изискването на 26, ал.1 от Закона за нормативните актове, проектът на нормативния акт е
изработен при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост,
откритост, съгласуваност,
пропорционалност и стабилност, като в съответствие с императивната
разпоредба на чл.26, ал.3 от ЗНА, преди внасянето на проекта на Наредбата за
разглеждане, обсъждане и приемане от Общински съвет – Стара Загора, същият е
публикуван на интернет страницата на Община Стара
Загора, заедно с мотивите, като е предоставена възможност на
заинтересованите лица да изразят становища и да направят предложения по проекта. Мотивите към проекта
на Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ включват изискуемото се
по чл. чл.28 от ЗНА съдържание. Проектът на Наредбата е приет на две гласувания
в две различни заседания на Общински съвет - Стара
Загора, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, видно от
представените протоколи от проведените заседания на общинския съвет на 24.11.2016г.
и на 22.12.2016г.
Обществените
отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са
уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността
на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката
за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на
дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон.
В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови
нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила
за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен на неуредени от
тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната
община, засягащи неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно
правно действие /чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.75,
ал.1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато
това е предвидено от Конституцията на РБългария или от закон /чл.2, ал.1 от
ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския
съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени
отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове
от по-висока степен. Отделно от това общият принцип, регламентиран в чл.15,
ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на
Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл
съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената разпоредба от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Стара Загора, следва да обхване преценката дали в
съответствие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА органът на местно
самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени
отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл.7, ал.2 от ЗНА
и за съответствието на разпоредбата с нормативни актове от по-висока степен.
При така извършената преценка съдът
приема следното:
За
приемането на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на съответната община, общинският съвет е
овластен с нормите на чл.141, ал.4 от
Конституцията на РБългария, чл.21, ал.2 във вр. с ал.1, т.7 от ЗМСМА и чл.9 от
ЗМДТ. От посочената нормативна регламентация се извежда правомощието на
общинския съвет като орган на местното самоуправление да определя размера на
местните такси и цени на услуги на територията на общината и тяхното
администриране, чрез приемането на съответната наредба.
В случая упражнената от Общински съвет
– Стара Загора компетентност по приемането на Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Стара Загора /вкл. допълненията и измененията на наредбата/, е при
осъществяване на правомощието по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1, т.7 от ЗМСМА и в
изпълнение на законовата делегация по чл.9 от ЗМДТ. С оглед на което съдът
приема, че оспорената разпоредба от НОАМТЦУТОСЗ е приета от орган, овластен да регламентира
с подзаконов нормативен акт отношенията, свързани с определянето и администрирането на
местните такси и цените на предоставяните от общината на физически и
юридически лица услуги.
Видовете местни такси, които могат
да се събират от общините, са изрично и лимитативно посочени в закона – чл.6,
ал.1, б.”а” – б.”к” от ЗМДТ, а принципите относно определянето на размерите им
са уредени в разпоредбите на чл.7 и чл.8 от ЗМДТ. Съгласно чл.6, ал.2 от ЗМДТ,
за всички услуги и права, включително за ползването на общинските тротоари,
площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно
паркиране по ЗДвП, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1 на
чл.6, общинският съвет определя цена.
Изцяло се споделя изложеното от
жалбоподателя, че Общинският съвет има правомощието да определя размера на местните такси за услуги, посочени в ЗМДТ или
предвидени в специален закон, но не и да въвежда нови видове местни такси. Несъмнено
ползването на общински спортен обект – Плувен басейн – гр. Стара Загора, не
попада в нито една от категориите услуги по чл.6, ал.1 от ЗМДТ, за
предоставянето респ. ползването на които се събира/ дължи местна такса - нито в
чл.6, ал.1 от ЗМДТ, нито в специален закон е предвидено заплащането на местна
такса за ползване на общински плувен басейн По аргумент от чл.6, ал.2 от ЗМДТ,
във връзка с ползването на тази услуга, общинският съвет следва да определи
цена.
В
случая съдът приема, че регламентацията по т.І.2 от Приложение № 2 към чл.53 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора не въвежда заплащането на местна такса по
см. на чл.6, ал.1 от ЗМДТ, като публично общинско вземане по чл. 162, ал.2, т.3
от ДОПК, а в съответствие с чл.6, ал.2 от ЗМДТ, определя цена на
предоставяната услуга. Съображенията за това са следните:
Видовете местни такси, които се
събират от Община Стара Загора, са определени и посочени в разпоредбата на
чл.2, т.1 – т.8 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Стара Загора, като в Глава втора „Местни
такси”, раздел І – раздел VІІІ, подробно са разписани основанията за събиране
на отделните видове местни такси, задължените за заплащането им лица, размера
на таксите и начина на неговото определяне и т.н. Оспорената в настоящото
съдебно производство разпоредба е извън регламентацията по глава ІІ „Местни
такси” на Наредбата, като систематичното й място /Приложение № 2 към чл.53 на
НОАМТЦУТОСЗ/, е в глава ІІІ от НОАМТЦУТОСЗ- „Цени на други услуги и права
предоставяни от общината и второстепенните разпоредители с бюджетни средства”.
Съгласно чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ, за всички услуги, предоставяни от общинската
администрация, се определят цени съгласно Приложение №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8
от Наредбата. Доколкото обжалваната
разпоредба е включена в Приложение № 2 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ, очевидно
формулираната като „входна такса за възрастен и възрастен придружен от едно
дете до 14 години” за ползването на общински спортен обект – Плувен басейн –
гр. Стара Загора, представлява определена от органа на местно самоуправление
цена за предоставяната услуга. Аргумент за това са и мотивите, съдържащи във
внесеното от Заместник кмета на Община Стара Загора предложение с рег. №
10-61-559/ 09.11.2016г. за приемане на Наредба
за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, в които
е обоснована необходимостта от преразглеждане на „цените на услугите”, предлагани
в плувния басейн. А фактът, че размера на дължимата се „входна такса” за
общински спортен обект – Плувен басейн – гр. Стара Загора, е определен като
такъв от 6.00лв/час с вкл. ДДС, е още едно основание да се приеме, че
регламентираната парична престация за предоставяната услуга представлява не
такса, а цена на услугата, тъй като по отношение на събираните местни такси
местните органи не са данъчно задължени лица по ЗДДС. Наименуването на
дължимата се парична престация за ползването на общинския плувен басейн като
„входна такса”, не е достатъчно и съотв. не е основание да се приеме, че
органът на местно самоуправление е регламентирал събирането на непредвидена в
закона местна такса. От съдържанието на оспорената разпоредба на т.І. 2 от
Приложение № 2 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ; от систематичното й място в Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора, вкл. и от мотивите за нейното приемане,
може да се направи еднозначен извод, че Общински съвет – Стара Загора е
определил цена на предоставяна от общината услуга във връзка с ползването на
общински спортен обект. Използването на общоприетия и добил гражданственост
израз „входна такса” за наименуването на
дължимата се цена за ползването на плувния басейн, не променя нито същността,
нито характера и съдържанието на паричната престация като цена за този вид
услуга. Ето защо само по себе си непрецизното словесно формулиране на
определената цена за ползване на общинския плувен басейн като „входна такса”,
не може да обоснове извод, че Общински съвет – Стара Загора е определил в
противоречие на правна регламентация на нормативен акт от по-висока степен събирането
на непредвидена в закона местна такса и съответно не обуславя
незаконосъобразност на т.І. 2 от
Приложение № 2 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ.
Неоснователно е и възражението
на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, основано на
съображения, че размера на „таксата” е определен без да е изготвена точна
сметка за материално-техническите и административните разходи по предоставяне
на услугата. Изискванията по чл.7, ал.1 и чл.8 ал.1 от ЗМДТ касаят начина и
принципите на определяне на местните такси, като липсва законова разпоредба,
която императивно да регламентира определянето на цените на услугите по чл.6,
ал.2 от ЗМДТ да се извършва въз основа на „изготвена точна сметка за
материално-техническите и административните разходи по предоставяне на
услугата”. Неоснователно е и възражението, че определянето на входната такса за
ползването на общинския плувен басейн е „напълно произволно” и „с неоправдан и
изключително висок размер”. Във внесеното от Заместник кмета на Община Стара
Загора предложение с рег. № 10-61-559/ 09.11.2016г. за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора, подробно е мотивирана необходимостта от
преразглеждане на цените на услугите, предлагани в общински спортен обект –
плувен басейн, като е обосновано, че предлаганите цени дават възможност за
популяризирането на плуването като спорт; същите са конкурентни на други
подобни обекти и ще осигурят необходимия приход за погасяване на ползвания заем
за извършеното цялостно ремонтиране и обновяване на плувния басейн и за
неговото функциониране и издръжка. А и регламентираният като „входна такса”
размер на цената за ползването на общинския плувен басейн, не може да се
определи като препятстващ достъпа до услугата.
Абсолютно несъстоятелно е
възражението на жалбоподателя че оспорената разпоредба е с неясна формулировка
и не дава възможност еднозначно да се установи хипотезата, при която се дължи
регламентираната в т.І. 2 от Приложение № 2 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ „входна
такса” за басейн. Нито формулировката, нито смисловото съдържание на
разпоредбата, дават основание за направеното от П. З. тълкуване, че така
регламентираната и определена входна такса за плувния басейн се дължи
„кумулативно за възрастен и възрастен придружен от едно дете до 14 години” и
съответно че „един сам възрастен ще трябва да плаща и за втори възрастен
придружен от дете до 14 год., без да има такова с него, ако иска да влезе в
басейна, което ще доведе до финансовото му ощетяване”.
По
изложените съображения съдът приема, че оспорената разпоредба на т.І. 2 от
Приложение № 2 към чл.53 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, като
приета от компетентен орган, в съответствие с нормативни актове от по-висока
степен и при спазване на административно-производствените правила, е
законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, искането на ответника по жалбата
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. В тежест на оспорващия следва да бъде възложено заплащането на
разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
решение на ВАС № 3 от 13.05.2010г. по тълк. дело № 5/ 2009г., П.З. следва да бъде осъден да заплати
на Общински съвет – Стара Загора сумата
от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. ***, против т.І.2 от Приложение № 2 към чл.53 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора, изменена с Наредба за изменение и
допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Стара Загора, приета с Решение № 658/
22.12.2016г. на Общински съвет – Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.Т.З. ***, да заплати на Общински съвет – Стара Загора сумата
от 100лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.