РЕШЕНИЕ

№291 14.11.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №293 по описа за 2017 год., за да се произнесе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В.В.Ч. ЕГН ********** против Заповед №ЗСПД/Д-СТ-ГК/839 от 09.06.2017 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Гурково, с която му е отказано месечна помощ за едно дете по чл.8д, ал.1 от ЗСПД. Излагат се съображения, че синът му е придобил българско гражданство и само се очаква указа на Вицепрезидента на Република България. Счита, че съгласно чл.29, ал.1, т.4 от ЗУБ, чужденците търсещи закрила имат право на социално подпомагане, психологическа помощ, здравно осигуряване, достъп до медицинска помощ и безплатна ползване на медицинско обслужване по реда и размер, определен за българските граждани. В съдебно заседание, излага съображения за несъгласие с датата на отпускане на месечната помощ.

Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Гурково оспорва жалба като неоснователна, в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Оспорващият Ч. е подал заявление - декларация с вх. №334/31.05.2017 год. за отпускане на месечни добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД. Издадена е Заповед №ЗСПД/Д-СТ-ГК/839/09.06.2017 год. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Гурково, с която е отказано отпускането на месечна помощ по чл.8д от ЗСПД. Мотивите за постановеният отказ са, че детето не е български гражданин, поради което и за не се следва отпускането на такава помощ, съгласно разпоредбата на чл.3, т.3 от ЗСПД. В последствие е издадена Заповед №ЗСПД/Д-СТ-ГК/1122 от 04.08.2017 год. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Гурково, с която на жалбоподателят е отпусната месечна помощ в качеството му на родител отглеждащ дете с трайно увреждане в размер на 450.00 лв., считано от 01.07.2017 год. и със срок на изплащане до 30.04.2017 год.

Жалба е подадена в срока от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

На основание чл.168 от АПК, съдът извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, а не само на наведените в жалбата оплаквания.

В разглеждания случай,оспорената заповед е издадена от компетентен орган - това е Директор на Дирекция "Социално подпомагане – гр. Гурково, на когото изрично по силата на чл.10, ал.6 от ЗСПД е предоставено правото да издава заповеди за отпускане на семейни помощи за деца, респективно на това да отказва отпускането на такива.

Спазени са изискванията на чл.59 АПК за форма. Заповедта съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК задължителни реквизити,с означение на фактическите и правните основания за издаването й - чл. 3, т.3 от ЗСПД. При издаването на заповедта административният орган-Директор на Дирекция"Социално подпомагане - Гурково е спазил процесуално-правните разпоредби и материално правните.

Право на месечни помощи по чл.8д от ЗСПД за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав.

Правното основание, на което административният орган е отказал изплащането на еднократната помощ, е чл.3, т.3 от ЗСПД. Носители на правото на семейни помощи за деца по чл.3, т.3 от Закона за семейни помощи за деца са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, децата също са с българско гражданство и се отглеждат в страната. По делото е установено, че детето е с украинско гражданство, както към момента на подаването на заявлението- декларация, така и към постановяването на оспорената в настоящето производство заповед. Действително към момента на подаването на заявление и издаването на заповедта, е налице подадено заявление за придобиването на българско гражданство на детето, което е приключило с указ №58/20.06.2017 год., с който указ Вицепрезидента на Република България е дал българско гражданство на Михайло Валентинович Ч.. В този ход на мисли, детето е придобило българско гражданство единадесет дена след издаването на заповедта.

Конституционен принцип е отглеждането на децата до пълнолетието им да се подпомага от държавата (чл.47, ал.1 от Конституцията). Освен това Конституцията на Република България е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл.51, ал.1). Чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство (чл.26, ал.2 Конституцията.). С нормата на чл.3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които право на семейни помощи за деца. В четири от петте хипотези на чл.3 това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в разпоредбата на чл.3, т. 5 от ЗСПД.

В конкретния случай, не се спори, че бащата /жалбоподател в настоящето дело/ на детето Михайло Валентинович Ч. е български гражданин, а майка му Янина Олександровна Никитина е украинска гражданка. Законът в този случай предвижда за отпускането на помощ единственото условия детето да е български гражданин. Следователно към момента на постановяването на оспорената заповед, детето не е имало българско гражданство и не е следвало да му се отпусне и помощта. Настъпването обаче на нов юридически факт – придобиването на българско гражданство, чрез издаването на съответния указ, внася промяна във фактическата обстановка по делото и жалбоподателят придобива правото да получава исканата месечна помощ, поради което и от 01.07.2017 год. му е отпусната такава помощ.

При тези данни, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 142 АПК. Според първата алинея на цитирания текст, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите към момента на издаването му, а нови факти се вземат предвид само ако променят съществувалото към този момент правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. Под нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК следва да се разбират обективни факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Придобиването на българско гражданство от увреденото дете съставлява пораждащ право на целева помощ юридически факт, чието действие е занапред. Придобиването на българско гражданство на детето е за в бъдеще, но същото няма обратно действие. Правно значение за делото имат само онези нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на оспорения акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. Това в конкретния случай не е налице и не следва да се вземе в предвид от настоящия съдебен състав при постановяването на съдебното решение. Едва с придобиването на българското гражданство от страна на детето, са налице всички елементи от фактическия състав за отпускането на месечната помощ. До този момент, липсата на българско гражданство на детето е пречка за отпускането на помощта.

Съдът намира, че не следва да обсъжда възраженията относно датата на отпускане на месечната помощ, доколкото същата е отпусната с друга заповед от месец август 2017 год. и която не е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което обжалваният административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Ч. ЕГН ********** *** против Заповед №ЗСПД/Д-СТ-ГК/839 от 09.06.2017 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Гурково, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: