Р Е Ш Е Н И Е

№ 232 04.10.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно дело № 344 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 19, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК .

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.Н. ***, против Решение № 302 от 05.04.2017г., постановено по гр. дело № 201/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т.Н.С. и Т.Н.П., като наследници на Найден Тодоров Рунтов, починал на 02.01.2016г., за обявяване нищожността или за отмяната като незаконосъобразно на Решение № 50002 от 12.04.2001г. на Поземлена комисия – Стара Загора за определяне на вид и начин на обезщетение на наследниците на Тодор Бонев Рунтов за признато, но невъзстановено право на собственост върху лозе от 1,500 дка, м. Токмоолу, гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение и в противоречие на материалния закон. Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от Старозагорския районен съд извод, че в съответствие и при правилно приложение на закона с Решение № 50002 от 12.04.2001г. на ПК – Стара Загора, на наследниците на Тодор Бонев Рунтов за признато, но невъзстановено право на собственост върху лозе от 1,500 дка, м. Токмоолу, землището на гр. Стара Загора, е определено обезщетение с поименни компенсационни бонове. Поддържа, че доколкото още с подаденото от наследодателя й Найден Тодоров Рунтов заявление вх. № 52628/ 1992г. е обективирана волята на правоимащото лице да бъде обезщетено със земя от общинския или от държавния фонд, от една страна, а от друга при липсата на надлежни доказателства за връчването /получаването/ от Найден Рунтов на уведомлението по чл. 18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ, поради което и срока за писмено заявяване на начина обезщетяване не е изтекъл към датата на издаване на решението по чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ, не са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки по §29, ал.2 във вр. с ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за определяне на обезщетение на наследниците на Тодор Рунтов с поименни компенсационни бонове. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното решение на Старозагорския районен съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде прогласено за нищожно респ. отменено като незаконосъобразно Решение № 50002 от 12.04.2001г. на Поземлена комисия – Стара Загора по преписка вх. № 52638/ 1992г. за определяне начин на обезщетение на наследниците на Тодор Бонев Рунтов и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът по касационната жалба – Общинска служба по земеделие Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Т.Н.С., редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора е било образувано по жалба на Найден Тодоров Рунтов /починал в хода на делото и заместен от наследниците му Т.Н.С. и Т.Н.П./, срещу Решение № 50001/ 02.07.2000г. на Поземлена комисия – Стара Загора, с което е определено на наследниците на Тодор Бонев Рунтов правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 204 лева и Решение № 50002/ 12.04.2001г. на Поземлена комисия - Стара Загора, с което е определено наследниците на Тодор Бонев Рунтов да бъдат обезщетени с 204 броя поименни компенсационни бонове за невъзстановен имот от 1.500 дка в м."Токмоолу", сега в границите на град Стара Загора. С Решение № 624/ 17.06.2016г. по гр. дело № 3951/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Против така постановеното съдебно решение е подадена касационната жалба от Т.Н.С. и Т.Н.П.. С Решение № 336 от 16.12.2016г. по адм. дело № 466/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е оставено в сила Решение № 624/ 17.06.2016г. по гр. дело № 3951/ 2015г. на Районен съд - Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т.Н.С. и Т.Н.П. против Решение № 50001/ 07.02.2000г. на Поземлена комисия – Стара Загора, а решението на Старозагорския районен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т.С. и Т.П. против Решение № 50002/12.04.2001г. на Поземлена комисия – Стара Загора, е отменено, като делото в тази му част е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. За да постанови решението в отменителната му част касационният състав на Старозагорския административен съд е приел, че първоинстанционният съд не е извършил каквато и да е било преценка за материална законосъобразност на Решение № 50002 от 12.04.2001г. на ПК – Стара Загора от гл. т наличието на материалноправните предпоставки за неговото постановяване, а единствено по съображения за недопустимост на оспорването на решението на ПК, е отхвърлил жалбата като неоснователна.

При новото разглеждане на делото Старозагорският районен съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и въз основа на извършена проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт е приел, че оспорването е процесуално допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно. Съдът е обосновал извод, че в съответствие и при правилно приложение на материалния закон с Решение № 50002/12.04.2001г. на Поземлена комисия - Стара Загора е определено наследниците на Тодор Бонев Рунтов да бъдат обезщетени с 204 броя поименни компенсационни бонове за невъзстановен имот от 1.500 дка в м."Токмоолу", гр. Стара Загора, на основание §29, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

От доказателствата по делото се установява, че с Решение по чл. 18ж, ал.1 по заявление № 52628 от 30.03.1992г., на наследниците на Тодор Бонев Рунтов е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху лозе от 1. 500 дка, ІХ категория, м. Токмоолу, землището на гр. Стара Загора. С писмо изх. № 52628 от 17.11.1993г. заявителят Найден Тодоров Рунтов е уведомен за решението, както и за правото му в 14-дневен срок да подаде писмено искане до поземлената комисия за предпочитания начин на обезщетяване, на основание чл.18д, ал.3 от ППЗСПЗЗ. С влязло в сила Решение № 50001 от 07.02.2000г. на Поземлена комисия - Стара Загора за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Стара Загора, е определено на наследниците на Тодор Бонев Рунтов правото на обезщетение със земя и/ или поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя 1 500 дка, ІХ категория, с Решение № 50944/ 02.07.1993г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на обща стойност 204 лева. В същото решение е указано, че обезщетението със земя и/или поименни компенсаторни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл.10б и чл.10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлен фонд. Указано е и това, че лицата, които не са заявили писмено начина на обезщетяване в посочените в ППЗСПЗЗ срокове, се обезщетяват с поименни компенсаторни бонове на основание §29 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въз основа на това решение, с оспореното пред Старозагорския районен съд Решение № 50002 от 12.04.2001г. на Поземлена комисия – Стара Загора, наследниците на Тодор Бонев Рунтов са обезщетени за 1,500 дка земя на стойност 204 лева с 204 бр. поименни компенсаторни бонове на стойност 204 лв., на основание § 29, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въз основа на решението е издадено удостоверение за притежаване на поименни компенсаторни бонове по чл.19, ал.18 от ППЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ /в приложимата редакция/, поземлената комисия определя имотите или частите от тях, върху които не може да се възстанови правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради обстоятелствата, посочени в чл.10б, ал.1, чл.24, ал.2, 3 и 4 и чл.29, ал.1 от ЗСПЗЗ и за направените констатации службата уведомява заинтересуваните лица по реда на ГПК, като лицата по ал. 2 в 14-дневен срок от датата на получаването на уведомлението подават писмено искане до общинската служба по земеделие, в което избират начина на обезщетяването съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ /чл.18д, ал.3 от ППЗСПЗЗ/. Със Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ бр.79 от 1996г./, § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, е предвидено, че лицата по чл.10б, ал.1, 2 и 3, чл.10в, чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ уточняват в допълнителни заявления начина на обезщетяване в едногодишен срок от влизане на този закон в сила. Съответно съгласно разпоредбата на § 29, ал.1 от ПЗР към ПМС № 121/ 25.03.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 28/ 1997г./, в едногодишен срок от влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 79 от 1996 г.) лицата по чл.10б, ал.1 и 3, чл.10в, ал.1, т.2 и 3 и ал.2 и по чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ, които не са заявили предпочитанията си за обезщетяване в сроковете по чл. 18д, ал. 3, чл. 19, ал. 10 и чл. 19а, ал. 1, могат с допълнително заявление да посочат начин на обезщетяване пред поземлената комисия съотв. пред Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В ал.2 на §29 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е регламентирано че лицата, които не са посочили начин на обезщетяване в срока по ал. 1, се обезщетяват чрез инвестиционни бонове.

Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към посочената по-горе нормативна регламентация, изцяло се споделя извода на Старозагорския районен съд за материална законосъобразност на оспореното Решение № 50002 от 12.04.2001г. на ПК – Стара Загора. Страната, в чиято доказателствена тежест е да установи при условията на пълно главно доказване обективирано по надлежния ред и в изискуемата се форма и заявено в нормативно регламентираните срокове обезщетяване със земя за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя, не е доказала наличието на този релевантен факт. Противно на твърденията на жалбоподателката, изричната воля на наследодателя й Найден Тодоров Рунтов „да получи земя” като обезщетение, не може да бъде извлечена от първото подадено заявление – вх. № 52628/ 1992г., във връзка с което е образувана и преписката в Поземлена комисия – Стара Загора. С подаденото от Найден Рунтов от името на наследниците на Тодор Рунтов заявление се иска на основание чл.10, 11 и 12 от ЗСПЗЗ и чл.13 от ППЗСПЗЗ „възстановяване на собствеността върху земеделска земя – лозе 1500кв.м, м. „Токмоолу” в землището на гр. Стара Загора. Не води до друг извод обстоятелството, че по т.ІІ от заявлението е посочено, че заявителят желае да получи земя в размер на 1.5 дка. Така заявеното няма характер на волеизявление по чл. 10б, ал.2 – за обезщетяване с равностойни земи от общинския или държавен поземлен фонд, доколкото искане за това /по т.ІІІ от заявлението/, не е направено. Аргумент за това е и по-късното подаденото от Найден Рунтов Заявление вх. № 50925/ 19.01.1993г. до Община Стара Загора за издаване на удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с което е потвърдил и заявеното вече пред ПК – Стара Загора искане за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници на имота му. По делото няма данни, а и не се твърди от жалбоподателката, че след получаване на решението на ПК – Стара Загора, с което на наследниците на Тодор Бонев Рунтов е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху лозе от 1. 500 дка, ІХ категория, м. Токмоолу, землището на гр. Стара Загора, наследодателят й Найден Рунтов е заявил по съответния ред предпочитания начин на обезщетяване. Действително, в представената по делото обратна разписка – известие за доставяне, не е посочена датата на получаване на решението и на писмо изх. № 52628 от 17.11.1993г. на ПК – Стара Загора, с което заявителят Найден Тодоров Рунтов е уведомен за решението, както и за правото му в 14-дневен срок да подаде писмено искане до поземлената комисия за предпочитания начин на обезщетяване, на основание чл.18д, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Но доколкото Найден Рунтов не само че не оспорва обстоятелството, че е получил решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ – решение по Протокол № 50944 от 02.07.1993г. по подаденото от него заявление вх. № 52628/ 1992г., но и потвърждава факта на получаване на решението съгласно изявлението, направено в подадената до Районен съд – Стара Загора жалба против Решение № 50002 от 12.04.2001г. на ПК – Стара Загора, съдът приема, че правоимащото лице е било надлежно уведомено за възможността и за срока, в който е следвало да заяви предпочитания начин на обезщетяване. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че с посочената обратна разписка – известие за доставяне, е получено единствено Решение по Протокол № 50944 от 02.07.1993г. на ПК – Стара Загора, но не и уведомлението по чл. 18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ. От съдържанието на писмо изх. № 52628 от 17.11.1993г. на ПК – Стара Загора, с което заявителят Найден Рунтов е уведомен за решението на ПК за невъзможността да се възстанови правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради обстоятелство по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и за правото му в 14-дневен срок да подаде писмено искане до поземлената комисия за предпочитания начин на обезщетяване, включително и с посочването, че уведомлението по чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ се изпраща „препоръчано, с обратна разписка”, следва извода, че едновременно с получаването на Решение по Протокол № 50944 от 02.07.1993г. на ПК – Стара Загора /обстоятелство, което не се е оспорвало от Найден Рунтов/, е получено и уведомлението по чл. 18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Независимо от липсата на удостоверена дата на получаването на решението и на уведомлението, несъмнено е, че това е станало много преди издаването на Решение № 50001 от 07.02.2000г. на Поземлена комисия - Стара Загора за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Стара Загора и съответно преди издаването на обжалваното Решение № 50002 от 12.04.2001г. на ПК – Стара Загора. При липсата на данни, още по-малко доказателства за подадено заявление по чл.18д, ал.3 от ППЗСПЗЗ, както и такова в сроковете по § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.79 от 1996г./ и по § 29, ал.1 от ПЗР към ПМС № 121/ 25.03.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 28/ 1997г./, съответно на регламентацията по §29, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на влязло в сила Решение № 50001 от 07.02.2000г. на ПК - Стара Загора за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Стара Загора, с оспореното Решение № 50002 от 12.04.2001г. на ПК - Стара Загора е определено наследниците на Тодор Бонев Рунтов да бъдат обезщетени с 204 броя поименни компенсационни бонове за невъзстановен имот от 1.500 дка в м."Токмоолу", гр. Стара Загора. В нито един етап от образуваното въз основа на подаденото от Найден Рунтов заявление вх. № 52628/ 1992г. административно производство и съответно в рамките на нито един от нормативно предвидените срокове, заявителят не е обективирал писмено пред ПК – Стара Загора волята си досежно предпочитания начин на обезщетяване, което е обусловило и решението на ПК – Стара Загора за обезщетяване чрез инвестиционни бонове, на основание § 29, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи че ако с разпоредбите на чл.18д, ал.3 от ППЗСПЗЗ и § 29, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се предоставя една възможност на лицата по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ да посочат като заявят предпочитания начин на обезщетяване, то с нормата на § 27 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ бр.79 от 1996г./ е регламентирано, че посочените лица следва да уточняват в допълнителни заявления начина на обезщетяване в едногодишен срок от влизане на този закон в сила. В случая наследодателят на жалбоподателката не е заявил изрично и писмено избрания начин на обезщетяване за признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя.

Ето защо фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от Старозагорския районен съд извод, че оспореното Решение № 50002 от 12.04.2001г. на Поземлена комисия – Стара Загора е издадено съобразно приложимите материалноправни норми. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302 от 05.04.2017г., постановено по гр. дело № 201/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.