Р Е Ш Е Н И Е

№227 14.09.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На дванадесети септември 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

Секретар: М.П.

Като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 352 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Б.Н.П. и Ц.Р.К. против Заповед №17-1228-000747/17.06.2017г., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора с наложена на Б.Н.П. принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от Закона за движение по пътищата –Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за това, че на 17.06.2017г. около 14.01ч в град Стара Загора, на ул. „ Доктор т. Стоянович на кръстовището с ул. „ Цар Калоян” управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксваген ” с рег. №СТ1103ВН, с изтекъл срок на валидност ня СУМПС на 11.09.2016 г.

Принудителната мярка е наложена въз основа на АУАН №17-55879/17.06.2017г., приложен по преписката. Допуснато е предварително изпълнение на мярката, чрез отнемане на два броя регистрационни табели с номера СТ1103ВН.

С жалбата се иска отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2А от ЗДвП поради нарушение на чл.6 от АПК, обусловено от незаконосъобразно засягане на правото на собственост на лице – Ц.Р.К., което не е субект на административното нарушение. Предвид на факта, че МПС-то, което е обект на принудителната мярка не е еднолична собственост на водача, осъществил състава на чл.171 т.2А от ЗДвП се твърди, че заповедта за нейното прилагане е незаконосъобразна. Изложени са съображения че с налагането на ПАМ по смисъла на чл.171 т.2А от ЗДвП е нарушен принципа на съразмерност, установен в чл.6 от АПК и е ограничено правото на собственост на другия съсобственик –Соня Желева, която има нужда от него поради здравословното си състояние на баща й Ради С. Колев.

От съда се иска да бъде отменена Заповед № 17-1228-000747/17.06.2017г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора като се присъдят разноските по делото в размер на 410лв.,

Ответникът – Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора не се явява , не се представлява и не взема становище по подадената жалба.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност, от лица за които същия е неблагоприятен и на 04.07.2017г., в рамките на 14-дневния срок, който тече от 21.06.2017г., поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид изричното оправомощаване на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.2А от ЗДвП, извършено от със Заповед №349з-268/30.01.2017г. на Директор ОД МВР Стара Загора, а освен това се явява и ръководител на служба за контрол по този закон.

Принудителната мярка е постановена при неправилно приложение на материалния закон – чл.171 т.2А от ЗДвП вр. с чл.22 от ЗАНН, а именно разширен е предметния обхват на мярката, с което незаконосъобразно са засегнати правата на собственост на трети лица.

Жалбоподателите не оспорват осъществяването на елементите от фактическия състав на мярката по чл.171 т.2 А предл. първо от ЗДвП а именно собственик, който управлява МПС-то с изтекъл срок на валидност на СУМПС на първия жалбоподател като същите се установяват и от приложения АУАН №55879/17.06.2017г. съставен против Б.Н.П.. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното т.е. документ е годно средство за доказване съществуването на фактите, субсумиращи се под състава на административно нарушение, при чието осъществяване законодателя е допуснал прилагането на принудителни административни мерки с цел незабавното му преустановяване и предотвратяване на възможността за повторно извършване на същото или друго административно деяние, включително и на престъпление, що се касае до мярката по чл.171 т.2А от ЗДвП Законодателя е посочил, че се прекратява регистрацията на ППС-то на собственик, който го управлява който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, а това означава, че обект на мярката може да бъде само ППС-то, което е собственост на онзи, който го управлява без валидно СУМПС. Няма място за съмнение, че мярката ще бъде законосъобразна само тогава, когато се прилага спрямо ППС-та, които са еднолична собственост на нарушителя, но не и когато са собственост и на трети лица, какъвто е настоящия случай. При осъществяване на посочените в чл.171 т.2А от ЗДвП действия /управление на ППС-то без лицето да притежава съответното свидетелство за и прилагане на мярката спрямо лицето, което управлява пътно превозно средство – негова еднолична собственост, заповедта би била законосъобразна, но настоящия случай не е такъв. Принудителните мерки, чиято цел е посочена в чл.22 от ЗАНН представляват форма на наказателна репресия, а предвид на правната им същност се допустими в хипотезите на осъществени административни нарушения или престъпления. Следователно, като се изхожда от основните принципи на правото, че административната отговорност е лична, че никой не може да търпи последиците от наказателна репресия без да е субект на нарушение или престъпление, както и особената защита на правото на собственост по чл.17 от Конституцията на РБ, и предвид граматичното тълкуване на текста на чл.171 т.2А от ЗДвП / на собственик, който управлява, а не на собствениците на ППС-то/ може да се стигне до извода, че прекратяването на регистрацията е приложима мярка спрямо водачите – еднолични собственици, на управляваното в момента на нарушението пътно превозно средство. Ограничителното тълкуване на всички норми, установяващи принудителни административни мерки е обусловено от посочения по-горе репресивен характер, от тяхната цел и от предпоставките за прилагането им, а именно осъществено административно нарушение, което следва да бъде преустановено, както и да се предотврати настъпването на вредни последици, извършването на същото или друго нарушение, съответно престъпление, или с цел осигуряване на възможност за реализиране на отговорността на нарушителите. Мярката по чл.171 т.2А от ЗДвП има за последица „отнемане” на средството за извършване на нарушението, защото макар ППС-то да остава под властта на неговия собственик, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата

С оглед на гореизложеното оспореният административен акт следва да бъде отменен по отношение на Ц.Р.К. и на същата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 210 лева.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед №17-1228-000747/17.06.2017г. издадена от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора по жалбата на Б.Н.П. и Ц.Р.К..*** да заплати на Ц.Р.К. ЕГН ********** сумата от 210лв/двеста и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: