Р Е Ш Е Н И Е
№251 04.10.2017 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател:
Михаил Русев
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от
съдията Михаил Русев адм. дело №359 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.84, ал.8 от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на М.А.П. *** срещу
Заповед рег. №8245з-139 от 07.06.2017 год. на Началника на Второ Районно
управление „Полиция” - Стара Загора, с която заповед й е отказано връщането на
лек автомобил „Пежо 207” с посочена рама и рег.№ЕВК3387, обявен за издирване с
Шенген идентификатор GR
99V0000881913 000 02 – страна въвела сигнала Гърция. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
се твърди, че няма данни за спазване на 24-часовия срок за утвърждаване на
съставеният протокол за доброволно предаване, както и доказателства относно
дата на уведомяване на държавата членка
въвела сигнала, както и датата на постъпване на искането от държавата членка
въвела сигнала. Изложени са също така съображения, че заповедта е постановена извън
преклузивният 60-дневен срок, въведен с нормата на чл.84, ал.8 от ЗМВР. Не са
налице също така и законовите предпоставки за постановяване на отказа за
връщане, тъй като това може да стане в изрично предвидените в закона
предпоставки – ако колата е предмет на или средство за извършване на
престъпление на територията на Република България, ако е доказателство, обект
на обезпечителна мярка или предаването й може да затрудни наказателното
производство, образувано в Република България или притежаването й е забранено
от законите на Република България. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед, да се задължи Началника на Второ РУ Стара Загора да върне лекия
автомобил и да се задължи Директора на ОД на МВР – Стара Загора да изготви
съобщение за свалянето на сигнала, поради липсата на правно основание за
издирването й.
Ответникът по жалбата - Началник
на Второ Районно управление Стара Загора, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител и на взема становище по подадената
жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Жалбоподателката М.А.П. е
подала Заявление по образец вх. рег. №171228001409/19.01.2017 год. за
регистрация на лек автомобил марка „Пежо 207” с рама №VFWAKFUC3381510 /лист 12 от делото/.
Автомобилът е бил закупен с договор с нотариална заверка на подписите за
продажба на МПС от 02.12.2016 год. с рег.№6608 на нотариус Пламен Иванов –
нотариус вписан под №308 на Нотариалната камара и с район на действие Районен
съд Стара Загора /лист 14 от делото/. Като продавач е посочен гръцкия гражданин
Хл Йл Г. При извършената служебна проверка от служители на сектор „ПП” при ОД
на МВР – Стара Загора в „ШИС” е
установено, че автомобилът е обявен за издирване с Шенген идентификатор GR 99V0000881913 000 02 –
страна въвела сигнала Гърция. В резултат на това, жалбоподателката е предала
доброволно автомобила в същия ден на инспектор Йовчо Йовчев – ОР при 02-ро РУ –
Стара Загора - протокол за доброволно предаване на вещи по чл.84 от ЗМВР /лист
9 от делото/. На същият ден е изготвена и докладна от Йовчев до Началника на
02-ро РУ – Стара Загора за образуване на преписка /лист 11/, като са снети и
обяснения от М.П. /лист 17/. С писмо №824500-850 от 20.01.2017 год. е уведомена
Окръжна прокуратура за образуваната преписка /лист 19/, а на 27.01.2017 год.
Окръжна прокуратура възлага извършване на проверка по образуваната преписка. На
24.01.2017 год. е депозирано искане за извършване на експертна справка, която
да отговори на въпроса дали има интервенция целяща заличаване или подправяне на
идентификационния номер на рамата. По този повод е изготвена справка
№48/27.01.2017 год., от която е видно, че няма следи от механична интервенция
целяща заличаване или поправка на символи от идентификационния номер на рамата
/лист 22 от делото/. На 31.01.2017 год. е депозирано друго искане за
назначаване на експертна справка, която да отговори на въпроса дали е
оригинален документ, представеното
свидетелство за регистрация гръцки образец , издаден за процесния лек автомобил
„Пежо 207” /лист 23/. Изготвената експертна справка №68/06.02.2017 год.
удостоверява, че документа има необходимите защитни елементи и не са открити следи
от заличавания или подправки /лист 24/. С писмо от 26.01.2017 год. до МВР,
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, Окръжна прокуратура Стара
Загора е изискала информация относно обстоятелствата кога са въведени сигналите
и на какво основание, както и кое е пострадалото лице. Няма данни да е получен
отговор в Окръжна прокуратура Стара Загора. След изтичането на 60-дневния срок,
на 20.03.2017 год. материалите по преписката са изпратени на Окръжна прокуратура
Стара Загора за произнасяне по връщането на автомобила. С резолюция от
08.04.2017 г., във връзка с Решение №4/16.03.2017 г. на Конституционния съд на
Република България, материалите по преписката са върната на 02-ро РУ – Стара
Загора по компетентност. Във връзка с това на 21.04.2017 год. е изпратено писмо
с изх.№8245р-4716 до Дирекция „МОС” при МВР – гр. София на Началника на 02-ро
РУ – Стара Загора, с което е направено искане за отправяне на запитване до
компетентните власти в Гърция относно статуса на автомобила, има ли отправено
искане за правна помощ или направено искане за връщане на автомобила на
конкретно лице /лист 30/. Полученият отговор на 19.05.2017 год., удостоверява,
че собственика на автомобила г-жа Gianna
Giakoumbidou е заявила, че желае връщането на автомобила, но не
притежава документи за собственост на автомобила, тъй като го е закупила от Christos Galetsas за сумата от 1500.00
евро и не е могла да предотврати транзакцията, въпреки че автомобила е бил
откраднат от Christos Galetsas по
повод на което е депозирала и жалба срещу него. Жалбоподателката М.П. е подала
Заявление вх. рег. №824500-7511/05.06.2017 год. до Началника на Второ РУ„Полиция”
- гр. Стара Загора /лист 32/, с което заявление е направила искане за връщане
на доброволно предаденият от нея лек автомобил марка „Пежо 207”. С оспорената в
настоящото производство Заповед №8245з-139 от 07.06.2017 год. на Началник на Второ Районно управление „Полиция”
- гр. Стара Загора, на основание чл.84 от ЗМВР, е отказано връщането на автомобила,
поради постъпило искане за връщането на автомобила.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
За нищожността на оспореният
индивидуален административен акт съдът следи служебно и се обявява нищожността,
дори и да липсва искане за това – чл.168, ал.2 от АПК.
Безспорно е, че
административните актове, които противоречат на законите или на други
нормативни актове са недействителни - невалидни актове. Основното разграничение
на порочните административни актове е
разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството
на порока, от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от
гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога
съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при
разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от
допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху
съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да
се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни
последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи
правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно
константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на
компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от
закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на
административно-производствените правила и материалния закон, както и
неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен
случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния
орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират
като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от
правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът
намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са
нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно
основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за
оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като
незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена
тежест на нарушението.
В
конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издаден от некомпетентен
орган. Съображенията за това са следните:
Преди
постановяването на решение №4 от 16.03.2017 год., постановено по конституционно
дело №16/2016 год., връщането респективно отказа за връщане на доброволно
предадените или отнети по реда на чл.84 от ЗМВР моторни превозни средства се е
осъществявало с постановление на Окръжна прокуратура, съгласно чл.84, ал.8 от
ЗМВР. След постановяването на решението е налице празнота в закона, която
следва да бъде преодоляна по съответния тълкувателен път. Съгласно чл.46, ал.2
от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България.
В конкретния случай, празнотата в закона е
преодоляна с издадената Заповед №8121з-529/31.03.2017 год. на Министъра на
вътрешните работи, която определя териториално и материално компетентен /т.2 от
заповедта/ административен орган – Началника
на структурното звено по т.1 от заповедта. В т.1 от заповедта е посочено, че съставените протоколи по чл.84,
ал.2 и 3 от ЗМВР, следва да се представят
незабавно, но не по-късно от 24 часа за утвърждаване от Началника на
съответното районно управление на МВР по местопредаването или изземването на
вещта. Недопустимо е празнота в закона да бъде отстранена чрез допълването й с
вътрешно служебен акт – заповед на Министъра на вътрешните работи. Съдът
намира, че в конкретния случай Министърът на вътрешните работи няма
необходимата компетентност да определя компетентните органи които да
постановяват връщането или отказа за връщане на вещите. Законодателят не е
делегирал такива правомощия на министъра нито в разпоредбата на чл.84 от ЗМВР
/в която е налице празнотата/, нито в чл.33 от ЗМВР, която разпоредба е
посочена като основание за издаването на заповедта и в която разпоредба са
определени правомощията му. Липсата на компетентност на Министъра на вътрешните
работи да издава такава заповед, води до нейната нищожност, респективно същата
не би следвало да породи каквито и да е било правни последици, включително и за
всички териториални структури на МВР. Ето защо утвърдените правила за
приложението на чл.84 от ЗМВР в издадената заповед на Министъра на вътрешните
работи нямат задължителен характер за съдът от една страна и не може да се
приеме безусловно определената материална компетентност на Началниците на
съответните Районни управления да издават заповеди за връщането или отказа за
връщане на отнетите моторни превозни средства. Доколкото решение №4 от
16.03.2017 год., постановено по конституционно дело №16/2016 год. определя
дейността по връщането на предадените или отнети вещи, като административна
такава, то компетентен да върне, респективно да откаже връщането на МПС, ще е
административният орган на който е предадена, респективно който е отнел това
МПС. Макар и предаването, респективно отнемането да се обективира чрез
съответните протоколи, то дейността по тяхното предаване или отнемане, е
административна /съгласно решението на конституционния съд/ и издадените в тази
насока писмени документи по същността си са индивидуални административни
актове, с които се засяга правото на владение на собственика на съответното
МПС.
Предвиденото
в т.1 от Заповед №8121з-529/31.03.2017 год. на Министъра на вътрешните работи,
утвърждаване на протокола от Началника на съответното Районно управление, не
може да доведе до обратния извод. Както по-горе бе изложено, заповедта е
нищожна и не поражда никакви правни последици от една страна, а от друга
засягането на законните права и свободи на съответния собственик на МПС става с
подписването на протокола за предаване или изземване на МПС, а не с утвърждаването
му от началника на съответното районно управление, в чиято структура е
полицейският орган иззел или приел МПС. В конкретния случай не може да се
изведе компетентността на административният орган и с разпоредбата на чл.23 от
АПК.
Изложените
по-горе мотиви за нищожността на оспорената заповед, мотивира съдът да прогласи
нищожността на същата. С оглед на това изложените в жалбата мотиви относно
материалната незаконосъобразност на заповедта не би следвало да се обсъждат.
За
пълното обаче на изложението, съдът намира, че следва да се изложат и следните мотиви. Действително в
конкретния случай е налице нарушение в процедурата по доброволното предаване на
вещта, тъй като протоколът е следвало да се утвърди от Окръжна прокуратура
Стара Загора, но в приложената по делото преписка не се съдържат данни това да
е извършено. Действително разпоредбата на чл.84, ал.6 от ЗМВ е обявена за противоконституционна с решение
от 16.03.2017 год. на Конституционния съд, но същата е била действаща към датата
на предаването на МПС – 19.01.2017 год., императивна е и е била задължителна за
всички, включително за полицейските органи приели МПС и за Окръжна прокуратура
Стара Загора. На второ място, съдът намира за основателни и изложените
оплаквания за постановяването на заповедта извън предвиденият в закона 60
дневен срок. Моторното превозно средство е било предадено на 19.01.2017 год., а
срокът е изтекъл на 20.03.2017 год.. Следователно ако до този момент не е бил
получен сигнал от страната въвела сигнала и при липсата на предпоставките на
чл.84, ал.8, т.1, 2 и 3 от ЗМВР, МПС е следвало да бъде върнато на
жалбоподателката, като се издаде съответния административен акт, а не да се
изпраща ново запитване до дирекция „МОС” при МВР.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорването на Заповедта основателно и доказано и
като такова следва да бъде уважено. Липсата на компетентност за издаването на
заповедта, предполага и нищожността на същата. Що се отнася до отправеното
искане, съдът да задължи Директора на ОД на МВР – Стара Загора, да изготви
съобщение за свалянето на сигнала от ШИС, съдът намира, че не е компетентен да
се произнесе. От една страна директорът на ОД на МВР – Стара Загора не е страна
по делото и съдът няма правомощията да задължава трето лице да извършва каквито
и да е било фактически или правни действия, които не са били предмет на съдебен
контрол. От друга страна, когато актът е нищожен поради некомпетентност или
естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо, чл.173, ал.2
и чл.174 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на М.А.П. ***
Заповед рег.№8245з-139 от 07.06.2017 год. на Началник на Второ Районно управление Стара
Загора.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административният орган Йовчо Йовчев – ОР
при 02-ро РУ – Стара Загора, за решаване на въпроса по същество, при спазване
на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за издаването на заповедта от
влизането в сила на настоящето решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да се задължи Директора на ОД на МВР
– Стара Загора да изготви съобщение за свалянето на сигнала от ШИС.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.