Р Е Ш Е Н И Е № 293

гр.Стара Загора, 09.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание

на седемнадесети октомври

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 436 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от В.С.П. *** против Актове за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 57993/ 11.02.2016г и № 57994/ 11.02.2016г, издадени от стариши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърдени с Решение № 57993/ 08.08.2017г на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с които са й определени задължения за данък върху превозни средства за периода 2011г-2015г включително по отношение на два автомобила марка ДАФ с регистрационни номера СТ7228СВ и СТ9202АВ. Изложени са оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на актовете по съображения, че за данъчните периоди, за които са начислени задълженията, жалбоподателката не е собственик на процесните МПС. Направено е искане за прогласяване на нищожността им или за отмяната им като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора, представляван от ст.експерт Стамболова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения, че оспореният акт е издаден в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, като вида и размера на задълженията са установени в съответствие с материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 01.02.2011г жалбоподателката В.С.П. сключва с ЕТ „Румен Радев” със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Хан Аспарух” № 8, вх.Б, ап.32 договор за покупко-продажба на 1. автомобил марка ДАФ, модел 95ХФ, вид „Седлови влекач”, рама № XLRTE47XS0E464421, двигател № Т06455 с регистрационен номер СТ7228СВ и 2. автомобил марка ТРЕЙЛОР, модел С 32Е, вид „Полуремарке цистерна”, рама № VFN00S32ED0FF4924, с регистрационен номер СТ9202АВ. На същата дата е направена нотариална заверка на подписите рег.№ 753 при нотариус Б.Георгиев.

На 01.02.2011г жалбоподателката В.С.П. сключва с „РАДИКАЛ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Хан Аспарух” № 8, вх.Б, ап.32 договор за покупко-продажба на 1. автомобил марка ДАФ, модел 95ХФ 380, вид „Седлови влекач”, рама № XLRTE47XS0E463982, двигател № Т06727 с регистрационен номер СТ9202АВ и 2. автомобил марка ЛАГ, модел ЛПА 31027, вид „Полуремарке цистерна”, рама № 83481271, с регистрационен номер СТ2050ЕХ. На същата дата е направена нотариална заверка на подписите рег.№ 754 при нотариус Б.Георгиев.

На 20.02.2011г В.С.П., Петър Андреев Петров и Румен Няголов Радев като едноличен собственик на капитала на „РАДИКАЛ” ЕООД гр.Стара Загора и собственик на ЕТ „Румен Радев” гр.Стара Загора сключват споразумение, по силата на което автомобилите-предмет на двата договора от 01.02.2011г се връщат на продавача, а той връща на купувача дадената сума като продажна цена поради показани недостатъци и скрити дефекти при управлението и експлоатацията на автомобилите, които не са могли да бъдат открити при обикновения преглед при сключване на договорите и които недостатъци намаляват стойността на автомобилите и ги правят негодни за използване за целта, за която са закупени. Нотариална заверка на подписите е направена на 01.03.2016г с рег.№ 1570 при нотариус Б.Георгиев.

На 25.05.2016г В.С.П., Петър Андреев Петров и Румен Няголов Радев като едноличен собственик на капитала на „РАДИКАЛ” ЕООД гр.Стара Загора и собственик на ЕТ „Румен Радев” гр.Стара Загора сключват споразумение, с което заявяват, че във връзка със споразумението от 20.02.2011г са развалили двата договора за покупко-продажба на МПС и са си върнали даденото по сделките, както и че В.С.П. никога не е влизала във владение на превозните средства; развалянето на договорите е извършено със споразумението от 20.02.2011г и отпадането с обратна сила на правното действие на договорите е от 20.02.2011г, а не от датата на нотариалната заверка на споразумението. Нотариална заверка на подписите е направена на 25.05.2016г с рег.№ 1687 при нотариус Ст.Чавдарова.

След извършената проверка длъжностно лице от отдел „МДТ” на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, във във връзка с чл.4 от ЗМДТ в хипотезата на неподадена декларация по чл.54 от ЗМДТ, издава АУЗД № 57993/ 11.02.2016г. С него на жалбоподателката за автомобил марка ДАФ, модел 95ХФ, вид „Седлови влекач”, рама № XLRTE47XS0E464421, с регистрационен номер СТ7228СВ са определени задължения за данък върху превозните средства за 2011г в размер на 1385.08лв /2068.46лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/, за 2012г в размер на 1511.00лв /2036.63лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/, за 2013г в размер на 1511.00лв /1882.54лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/,за 2014г в размер на 1511.00лв /1729.22лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/, за 2015г в размер на 1511.00лв /1579.74лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/.

Същото длъжностно лице от отдел „МДТ” на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, във във връзка с чл.4 от ЗМДТ в хипотезата на неподадена декларация по чл.54 от ЗМДТ, издава АУЗД № 57994/ 11.02.2016г. С него на жалбоподателката за автомобил марка ДАФ, модел 95ХФ380, вид „Седлови влекач”, рама № XLRTE47XS0E463982, с регистрационен номер СТ9202АВ са определени задължения за данък върху превозните средства за 2011г в размер на 1385.08лв /2068.46лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/, за 2012г в размер на 1511.00лв /2036.63лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/, за 2013г в размер на 1511.00лв /1882.54лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/,за 2014г в размер на 1511.00лв /1729.22лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/, за 2015г в размер на 1511.00лв /1579.74лв с включена лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2016г/.

В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК Актове за установяване на задължение по декларация № 57993/ 11.02.2017г и № 57994/ 11.02.2017г са обжалвани по административен ред от В.П. пред Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора - на 02.03.2016г. С жалбата е представено споразумението от 25.05.2016г. По тази жалба липсва произнасяне.

На 26.07.2017г П. подава нова жалба до Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора, който с Решение № 57993/ 08.08.2017г на Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора потвърждава изцяло издадените АУЗД.

От приетата като доказателство справка за ППС, приложена към писмо от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора № 122800-3562/ 09.02.2016г, се установява, че автомобил марка ДАФ, модел 95ХФ380, вид „Седлови влекач”, рама № XLRTE47XS0E463982, с регистрационен номер СТ9202АВ е регистриран като собственост на „РАДИКАЛ” ЕООД гр.Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

Актове за установяване на задължение по декларация № 57993/ 11.02.2017г и № 57994/ 11.02.2017г са обжалвани по административен ред от В.П. пред Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора на 02.03.2016г. Считано от 02.03.2016г за този орган тече 60-дневният срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК за произнасянето му с мотивирано решение, който е изтекъл на 03.05.2016 г, първият работен ден след неприсъствения 01.05.2016г. В този срок произнасяне от Началника на отдел "МДТ" не е обективирано в писмен акт. Следователно процесните АУЗД по аргумент от чл. 156, ал. 4 от ДОПК са мълчаливо потвърдени. Изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК за произнасяне от Началника на отдел "МДТ" при община Стара Загора по жалбата на В.П. против АУЗД № 57993/ 11.02.2016г и № 57994/ 11.02.2016г, е породило субективното материално право на адресата за оспорването на АУЗД по съдебен ред /чл. 156, ал. 5 от ДОПК/. Това право е следвало да се упражни в 30-дневен срок, считано от 03.05.2016г, който е изтекъл на 02.06.2016г /работен ден/, в който срок лицето не е подало жалба. Постановяването на Решение № 57993/ 08.08.2017г от решаващия орган след срока за произнасяне не води до пораждане на ново основание за обжалване на акта, след като законоустановения срок за обжалване по чл. 156, ал. 5 от ДОПК е изтекъл. В този смисъл са указанията, дадени в ТР № 7/11.12.2008г постановено по тълк. дело № 3/2008г на ОСК на ВАС. Доколкото предмет на съдебен контрол са АУЗД, а не постановеният акт в резултат на административен контрол, жалбата на В.П. подлежи на разглеждане като депозирана срещу АУЗД № 57993/ 11.02.2017г и № 57994/ 11.02.2017г, мълчаливо потвърдени от Началника на отдел "МДТ" при община Стара Загора.

С оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, предвиждаща безсрочност само на оспорване с искане за обявяване на нищожност, както и предвид установените релевантни факти при провеждане на административното производство, жалбата на В.П. се явява недопустима поради просрочие по отношение искането за отмяна на процесните АУЗД № 57993/ 11.02.2017г и № 57994/ 11.02.2017г като незаконосъобразни. Затова в тази част тя следва да бъде оставена без разглеждане като се прекрати образуваното въз основа на нея производство.

При липсата на специални процесуални правила в дял ІІІ от ДОПК относно случаите на искания за обявяване на нищожност на РА /АУЗД/, направени след изтичане срока за обжалване по чл.156, ал.1 респ. по чл.107, ал.4 от ДОПК, следва да се прилагат общите правила на АПК и спорът да се разглежда от съответния административен съд, като подаването на искане до съда за прогласяване нищожността на РА /АУЗД/, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, не е ограничено с преклузивен срок и същото е процесуално допустимо, независимо от това дали актът е обжалван по административен ред. В контекста на изложеното оспорването на АУЗД № 57993/ 11.02.2017г и № 57994/ 11.02.2017г с искане за прогласяване на тяхната нищожност, е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по съдебен ред.

Разгледано по същество, искането за прогласяване нищожността на АУЗД № 57993/ 11.02.2017г и № 57994/ 11.02.2017г, е неоснователно. За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от толкова съществен порок, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление и поради това да не може да произведе целените правни последици. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа по приходите е законоустановена. Задълженията за данък върху моторните превозни средства представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, вр.с чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава плащането на посочените общински вземания за данъци. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху моторните превозни средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/ приложимият ред е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК. Видно от Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г на Кмета на Община Стара Загора, старши инспектор в отдел „МДТ” - Динко Георгиев, издател на оспорените АУЗД, е оправомощен с права и задължения на орган по приходите в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и такса битови отпадъци в общината /л.54/. Следователно оспорените АУЗД № 57993/ 11.02.2016г и № 57994/ 11.02.2016г са издадени от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта, е нарушението на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност (ad solemnitatem). Член 59, ал. 2 АПК, приложим спрямо актовете за установяване на данъчни задължения, изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Няма спор по делото, че изискването за писмена форма в случая е спазено.

За да може порокът „противоречие с материалноправни разпоредби” обоснове нищожност, е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което е инкорпорирано в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основава на нищожен административен акт. В настоящия казус жалбоподателката се позовава на липса на материалноправна предпоставка за дължимост на данък върху пътните превозни средства по смисъла на чл.53 от ЗМДТ като твърди, че не е собственик на автомобилите, за които са начислени данъчни задължения. Това твърдение се основава на сключени споразумения с продавача на тези автомобили, с които В.П. счита, че договорите за закупуването им от нея са развалени. Договорите за покупко-продажба от 01.02.2011г са сключени в изискуемата по чл. 144, ал.2 от ЗДвП писмена форма с нотариална заверка на подписите и породеното от тях действие е зачетено от данъчния орган като определящо В.П. за данъчно задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ.

Съгласно трайно установената практика на ВАС, липсата на правна връзка между обекта на данъчно облагане и данъчния субект, би могла да обоснове незаконосъобразност на АУЗД, с който се начисляват данъчни задължения, но само до степен на унищожаемост на акта, не и на нищожност. Дали волеизявлението на компететния орган е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на настоящото съдебно производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност. До нищожност не може да доведе и допуснато от органа нарушение на принципа на съразмерност. В този смисъл е ориентирана трайната съдебна практика на ВАС- Решение № 701/ 21.01.2016г по адм.д.№ 2399/ 2015г, Решение № 12506/ 23.11.2015г по адм.д.№ 14107/ 2014г, Решение № 12872/ 01.12.2015г по адм.д.№ 14487/ 2014г, VІІ отд.

Затова настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда въпроса развалени ли са договорите за покупко-продажба, спазена ли е формата за развалянето им, респективно настъпили ли са целените правни последици. Трябва да се отбележи също значимото обстоятелство, че задълженото лице е разполагало с правна възможност да оспори АУЗД в законовоустановения срок дори в хипотезата на мълчаливото им потвърждаване и в хода на съдебното производство да докаже липсата на материалноправни предпоставки за тяхното издаване. Без значение са причините за неговото процесуално поведение, но то следва да понесе последиците от преценката си за начина на упражняване на предоставените му от законодателя субективни права.

След като АУЗД № 57993/ 11.02.2017г и № 57994/ 11.02.2017г са издадени от компетентен по материя и степен административен орган, в необходимата писмена форма, това е достатъчно да бъдат признати за валидни административни актове, т.е. те не са нищожни. По изложените съображения жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото на основание чл.161 от ДОПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора като юридическото лице, в чиято структура се намира ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 150лв, съобразно уточняващата молба от 03.11.2017г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК, чл.172, ал.2, предложение първо от АПК и чл.159, т.5 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.П. ЕГН ********** *** с искане за обявяване нищожността на Актове за установяване на задължение по декларация № 57993/ 11.02.2016г и № 57994/ 11.02.2016г, издадени от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, мълчаливо потвърдени от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с които за периода 2011г-2015г са установени задължения за данък върху превозните средства относно автомобил марка ДАФ, модел 95ХФ, вид „Седлови влекач”, рама № XLRTE47XS0E464421, с регистрационен номер СТ7228СВ и автомобил марка ДАФ, модел 95ХФ380, вид „Седлови влекач”, рама № XLRTE47XS0E463982, с регистрационен номер СТ9202АВ, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.С.П. *** с искане за отмяна като незаконосъобразни на Актове за установяване на задължение по декларация № 57993/ 11.02.2016г и № 57994/ 11.02.2016г, издадени от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, мълчаливо потвърдени от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 436/ 2017г по описа на Административен съд Стара Загора тази част.

ОСЪЖДА В.С.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 107 сумата 150 /сто и петдесет/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: