Р Е Ш Е Н И Е

№292 13.11.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На седемнадесети октомври 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Минка Петкова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №437 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на И.Г.К. против Заповед №17-0284-000034/31.01.2017г., издадена от Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година на основание чл.171 т.2а от Закона за движение по пътищата /ред. в сила от 21.01.2017г/ –Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година на собственик, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Принудителната административна мярка е наложена въз основа на АУАН №Г794409/31.01.2017г., съставен за това, че на 31.01.2017г. около 18.15ч в град Казанлък, по ул. „Москва”, в посока изток-запад до ул. „24-ти септември” управлява собствения си лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган”, с рег. №СТ2957ВВ, под въздействието на алкохол в издишания въздух 1.88 промила, тестван с тарирано техническо средство „ALKOTEST 7510 RAGER” с фабричен номер ARDN-00224, който отчел проба в 18.20часа. Издаден е талон за медицинско изследване №0434220, който водача е отказал да получи. Извършено е нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, установено с приложения в преписката АУАН, въз основа на който и на основание чл.171 т.2А от ЗДвП на И.Г.К. с постоянен адрес ***, е наложена принудителна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. При съставяне на АУАН са отнети два броя регистрационни табели №СТ2958ВВ и свидетелство за регистрация на МПС-во №005649255, както и СУМПС №259152737, ведно с контролния талон към него. За установеното управление на МПС-во с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда е докладвано на Началника на РУ Казанлък на 01.02.2017г., въз основа на който доклад е образувана преписка №ЗМ-154/31.01.2017г. за извършено престъпление по чл.343Б ал.12 вр. с чл.343Б ал.1 от НК. В преписката е приложена и Заповед №349з-268/30.01.2017г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора за оправомощаване на Началниците на РУ при ОД на МВР Стара Загора да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.2А от ЗДвП и справка за нарушител/водач.

С жалбата се иска от съда да обяви нищожността, а в условията на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №17-0284-000034/31.01.2017г., издадена от Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. Претендират се разноските по делото, съгласно представен списък.

Фактите, посочени в АУАН и в оспорената заповед не се оспорват от жалбоподателя. Нищожността се претендира въз основа на твърдението, че в диспозитива на оспорената заповед липсва конкретизация на МПС-во – обект на принудителната мярка, което сочи на липса на ясна воля на административния орган и представлява пречка за пораждане правните последици на административния акт. Евентуалното искане за отмяна на мярката като незаконосъобразна е основано на следните доводи: Допуснати са съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като заповедта е издадена на 31.01.2017г. в извън работно време, предвид момента на извършване и на установяване на нарушението, а именно след 18.00часа. Заповедта е връчена на 01.08.2017г., шест месеца след нейното издаване, при явяване на водача в сектор КАТ гр. Казанлък, с искане да му бъде върнато свидетелството за правоуправление. Искането да му бъдат върнати и регистрационните табели не било уважено с доводи за наложена принудителна мярка „Прекратяване регистрацията на ППС” за срок от една година.

На следващо място се излага оплакване за несъразмерност на срока на принудителната административна мярка спрямо наложеното му наказание по НОХД №155/2017г. по описа на РС Казанлък – три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от 31.01.2017г. Според жалбоподателя трябва да е налице съразмерност между срока на наказанието лишаване от право и срока на принудителната административна мярка – Прекратяване регистрацията на ППС по чл.171 т.2А от ЗДвП.

Материалния закон е нарушен, тъй като принудителната мярка е насочена спрямо МПС-во, което е в режим на семейна имуществена общност, с приложени към жалбата доказателства за встъпване в брак на 09.05.1976г. и регистрацията на семейния автомобил след тази дата. Жалбоподателя счита, че с налагане на мярката незаконосъобразно са засегнати правата и на съпругата му.

Ответника – Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора не се явява, не се представлява, не представя писмен отговор против жалбата.

Третото заинтересовано лице – К.С.К., конституирана по делото в качеството й на съсобственик на МПС-во, което е обект на принудителна административна мярка иска от съда да бъде отменена Заповед №17-0284-000034/31.03.2017г. на Началник РУ Казанлък, при ОД на МВР Стара Загора.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 04.08.2017г., в рамките на 14-дневния преклузивен срок за обжалване на административния акт, който тече от 02.08.2017г., предвид датата на неговото връчване – 01.08.2017г., и от лице, адресат на неблагоприятната принудителна административна мярка – Прекратяване регистрацията на МПС-во за срок от една година на собственик, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед №17-0284-000034/31.03.2017г. на Началник РУ Казанлък, при ОД на МВР Стара Загора е издадена от компетентен орган по аргумент от Заповед №349з-268/30.01.2017г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, по силата на която е оправомощен да налага принудителна административни мерки по чл.171 т.2А от ЗДвП. На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, ръководителите на службите за контрол по Закона за движение по пътищата, какъвто се явява Директора на ОД на МВР Стара Загора, могат да делегират правомощията си по прилагане на принудителните административни мерки по закона. Волята на Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора е ясна, тъй като в диспозитива на административния акт е посочено лицето, спрямо което се прилага мярката, нейното правно основание, срок за действие и обект, а именно свидетелство за регистрация №005649255 и регистрационни табели с №СТ2957ВВ, като в мотивите на акта е описано МПС-во, на което принадлежат. Мярката се състои в прекратяване на регистрацията на ППС, поради което необходимо и достатъчно е да се посочи регистрационния номер, който е получен при регистриране на средството за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. По аргумент от чл.59 ал.2 т.5 от АПК всеки административен акт трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Разпоредбата е обща, а конкретното съдържание на разпоредителната част зависи от диспозицията на правната норма, на основание и в приложение на която се издава административния акт. Следователно, за да се отговори на поставения в жалбата въпрос относно изпълнението на изискването на чл.59 ал.2 т.5 от АПК, трябва да се съобрази материалната разпоредба на чл.171 т.2А от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на оспорената принудителна мярка. Според законовата регламентация мярката се състои в прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Разпоредителната част на акта, с който мярката се прилага трябва да съдържа разпореждане за прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, индивидуализация на средството, срока на действие на мярката и лицето на което същото принадлежи. В оспорената заповед, след думите „ЗАПОВЯДВАМ” е вписано, че на И.Г.К. / с посочено ЕГН и постоянен адрес/ се налага санкция по чл.171 т.2А – Прекратяване регистрацията на ППС за срок от една година, посредством отнемане на регистрационните табели с №СТ2957ВВ и свидетелство за регистрация на МПС №005649255. Обекта на мярката е индивидуализиран посредством регистрационните му номера, което не оставя място за съмнение относно пътното превозно средство, чиито регистрационни табели са отнети в изпълнение на мярката. Следователно оплакванията за нищожност са неоснователни.

Не са допуснати и нарушения на административно производствените правила, тъй като съобщаването на административен акт, не е част от производството по неговото издаване, а техническо действие, чрез което се изпълнява задължението за уведомяване и което има значение за влизането му в сила – от деня, следващ датата на редовно съобщаване на акта, тече преклузивен срок за неговото оспорване, чието изтичане има за правна последица влизането му в сила.

Довода за постановяване на принудителната мярка в противоречие с материалния закон, основан на факта, че моторното превозно средство е семейна имуществена общност, не може да бъде релевиран от собственика, който е осъществил нейния състав и поради това е субект на упражнената държавна принуда, по аргумент от чл.26 ал.2 ГПК вр. с чл.144 от АПК. Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Собственика –субект на мярката няма право да иска нейната отмяна, релевирайки доводи за нарушеното право на съсобственика. По изложените съображения и предвид липсата на заявено от съсобственика на моторното превозно средство оспорване на принудителната административна мярка, не е допустимо в настоящото съдебно решение да се обсъжда и преценява законосъобразността на административния акт с оглед факта, че обекта на принудата е в режима на съсобственост.

С оспорения административен акт е упражнена държавна принуда спрямо собственика на пътно превозно средство, която не представлява административно наказание, а е израз на изпълнително-разпоредителна дейност, поради което аргумента на жалбоподателя, че срока на принудителната мярка по чл.171 т.2А от ЗДвП трябва да съответства на срока на наложените наказания за извършените нарушения, а в случая се касае за престъпление, не намира законова аргументация. Съгласно чл.171 ал.1 от ЗДвП, целта на принудителните мерки е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, поради което срока на мярката трябва да съответства на вида и тежестта на нарушението, а не наложените наказания. В настоящия случай е образувана проверка ЗМ-154/31.01.2017г. за извършено престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, тъй като жалбоподателя е управлявал с концентрация над 1.2 на хиляда, а именно 1.88 промила, което обстоятелство правилно е отчетено от административния орган при определяне срока на мярката. На следващо място, възражението, че управлението на превозното средство е по повод преместването му, извършено пред мястото на постоянно живеене, не се установява от обстоятелствата по акта, вписани и в мотивите на оспорената заповед, съпоставени с докладваното от актосъставителя. АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а жалбоподателя не оспорва установените факти, нито ангажира доказателства за друга фактология, като вписаната в акта се подкрепя от доклада за установен факт и предприето действие на стр. 17 по делото. В АУАН е вписано, че жалбоподателя е управлявал по ул. „Москва” в посока изток-запад до ул. „24-ти септември” №4, където е спрян за проверка и е установено нарушението. Освен това, водача е проверен по повод на сигнал, което сочи на несъмнен извод, че управлението на МПС-во е продължило повече от необходимото за преместване на паркиран автомобил. Установената концентрация на алкохол, сочеща на извършено престъпление, за което са наложени углавни наказания по силата на одобрено споразумение по НОХД №155/17г. по описа на РС Казанлък, подкрепя законосъобразността на срока на принудителната мярка, наложена с оспорената заповед. Срока на мярката по чл.171 т.2А от ЗДвП е от 6 месеца до една година, като концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, която се субсумира под състава на престъпление по смисъла на НК, винаги предполага определя на срок в максимален размер с оглед предмета на охрана, посочен в чл.171 ал.1 от ЗДвП. Обществения интерес – преустановяване на нарушение, което застрашава живота и здравето на трети лица, има особен силен превес над индивидуалния интерес на лицето, извършило престъпление в конкретния случай, да управлява моторното превозно средство. Срока на наказанието - лишаване от право да се управлява МПС няма никакво значение за определяне срока на действие на държавната принуда, която се налага с цел преустановяване на нарушението, а поради това се съобразява с обстоятелствата по неговото извършване. Посочената цел е обусловила и допуснатото от законодателя обезпечаване изпълнението на бъдеща принудителна мярка с разпоредбата на чл.172 ал.4 от ЗДвП.. Съгласно тази разпоредба, в случаите на осъществен състав по чл.171 т.2А от ЗДвП, регистрационните табели се изземват със съставяне на акта за установяване на нарушението, което фактическо действие обезпечава изпълнението на бъдещата принудителна мярка по чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП. При редовно съставен акт за установяване извършването на някой от изчерпателно изброените състави на деяния по чл.171 т.2А от ЗДвП, компетентния административен орган е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС”, което правно действие, по разпореждане на закона – чл. 172 ал.4 от ЗДвП, следва във времето фактическото и с обезпечителна функция действие по изземване на регистрационните табели. Само за яснота – прекратяването на регистрацията е законова последица на принудителната административна мярка, а изземването на регистрационните табели е в резултат от нейното прилагане.

Предвид разясненията за целения от законодателя незабавен преустановителен ефект на мярката и по аргумент от чл.187 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи, оплакването за издаване на заповедта след работно време се явява неоснователно. Само служителите на МВР, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, както и за работещите на смени, липсва задължение да изпълняват служебните си задължения и в извън редовното работно време. За останалите важи правилото на чл.187 ал.4 от ЗМВР за ненормиран работен ден и те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след редовното работно време за деня. Последното не е общоизвестно, нито е служебно известно на съда, но и не е налице необходимост да бъде установяване с оглед нормата на чл.187 ал.4 от ЗМВР, сочеща на компетентност на издателя на акта по всяко време, предвид ненормирания работен ден. Освен това, заповедта няма посочен час, нито е открито производство по оспорване на нейната вярност касателно датата на издаването й, поради което и не е необходимо да се изследва този факт. Този изход от спора обуславя и неоснователност на претенцията за разноски.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.К. против Заповед №17-0284-000034/31.01.2017г. издадена от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: