Р Е Ш Е Н И Е

№ 287 06.11.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 438 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба, подадена от П.Д.Б. ***, против Отказ с УРИ: 8245з-191 от 04.08.2017г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, издаден от Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че постановеният отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие е необоснован от фактическа страна, тъй като не са изложени конкретни мотиви за възприетото административно решение. Твърди, че доколкото сезиращото компетентния орган искане е за продължаване срока на издадените разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, в нарушение и при неправилно приложение на закона постановеният отказ се основава на хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, която е приложима единствено при първоначално подадено заявление за издаване на разрешителен административен акт за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. По тези съображения счита, че във връзка с презаверката на издадените разрешения, не е необходимо отново да обосновава и да доказва наличието на обстоятелства, сочещи на нужда от самоотбрана и съответно на основателна причина за продължаване срока на разрешенията за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Направено е искане за отмяна на оспорения отказ на Началника на Второ РУ – Стара Загора, като бъде разпоредено издаването на искания от П.Б. разрешителен административен акт.

Ответникът по жалбата - Началник на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – П.Д.Б., е подал Заявление по образец вх. рег. № 1168-к от 11.07.2017г. до Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” калибър 9х18 № ВА391988. В заявлението е посочено, че предходно издадените му разрешения за носене и съхранение на оръжие важат до 17.09.2017г.; оръжието ще бъде съхранявано в дома му в метална каса със секретно заключване, като същото му е необходимо за самоотбрана. Към искането са приложени копие от лична карта; Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; копие от удостоверение за завършен курс за притежаване и носене на оръжие и успешно положен изпит; Удостоверение изх. № А-3845 от 06.07.2017г., издадено от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Стара Загора относно липсата на данни за образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер по отношение на лицето П.Д.Б.; Свидетелство за съдимост рег.№ 11268/ 06.07.2017г., издадено от Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора; медицинско свидетелство; копия на предходно издадените на П.Б. разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана и др.

По подаденото от П.Б. заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие е извършена проверка, като видно от Докладна записка с рег. № 2010-к/ 24.07.2017г., за лицето няма данни да е настанявано в лечебно заведение по реда на глава V, раздел втори от Закона за здравето и да е лекувано за употреба на наркотични вещества, както и за налагани мерки за защита по ЗЗДН и за нарушаване на обществения ред, за което да му са налагани административни наказания, като заявителят има условия за съхранение на ООБ съгласно изискванията на чл.98 от ЗОБВВПИ – метална каса със секретно заключване, неподвижно закрепена в жилището по посочения постоянен адрес на лицето. Съгласно Докладна записка рег. № 1929-к от 14.07.2017г., от направената справка в информационните фондове на МВР е установено, че лицето не е криминално проявено и срещу него не се водят полицейски проверки и производства за престъпления от общ характер. С Докладна записка рег. № 2027-к от 31.07.2017г. е прието, че представените от П.Б. документи, изпълняват формалните изисквания по ЗОБВВПИ и Инструкция Iз-2411/ 2006г., за издаване на разрешителен административен акт по подаденото от него заявление.

С оспорения в настоящото съдебно производство Отказ с УРИ: 8245з -191/ 04.08.2017г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, издаден от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, на основание с чл. 58, ал.1, т.10 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя П.Д.Б. е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. От фактическа страна отказът е мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/. Прието е, че от една страна заявителят не сочи конкретна обосновка и основателна причина за издаване на исканото разрешение, а от друга – че не е установено наличието на факти и обстоятелства, сочещи на необходимост от самоотбрана, като основание за издаване на разрешителен административен акт. Въз основа на което решаващият орган е направил извод за липса на нормативно установена предпоставка за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана на П.Б..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл.83, ал.5 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ административен орган – Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на основателна причина и необходимост за молителя от издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за граждански цели, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на визираното в административния акт правно основание. След като Началникът на Второ РУ – Стара Загора е посочил обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираната предпоставка за постановяване на отказ за издаване на исканото разрешение, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт.

От доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя П.Б. са били издадени Разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие № 0212535 и Разрешение № 795/ 14.09.2012г. за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана – пистолет „Макаров” калибър 9х18 № ВА391988, със срок на валидност до 14.09.2017г. В срока по чл.87 от ЗОБВВПИ, Б. е сезирал компетентния административен орган с искане за продължаване срока на издадените разрешения. Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, не въвежда специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение в хипотезата, при която на лицето, подало искането, вече е издавано такова т.е за подновяване срока на издаденото разрешение. Това налага извода, че и в тези случаи се спазват процедурата и изискванията, които се прилагат при първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона. Ако лицето желае издаване на разрешение за нов срок, следва отново да обоснове и да докаже, че отговаря на всички изисквания на закона и че не са налице пречки да му бъде издадено исканото разрешение. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е необходимо да обосновава и да доказва наличието на обстоятелства, сочещи на нужда от самоотбрана и съответно на основателна причина за продължаване срока на издадените му разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Константна е съдебната практика, че при подновяване срока на издадените разрешения, административният орган следва да извърши преценка налице ли са установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда от самоохрана и необходимост от носене и съхраняване на оръжие за лични цели. Тази проверка и преценка по никакъв начин не е обвързана с предходно направената такава към момента на издаването на първоначалното разрешение. Да се приеме противното би обезсмислило издаването на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ с определен срок на действие. Законодателно възможността за упражняването на тези дейности е поставена в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл.84, ал.2 от ЗОБВВПИ, като не съществува нормативно задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.

Физическите лица могат да придобиват и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, с оглед на което в чл. 58, ал.1, т.1 - т.10 от ЗОБВВПИ нормативно са установени материалноправните пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на „основателна причина”, обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение т.е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган.

Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна регламентация води до извода, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Съответно законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното основание посочено в него, които доказателства да установяват, че действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Следователно подаването на искането има не само сезираща функция – освен че с него се поставя началото на административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която органът е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдените факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства релевират обоснована необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.

В случая в подаденото от П.Б. Заявление вх. рег. № 1168-к от 11.07.2017г. до Началника на Второ РУ – Стара Загора, не са посочени каквито и да е било обстоятелства, които да обосновават необходимост от издаване на исканото разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие от физическото лице за граждански цели - за самоотбрана. С оглед на което правилен и законосъобразен е извода на административния орган, че при липса на въведени от заявителя фактически твърдения за обосноваване на нуждата от носене и съхранение на огнестрелно оръжие, направеното искане не съдържа изискуемата се мотивировка.

В съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел и че не е доказана необходимост и основателна причина за издаване на разрешение на П.Б. за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/. Действително за да е налице доказана необходимост и основателна причина за съхраняване и носене на огнестрелно оръжие по см. на ЗОБВВПИ, не следва да е имало противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя. Наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице заявени данни и надлежно установени конкретни факти за поставяне в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. В случая обаче нито е обосновано, нито са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя или на членовете на неговото семейство и съотв. за наличието на застрашеност по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин. Разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените в чл.1 от ЗОБВВПИ дейности. Не такъв е смисъла и духа на нормативната регламентация, изискваща във всеки един случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща основателна причина за притежание, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване на благоприятстващ административен акт. Въпреки дадените със съдебно разпореждане от 11.09.2017г. указания за разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят и в съдебното производство нито въведе конкретни твърдения, с които да се обоснове необходимостта от издаването на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, нито ангажира доказателства, които да установяват наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на законово установените предпоставки за издаване на искания разрешителен акт.

Ето защо с оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на обоснована и доказана необходимост и наличие на основателна причина за П.Б. от носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице, в съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че оспореният акт е съобразен с материалните изисквания на закона.

Противно на твърденията на жалбоподателя, допуснатата в обстоятелствената част на акта грешка при посочването вида на оръжието, за което П.Б. е притежавал разрешения за носене и съхранение /вместо късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана е изписано дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели/, не може да обуслови извод за формална и/или материална незаконосъобразност на оспорения акт.

При издаването на обжалвания Отказ с УРИ: 8245з-191/ 04.08.2017г. не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Изпълнени са изискванията на чл.83, ал.1 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ, като е извършена оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и необходимите служебни проверки съгласно чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ.

Законът възлага в тежест на лицето да обоснове искането си - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта от издаване на заявеното разрешение. Административният орган няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи потенциална необходимост от издаването исканото разрешение, а единствено да извърши надлежна проверка досежно спазването на формалните законови изисквания и наличието на въведените от заявителя като основание за издаването на разрешението факти. Доколкото недостатъчната мотивировка на подаденото искане не представлява непълнота и/или несъответствие на подадените документи с изискванията на закона, органът не е бил длъжен да провежда процедура по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Неоснователно е и възражението на пълномощника на жалбоподателя за „тенденциозност” на постановения от Началника на Второ РУ – Стара Загора отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Служебно известно на настоящия съдебен състав е, че с влязло в сила Решение № 332/ 22.12.2016г. по адм. дело № 440/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено като незаконосъобразно Решение УРИ: 8245з-139 от 25.08.2016г. на Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което на основание чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, от П.Д.Б. са били отнети разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие Приложение 3 № СТ 0212535 и разрешение за съхранение Приложение 4 № 795, валидни до 14.09.2017г. Производството по чл.155 от ЗОБВВПИ и това по чл.87 от ЗОБВВПИ са отделни, самостоятелни и различни административни производства. Докато в производството по чл.155 от ЗОБВВПИ, в тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва упражняването на правомощието по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за отнемане на издаден разрешителен административен акт за дейности по ЗОБВВПИ, то в производството по чл.87 от ЗОБВВПИ, както беше посочено, в тежест на заявителя е да обоснове и докаже наличието на необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. В този смисъл обстоятелството, че по съдебен ред е бил отменен предходно постановен от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора акт по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадените на П.Б. разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, е ирелевантно за законосъобразността на обжалвания в настоящото производство Отказ с УРИ: 8245з-191/ 04.08.2017г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Б. ***, против Отказ с УРИ: 8245з-191/ 04.08.2017г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, издаден от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: