Р Е Ш Е Н И Е

№ 286 09.11.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 457 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по жалба на С.Л.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ж.К. ***, против Заповед № 1228з-22 от 19.07.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която е разпоредено изземването на СУМПС № 283297793, издадено на С.Л.М., на основание чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва изземването на издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство в хипотезата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., тъй като към датата на издаване на оспорената заповед липсва постановена и влязла в сила присъда за документно престъпление и съответно не е установено и доказано по надлежния ред, че във връзка с издаването на СУМПС № 283297793, е използвал неистински документ за завършена степен на образование. Твърди, че в нарушение на административно-производствените правила, не са изяснени и преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и съответно до неправилни правни изводи за съществуването на основание за изземване на свидетелството за управление на МПС. Излага доводи, че доколкото законът в разпоредбата на чл.151, ал.2 от ЗДвП регламентира като изискване за издаване на СУМПС лицето да е завършило основно образование, дори и да се докаже, че С.М. няма завършено средно образование, то представеното Свидетелство № 193 от 15.12.1993г., издадено от Основно училище с. Беласица, общ. Коларово, удостоверява придобиването на минимално изискуемата се образователна степен за издаването на СУМПС. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – С.Л.М., е подал Заявление с вх. № 14565 от 23.05.2017г. до ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, за издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към заявлението са приложена Диплома за завършено средно образование серия Б-84 № 019227 с рег. № 1362 от 01.07.1984г., за завършено от С.М. средно образование в Строителен техникум „Христо Ботев” – гр. София; Декларация по чл.159 от ЗДвП и 13, т.6 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г.; Удостоверение за здравословно състояние на водач /кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС; Удостоверение за психологическа годност; платежно нареждане за внесена държавна такса за издаване на СУМПС и др.

На 08.06.2017г. на С.Л.М. е издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283297793.

От Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора е направено искане до Регионално управление на образованието – София- град за изпращане на информация дали на лицето С.М. е издавана Диплома за завършено средно образование серия Б-84 № 019227 с рег. № 1362 от 01.07.1984г. След извършена проверка от РУО – София и въз основа на Доклад от Директора на СГСАГ „Христо Ботев” гр. София, е установено, че Диплома за средно образование с рег. № 1362/ 01.07.1984г., серия Б-84 № 019227, за завършено от С.М. средно образование, издадена от Строителен техникум „Христо Ботев” – гр. София, не е открита в регистрационните книги на училището. Образуваната преписка № 1228р-7972/ 13.07.2017г. по описа на сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора относно лицето С.Л.М., е изпратена по компетентност на Районна прокуратура – Стара Загора, с мнение за образуване на досъдебно производство с оглед съставомерност на деянието по чл.316 от НК. Изпратено е и писмо - уведомление до Директора на ИА „Автомобилна администрация” – гр. София, с оглед прилагане на чл.56 от Наредба № 38/ 16.04.2004г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на категории и реда за провеждане на проверовъчни изпити.

Съгласно представеното и прието като доказателство по делото писмо с характер на удостоверение изх. № 2882 от 15.09.2017г. на прокурор в РП – Стара Загора /л.37 по делото/, по преписка № 1228р-7972/2017г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, на 28.07.2017г. с Постановление на прокурор при РП – Стара Загора, е образувано досъдебно производство № 1228ЗМ-216/ 2017г. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Към 15.09.2017г. досъдебното производство е в стадия на разследването, като по него няма привлечени обвиняеми лица и взети мерки за процесуална принуда.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1228з-22 от 19.07.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е разпоредено изземването на СУМПС № 283297793, издадено на С.Л.М.. Обжалваният административен акт е постановен на основание с чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл. 151, ал.2 от ЗДвП. От фактическа страна приложената принудителна административна мярка е обоснована с обстоятелството, че на 23.05.2017г. лицето С.Л.М. е подал Заявление с вх. № 14565/ 23.05.2017г. за издаване на СУМПС в сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, като е представил изискуемите документи съгласно чл.13 от Наредба № I – 157/ 2002г. Приложено е копие от диплома за завършено средно образование серия Б-84 № 019227 с рег. № 1362 от 01.07.1984г., издадена от Строителен техникум „Христо Ботев” – гр. София. Направено е запитване за удостоверяване истинността на приложения документ, като с писмо вх. № 122800-21121/ 06.07.2017г. от РУО гр. София уведомяват, че от учебното заведение не е издавана диплома под горния номер. С оглед на което административният орган е приел, че при издаването на СУМПС лицето съзнателно е ползвало неистински документ за завършена степен на образование.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, на основание и при прилагането на която норма е постановена оспорената заповед, свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. В случая свидетелството за управление на моторно превозно средство, изземването на което е разпоредено с обжалвания административен акт - СУМПС № 283297793/ 08.06.2017г., е издадено от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № 1228з-22 от 19.07.2017г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 19 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002г. – Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Обжалваната заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за изземването на издаденото на С.М. СУМПС в хипотезата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед № 1228з-22 от 19.07.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма и следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед № 1228з-22 от 19.07.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, е посочена разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която норма „свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил”. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че при издаването на Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283297793, С.М. съзнателно е ползвал неистински документ за завършена степен на образование - Диплома за завършено средно образование серия Б-84 № 019227 с рег. № 1362 от 01.07.1984г., издадена от Строителен техникум „Христо Ботев” – гр. София, който извод е обоснован с получено писмо вх. № 122800-21121/ 06.07.2017г. от РУО гр. София, че от посоченото учебното заведение не е издавана диплома под горния номер.

На първо място по делото не са представени надлежни доказателства в подкрепа на приетото от административния орган в обжалваната заповед, че при издаването на Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283297793, С.М. съзнателно е ползвал неистински документ за завършена степен на образование. От писмо с характер на удостоверение изх. № 2882 от 15.09.2017г. на прокурор в РП – Стара Загора се установява, че по образуваната преписка № 1228р-7972/ 2017г. по описа на сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора относно лицето С.Л.М., на 28.07.2017г. с Постановление на прокурор при РП – Стара Загора, е образувано досъдебно производство № 1228ЗМ-216/ 2017г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Посоченото досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като към 15.09.2017г. досъдебното производство е в стадия на разследването и по него няма привлечени обвиняеми лица и взети мерки за процесуална принуда. Само по себе си наличието на образувано и водено досъдебно производство „срещу неизвестен извършител” за престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, във връзка с Диплома за средно образование серия Б-84 № 019227 с рег. № 1362 от 01.07.1984г., издадена от Строителен техникум „Христо Ботев” – гр. София, не доказва използването на документ с невярно съдържание и съотв. не доказва съществуването на релевантния по материалноправното основание на чл. 19 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002г. факт - издаването на СУМПС въз основа на документ с невярно съдържание. Само влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение може надлежно да установи твърдения факт за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. Докато по предвидения в закона ред не бъде установено, че представеният във връзка с издаването на СУМПС документ е неистински /с невярно съдържание/, свидетелството за завършено средно образование, като официален свидетелстващ документ, има обвързваща органа и съда материална доказателствена сила, която го задължава да приеме фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалия го орган. В случая съдът приема, че към момента на издаването на оспорената заповед, доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ по чл.179, ал.1 от ГПК, не е била оборена по съответния ред. С оглед на което не е била осъществена материалноправната предпоставка по чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., с която се свързва прилагането на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС, издадено въз основа на документ с невярно съдържание”. Приложеното писмо от Началника на РУО – София - град, съгласно което след извършена проверка и въз основа на Доклад от Директора на СГСАГ „Христо Ботев” гр. София е установено, че Диплома за средно образование с рег. № 1362 от 01.07.1984г., серия Б-84 № 019227, за завършено от С.М. средно образование, не е открита в регистрационните книги на Строителен техникум „Христо Ботев” – гр. София, не е достатъчно да се обоснове извод, че по несъмнен начин е доказано, че представената във връзка с издаването на СУМПС № 283297793 от С.М. Диплома за средно образование с рег. № 1362 от 01.07.1984г., серия Б-84 № 019227, издадена от Строителен техникум „Христо Ботев” – гр. София, е документ с невярно съдържание. Дали използваният от С.М. документ е неистински официален документ ще се установява и преценява в хода на образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, по което производство към датата на издаване на обжалваната заповед, няма привлечени обвиняеми лица.

На следващо място принудителните административни мерки /каквато по своята правна същност и съдържание представлява изземването на СУМПС на основание чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г./, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Нормативно регламентираният принцип за законоустановеност на принудителните административни мерки вкл. от гл. т на техния вид и материалноправните основания за тяхното прилагане, обуславя извод, че е недопустимо налагането на ПАМ, които не са предвидени в закон. В случая прилагането на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС, издадено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба”, не се основава на законова разпоредба, а на такава, съдържаща се в Наредба - чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. Нещо повече - предмет на регулиране на посочената Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., са условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебно предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи /чл.1 от Наредбата/ т.е предметът на подзаконовата нормативна регламентация няма никакво отношение към установените в закона принудителни административни мерки. Всъщност законово регламентираната компетентност на Министъра на вътрешните работи по чл.159 от ЗДвП, на основание на която разпоредба е издадена Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, не включва каквото и да е било законово оправомощаване за нормативно регламентиране съотв. за регулиране чрез подзаконов нормативен акт на отношения, свързани с установяването и налагането на ПАМ. В този смисъл установяването на принудителната административна мярка /чрез определянето на нейния вид и материалноправни предпоставки за налагането й; на органа, който я прилага и на начина на нейното приложение/, в наредба, а не в закон, е нарушение на чл.23 от ЗАНН. Законовите разпоредби регламентиращи налагането на ПАМ не могат да бъдат тълкувани разширително, а хипотезите, в които се налагат ПАМ, са изчерпателно посочени в закона. С оглед на което с налагането на непредвидена в закон принудителна административна мярка - „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено въз основа на документ с невярно съдържание”, при прилагането на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., административният орган е нарушил един от основните принципи, регламентиран в чл.5, ал.1 от АПК. В този смисъл Решение № 736 от 25.01.2016г. по адм. дело № 2872/2015г. по описа на ВАС.

Отделно от това с мярката по чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. се цели да се преустанови извършването на правно регламентирана дейност - управление на моторно превозно средство, когато правото за извършването на дейността е придобито чрез използване на документ с невярно съдържание. В действащото законодателство обаче няма законова правна норма, която да установява ex lege отнемане на правото на управление на моторно превозно средство при доказано издаване на свидетелство за управление на МПС въз основа на документ с невярно съдържание. При липса на законово регламентирано отнемане - ex lege или въз основа на влязъл в сила административен акт, на правото на управление на МПС, в хипотезата на издадено СУМПС при използването на документ с невярно съдържание, е недопустимо чрез налагането на принудителна административна мярка да бъде иззет удостоверяващия правото документ.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на МВР на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява МПС за съответната категория, преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и успешно е издържало изпит за водач на МПС. Следователно Законът за движението по пътищата регламентира като задължително условие за издаване на СУМПС лицето да е завършило основно образование. В случая след като е прието, че към подаденото от С.М. Заявление с вх. № 14565/ 23.05.2017г. за издаване на СУМПС е приложена диплома за завършено средно образование с невярно съдържание, е следвало да се извърши проверка дали лицето притежава документ за завършено основно образование т.е документ, удостоверяващ придобиването на изискуемата се от закона образователна степен за издаването на СУМПС. Решаващият административен орган не е изпълнил процесуалното си задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаването на заповедта и позовавайки се на чл.151, ал.2 от ЗДвП, въпреки притежаваното от С.М. Свидетелство за завършено основно образование № 193/ 15.12.1993г. от Основно училище „Христо Ботев”, с. Беласица, общ. Коларово, е приел, че лицето не отговаря на изискването за образователна степен за издаването на СУМПС и е постановил изземването на издаденото такова.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че Заповед № 1228з-22 от 19.07.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на С.М. сумата от 410лв., представляваща 10 лева внесена държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 109632 от 18.08.2017г. и разписка.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.Л.М. ***, Заповед № 1228з-22 от 19.07.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. е разпоредено изземването на СУМПС № 283297793, издадено на С.Л.М., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на С.Л.М. ***, ЕГН **********, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: