Р Е Ш Е Н И Е
№281 25.10.2017 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав
Председател:
Михаил Русев
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от
съдията Михаил Русев адм. дело №467 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с Кодекса на
труда /КТ/.
Образувано е по жалба от „Линде газ
България”ЕООД, представлявано от управителя Аннамария
Аксинте подадена против Предписания от 12.07.2017
год., обективирани в Протокол за извършена проверка №1725811
от същата дата на Дирекция "Инспекция по труда" /"ИТ"/ -
Стара Загора.
С оспорения акт, издаден от длъжностно лице при Дирекция
"ИТ"- Стара Загора на основание чл.404, ал.1
от КТ, на оспорващото търговско дружество е приложена принудителна
административна мярка - задължително предписание в качеството му на работодател,
да изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6
/шест/ месеца на Георги Георгиев Манолов, ЕГН **********, съгласно изискванията
на чл.222, ал.3 от КТ, в изпълнение на акт по реда на надзора за законност по
пр. пр. №И-12/2017 г.-ІІ от 13.03.2017 год., издаден от ВАП. Срок за изпълнение
31.08.2017 год.
В жалбата оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона, при допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, несъответствие на изложените в него фактически и правни изводи с
обективната действителност, неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че към датата на
прекратяване на трудовивят договор с Манолов, същият
не е придобил правото на пенсия, тъй като не навършил 64 години. Цитираното в
оспореното предписания разпореждане №********** от 21.07.2015 год. не е
известно на жалбоподателят, нито неговият автор, нито правните последици които
поражда това разпореждане. Не е известен и цитираният в протокола акт за надзорност. Оспорва се датата на изходящият номер на протокола,
който е 12.07.2017 год., а проверките са извършени на 17.07.2017 год. и
08.08.2017 год. Излага също така съображения, че на работодателят не може да му
бъде вменено задължение за изплащане на основание, за съществуването на което
той дори не подозира. Молбата на Манолов да бъде освободен поради пенсиониране
е била изненада. Направено е искане за отмяна на наложената принудителна
административна мярка като незаконосъобразна.
Административният орган - Дирекция "Инспекция по
труда" – Стара Загора, редовно призована, се представлява в съдебно
заседание от упълномощен процесуален представител, който изразява становище за
неоснователност на жалбата и излага съображения за законосъобразност на
оспорения административен акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените
в жалбата доводи, становищата на страните и доказателствата, събрани по делото
и относими към спора, приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство, предмет на настоящия съдебен
контрол, е образувано по повод проверка за спазването на трудовото
законодателство в предприятието на жалбоподателят. На 11.07.2017 год. е
постъпил сигнал в ДИТ – Стара Загора, заведен под №17268001 от Георги Стефанов
Манолов. В сигнала са изложени обстоятелства, че последните десет години е
работил в „Линде газ България”ЕООД, но при
прекратяването на трудовият му договор не му е изплатено обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Към сигнала са
приложени копия на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, на
трудовата книжка на Манолов и на разпореждане №********** от 21.07.2015 год. на
ТП на НОИ – Стара Загора, от което е видно, че е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Георги Манолов, считано от 09.07.2015 год. При
извършената проверка е установено, че на 29.05.2017 год. Георги Манолов е подал
молба за освобождаване от заеманата длъжност, считано от 01.07.2017 год. поради
пенсиониране. На 29.06.2017 год. е издадена Заповед с която е прекратено
трудовото правоотношение между Георги Георгиев Манолов и „Линде
газ България”ЕООД на основание чл.326, ал.1 от КТ – по взаимно съгласие. В
заповедта не се съдържа волеизявление за изплащането на каквото и да е било
обезщетение на работника. Заповедта е връчена на същата дата на Манолов. След
подаването на сигнала е изпратено запитване от страна на ответника до ТП на НОИ
– Стара Загора изх.№17241843 от 10.08.2017 год., дали Манолов е придобил право
на пенсия. С писмо изх.№1056-23-79#1 от 22.08.2017 год. ТП на НОИ – Стара
Загора, отговаря, че Манолов е пенсионер от 09.07.2015 год. С оспореният
протокол е дадено задължително предписание за заплащане на обезщетението по
чл.222, ал.3 от КТ. Протоколът е връчен на 21.08.2017 год. /видно от
приложената обратна разписка – лист 22/ и от тази дата започва да тече срокът
за оспорването на дадените предписания, който изтича на 03.09.2017 год. Жалбата
е депозирана в деловодството на ДИТ – Стара Загора на 31.08.2017 год.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения от
закона 14-дневен преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по
следните съображения:
С
оспорения акт е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/,
регламентирана в разпоредбата на чл.404, ал.
1, т. 1 от КТ. В тази норма е предвидено, да се дават задължителни
предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с
работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и
европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда;.
Следователно, цитираната разпоредба оправомощава
контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В
горепосочените нормите е регламентирана една правна възможност, осъществяването
на която законодателят е предоставил на административния орган да извърши
преценка за всеки конкретен случай дали да приложи ПАМ или не, която преценка е
израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от
закона оперативна самостоятелност. Съгласно процесуалната норма на чл.169 от АПК,
административния съд, сезиран с жалба за незаконосъобразност на административен
акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност при
произнасянето си и спазил ли е при това произнасяне изискването за
законосъобразност на административния акт.
В разглеждания случай оспорената ПАМ е приложена от длъжностно
лице в Дирекция "ИТ"- Стара Загора – главен инспектор, който е
разполагал с оперативна самостоятелност, предоставена му по силата на чл.404 от КТ.
Следователно, оспореният административен акт е издаден при наличие на
компетентност - в кръга на предоставените от закона правомощия.
Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е
писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му. В оспорения акт са посочени приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на
които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като
основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите
от нормата на чл.59, ал. 2
от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение
с Георги Георгиев Манолов е прекратено, считано от 01.07.2017 год., видно и от
приложената Заповед от 29.06.2017 год., връчена на лицето на 29.06.2017 год. От
отразеното в последната заповед е видно също така, че на лицето не се дължи
обезщетение по чл.224 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност.
В конкретния случай обаче, оспореното предписание е издадено
при неправилното приложение на материалния закон, тъй като ПАМ за спазване на
трудовото законодателство е наложена на 12.07.2017 год., или близо 10 дена след
прекратяване на трудовото правоотношение на 01.07.2017 год., а принудителните
административни мерки чл. 404, ал.1 КТ,
предполагат съществуващо към момента на прилагането им трудово правоотношение,
видно и от употребените в горната разпоредба понятия "работодател",
"длъжностни лица", "работници", "служители".
Действително, контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" са
компетентни да дават предписания по реда на чл.404 от КТ, за преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателите при
изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се
трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и
служители. В случаите, в които трудовите правоотношения са прекратени обаче, в
съдебната практика, е възприето становището, че отношенията, свързани с дължими
суми за трудови възнаграждения и обезщетения са гражданскоправни
и е налице имуществен спор, който следва да бъде разрешен по исков ред. С
прекратяването на трудовото правоотношение, вземането за незаплатено трудово
възнаграждение, както и вземанията за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, следва
да бъдат реализирани пред граждански съд. Във връзка с гореизложеното,
настоящият състав приема, че Инспекцията по труда не може да разрешава
имуществени спорове между работници и работодатели, по прекратени вече трудови
правоотношения. Този спор не може да бъде разрешен и от настоящия съдебен
състав в настоящето производство. В този смисъл дали се дължи в конкретния
случай обезщетение по чл.22, ал.3 от КТ или не, не следва да бъде обсъждано от
настоящия съдебен състав, поради липса на компетентност. Компетентен да
разгледа спора в конкретния случай е Районен съд Стара Загора.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспореният индивидуален
административен акт е незаконосъобразен, а жалбата основателна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Линде газ България”ЕООД, представлявано от управителя Аннамария Аксинте Предписание от 12.07.2017
год., обективирано в Протокол за извършена проверка №1725811
от същата дата на Дирекция "Инспекция по труда" /"ИТ"/ -
Стара Загора, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.