Р Е Ш
Е Н И Е
№ 281 23.10.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 507
по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.39, ал.1 от
Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба /именована „искане“/ от И.И.Б., уточнена с молба вх.№4135/16.10.2017г.,
против действия на Районен съд – Стара Загора като администратор на лични
данни, изразяващи се в неправомерно предоставяне на лични данни на
жалбоподателката в решение постановено по гр.д.№ 3196/2013г. по описа на РС –
Стара Загора, качено в интернет пространството чрез електронния адрес на
РС Стара Загора „www.rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514.htm“. В жалбата се твърди, че на 22.08.2017г. Б. *** за
заличаване на неправомерно представените й личните данни, съдържащи се в текста
на решение по гр.д.№ 3196/2013г. на
Районен съд Стара Загора, публикувано на електронен адрес www.rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514.htm.
До момента на подаване на жалбата пред Административен съд Стара Загора не са заличени личните й данни от решение по гр.д.№3196/2013г.,
а е направено точно обратното – утвърдени са да излизат на първа страница и
първа позиция. Сочи се, че Районен съд Стара Загора е бил длъжен да заличи
имената й, както и името на търговското дружество и ЕИК на сайта на съда, което
до подаване на жалбата пред Административен съд Стара Загора не е направено. Искането
е квалифицирано от жалбоподателката по чл.250 и чл.252 от АПК. Моли се съда
незабавно да задължи длъжностното лице от РС Стара Загора да преустанови
гореописаните действия, които не се основават на закон. Подробни съображения се
излагат в писмено становище.
С разпореждане от 14.11.2017г. съдът е установил,
че изложеното в жалбата на Б. не касае извършени действия, които не се
основават на административен акт или на закона, а е налице основание за
провеждане на предвиденото в ЗЗЛД производство, свързано с нарушаване на
правата на физическо лице, което може да обжалва действия и актове на
администратор на лични данни по съдебен ред пред съответния административен
съд. В тази връзка и с оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса, както и предвид обстоятелството, че по молбата на Б. *** не е изготвян
и изпращан отговор, с посоченото разпореждане на жалбоподателката са дадени
указания по чл.172, ал.2 от АПК.
Ответникът - Районен съд – Стара Загора чрез
процесуалния си представител адв.М.Р., оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Съображения за това излага в писмено становище. Претендират се направените по
делото разноски.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
При публикуване в интернет
страницата на Районен съд Стара Загора на Решение от 25.04.2014г. по гр.дело
№3196 по описа за 2013г. на същия съд, са оповестени трите имена на
жалбоподателката, както и наименованието, адреса и ЕИК на представляваното от
нея дружество. Посочените данни са се съдържали в този им вид към 19.08.2017г. (л.72-79).
С молба вх.№ 23252 от 22.08.2017г. до Председателя на Районен съд Стара
Загора И.И.Б. поискала заличаване на представени лични за нея данни чрез
електронен адрес www.rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514.htm
в текста на решение по посоченото гражданско дело, а именно – трите й имена,
наименование, адрес и ЕИК на представлявано от нея дружество (л.53-55).
На 04.09.2017г. Председателят на Районен съд Стара Загора е резолирал
молбата на вниманието на системния администратор.
В „отчет“ от С. И. Ч., системен администратор на РС Стара Загора, изготвен
във връзка с постъпилата молба от Б., е отразено, че името на госпожа Б.
присъства само като представител на юридическото лице, но със заличен ЕГН
(л.44). Посочено е също, че въпреки, че е спорно дали имената на
представляващия юридическото лице са лични данни, имената на госпожа И.И.Б. са заличени.
Към 19.10.2017г. трите имена на жалбоподателката и наименованието, адреса и
ЕИК на представлявано от нея дружество са се съдържали в публикуваното на
интернет страницата на Районен съд Стара Загора процесно решение в тяхната
цялост (л.111).
Към 23.10.2017г. от публикуваното в интернет Решение от 25.04.2014г. на РС
– Стара Загора имената на жалбоподателката са обезличени и са заменени с
инициалите й, като са останали публикувани в цялост наименованието, адреса и
ЕИК на представлявано от нея дружество (решение – л.45-52).
В обяснителна записка от 23.11.2017г. на системния администратор на РС
Стара Загора, същият е изложил съображения, че при проверка, извършена на
05.11.2014г от съдебен служител С. Г. и от самия него се установило, че в
публикувания съдебен акт по гр.д.№ 3196/2013г. няма лични данни на лицата,
участници в съдебния процес (л.81-82). Посочва, че името на юридическото лице,
адреса му на регистрация, както и номер Булстат били публични данни, наред с
името на представителя /управителя/ на юридическото лице, описан в търговския
регистър в качеството му на представител на юридическо лице, а не като
физическо лице. Позовава се на чл.14, ал.7 от Наредба № 4 от 16.03.2017г. на
Висшия съдебен съвет за воденето съхраняването и достъпа до регистъра на
актовете на съдилищата, в която било предвидено, че на обезличаване не подлежат
данните за юридическите лица.
Във връзка с подадена молба вх.№ 23252 от 22.08.2017г. от И.И.Б. до
Председателя на Районен съд Стара Загора отговор на молителя не е изпращан
(л.80).
При извършена служебна проверка от Административен съд Стара Загора на
интернет страницата на Районен съд Стара Загора на адрес: www.rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514.htm,
се установи, че към момента имената на жалбоподателката са обезличени и са
заменени с инициалите й, като са останали публикувани в цялост наименованието,
адреса и ЕИК на представлявано от нея дружество.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.28а, ал.1 от ЗЗЛД
физическо лице има право по всяко време да поиска от администратор на лични
данни да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на
които не отговаря на изискванията на този закон. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от
същия закон задължава администратора на лични данни писмено да уведоми
заявителя за решението или отказа си по чл.32, ал.3-5 в съответния срок, като
според текста на чл.33, ал.3 от ЗЗЛД липсата на уведомление се смята за отказ.
По делото няма спор, че Районен
съд – Стара Загора е администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД.
Правото на
жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят процесуалната допустимост на съдебното
производство. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето
в срок от административния орган се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Проявлението на установената законова презумпция се осъществява при наличие на
елементите от нормативния състав, който включва подадено до компетентния оран
искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в
определения срок. Но ако искането не се основава на правоотношение, чието
регулиране се извършва с издаването на индивидуален административен акт,
мълчанието на административния орган не може да се възприеме като отказ по
смисъла на чл.58, ал.1 АПК и
не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на
чл.1, ал.1 от ЗЗЛД, законът урежда защитата на правата само на физическите лица
при обработването на личните им данни. Поради това извън приложното поле на
закона остава обработването на данни, които засягат юридически лица,
включително наименованието и адреса, правната форма на юридическото лице и ЕИК.
В този смисъл ЗЗЛД не регламентира задължение на административния орган да се произнася с нарочен акт по искане за данни,
касаещи юридическо лице, поради което непроизнасянето по молба, с която е
направено такова искане, не може да се смята за мълчалив отказ. Липсата на акт,
който да е предмет на съдебна проверка е предпоставка за прекратяване на
съдебното производство на основание по чл.159, т.1 от АПК в частта
относно молбата на И.И.Б. *** за обезличаване на данните на представляваното от
жалбоподателката юридическо лице, като в тази й част жалбата до Административен
съд Стара Загора следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
В останалата й част, касаеща
личните данни на жалбоподателката, а именно трите й имена, жалбата се явява
допустима, поради следните съображения.
Срокът за произнасяне по
искане като съдържащо в посочената молба до Районен съд Стара Загора е
14-дневен по аргумент от чл.32, ал.4 от ЗЗЛД. По делото не се спори, че органът
не се е произнесъл по молба вх.№ 23252 от 22.08.2017г., касаеща трите имена на
жалбоподателката, в законоустановения срок, т.е. до 05.09.2017г., с оглед на
което на 06.09.2017г. вече е формиран мълчалив отказ. Съгласно чл.149, ал.2 от
АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на
срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе. В случая
срокът за оспорване на формирания мълчалив отказ е започнал да тече от
06.09.2017г., а жалбата на И.Б., в качеството й на физическо лице, е подадена
на 06.10.2017г., в рамките на едномесечния срок. В тази връзка се явяват
неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника за просрочие
на жалбата. Неоснователни са доводите и за липса на правен интерес от подаване
на жалбата, тъй като личните данни на жалбоподателката са били вече обезличени
към момента на подаване на жалбата до Административен съд Стара Загора. Това е
така, защото по делото липсват доказателства за заличаване на имената на
жалбоподателката преди подаване на жалбата й пред Административен съд Стара
Загора – 06.10.2017г. В обяснителната записка на съдебният администратор само
се съдържат данни, че към 14.09.2017г. са заличени данните на физическото лице,
представляващо търговското дружество, без тези твърдения да са подкрепени с
някакви доказателства, въпреки че с разпореждане на съда от 14.11.2017г.
(л.38-гръб, т.3) ответникът е задължен да представи справка кога са обезличени
имената на жалбоподателката от интернет страницата на съда. Освен това по
делото са събрани и доказателства, че към 19.10.2017г. трите имена на
жалбоподателката са се съдържали в процесното решение в тяхната цялост (л.111).
При тези данни съдът намира, че предприетите от Районен съд Стара Загора
действия по заличаване на трите имена на жалбоподателката в съдебното решение,
след подаване на жалбата пред Административен съд Стара Загора, се явяват
ирелевантни по отношение на правния интерес на И.Б., който е наличен към
момента на подаването й.
Предвид на горното съдът
намира, че в тази му част оспорването е подадено срещу подлежащ на съдебно
разглеждане и контрол за законосъобразност индивидуален административен акт от
процесуално легитимирано лице, страна в административното производство и чиито
права се сочат неудовлетворени. Поради това и с оглед Определение
№9163/04.07.2018г. по АД №7930/2018г. на ВАС, пето отделение, съдът намира, че
жалбата в тази й част за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнопроцесуалния кодекс приравнява мълчаливия
отказ на изричния такъв (чл. 149 АПК), създавайки законова фикция, че
мълчанието на органа е акт, презюмирайки, че този акт е отрицателен за
заявителя, т.е. е отказ по заявлението. Мълчаливият отказ всякога е в нарушение
на изискването за форма и на изискването за мотиви и това обстоятелство е взето
в предвид от законодателя. Съобразно разпоредбата на чл. 149 АПК и в контекста
на останалите законови норми на АПК, проверката за законосъобразността на
мълчаливия отказ се извършва само относно материалната законосъобразност на
същия.
Защитата на правата на физическите лица при обработване
на личните им данни са уредени в ЗЗЛД. Целта на този закон е гарантиране
на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на
защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях
лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Легалната дефиниция за лични данни се съдържа в чл.2, ал.1 от
ЗЗЛД – всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е
идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез
идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В жалбата
са изложени твърдения за обработване на данни за жалбоподателката, които имат
качеството на лични данни съгласно цитираната разпоредба, а именно трите й
имена. Безспорно пълното изписване на трите имена на едно физическо лице, са
лични данни, които са достатъчно индивидуализиращи в степен да се установи
самоличността на лицето, подало жалба до съда и станало инициатор за съдебното
производство.
Съгласно
§ 1, т.1 от
ДР на ЗЗЛД „Обработване на лични данни“ е всяко действие или
съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните
данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране,
съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или
комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В случая съдът приема, че е
налице обработка на личните данни на жалбоподателката от страна на ответника,
като тази обработка касае тяхното разкриване и разпространяване като форма и
съдържание.
Принципът
при обработката на лични данни е, че тя е недопустима, освен по изключенията,
предвидени изрично в правните норми. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от
ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите,
когато е налице едно от следните условия: 1.обработването е необходимо за
изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични
данни; 2.физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето
съгласие; 3.обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор,
по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за
действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
4.обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на
физическото лице, за което се отнасят данните; 5.обработването е необходимо за
изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6.обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със
закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7.обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на
администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните,
освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото
лице, за което се отнасят данните. С тази разпоредба законодателят лимитивно е
посочил условията за допустимост като е възприел, че наличието на едно от тях е
достатъчно, за да се приеме, че обработването на личните данни е допустимо и
законосъобразно.
Публикуването на съдебните актове на официалните сайтове на
съдилищата, като част от публичното начало на процеса, се осъществява в
изпълнение на задължението, разписано в чл. 64 от Закона за съдебната
власт (ЗСВ). Съгласно тази разпоредба, актовете се публикуват незабавно след
тяхното предоставяне при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона
за защита на класифицираната информация, като се извършва по начин, който не
позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тях. В изпълнение
на това нормативно задължение администратора на лични данни – Районен съд Стара
Загора, е обработил личните данни на И.Б., като е разпространил на интернет страницата
си трите й имена, който са били в изписани в цялост, без да бъдат обезличени до
19.10.2017г. Неанонимизирането на тези лични данни сочи за липса на условието
за допустимост и законосъобразност на обработването на лични данни по смисъла
на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, тъй като публикуваните лични данни – пълните три
имена, позволяват идентифициране на лицето (в този смисъл Р №9921/14.07.2014г.
по адм. дело №14488/2013г. на ВАС, V отд. и Р №1255/29.01.2018г. по адм. дело
№5943/2017г. на ВАС, V отд.).
Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, обработването
на лични данни е допустимо в случаите, когато физическото лице, за което се
отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. В § 1, т.13 ДР
ЗЗЛД се съдържа дефиниция за „съгласие на физическото лице“, според
която това е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с
което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се
съгласява те да бъдат обработвани. Тълкуването на цитираната разпоредба
предполага конкретно съгласие за конкретното обработване на личните данни на
физическото лице, а не пред друг администратор на лични данни за неговите нужди
или по принцип и абстрактно присъствие в публичното пространство чрез отделни
индивидуализиращи данни. Отнесено към конкретния случай това означава, че с
регистрацията на търговския субект жалбоподателката не е дала изрично съгласието
си за обработване на личните й данни. Действително данните на търговските дружества
като седалище, адрес на управление, представляващите фирмата, са публични данни
след вписване на дружеството в Търговския регистър. Извършването обаче на регистрацията
на юридическото лице не може да бъде възприемано като конкретно и информирано
съгласие данните от тази регистрация да бъдат обработвани по смисъла на § 1,
т.1 от ДР ЗЗЛД от всяко лице, което ги е възприело (в този смисъл Р
№2854/16.03.2015г. по адм. дело №7829/2014г. на
ВАС, V отд.). Следователно при обработването на личните данни в конкретния
случай не е налице и условието за допустимост и законосъобразност по смисъла на
чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.
По
делото не се съдържат данни, а и липсват твърдения, обработването на личните данни да е било
необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице,
за което се отнасят данните, да е страна, както и за действия, предхождащи
сключването на договор и предприети по негово искане, а също и обработването да
е било необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за
което се отнасят данните. Следователно в случая не са налице условия за
допустимост и по смисъла на чл.4, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗЛД.
Съгласно
чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД обработването на
лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнението на задача, която
се осъществява в обществен интерес. Легална дефиниция за обществен интерес няма, макар българският
законодател да борави масово с понятието за обществен интерес в нормативните актове. Извеждането на обществения интерес е въпрос на тълкуване за всеки
конкретен случай.
Осигуряването на справедлив съдебен процес се гарантира
чрез процесуалните правни принципи като основни начала на процеса, обезпечаващи
защитата на определени основни човешки права. На тяхната основа се изграждат
отделните процесуални правни институти. Законност, равенство на страните,
установяване на истината, публичност и непосредственост, и другите основни
правни начала полагат основата, върху която се развива справедливия граждански
процес.
Принципът на публичността при разглеждане на делата е
формулиран в разпоредбата на чл.11 ГПК. Относно обявяването на съдебното
решение този принцип е залегнал в чл.235, ал.5 от ГПК, който гласи, че „решението
се обявява в регистъра на съдебните решение, който е публичен и всеки има право
на свободен достъп до него“. Публичното начало на съдебния процес обезпечава
обществения контрол върху съда с цел постигане на справедливост, законност и
независимост в съдебното производство. Публичността на процеса може да
въздейства по два начина, от една страна – от обществото към органите на
съда за по-справедливо и законосъобразно осъществяване на тяхната дейност, а от
друга – информация за обществото за взетите от съда решения по отделни
казуси. Принципът за публичност на процеса спомага за укрепване на законността
в обществото, за повишаване на юридическата култура на гражданите и засилване
на общественото доверие в процеса по вземане на решения от съда. Изискването
решението да бъде обявено публично следва да се прилага, като му се придаде
подходяща форма на публичност, която в същото време да не засяга неоснователно
интересите на отделните лица. Т.е. при обявяване на решението следва да се
търси баланса между публичността, която гарантира справедливостта на процеса,
като по този начин защитава обществения интерес и интересите на конкретно
физическо лице по отношение на защитата на неговите лични данни. В тази връзка
следва да бъде изяснена границата между публичността в контекста на обществения
интерес при обявяване на съдебното решение от една страна и защитата на личните
данни, от друга.
В
разглеждания случай следва да се държи сметка, че публикуването
на личните данни – пълните три имена на жалбоподателката, е свързано с
качеството й на представител на юридическото лице …………. Видно от представената по делото
разпечатка от Търговския регистър (л.101), а и след извършена служебна проверка
от съда, се установи, че едноличен собственик на капитала на това дружество е
жалбоподателката И.И.Б.. В тази връзка следва да се отбележи, че пълните три
имена на жалбоподателката са публикувани в решението на Районен съд Стара
Загора в качеството й на представител на юридическо лице. Изборът, който правят
физическите лица, да участват в икономическия живот посредством търговско
дружество, включва постоянно изискване за прозрачност. Поради тази причина
вмешателството в правото на защита на личните данни е обосновано поради
приоритетния обществен интерес за информираност относно данните за управителя
на едно търговско дружество, още повече, че тези данни са обявени в Търговски
регистър, които е публичен. Тук не се касае за гарантиране неприкосновеността
на личността и личния живот на жалбоподателката, каквато е целта на ЗЗЛД, а на
обстоятелства, свързани с обществения й живот, в качеството й на управител на
представляваното от нея юридическо лице и действаща от името на това юридическо
лице. Физическо лице, което е избрало да участва в икономическия обмен
посредством търговско дружество е наясно с оповестяване на самоличността му и
функциите му в това дружество още от момента, в който вземе решение да се заема
с такава дейност. Това налага извода, че трите имена на представляващото
търговското дружество лице са публикувани в съдебния акт в цялост с оглед
публичността на приключилото исково производство пред съда, с което не са
извършени нарушения на разпоредби на ЗЗЛД. Обработването на тези данни от
администратора на лични данни – Районен съд Стара Загора е извършено в
обществен интерес, т. е. при условията на чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД и
при спазване изискванията на чл.2, ал. 2
от ЗЗЛД. Данните са обработени в съответствие с разпоредбите на
ЗЗЛД, добросъвестно, с информационна цел и без да надхвърлят условията за
постигане на тези цел.
В заключение съдът намира, че следва да изложи съображения във връзка с
представените от жалбоподателя и необсъдени в настоящото решение писмени
доказателства, а именно разпечатки на л.7, л.8, л.9, л.10, л.22, л.23, л.65,
л.66, л.67, л.68, л.69, л.109, л.110 и л.145, представляващи разпечатки от
данни, предоставени от интернет търсачка. В решение на Съда на Европейския съюз
по дело С-131/12 е поставен въпросът какви задължения носят лицата, които
управляват интернет търсачки, във връзка със защитата на личните данни на
заинтересованите лица, които не желаят определена информация, която е
публикувана в уебсайтове на трети лица и съдържа техни лични данни, позволяващи
информацията да се свърже с тези лица, да бъде качена, индексирана и
представена свободно на разположение на потребителите на интернет. С решението
е прието, че от една страна дейността на интернет търсачка, изразяваща се в
намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация,
автоматичното й индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето й на
разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание,
трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“, когато тази
информация съдържа лични данни, и от друга страна, лицето, което управлява
интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ на лични данни. В
случая горепосочените документи представляват разпечатки от данни, предоставени
от интернет търсачка. Следователно за администратор на лични данни в интернет
търсачката следва да се счита съответното лице, което управлява тази търсачка,
а не ответника по настоящото дело – Районен съд Стара Загора. Поради тази
причина съдът намира, че посочените документи са неотносими към предмета на
спора по настоящото дело, поради което съдът не прави фактически констатации
въз основа на тези документи и ги изключва от доказателствения материал по
делото.
Предвид всичко гореизложено
съдът счита, че жалбата на И.И.Б. в допустимата й част се явява неоснователна,
а оспорения с нея мълчалив отказ на Районен съд Стара Загора по молбата й за
обезличаване на трите й имена като представител на юридическо лице, се явява
законосъобразен.
Съгласно чл.143,
ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ако другата страна е ползвала такъв. Според посочения текст размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. С разпоредбите на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определено
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2
(какъвто е настоящия). Съгласно този текст „за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв.“.
В
случая процесуалния представител на ответника е депозирал списък с разноски за
сумата от 600 лв. с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. По
делото е представен договор за правна помощ и съдействие №17/30.11.2017г.
и фактура №98/30.11.2017г., издадена от М.Д.Р.
(л.105 и 106), като към списъка с разноските е приложено и бюджетно платежно
нареждане (л.155). Фактурата е издадена за сумата от 600 лева, от които 500
лева данъчна основа и 100 лева ДДС. С платежното нареждане сумата от 600 лева е
заплатена от Районен съд Стара Загора на М.Р..
Съгласно текста на § 2а от посочената Наредба за
регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати, дължимия данък се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. С оглед регламента на тази разпоредба следва да се
приемe, че върху минималното възнаграждение, което в случая е 500 лева, следва
да се начисли ДДС, което се явява неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение и което е в размер на 100 лева.
Предвид на горното и на основание чл.143, ал.4 от АПК,
възнаграждението в размер на 600 лева с ДДС следва да се възстанови на
ответника от жалбоподателя. В издадената фактура е посочен ДДС номер на
процесуалния представител, а справките за регистрираните по ЗДДС лица са
общодостъпни в интернет пространството, поради което не е необходимо да бъдат
представени изрично доказателства, касаещи регистрацията му по ЗДД.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.173, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.И.Б. ***, в частта относно молбата й от
22.08.2017г. до Районен съд Стара Загора, за
заличаване на неправомерно представени данни, касаещи наименованието,
адреса и ЕИК на представлявано от нея дружество, съдържащи се в текста на решение по гр.д.№ 3196/2013г. на Районен съд Стара Загора, публикувано на електронен
адрес www.rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514.htm,
като недопустима.
ПРАКРАТЯВА производството по адм.дело №507/2017г. по описа на
Административен съд Стара Загора, в тази
му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Б. ***, в частта й срещу мълчалив отказ на Районен съд Стара Загора,
постановен по молба на Б. от 22.08.2017г.
за заличаване на неправомерно представени лични данни – трите й имена,
съдържащи се в текста на решение по гр.д.№ 3196/2013г на Районен съд Стара Загора, публикувано на електронен
адрес www.rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514.htm,
като неоснователна.
ОСЪЖДА И.И.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на Районен съд Стара Загора
направените разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: