Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 58
05.03.2019г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав,
в публично съдебно заседание на шести
февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 645 по описа за
2018 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е
по жалба на А.С.С., чрез адв.Ж.н е, надлежно упълномощен /л.9/, против Решение
№ 439/ 22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, постановено на
основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалбата на
А.С.С. против Разпореждане № С180024-137-0010408/28.09.2018г., издадено от Е.В.,
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по
изпълнително дело № 180458743/2018г., в частта, с която не е прекратено поради
изтекла погасителна давност събирането на вземания за данък сгради и такса смет
за 2008-2012г., със съответните лихви и установени с Ревизионен акт №АУ
001397/05.11.2012г., Актове за установяване на публични общински вземания №
АУ000149/05.03.2015г. и №АУ000153/05.03.2015г., поискано с молба
вх.№С180024-000-0538626/25.09.2018г. по изпълнително дело № 180458743/2018г.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на Решение № 439/ 22.10.2018г. и
потвърденото с него разпореждане поради липса на конкретни мотиви и
противоречие с материалния закон. Твърди, че в разпореждането липсват конкретни
мотиви относно това кои действия /извън поканата за доброволно изпълнение/,
извършени в производството пред Държавен съдебен изпълнител, са прекъснали
погасителната давност за публичните вземания за които се отнася искането му.
Аргументира, че е неправилен и в противоречие със закона извода за прекъсване
давността за публичните вземания с действия, предприети в хода на производство,
различно от образуваното по реда на ДОПК. Оспорва извода че има прекъсващ
давността ефект връчването от ДСИ на покана за доброволно изпълнение по реда на
ГПК, по който ред е образуваното пред него изпълнително дело, като се позовава
на Тълкувателно решение № 2/2013г на ОСГТК на ВКС. Излага доводи, че
производствата по принудително изпълнение, регламентирани съответно в ГПК и в
ДОПК, аналогично на направената съпоставка на производствата по принудително
изпълнение по ГПК и по АПК, са различни,
развиват се по различени правила и са несъвместими. По сходни съображения бил
отклонен от ОСГТК на ВКС и ОС на Първо и Втора колегии на ВАС въпроса за правните последици спрямо
течението на давността по смисъла на чл.116 „в“ от ЗЗД на изпратена до длъжника
покана за доброволно изпълнение, в зависимост от изпълнителното производство, в
хода на което е направена поканата /по чл.428 ал.1 от ГПК и чл.277 ал.1 от
АПК/.
Намира за
недопустимо разширително тълкуване на норми от специален закон, какъвто е ДОПК,
който сочи специален на ГПК, съответно ЗЗД, като не препраща към други закони.
Счита, че е незаконосъобразно позоваването от публичния изпълнител на действия
в производство пред Държавен съдебен изпълнител по реда на ГПК. Доколкото
Община Ботевград, е имала законова възможност да предприеме действия по
реализирането на своите права за един некратък период от 5 години, вкл.като
избере дали да образува изпълнително производство по реда на ГПК или ДОПК, то с
избора си – за образуване на производство пред ДСИ, е определила, като
взискател, и реда за събиране на вземането. Прекратявайки изпълнителното дело
по своя молба, е решила и да бъдат заличени всички последици от това
производство, съответно е образувала ново изпълнително дело по специален ред и
при различна законова рамка от тази по ГПК. Счита, че оспореното решение е опит
за саниране действията на взискателя и изграждането на връзка между
производства, което ДОПК не допуска. Прави извод, че е неправилен и в
противоречие със закона извода за прекъсване давността за публичните вземания
за 2008-2012г. с действия, предприети в хода на друго производство, различно от
това по реда на ДОПК. По тези съображения, поддържани от процесуалния му
представител, прави искане за отмяна на Решение № 439/ 22.10.2018г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив и да му бъдат присъдени разноски по представен
списък.
Ответникът –
Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото – гл.юрисконсулт Т. В, заема становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че се касае за
публични вземания, който факт не е спорен. Всички действия от посочените в
чл.172, ал.2 от ДОПК прекъсват давността по отношение на тях, вкл.предприети в
рамките на изпълнителни дела, образувани по реда на ГПК. Претендира разноски.
Прави при условия на евентуалност и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Срещу А.С.С. е образувано изпълнително
дело № 180458743 / 2018г. по описа на ТД на НАП Пловдив по повод молба от
02.02.2018г, постъпила до Директор на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София,
заведена с вх.№ 63-00-82/06.02.2018г., съответно с №
180022-012-00004923/07.02.2018г. на ТД
на НАП –Пловдив, за събиране на вземания на община Ботевград, произтичащи от
Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №
АУЗД000080-1/01.11.2017г./л.59 - 68 по делото/. Задълженията са за ДНИ и ТБО за
периода на 2015-2017.,г ведно с лихви общо 23757.06лв. В молбата е посочено, че
се иска насочване на изпълнението върху недвижими имоти на длъжника:
-1243/237500 идеални части от парцел І,
кв.197 по плана на Промишлена зона гр.Ботевград, ул.“А“ №… , със застроена площ
192 кв.м, състояща се от четири едноетажни постройки; както и
-157485/237500 ид.части от горепосочения
имот/парцел/, заедно с ограда и построените в него 46 бр сгради.
На 26.03.2018г, за обезпечаване събирането
на горното публично вземане по изп.дело № 180458743 / 2018г., Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора е
издал постановления № С180024-022-0019377/26.03.2018г и №
С180024-022-0019388/26.03.2018г за налагане на обезпечителни мерки, на
основание чл.200 ДОПК, вр.с чл.205 и чл.195 ал.1 -3 от ДОПК, с които налага
възбрани върху посочени от взискателя недвижими имоти, подробно описани,
възбраните са вписани на 02.04.2018г.
/л.39, л.40/.
На 04.04.2018г. Главен публичен изпълнител
е издала и разпореждане изх.№ С180024-105-0083533/04.4.2018г, с което във
връзка с изпълнително дело № 180458743 / 2018г по описа на ТД на НАП Пловдив,
на основание чл.217 ал.2 от ДОПК допуска присъединяване на публичен взискател в
лицето на Община Ботевград и за задължения за такса смет и данък сгради,
произтичащи от изброени в таблица актове, сред които Ревизионен акт №
АУ001397/05.11.2012г., ведно с известие за доставянето му, Актове за
установяване на задължения по декларации №№ АУ000149 / 05.03.2013г. и АУ000153
/ 05.03.2013г. /л.42-43/. На 19.04.2018г. това разпореждане е било връчено на
длъжника А.С. чрез неговата майка
/л.44/.
На 20.04.2018г. Община Ботевград е
изпратила до Директора на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив и
Ревизионен акт № АУ001397/05.11.2012г., ведно с известие за доставянето му,
Актове за установяване на задължения по декларации №№ АУ000149 / 05.03.2013г и
АУ000153 / 05.03.2013г, документи, доказващи връчването им, както и други
актове /л.69 -106/, препратени на ТД на НАП Пловдив с писмо изх
РД-16-2065/04.07.2018г, постъпили на 06.07.2018г – л.107.
В
хода на изпълнителното производство са издадени и други разпореждания за
присъединяване на други вземания спрямо С..
На 12.07.2018г. е издадено разпореждане от
12.07.2018г. за определяне на окончателна оценка на недвижими имоти /л.35/,
връчено на длъжника на 18.07.2018г. /л.36/. На 21.08.2018г. е изготвено
съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижими имоти, група 1;
на 21.08.2018г. публичният изпълнител е изготвил съобщение за продажба чрез
търг с тайно наддаване изх. № С180024-111-0001899/21.08.18г. /л.33/, на 21.08.2018г. е изготвено съобщение до
длъжника за насрочен на 26.09.2018г. таен търг, като е приложено съобщението за
търга, ведно със списък на предлаганите имоти, негова собственост, както и
указани възможностите по чл.243 ал.2 и чл.222а от ДОПК – л.30, връчено на
28.08.2018г./л.31-л.32/.
На 25.09.2018г. А.С. е подал по
изпълнителното дело заявление № С180024-000-0538626 от 25.09.2018г. /л.25/ с
искане на основание чл.171 ал.1 от ДОПК да бъдат отписани публичните му
задължения по делото за периода 2007- 2012г вкл. поради изтекла погасителна
давност. Позовал се е на чл.171, ал.1 от ДОПК, като е изразил становище, че
настоящото изпълнително дело е образувано след изтичането на давностния срок,
както и че е налице хипотезата на чл.17,1 ал.2 от ДОПК за задълженията му за
2007г /л.25/.
С Разпореждане изх.№
С180024-137-0010408/28.09.2018г. /л.22-л.23/ Главен публичен изпълнител при ТД
на НАП Пловдив, офис Стара Загора – Е.В., въз основа на искането в горното
заявление и въз основа извършена проверка, на основание чл.226, ал.1 от ДОПК е
постановила, че на основание чл.225 ал.1 т.7 вр.с чл.168 т.3 и чл.171 ал.2 от
ДОПК прекратява, поради изтекла погасителна давност, събирането по ИД 180458743
/ 2018г. на публични вземания,
произтичащите от Ревизионен акт № АУ001397/05.11.2012г - задължения на А.С. ***:
„данък сгради“ и „такса смет“ за периода 01.08.2007г.-31.12.2007г., заедно с
дължимите за тях лихви в размер на общо 51168.10лв и постановила отписването им
на основание чл.173 от ДОПК. В тази част разпореждането не е обжалвано.
Със същото разпореждане е постановен на
следващо място отказ да се прекрати поради изтекла погасителна давност
събирането на вземания- задължения на А.С. *** произтичащи от Ревизионен акт №
АУ001397/05.11.2012г. – „данък сгради“ и „такса смет“ за периоди от
01.01.2008г. до 31.12.2011г. вкл, ведно с лихвите върху тях; произтичащите от
Акт за установяване на публични общински вземания № АУ000149/ 05.03.2013г.
задължения за данък сгради и такса смет за периодите от 2011г. до 2012г вкл.,
ведно с лихвите върху тях, както и произтичащите от Акт за установяване на
публични общински вземания № АУ000153 / 05.03.2013г. задължения от същите
видове за 2012г., ведно с лихвите върху тях, или общо отказът касае задължения
в общ размер 818864.16 лв.
Съображенията на главен публичен
изпълнител, относими към отказа се свързват с извод, че за задълженията за ДНИ
и ТБО за 2011г. и 2012г, установени с АУПОВ № АУ000149/ 05.03.2013г., давността
е започнала да тече съответно от 01.01.2012г. /за тези за 2011г./ и от
01.01.2013г. /за тези за 2012г./, като е била прекъсната с издаването на акта
/чл.172 ал.3 от ДОПК/. Започналата да тече нова давност би изтекла на
05.03.2018г., тя обаче е била прекъсната на 20.05.2016г, когато посоченият акт
/№АУ000149/ е бил предаден на държавен съдебен изпълнител при Ботевградския
районен съд и образувано изпълнително дело 20161810400192/2016г., по което
имало предприемани действия по принудително изпълнение, с които давността е
прекъсната /действията не са конкретизирани/. Сочи на следващо място, че с
разпореждане за присъединяване №
180024-105-0083533/04.04.2018г. АУПОВ № 000149/05.03.13г. е присъединен към
изп.дело №180458743/18г., поради което произтичащите от него публични вземания
не са погасени по давност към момента на постановяване на разпореждането на
публичния изпълнител / 28.09.2018г/.
На следващо място е посочевно, че за
задълженията за ДНИ и ТБО за 2012г., установени с АУПОВ № АУ000153/
05.03.2013г., давността е започнала да тече
от 01.01.2013г., прекъсната е на 05.03.13г. -с издаването на акта
/чл.172 ал.3 от ДОПК/, съответно новата давност би изтекла на 05.03.2018г. Тя
обаче е била прекъсната на 20.05.2016г., когато посочения акт /№АУ000153/ е бил
предаден на държавен съдебен изпълнител при Ботевградския районен съд и
образувано изпълнително дело 20161810400189/2016г, по което имало предприемани
действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността /не са
конкретизирани/. Със същото разпореждане за присъединяване АУПОВ №
000153/05.03.13г е присъединен към изп.дело №180458743/18г, поради което
произтичащите от него публични вземания, е приел, че не са погасени по давност
към 28.09.2018г. Ревизионен акт №
АУ001397/05.11.2012г. на община Ботевград е посочено, че включва задълженията
за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. за ДНИ и ТБО. За задълженията за
2007г, констатациите са неотносими, доколкото в тази част разпореждането на
Главен публичен изпълнител за прекратяване производството по събирането им не е
оспорено. За задълженията за ДНИ и ТБО за 2008-2011г. е посочил, че давността
започва да тече съответно от 01.01.2009г. / за тези за 2008г/, от 01.01.2010г
/за тези за 2009г/, от 01.01.2011г/за тези за 2010г/ и от 01.01.2012г за тези
от 2011г/, прекъсната на 05.11.2012г. с издаването на акта. Започналия по
аргумент от чл.172 ал.3 от ДОПК нов давностен срок, сочи че би изтекъл на
05.11.2017г., но е прекъснат, тъй като
през 2013г. е било образувано изп.дело №20131810400068 при Държавен съдебен
изпълнител Надя Василева, РС Ботевград. Сочи издадена покана за доброволно
изпълнение изх.№3157/13.06.2013г, връчена на 25.06.2013г на задълженото лице,
както и били предприети и други действия по принудително изпълнение /не посочва
какви/, с които давността била прекъсната. На 04.04.2018г. с разпореждане за
присъединяване № С180024-105-0083533 / 04.04.2018г посочения РА е присъединен
към изп.дело № 180458743/2018г по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора, като разпореждането е връчено на длъжника на 19.04.2018г., от която
дата за пореден път давностния срок сочи, че бил прекъснат. Поради изложеното,
публичните вземания по този РА за периодите на 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г.
не били погасени по давност.
Разпореждане №
С180024-137-0010408/28.09.2018г е
връчено на А. С.С. на 01.10.2018г. /л.100/, който на 08.10.2018г. е подал жалба
срещу частта от същото с което е постановен отказ по искането му, до Директора
на ТД на НАП Пловив, където е постъпила с вх.№ С180024-000-0566309 /09.10.2018г
/л.11/.
С оспореното по настоящото дело Решение №
439/22.10.2018г., в срока по чл.267 ал.2 от ДОПК и на основание чл.267 ал.2 т.5
от ДОПК, Директорът на ТД на НАП Пловдив, след като приел жалбата на А.С. за
допустима, я е счел неоснователна, поради което я оставил без уважение. Изложил
е съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното разпореждане
№С180024-137-0010408/28.09.2018г, в частта на отказа да се прекрати събирането
на публични вземания за ДНИ и ТБО за периода от 2008г. до края на 2012г. и
установен с посочените в него изпълнителни титули, тъй като:
- публичните вземания, установени в тежест
на жалбоподателя са налице и не са платени от него доброволно,
- за тях съществуват изпълнителни
основания по см.на чл.165 вр.с чл.209 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК – ревизионен акт и
актове за установяване на задължения по декларация,
- не е изтекла за тях давността като
пречка за събирането им по принудителен ред.
В тази насока подробно е разгледан
института на давността, уредбата му в ДОПК, както и е даден отговор на
повдигнатия с жалбата въпрос – дали намират приложение разпоредбите на ДОПК,
касаещи спирането и прекъсването на давността по отношение на действия,
извършени от съдебен изпълнител в хода на принудително изпълнение по реда на
ГПК. Органът е приел, че погасителната давност за публичните вземания е
материално правен институт, като за вземанията за ДНИ и ТБО като публични
общински вземания /чл.162 ал.2 т.1 и т.3 ДОПК/ са приложими разпоредбите на
чл.171, чл.172 и чл.173 от ДОПК, независимо дали взискателят ще възложи
/съобразно чл.4 ал.2 от ЗМДТ/ събирането им по реда на ДОПК или на съдебен
изпълнител по реда на ГПК. Приложимостта на разпоредбите на ДОПК, счита
обусловена от характера на вземането, а не от реда, по който се реализира,
съответно действия от вида на посочените в чл.172 от ДОПК, извършени от съдебен
изпълнител, обуславят спиране, съответно прекъсване на давността, като е възприел
и възпроизвел изводите в тази насока на публичния изпълнител. По отношение на
вземанията, произтичащи от РА №
АУ001397/05.11.2012г е приел давностния срок прекъснат с издаването на акта,
която би изтекла на 05.11.2017г, през 2013г прекъсната с образуване на изп.д
№20131010400069/2013г пред Държавен съдебен изпълнител при РС Ботевград, по
което дело на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение №1357 от
13.06.2013г, с което давността била прекъсната, предприети били и други
действия по принудително изпълнение, с които давността била спряна на основание
чл.172 ал.1 т. т.5 от ДОПК, а именно – наложени били обезпечителни мерки –
налагане на възбрана върху недвижим имот, вписана с вх. № 1293/12.07.2013г № 137, там І
парт.3097. Посочил е на 04.04.2018г този
РА присъединен по изпълнителното дело по описа на ТД на НАП Пловдив с
разпореждане за присъединяване от тази дата и връчено на длъжника на
19.04.2018г. Поради това, че и за най-старото от задълженията, предмет на
отказа, не е изтекъл 10-год.срок на абсолютната давност, е приел, че
задълженията по РА не са погасени по давност. За задълженията, произтичащи от
АУПОВ № АУ 000149 и №АУ 000153, двата от 05.03.2013г., е изложил съображения,
сходни с тези на публичния изпълнител: давността е прекъсната с предаването им
на 20.05.2016г. за събиране на държавен съдебен изпълнител, образувани са
съответно изп.№ 20161810400192 и № 20161810400189, по които сочи, че има
предприети действия по принудително изпълнение, прекъсващи на основание чл.172
ал.2 от ДОПК давността за установените с тях вземания, вкл.покана за доброволно
изпълнение и разпореждане за присъединяване от 26.05.2016г, връчени на длъжника
на 23.06.2016г по изп.д.№ 192/2016г и от 23.06.2016г по изп.д.№189/2016г,
съответно от 23.06.2016г е счел прекъсната давността за вземанията, произтичащи
от тези актове. Впоследствие задълженията сочи предадени за изпълнение на
публичен изпълнител за събиране, който с разпореждане № 180024-105-00835333
/04.04.2018г, връчено на 19.04.2018г .на длъжника, е присъденил и двете към
настоящото изпълнително дело (№180458743/2018). В обобщение е приел, че
давността за събиране вземанията за ДНИ и ТБО за периода 2008-2012г.,
установени с процесните изпълнителни основания, не е изтекла, съответно за
правилност на оспореното разпореждане. Последното е прието за постановено в
съответствие със закона, при липса на констатации за допуснати нарушения на
процесуалните правила, съответно с тези мотиви е оставена без уважение жалбата
на А.С. срещу него.
В
хода на делото са приети приложените по преписката доказателства, вкл. са
изискани и приложени изпълнителни дела № 69/2013г., 192/2016г., № 189/2016г. по
описа на ДСИ при РС Ботевград.
Административен съд Стара Загора, в
настоящия състав, като прецени събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна и в срока по чл.268, ал.2 от ДОПК, тъй като Решение № 439/
22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е връчено на А.С. на
24.10.2018г., а жалбата на С. срещу това решение е подадена по куриер на
30.10.2018г./видно от клеймото върху плика, приложен на л.29 от делото/,
следователно е в срок. Оспорването е спрямо подлежащ на съдебно оспорване и
контрол за законосъобразност акт – решение по чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично
основателна по следните съображения:
В случая административното производство по
постановяване на оспореното Решение № 439/22.10.2018г. на Директора на ТД на
НАП Пловдив, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен
орган, по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, който е постановен в
изискваната от закона форма. Оспореното решение е надлежно мотивирано. Принцип
в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на
едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото
принудително събиране, както е приел в случая и решаващият орган. Предявяването
на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не
упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение, а при изтекла погасителна давност и след
позоваване на този юридически факт, е налице основание за отписване на
публичните вземания по реда на чл.173 от ДОПК /в какъвто смисъл е искането в
молбата на А.С. от 25.09.2018г./, съответно и за прекратяване на действията по
принудителното им събиране – чл.225 ал.1 т.7, вр. с чл.173 от ДОПК. Отписването
по смисъла на чл.173 от ДОПК на вземания от категорията на тези по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, поради погасяването им по
давност, може да бъде извършено от органа, който ръководи съответното
производство. В производството по принудително изпълнение, провеждано по ДОПК,
това е съответният публичен изпълнител, респ. горестоящият му административен
орган /чл.4 ал.1 ЗМДТ, вр.с чл.266 ал.1 от ДОПК/. В случая искането на
жалбоподателя за отписване на публичните му задължения, произтичащи от
Ревизионен акт АУ001397/05.11.2012г, АУЗД № АУ 000149/05.03.2013г и АУЗД №АУ 000153/05.03.2013г и за периоди 2007-2012г, (заявление №
С180024-000-0538626 от 25.09.2018г), като основано на факт в обхвата на чл. 168 ДОПК/чл.168 т.3/ и който, ако е
налице би обусловил прекратяване на производството, правилно е разгледано от
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, като орган, осъществяващ производството по посоченото изп.дело. Оспореното
решение и Разпореждане изх.№ С180024-137-0010408/28.09.2018г на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, съдържат мотиви, а именно съображения, които
издалите ги органи са счели за относими към искането за отписване публични
задължения на длъжника за периоди 2008г.-2012г. и свеждащи се до отричане да е
изтекъл за тези вземания периода по чл.171, ал.1 от ДОПК, поради прекъсване на
давността в хипотези по чл.172, ал.2 от ДОПК, и спирането й в хипотеза на
чл.171, ал.1, т.5 от ДОПК, на основание
на което искането е отказано.
Спорът по делото е правен, като
противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се
отнасят до правилното приложение на материалния закон - 173, вр.с чл.171 и чл.172 от ДОПК. Спорът
се концентрира най-общо до това дали е изтекла давността за вземанията на
Община Ботевград спрямо А.С. за
задължения за ДНИ и ТБО за периода
2008г.-2012г. и съответни лихви, произтичащи от Ревизионния акт № АУ001397/05.11.2012г,
АУПОВ № АУ000149 и №АУ000153, двата от 05.03.2013г, съответно дали е била
прекъсната с действията по образуване на
изпълнителни дела пред ДСИ при РС Ботевград, изпращане на покана за доброволно
изпълнение, респ.дали е била спряна с налагане на възбрана, съответно дали към
датата на присъединяването им за събиране по изп.дело на ТД на НАП Пловдив /с
разпореждане от 04.04.2018г, връчено на длъжника на 19.04.2018г/ е изтекъл за
вземанията давностния срок за принудителното им събиране. Жалбоподателят
поддържа, че извършените по реда на ГПК действия пред държавен съдебен
изпълнител не са прекъснали давността, съответно че още към момента на
образуване на изп.дело № 180458743/2018г. за събирането им, вземанията са били
погасени по давност.
По делото не е спорно, че визираните
актове установяват задължения на А.С. *** за данък върху недвижимите имоти
/ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/, за посочени периоди, ведно с лихвите
върху тях. Данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци,
съответно и лихвите върху тях, представляват публични общински вземания
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т.9 ДОПК, по отношение на които се
прилагат разпоредбите на чл. 171 - чл. 172 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Така посоченият
петгодишен давностен срок подлежи на спиране и прекъсване при настъпване на
съответните юридически факти, предвидени в чл. 172 ДОПК, но независимо от това, с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено
(така чл. 171, ал. 2). За спорните задължения не е предвиден по-кратък от
посочения в чл.171 ал.1 от ДОПК срок. Следователно за вземанията на общината за ДНИ и ТБО за 2008г, като платими през тази година, давността по
чл.171 ал.1 ДОПК е започнала да тече от 01.01.2009г, съответно за тези за
2009г.- от 01.01.2010г, за тези за 2010г-от 01.01.2011г, за тези за 2011г –
от 01.01.2012г.и за тези за 2012г- от
01.01.2013г; като за вземанията за 2008г
би изтекла на 31.12.2013г, за тези за 2009г- на 31.12.2014г, за тези за 2010г.-
на 31.12.2015г, а за тези за 2011г- на 31.12.2016г.
В случая преди изтичане
давностния срок от 5 г. за вземанията за ДНИ и ТБО за 2008г.-2011г., е
започнало производство по установяването им, образувано в община Ботевград и
приключило с издаването на Ревизионен акт № АУ001397/05.11.2012г. Ревизионният акт е връчен на А.С.С. на
18.11.2012г., съгласно известие за доставяне ИД PS 2140 002S92 T, приложено на л.8 по изп.дело № 69/2013г по
описа на ДСИ при РС Ботевград. По аргумент от чл.172 ал.2 предл.първо ДОПК,
където е визирано издаването на акта, като основание за прекъсване на давността
и при липса на данни за обжалването му,
на 05.11.2012г, с издаването на РА, давността за публичните вземания,
установени с него е прекъсната. От 05.11.2012г. е започнала да тече нова 5
годишна давност /чл.172 ал.3 ДОПК/, която би изтекла на 05.11.2017г.
По въпроса дали са се отразили на
течението на давностния срок, отпочнал на 05.11.2012г. за вземанията,
произтичащи от РА, визираните в
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане действия по реда на ГПК –
през 2013г е образувано изп.дело №20131810400068 при Държавен съдебен
изпълнител Надя Василева, РС Ботевград, издаване на по това дело на покана за
доброволно изпълнение изх.№3157/13.06.2013г, връчена на 25.06.2013г на
задълженото лице, възбрана върху
недвижим имот вписана с вх. №
1293/12.07.2013г № 137, том І парт.3097:
Не е спорно, установява се и от
приложеното изпълнително дело № 69/2013г на
Държавен съдебен изпълнител при РС Ботевград, че то е образувано с разпореждане
на ДСИ по молба вх.№ 459/19.03.2013г. на Община Ботевград и за събиране
вземанията й спрямо А.С.С. на основание
Ревизионен акт № АУ001397/05.11.2012г. Образуването на това производство
намира правното си основание в чл.4, ал.2 и чл.9б от ЗМДТ, вр.с чл.426 от ГПК. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ невнесените в срок данъци
по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични
изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския
процесуален кодекс. Чл. 9б от ЗМДТ гласи: „Установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4,
ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред“. Следователно събирането на публични общински вземания за данъци и
такси и лихвите върху тях, възникнали от фактически състави, регламентирани в
ЗМДТ, и установени с годно изпълнително основание, Анотирана
съдебна практикаможе да се извършва освен от публични
изпълнителни по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
също и от съдебни изпълнители по реда на Гражданския
процесуален кодекс. Изпълнителното производство за събиране на
парични притезания, регламентирано в ДОПК и това, регламентирано в ГПК са различни, както твърди и жалбоподателя.
Различни са правомощията на публичния изпълнител и тези на съдебния
(включително - частен) изпълнител, като това обуславя различен ред за
осъществявяне защитата на длъжника в хипотеза на изтекла давност (чл.433 ал.1
т.7 вр. с чл.439 от ГПК и чл.173 от ДОПК). В този смисъл е съдебната практика Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 13343 от 1.11.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 12952/2018 г., I о. Само по себе си различието в реда, по който се
реализира защитата на длъжника в производство по ГПК, респ.по ДОПК, е без значение за съществуването,
изменението или прекратяването на материалните права, респ. задължения по тези
производства. Следователно по съответно
приложимия ред длъжникът би могъл да реализира защитата си, вкл.основана на
твърдение че са вече прекратени по
давност задълженията му и съответно не подлежат на принудително изпълнение.
Обстоятелството,
че ДОПК, не препраща към ГПК от гл.т.реда, по който се развива
производството по принудително събиране на подлежащите на събиране по този ред
публични вземания, не е аргумент в полза тезата на жалбоподателя – че
извършените по реда на ГПК такива, нямат значение да прекъснат течението на
давността. Давността е материалноправен институт, в случая – за публичните
вземания, регламентиран в чл.171 -173 от ДОПК, като преценката за факт от
посочените в чл.172 ал.2 от ДОПК се дължи спрямо осъществени действия по
принудително изпълнение, независимо от реда, по който са предприети, доколкото
избор за приложимия спрямо процесните вземания ред, е нормативно предоставен на
взискателя / чл.4 ал.1 и чл.9б от ЗМДТ/.
От разпоредбата на чл.191 от ДОПК
доколкото тази разпоредба урежда, наред с чл.458 от ГПК, и гарантира участието
на държавата като присъединен по право взискател за дължимите й публични
задължения, не могат да се направят изводи за спорния въпрос от гл.т.приложението
на чл.172 ал.2 от ДОПК спрямо спорните факти.
Последователното прилагане по искане на
съответната община, като взискател, на реда, регламентиран в ГПК за събиране на
публичните й вземания от вида на предвидените в чл.4 ал.2, респ.чл.9б от ЗМДТ,
а при оказалото се неуспешно събиране по този ред – на реда, регламентиран в
ДОПК, е възможност, с каквато тя разполага. Преценката дали вземането е
погасено, вкл.по давност, се следва от органа и по реда, определен в зависимост
от това в кое производство длъжникът твърди такъв факт. Само поради наличието
на последователност в изпълнителните производства, не може да се изключи
реализирането на действия по принудително изпълнение на вземанията в хода на
предходното производство, независимо по кой ред се е развило то. Поради изложеното, за публичните общински
вземания за данъци и такси по ЗМДТ и лихвите върху тях, каквито са и
процесните, предприемането на действия
за принудителното им събиране по някой от двата законово предвидени като
възможни за прилагане на събирането им процесуални реда – този на ДОПК,
респ.този на ГПК, попада в обхвата на
чл.172 ал.2 пр.второ от ДОПК.
Наличието на различен ред за осъществяване
на производството по принудително изпълнение на парични притезания в ГПК и ДОПК
налага при отговора на въпроса – дали се отразява дадено действие по
принудително изпълнение за вземането спрямо течението на давността, да се
съобразява с нормативната регламентация на съответния процесуален закон на
неговото съдържание, ред за осъществяване и последици. В случая в оспорния акт
се твърди, че за вземанията, произтичащи от РА давността е прекъсната,
доколкото през 2013г. е образувано изп.дело №20131810400068 при Държавен
съдебен изпълнител Надя Василева, РС Ботевград, изпратена е покана за
доброволно изпълнение изх.№3157/13.06.2013г, връчена на 25.06.2013г на
задълженото лице, наложена е възбрана.
Със задължителните по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт в
Тълкувателно решение № 2/13 постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа
на ВКС на РБ за 2013 г. разрешения е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), както следва:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е още и че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
С оглед на изложеното, образуването на
производството по изп.дело № 69/2013г на
Държавен съдебен изпълнител при РС Ботевград по чл.426 от ГПК /според
която съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение/, вр.с чл.4 ал.2 от ЗМДТ, вр.с чл.4 б от този закон, не
е действие по принудително изпълнение. Разпореждането за образуване на делото
не е прекъснало давността за процесните вземания на Община Ботевград – за ДНИ и
ТБО за периодите на 2008-2012г, ведно със съответните лихви.
Предвид разрешенията по т.10 от посоченото
ТР по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС, не е действие, прекъсващо давността и
връчването на покана за доброволно изпълнение, каквато по смисъла на чл.428 от
ГПК е покана за доброволно изпълнение изх.№ 3157/13.06.2013г, връчена на А.С.
на 25.06.2013г/л.107 по изп.д.№69/2013г / и която визират в случая главен
публичен изпълнител и Директора на ТД на НАП Пловдив.
Доколкото давността се свързва с изтичане
на период от време, през който кредиторът бездейства, то затова и обстоятелствата,
сочещи на предприети действия по принудително изпълнение на акта, съставляващ
изпълнително основание, като показателни за липсата на бездействие на
кредитора(взискателя), са нормативно предвидени като основание за прекъсване на
давността чл.172 ал.2 пр.второ от ДОПК. Видно от мотивите по т.10 от ТР на
ОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015 г. по т. д.№ 2/2013 г. редовната молба за изпълнение (тази която съдържа посочен
изпълнителен способ, който се иска да се приложи от съдебния изпълнител) и
изпълнителните действия, насочени към прилагането му, прекъсват давността.
За събиране на публичните вземания на
община Ботевград спрямо А.Ст.С. и произтичащи от РА, Кмета на Община Ботевград е подал молба
вх.№69/19.03.2013г на Кмета на Община Ботевград от 19.03.2013г до Държавен
съдебен изпълнител при РС Ботевград, по която е образувано изпълнително
производство по изп.дело № 69/2013г. Молбата изхожда от легитимирано лице, в
нея се съдържа искане за събиране вземанията по принудителен ред вкл.като се
насочи изпълнението към притежавани от длъжника недвижими имоти, конкретно
посочени в молбата или към банковите сметки на длъжника /л.1 по изп.д.№
69/2013г на ДСИ при РС Ботевград/. Тази молба съдържа искане за предприемане на
изпълнителни действия с посочен
изпълнителен способ /вкл.запор върху банкови сметки и изнасяна на недвижими
имоти на публична продан/, като действия по осъществяването им са предприети от
ДСИ. Принудителното изпълнение е насочено от ДСИ спрямо конкретни имуществени
обекти с налагането на запор или възбрана в зависимост от вида им, най-ранното
от които – на 27.05.2013г. налагане на запор върху вземанията на длъжника
(А.Ст.С.) от Банка Пиреос България АД /л.85/, след това на 28.05.2013г –запор върху вземанията на
длъжника от Интернешънъл Асет Банк АД /л.85/ и на 29.10.2013г. запор върху
вземанията на А.С. от Прокредит Банк България АД /л.218/, доколкото по делото
са постъпили съобщения, че длъжникът има сметки в тези банки /л.82-83, л.212/,
а след тези дати и други изпълнителни действия.
Следователно на 27.05.2013г давността за
визираните задължения, произтичащи от посочения РА, е била отново прекъсната и
е започнала нова давност/чл.172 ал.2 изп.първо, предл.второ и ал.3 от ДОПК/.
Този извод следва независимо от обстоятелството, че на 13.06.2013 г е поискано
вдигане на запора и спиране на производството /л.99/, както и и независимо от наличието на суми по
банковите сметки. Съобщенията за вдигане на запора – от 21.06.2013г до Банка
Пиреос България АД /л.103-104/, на 03.07.2013г –до Интернешънъл Асет Банк, са
достигнали до тях след датите на налагане на запора.
Релевантно за прекъсването на давността е
осъществяването на действия по принудително изпълнение, в случая чрез
налагането на запор, като за прекъсване на давността е без значение дали приложения
изпълнителен способ е бил успешен. За пълнота следва да се има предвид, че в
хода на изпълнението по изп.д.№69/2013г са предприети и други действия по
изпълнението по прилагането на други способи, които също прекъсват давността за
вземанията, произтичащи от ревизионния акт, вкл. искане и налагане на възбрана
върху недвижим имот, вписана на 12.07.2013г. –л.112, л.116 по
изп.д.№69/13г), извършването на
17.01.2014г на опис, за който длъжника е бил уведомен /л.223, л.226 по
изп.дело/, на 18.07.2017г. - извършване
на оценка на недвижим имот на длъжника, съгласно протокол от тази дата, като
оценката е съобщена с изх.№2714/19.07.2017г. /л.308/.
Броен от 27.05.2013г /датата на налагане
на първия по време запор/, започналият да тече нов 5 годишен давностен срок за
задълженията за ДНИ и ТБО за периоди 2008г.-2011г., със съответните лихви,
произтичащи от РА № АУ001397/05.11.2012г. би изтекъл на 27.05.2018г. Преди тази
дата обаче давността е прекъсната на 19.04.2018г. с присъединяване на
вземанията за събиране по изп.д. № 180458743/2018г на ТД на НАП Пловдив с
разпореждане изх.№ С180024-105-0083533/04.04.2018г на главен публичен
изпълнител /л.42-43/. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК и включват: образуване на изпълнително дело (съответно
присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и
обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане), изпращане
на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на
възбрана, присъединяването на публични вземания. Разпореждане изх.№
С180024-105-0083533/04.04.2018г на главен публичен изпълнител е издадено на
основание чл.217 ал.2 от ДОПК и е връчено на 19.04.2018г на А.С. /л.44/. Същото
няма данни да е обжалвано.
Следователно до присъединяването на публичните вземания за ДНИ и ТБО за
периоди 2008г.-2011г., произтичащи от РА№ АУ001397/05.11.2012г., не е била
изтекла 5-годишната давност, чийто срок е започнал на 13.05.2013г. /налагане на
запор по изп.д.№69/2013г./. Твърдението на длъжника, че изпълнителното дело е
образувано след изтичане на давностния срок за тези вземания, не се доказва.
Присъединяване вземанията за събиране по изп.д. № 180458743/2018г. на ТД на НАП
Пловдив с посоченото разпореждане, е действие, насочено към принудителното им
събиране по смисъла на чл.172 ал.2 от ДОПК, съответно е основание да се приеме,
че отново е прекъсната давността за тях.
Новата 5-гадешна давност, започнала да тече на 19.04.2018г., за
публичните задължения за 2009г.-2011г., произтичащи от посочения РА, не е
изтекла към датата на Решение № 439/ 22.10.2018г и потвърденото с него
Разпореждане № С180024-137-0010408 от 28.09.2018г, нито към настоящия момент, с
оглед на което в тази си част оспорения акт е правилен и законосъобразен.
Оспорения акт е неправилен в частта за
вземанията за ДНИ и ТБО за 2008г, със съответни лихви, доколкото за тези
вземания е изтекъл срока на абсолютната
давност, предвидена в чл.171 ал.2 от ДОПК, според която разпоредба независимо
от спирането и прекъсването на давността, с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания,
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено. В случая няма данни за отсрочване или
разсрочване задълженията на С. *** за ДНИ и ТБО за 2008г., 10-годишната давност за които е започнала да
тече от 01.01.2009г. и независимо от спирането и прекъсването й, е изтекла към
31.12.2018г.
Следователно следва се отписване и
прекратяване принудителното събиране на: задълженията за такса за битови
отпадъци за 2008г. със съответните лихви, произтичащи от РА №
АУ001397/05.11.2012г. – главница в размер на 63740.11лв, лихви към датата на
разпореждането 68313.12лв; както и за
данък сгради за 2008г., произтичащи от същия РА – главница в размер на
7967.51лв, със съответни лихви 8539.14лв, и не се следва принудителното им
събиране поради наличие на предвидено в закон основание за прекратяване на
изпълнителното производство в тази му част /чл.225 ал.1 т.7 вр.с чл.173, вр.с
чл.171 ал.2 от ДОПК/.
Оспореното Решение, с което е потвърдено
Разпореждане № С180024-137-0010408/28.09.2018г. на главен публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив в частта на отказ да се прекрати производството по
събиране на публичните вземания, произтичащи от Актове за установяване на
задължения по декларация (неправилно посочени като актове за установяване на
публично общински вземане № АУ000149/ 05.03.2013г. и № АУ000153 / 05.03.2013г), е правилно и законосъобразно. Визираните
актове /л.76-92/ установяват задължения на А.С. *** за данък върху недвижимите
имоти/ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2011г. и 2012г, ведно с лихвите
върху тях, т.е. публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т.9 ДОПК, съответно са приложими
разпоредбите на чл. 171 - чл. 173 ДОПК. Давността по
чл.171 ал.1 ДОПК за тях е започнала да тече както следва: за вземанията за
2011г - от 01.01.2012г, а за тези за 2012г. - от
01.01.2013г, и би изтекла съответно на
31.12.2016г. /за тези за 2011г/ и на 31.12.2017г./за тези за 2012г/. Преди
изтичането й, с издаването на АУЗД № АУ000149/ 05.03.2013г. и № АУ000153 / 05.03.2013г,
давността е прекъсната /чл.172 ал.2 изр.първо, предл.първо ДОПК/. Актовете са
придружени с документи за връчване, осъществено по реда на чл.32 от ДОПК, с
отбелязване, че на 17.06.2013г. са влезли в сила. Няма данни за обжалването на
тези актове от А.С., следователно за установените с тях вземания давността е
прекъсната на 05.03.2013г. От тази дата 5-годишната давност би изтекла на
05.03.2018г, но е прекъсната с подаването на 26.05.2016г. от взискателя Община
Ботевград на молби за образуване на изпълнителни дела и по които са предприети
действия по принудително изпълнение, а именно:
-за вземанията, произтичащи от АУЗД № АУ000149/ 05.03.2013г – молба
вх.№1746/26.05.2016г, по която с разпореждане от 26.05.2016г. на ДСИ Д.П. при
РС Ботевград е образувано изп.д№ 192/2016г по описа на ДСИ при РС Ботевград и
присъединено към изп.д.№69/2013г (пълен номер 20131810400069). Покана за доброволно
изпълнение на основание чл.428 ал.1 от ГПК – е изпратена до длъжника - А.С. с
изх.№ 2936/09.06.2016г, връчена на 23.06.2016г чрез майка му –П. С.. Делото е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК на 05.04.2018г, по искане на
взискателя /вх.№1024/04.04.2018г/, с последно изпълнително действие от дата
03.05.2018г
-за вземанията, произтичащи от АУЗД № АУ000153/ 05.03.2013г - молба
вх.№1743/26.05.2016г по която с разпореждане на ДСИ Д.П. при РС Ботевград е
образувано изп.д№ 189/2016г по описа на ДСИ при РС Ботевград и присъединено към изп.д.№69/2013г. С
покана за доброволно изпълнение изх.№ 2921/09.06.2016г по чл.428 ал.1 от ГПК е
връчена на 23.06.2016г на А.С. (чрез неговата майка). Делото е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК на 05.04.2018г, по искане на взискателя
/вх.№1025/04.04.2018г/, с последно изпълнително действие от дата
03.05.2018г. Подадено е искане за
образуване на изпълнителни дела молби
съответно с вх.№1746/26.05.2016г и
вх.№1743/26.05.2016г на ДСИ при РС Ботевград, в които взискателят е
посочил наличието на подлежащи на изпълнение вземания спрямо длъжника и
конкретен изпълнителен способ /опис и продажба на движимо и недвижимо
имущество, собственост на длъжника, запор върху трудовото възнаграждение, запор
на банкови сметки. Поискано е и присъединяване вземането за събиране по
изп.д.№69/2013г, по което вече са предприети действия по принудително
изпълнение на вземания на същия взискател и спрямо същия длъжник чрез насочване
на изпълнението върху собствен на А.С. недвижим имот - 157485/237500 ид.части
от УПИ І, кв.197 по плана на промишлена зона гр.Ботевград, поискано от
взискателя /молба от 11.07.2013г –л.112/, възбранен на 12.07.2013г–л.116,
съответно и за който са предприети действия по изнасяне на публична продан.
Давността за вземанията произтичащи от № АУ000149/ 05.03.2013г. и № АУ000153 /
05.03.2013г, е следователно прекъсната на 26.05.2016г. След тази дата по
изп.дело № 69/2013г също са извършвани действия по принудително изпълнение: доклад
за оценка вх.№1911/18.07.2017г, изпълнен от назначен оценител, съобщена на А.
Ст.С. с изх.№ 2714/19.07.2017г и връчено на 26.07.2017г; определяне стойността
на описаната част - 158728/237500идеални части ид.част от недвижим имот
05815.302.1127 със сграда, собственост на длъжника, съответно и начална цена от
която да започне публичната продан - протокол от 18.07.2017г на ДСИ при РС
Ботевград по изп.д.№69/2013г, образувано въз основа на влязъл в сила РА,
присъединени към него дела, вкл.изп.дело № 189/2016г и №192/2016г /л.289/,
съобщено му е за възложена държавна
такса за опис със съобщение изх.№ 2716/19.07.2017г, връчено на 26.07.2017г.
/л.308-309 по изп.д.№69/2013г/; насрочена е първа публична продан с протокол от
28.07.2017.г на основание чл.487 ал.1 от ГПК , която да се проведе в периода
11.08.2017-11.09.2017г, съобщено на длъжника на 07.08.2017г /л.310/. С протокол
от 12.09.2017г публичната продан е обявена за нестанала /л332/. По искане на
взискателя от 14.09.2017г /л.336/ е насрочена втора публична продан с протокол
от 18.09.2017г на ДСИ /л.337/, за което е съобщено на длъжника със съобщение
изх.№ 3391/19.09.2017г, връчено на 02.10.2017г. Тази публична продан също е
обявена за нестанала съгласно протокол от 21.11.2017г /л.351/. По искане на
взискателя от 27.11.2017г /л.353/ е изготвена нова оценка, съответно с протокол
от 04.01.2018г е определена начална цена и насрочена отново публична продан на
имота в периода 19.01.2018-19.19.02.2018г /л.367/, съобщено на длъжника със
съобщение изх. № 72/09.01.2018г., ведно с екземпляр от оценката /л.372/.
Съгласно протокол от 20.02.2018г на ДСИ, тази публична продан е обявена за
нестанала /л.377/. По искане на взискателя от 02.03.2018г, с протокол от
13.03.2018г е насрочена втора публична продан /л.383/, съобщение за която е
изпратено до длъжника и връчено на 27.03.2018г. /л.387/. На 04.04.2018г е
постъпило искане от Община Ботевград за прекратяване на образуваното
изпълнително дело № 20131810400069 и за връщане на изпълнителните титули
/л.389/, съответно с постановление за прекратяване на изпълнителното
производство и определяне на разноски, производството е прекратено /л.390/.
Броен от 26.05.2016г, /датата на подаване
от Община Ботевград на редовна молба с искане за събиране по реда на ГПК на
вземанията й за ДНИ и ТБО за 2011-2012г спрямо А.С., произтичащи от визираните АУЗД № АУ000149/ 05.03.2013г и АУЗД № АУ000153/ 05.03.2013г, би изтекъл на
26.05.2021г. Преди тази дата давността е прекъсната на 19.04.2018г. с
присъединяване на вземанията за събиране по изп.д. № 180458743/2018г на ТД на
НАП Пловдив с разпореждане изх.№ С180024-105-0083533/04.04.2018г на главен
публичен изпълнител /л.42-43/. Към дата 19.04.2018г. няма данни за погасяване
на публичните задължения, вкл.по давност. Присъединяване вземанията за събиране
по изп.д. № 180458743/2018г на ТД на НАП Пловдив с посоченото разпореждане, е
действие, насочено към принудителното им събиране по смисъла на чл.172 ал.2 от
ДОПК, съответно е основание да се приеме, че отново е прекъсната давността за тях. Новата 5-годишна давност, започнала да тече
на 19.04.2018г. за публичните задължения на А.С. за ДНИ и ТБО за 2011-2012г,
произтичащи от посочените АУЗД не е изтекла към датата на Решение № 439/
22.10.2018г и потвърденото с него Разпореждане № С180024-137-0010408 от
28.09.2018г, нито към настоящия момент, с оглед на което в тази си част
оспореният акт е правилен и законосъобразен.
Оспореното решение, в частта му, с която е
потвърдено Разпореждане № С180024-137-0010408/28.09.2018г, издадено от Е.В.,
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в
частта за отказ да се отпишат като погасени по давност вземанията на община
Ботевград за ДНИ и ТБО за 2008г., произтичащи от РА № АУ001397/05.11.2012г., е неправилно по
изложени по-горе съображения за наличие предпоставките на чл.171 ал.2 от ДОПК
за тези вземания, съответно следва да се
отмени, ведно с незаконосъобразния в същата част отказ в Разпореждане №
С180024-137-0010408/28.09.2018г.
Понеже няма регламентирано законово правно
основание това да бъде сторено от съда, преписката следва да се върне на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за произнасяне по заявлението на А.С.
съобразно дадените задължителни указания по приложението на материалния закон с
настоящия съдебен акт. В останалата си част, оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане са правилни и законосъобразни.
Предвид изхода на делото, следва да бъдат
уважени частично исканията на страните за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателят
е направил разноски в размер на 12340 лв, от които 10лв държавна такса и
12330лв-адвокатско възнаграждение, като ответникът твърди, че договореният
адвокатски хонорар е прекомерен. Определен съобразно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер, с оглед материалния интерес в случая /818864.16лв/ би бил
10718.64лв. Преценен съобразно този критерий и предвид това, че делото разкрива
фактическа и правна сложност, вкл. с оглед необходимостта от разглеждане на
много юридически факти, в т.ч. такива, осъществени през отдалечен период от
време, договорения в размер на 12330лв адвокатски хонорар не се явява
прекомерен. Жалбата е уважена до размера на 148559.88лв, съответно следват се
на жалбоподателя разноски от общо направените 12340лв, съразмерно на тази част,
а именно - в размер на 2238.74лв. С оглед частичното отхвърляне на жалбата в
тежест на жалбоподателя А.С. следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 150лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.268
от ДОПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на А.С.С. ***, Решение №
439/ 22.10.2018г на Директора на ТД на НАП – Пловдив, постановено на основание
чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК, в частта, с
която е оставена без уважение жалбата на А.С.С. против Разпореждане №
С180024-137-0010408/28.09.2018г, издадено от Е.В., главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело №
180458743/2018г, за отказ да се прекрати събирането на публични вземания,
произтичащи от РА № АУ001397/05.11.2012г. относно задълженията за такса за
битови отпадъци за 2008г. със съответните лихви: главница в размер на
63740.11лв, лихви към датата на разпореждането 68313.12лв; задължения за данък върху недвижимите имоти
за 2008г. - главница в размер на 7967.51лв. със съответни лихви от 8539.14лв, като незаконосъобразно, като
вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № С180024-137-0010408/28.09.2018г, издадено от Е.В., главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изпълнително
дело № 180458743/2018г, за отказ да се прекрати събирането на публични
вземания, произтичащи от РА № АУ001397/05.11.2012г: задълженията за такса за
битови отпадъци (такса смет) за 2008г. със съответните лихви: главница в размер на 63740.11лв, лихви към
датата на разпореждането 68313.12лв;
задължения за данък върху недвижимите имоти (данък сгради) за 2008г. -
главница в размер на 7967.51лв, със съответни лихви от 8539.14лв, като
незаконосъобразно в тази част.
ИЗПРАЩА преписката, в тази й част, на
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, Дирекция
"Събиране", офис Стара Загора,
за произнасяне по заявление № С180024-000-0538626 от 25.09.2018г. на А.С.С.
по изпълнително дело № 180458743/2018г., съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.С.С. ***, в останалата й част.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП –
Пловдив да заплати на А.С.С., ЕГН **********,***, сумата 2238,74лв – разноски
по делото.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********,***, да заплати
на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 150лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: