Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 314 14.08.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 331 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.25,
ал.5 от Закона за хората с уврежданията /ЗХУ/.
Образувано е по жалба на
М.Г.К. ***, срещу Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №
20008287/ 13.04.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора, потвърдено с Решение № 24-РД06-0012 от
18.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора, в частта му относно определените брой часове за предоставяне на лична
помощ месечно.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, като по
същество съображенията са за неправилно и необосновано определяне на часовете за
предоставяне на лична помощ за лицето. Жалбоподателката счита, че като инвалид
І група с чужда помощ, има право да й бъдат определени максималния брой часове
лична помощ. Направено е искане да бъде назначена като домашен помощник на
8-часов работен ден нейната внучка М.Д.П..
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният административен акт е
постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални
изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че въз основа на
изготвена индивидуална оценка на потребностите на лицето и при съобразяване на
Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за
хората с увреждания, правилно на М.К. са определени 146 часа за предоставяне на
лична помощ месечно.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателката в настоящото
производство – М.Г.К., е подала Заявление-декларация за изготвяне на
индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ вх. № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1497
от 26.03.2020г. /чрез пълномощник М.Д.П. – внучка/. Към заявлението са приложени
ЕР на ТЕЛК № 1163 от 01.06.1994г., с което на М.К. е определена І група
инвалидност /100 % трайно намалена работоспособност/ с чужда помощ, пожизнено, с
диагноза „късни последици от вирусен енцефалит“, както и Формуляр за самооценка
на лице с увреждания /Образец № 2 към чл.21, ал.3, т.2 от ЗХУ/. Заявените за
ползване услуги/ подкрепящи мерки са: отпускане на месечна финансова подкрепа; ползване
на лична помощ и на социални услуги. Във връзка с обявеното с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. извънредно положение на територията на
РБългария и приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение /в сила от 13.03.2020г./, е извършена анкета чрез проведено интервю с
лицето по телефона. На 06.04.2020г. от социален работник ИОХУСУ при Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора /служител, водещ случая/, е попълнен
Формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите по подаденото от
М.К. Заявление - декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1497 от 26.03.2020г. Във
формуляра се съдържат общи данни и информация за лицето с увреждане;
констатации на органите на медицинската експертиза; информация за
функционалната недостатъчност /здравословно състояние на човека с увреждане,
като е посочено, че лицето е с физическа недостатъчност, без интелектуална,
психическа и сетивна недостатъчност. По част 4 – „Информация за наличните
проблеми с функционирането на човека с увреждане“ и по част 5 - „Информация за
отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане“, е формирана
оценка от общо 118 точки /при максимум 136 точки/, по подраздели, както следва:
4.1. „Двигателно функциониране - с оценка общо 35 точки /при скала от 1 до 4
точки в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимален брой
точки по този критерий - 36/; 4.2. „Самообслужване“ - с оценка общо 27 точки
/при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимален
брой точки по този критерий - 28/; 4.3. „Ориентация и самозащита“ - с оценка
общо 13 точки /при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимален брой точки по този критерий - 20/; 4.4. „Психо-социални функции“ - с
оценка общо 7 точки /при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимален брой точки по този критерий - 12/; Част 5 -
„Информация за отражението на
ограниченията в живота на човека с увреждане“ - формирана оценка общо от 36
точки при максимален брой 40 точки, съотв. по подраздели: 5.1 „Проблеми,
свързани със социалното функциониране“ - с оценка общо 20 точки /при скала от 1
до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимален брой точки
24/, 5.2 „Изпълнение на дейности в домашна среда“ - с оценка общо 8 точки /при
скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимален
брой точки 8/ и 5.3 „Социални взаимоотношения“ - с оценка общо 8 точки /при
скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимален
брой точки 8/. По част 6 –„Участие в образователния процес или на пазара на
труда“, като неприложима за конкретния случай, оценяване не е направено. Въз
основа на извършеното оценяване общият брой точки възлиза на 118, като при
прилагането на чл.10, ал.2 от Методиката за извършване на индивидуална оценка
на потребностите от подкрепа на хората с увреждания /полученият брой точки се
умножава по коефициент 1.235/, е определен 146 общ брой часове за предоставяне
на лична помощ месечно за лицето с увреждане.
На
базата на събраните данни и попълнения формуляр за извършване на индивидуална
оценка на потребностите – Приложение № 2 към чл.3 от Методиката за извършване
на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания
/Методиката/, на 13.04.2020г. е изготвена Индивидуална оценка на потребностите за
хората с увреждания за лицето М.К.. Индивидуалната оценка на потребностите е
комплексна и съдържа три компонента: Компонент І: Информация за човека с
увреждания – възраст, социален статус, самооценка; Компонент ІІ: Обективни
констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при
изпълнението на ежедневните и други дейности – констатациите са за физическа
недостатъчност /100 % трайно намалена работоспособност, пожизнено, с чужда
помощ/; Компонент ІІІ: Заключения с конкретни подкрепящи мерки, вкл. за необходимост
от предоставяне на лична помощ, определена на 146 часа месечно, при степен на
зависимост – четвърта степен - тотална зависимост/затруднения.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 20008287/
13.04.2020г., издадено от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, на основание чл.25, ал.2 от
Закона за хората с уврежданията, въз основа на подаденото Заявление-декларация
вх. № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1497 от 26.03.2020г. и заключенията в индивидуалната оценка
на потребностите, изготвена на 13.04.2020г., на М.Г.К. са определени 146 часа
месечно за предоставяне на лична помощ.
М.К. е обжалвала издаденото Направление за
включване в механизма „Лична помощ“ по административен ред, с искане за
преразглеждане на определените брой часове лична помощ. С Решение № 24-РД06-0012/
18.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1
и чл.81, ал.1 от АПК и чл.25, ал.5 от ЗХУ, е отхвърлена като неоснователна подадената
от М.К. жалба против Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №
20008287/ 13.04.2020г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. Решаващият административен
орган е приел, че правилно и законосъобразно за заявителката М.К. въз основа на
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20 от ЗХУ,
на представените медицински документи и на данните във Формуляра за самооценка
на лицето с увреждане, са определени 146 часа месечно лична помощ.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на оспореното Направление за включване в механизма „Лична
помощ“ № 20008287/ 13.04.2020г. и на потвърждаващото го Решение № 24-РД06-0012/
18.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания,
доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на
основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.
25, ал.5 от ЗХУ, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното Направление за включване в
механизма „Лична помощ“ № 20008287/ 13.04.2020г. е издадено от материално и
териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово
регламентираното му правомощие по чл. 25, ал. 2
от ЗХУ.
Обжалваният административен акт е постановен в
изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал.2 от АПК и чл.25, ал.4 от ЗХУ за неговото съдържание. Посочено
е правното основание за упражненото административно правомощие, а при
прилагането на разрешението, дадено в ТР №16 / 31.03.1975г на ОСГК /че няма
пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването
на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта/,
релевантните фактически обстоятелства се извличат от обуславящата издаването на
Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 20008287/ 13.04.2020г.,
индивидуалната оценка на потребностите на лицето с увреждане по чл. 20 от ЗХУ.
Съдът не констатира при
образуването и провеждането на административното производство да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните изисквания по ЗХУ, ППЗХУ и Методиката за
извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания,
в контекста на обявеното с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. извънредно положение на територията на
РБългария и приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение /в сила от 13.03.2020г./ и обусловеното от този закон неприлагане
/ограничено прилагане/ на част от процедурните правила /напр. на чл.15, ал.3,
т.1 от ППЗХУ за осъществяване на личен контакт с човека с увреждане и
извършване на посещение в дома му/.
Оспореното
Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 20008287/ 13.04.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора, е постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Обжалваното
направление е издадено в производството по Закона за личната помощ /ЗЛП/,
инициирано с подадено от жалбоподателката М.К. заявление – декларация като
човек с увреждане, довело до ограничения в способността му за самостоятелно
обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира
функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му
права и пълноценно участие в обществото по см. на чл. 8, ал. 1
от ЗЛП. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1
от ЗЛП, личната помощ се предоставя въз основа на изготвена
индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета
от Закона за хората с увреждания. С направлението се определя броят
на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, както следва: 1. първа
степен на умерена зависимост/затруднения; 2. втора степен на тежка
зависимост/затруднения; 3. трета степен на много тежка зависимост/затруднения;
4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения /арг. чл. 12, ал. 2
от ЗЛП/. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2
от ЗХУ, направлението се издава въз основа на заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите, които съставляват компонент ІІІ от
образеца – приложение № 1 към чл. 2 от Методиката. Информацията, относима към
изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите за хората с увреждания, е
посочена в чл. 22, ал.
1, т. 1 - т. 7 от ЗХУ.
Сред основните източници на данни и информация са формуляра за самооценка на
лице с увреждане по образец, утвърден от Изпълнителния директор на АСП и
медицинските документи.
Оценяването на потребностите на лицето
с увреждания за дефиниране на необходимост от оказването на подкрепа се
извършва на база констатации за увреждането/здравословното състояние на лицето;
вида и степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента
на включване в социалната среда и мобилността на човека с увреждане в
социалната му среда и затруднения извън дома. Критериите за оценка на степента
на зависимост/ затруднения на човека с увреждане, съгласно Формуляр за извършване на индивидуална оценка
на потребностите /Приложение № 2 към чл.3 от Методиката за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания/, са
двигателно функциониране;
самообслужване; ориентация и самозащита; психо-социални функции;
отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане и участие в образователния процес или на
пазара на труда /когато е приложимо за съответното лице/. Оценяването се извършва
по скала от 0 до 4 точки, като 0 точки се определят когато лицето няма проблем/
няма нужда от подкрепа; 1 точка – при степен на умерена зависимост/затруднения;
2 точки – при степен на тежка зависимост; 3 точки – при степен на много тежка
зависимост и 4 точки – при степен на тотална зависимост/ затруднения.
В
случая, видно от попълнения от социален работник ИОХУСУ при Дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора Формуляр за извършване на индивидуална оценка на
потребностите по подаденото от М.К. Заявление- декларация вх. №
ЗХУ-ИО/Д-СТ/1497 от 26.03.2020г., е формирана оценка от общо 118 точки /при
максимум 136 точки по оценяваните критерии/. При направен сравнителен анализ на данните, съдържащи се в подписания
от М.К. Формуляр за самооценка на лице с увреждане и в ЕР на ТЕЛК № 1163 от
01.06.1994г., от една страна, а от друга констатациите, обективирани във
формуляра за извършване на индивидуалната оценка на потребностите на лицето,
съдът приема, че извършеното оценяване изцяло се основава на данните и
информацията, предоставени от жалбоподателката чрез попълнения формуляр за
самооценка и наличните медицински документи. Съображенията са следните:
Видно
от формуляра за извършване на индивидуална оценка на потребностите, по критерия
за оценяване „Двигателно функциониране“ /част 4, 1/, е формирана обща оценка от
35 точки /при скала от 0 до 4 точки в зависимост от степента на
зависимост/затруднение, при максимален брой точки за този критерий 36. Максималният
брой точки 4 /степен на тотална зависимост/затруднения/, не е даден единствено
за показателя „съзнателно и осъзнато използва ръцете си, като хваща и премества
чаша, отваря и затваря врата, пуска и спира чешма“, оценен с 3 точки /степен на
много тежка зависимост/ затруднения/, което изцяло
кореспондира с посоченото във формуляра за самооценка, че М. К. използва
ръцете си, самостоятелно се храни и пие от чаша и използва прибори за хранене.
По
критерия за оценяване „Самообслужване“ /част 4, 2/, е формирана обща оценка от
27 точки /при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение/, при максимален брой точки за този критерий 28, като
максималният брой точки 4 /степен на тотална зависимост/затруднения/, не е
даден единствено за показателя „самостоятелно мие части на тялото си или
изпълнява други дейности за лична хигиена, като мие ръце, зъби или други части
на тялото си“, оценен с 3 точки /степен на много тежка зависимост/
затруднения/, което изцяло кореспондира
с посоченото във формуляра за самооценка, че М. К. самостоятелно мие ръцете и
зъбите си.
По
критерия за оценяване „Ориентация и самозащита“ /част 4, 3/, е формирана обща оценка
от 13 точки /при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение/, при максимален
брой точки за този критерия 20, като съответно на посоченото във формуляра за
самооценка /че е ориентирана за себе си, времето, пространството и хората; че е
ориентирана за времето /час, ден, нощ, месец, година/; че е ориентирана за
местоположението си в пространството /населено място, улица, сгради/; че
разпознава близки и познати хора; че може да съобщи за състоянието си с думи;
че не е проявявала рисково поведение, агресия или автоагресия, по показател
„самостоятелно се ориентира за себе си, за време, за местоположение и
пространство“, оценката е 0 точки – няма проблем/ нужда от подкрепа; по
показателя „самостоятелно и осъзнато може да поиска помощ вкл. вербално да
съобщи за наличието на проблем“ оценката е 3 точки – степен на много тежка
зависимост/ затруднения, а по показателя „има необходимост от специални
предпазни мерки като рисково поведение, загуба на съзнание или агресия/
автоагресия оценката е 2 точки – степен на тежка зависимост/ затруднения.
По
критерия за оценяване „Психо-социални функции“ е формирана обща оценка от 7
точки /при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение/,
при максимален брой точки за този критерий 12, като съответно на посоченото във
формуляра за самооценка /че може да се концентрира и да проявява устойчивост на
вниманието си за 45 минути и че разбира, приема и спазва социалните норми на
поведение в позната и в непозната среда, вкл. в обществени сгради/, по
съответните показатели е поставена оценка 0 точки, респ. 3 точки.
По
критерия за оценяване „Отражението на ограниченията в живота на човека с
увреждане“ /част 5/ е формирана оценка общо от 36 точки при максимален брой 40
точки, като единствено по показателя „проблеми, свързани със социалното
функциониране“ оценката е под максималния брой точки, която оценка кореспондира
с посочената във формуляра за самооценка възможност за възприемане на
информация чрез всички общодостъпни форми на комуникация.
Анализирайки
относимите части от формуляра за извършване на индивидуална оценка на
потребностите в контекста на формуляра
за самооценка на лице с увреждане и ЕР на ТЕЛК № 1163 от 01.06.1994г., съдът не
установи несъответствие на определените по
отделните критерии и общо брой точки /118/ и обуславящите ги констатации, с
обективното състояние на жалбоподателката, заявено от самата нея във формуляра
за самооценка и отразено в медицинските документи. Спазен е регламентираният в
Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на
хората с увреждания начин за изготвянето на индивидуална оценка на
потребностите на хората с увреждания по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗХУ,
включително оценката за потребността от предоставяне на лична помощ. Не се
установи необосновано, необективно или неправилно намаляване на точки по критериите за оценка на
потребностите спрямо заявените във формуляра данни за отражението на
ограниченията в живота на човека с увреждане и за наличните проблеми с
функционирането. Липсва основание, от гл.т наличната информация по чл.22, ал.1,
т.1 – т.7 от ЗХУ, за оценяване с
възможния максимален брой възможни точки, в какъвто смисъл искането на
жалбоподателката.
Съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а" от Методиката, конкретният
месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане над
18-годишна възраст, се изчислява като полученият общ брой точки се умножава по
коефициент 1,235. С оглед полученият общ брой точки /118/, при прилагането на
чл. 10, ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката, правилно на жалбоподателката
с оспореното Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 20008287/
13.04.2020г. са определени 146 брой часове за предоставяне на лична помощ /при
максимално допустим брой часове – до 168, за предоставяне на лична помощ на
лицата с четвърта степен на зависимост – тотална зависимост/затруднения,
каквото е и определената степен на зависимост на М.К.. Определеният брой часове
за предоставяне на лична помощ, като съответни на заявените с формуляра за
самооценка потребностите на лицето с увреждане и идентифицираната нужда от
помощ и подкрепа, отговарят и на целите на законовия механизъм за лична помощ
на хората с увреждания, установени в чл. 2 от ЗЛП
и в чл. 2 от ЗХУ
- да им се предостави подкрепа адекватна на индивидуалните им потребности.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваният административен акт в оспорената му част е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Г.К. ***, против Направление за включване в механизма „Лична
помощ“ № 20008287/ 13.04.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора, потвърдено с Решение № 24-РД06-0012 от
18.05.2020г. на Директора на РДСП – Стара Загора, в оспорената му част относно
определените 146 брой часове за предоставяне на лична помощ месечно, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: