П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Година 2020                                                     Град Стара Загора

Старозагорски административен съд                       ІІ състав

На двадесет и седми май                                 Година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                      

Секретар: НИКОЛИНА НИКОЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя ДИНКОВА

Административно дело номер 102 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:00 часа, се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:  Й.М.  Д.  - редовно и своевременно призован по телефона чрез пълномощника си адв. М., не се явява, за него се явява адв. М., редовно упълномощена.

 

ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: КМЕТ НА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА – редовно и своевременно призован по телефона, представлява се от ст.юрисконсулт В., редовно упълномощена от днес.

 

АДВ. М.:  Да се даде ход на делото.

         СТ. ЮРИСКОНСУЛТ В.:  Да се даде ход на делото.

 

         СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

                                     

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Производството по делото е образувано по жалба на Й.М.Д. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Г.М., против отказ на Кмета на Община стара Загора, обективиран в писмо изх. № 10-11-198/08.01.2020г, за извършване на административната услуга по чл. 49 от ЗГР.

В жалбата се твърди, че отказът на Кмета на Община Стара Загора да удовлетвори искането да бъде вписано припознаването от жалбоподателя на неговия син е незаконосъобразно. Счита, че в случая не е налице спиране на административното производство по подаденото  искане, доколкото липсват законови основания за това, а е формиран  изричен отказ да бъде извършена заявената административна услуга.

С подробно изложени доводи се иска оспореният отказ да бъде отменен.

 

ДОКЛАДВА се и представено от пълномощника на жалбоподателя с молба вх. №2477 от 22.05.2020 г., съдебно решение, постановено по гр. д. №1780/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

         АДВ. М.: Поддържаме жалбата, както и представените с нея писмени доказателства. Да се приемат представените с административната преписка доказателства. Поддържам искането си за разпит на свидетелката Н.Д., която водим за днешното  съдебно заседание. Свидетелката е майка на доверителя ми, при която е постановено с  решение и е настанено за отглеждане малолетното дете. Ще моля също така да ми дадете възможност да представим и ДНК теста на бащата, който свидетелката носи и от който е видно, че той е биологичният баща на детето.

 

         СТ. ЮРИСКОНСУЛТ В.: Считам жалбата за неоснователна. Ще изложа съображения и за недопустимост на настоящото производство. На първо място, считам, че няма административен акт, който да подлежи на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Действително е започнало административно производство, но то към настоящия момент не е приключило. Изисква се в това административно производство да бъдат конституирани като страни както молителят, така и в случая майката на детето. Администрацията на Община Стара Загора е предприела действия за съобщаване на започнато административно производство на майката на детето, но молителят по никакъв начин няма данни да е съдействал за откриване на действителното местонахождение на майката, с оглед факта, че за приключването на това административно производство и нанасянето на промени в акта за гражданско състояние, може да стане единствено по молба и съгласие и на двамата родители. В този смисъл, считам, че не е налице завършен фактически състав и съответно издаване на административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Процесното писмо има изцяло уведомителен характер и е само етап от производството. От друга страна, очевидно при наличието на спор относно бащинството на детето и искането за промяна на презимето и фамилията му, и отразяването на тези факти в акта за гражданско състояние, подлежи на разглеждане по друг ред и пред друг съд. По отношение на представеното като доказателство решение по гр.д. №1780/2019г. на РС Стара Загора, считам, че е допустимо като доказателство, но е неотносимо към настоящия спор, доколкото касае единствено факта, че детето е настанено за отглеждане при баба си, което по същество няма отношение към предмета на доказване по това дело. Относно искането за разпит на свидетел нито в молбата, респективно в жалбaта, нито в настоящото заседание е обосновано това искане от  гледна точка на изискванията на ГПК, т.е. да се посочи какви факти и обстоятелства се цели да бъдат установени със събирането на гласни доказателства. Считам, че ДНК тестът също не би допринесъл за установяване на факти и обстоятелства, част от предмета на доказване по това дело, доколкото производството по оспорване и доказване на бащинство е подсъдно на друг съд.

 

АДВ. М.: Административният орган бърка правото на оспорващия да припознае със съгласието, което не му се иска по чл.66 да заяви. В този член не се говори никъде, че той трябва да даде съгласие за припознаване, с отправяне на писмено заявление до длъжностното лице.  Единственото задължение на административния орган е да го уведоми за подаденото заявление. Освен това, доверителят ми не е длъжен да удостоверява или да прави каквито и да е постъпки той да установява адреси, било настоящи или по постоянен адрес на лицето. Административният орган има задължението да издири такива и да уведоми лицето в съответните срокове по чл.18а АПК и ако не бъде открито, да приложи съобщенията, които са залепени или връчени и да се приеме, че лицето е уведомено на основание чл.18a, ал.10 АПК, т.е. нямаме нужда от съгласие. Тъй като по принцип се касае за припознаване не на чуждо, а на собствено дете, считам, че гласните доказателства за релевантни и в пълнота ще докажат правото на бащата да иска да бъде вписан в акта за раждане на детето. Оттам на сетне това респективно води до правото на детето да има баща и да не се накърняват неговите права, това е в основата и по Европейските конвенции за правата на човека, които са посочени в жалбата.

 

След преценка на материалите по делото и като взе предвид становищата и исканията на страните, съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото, представените с административната преписка документи и допълнително представеното от  пълномощника на жалбоподателя съдебно решение, постановено по гр.д. №1780/2019г. по описа на РС Стара Загора, тъй като същите са процесуално допустими и относими към предмета на спора.

За пълното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна следва да бъде уважено доказателственото искане на жалбоподателя за допускане събирането на гласни доказателствени средства, като бъде разпитана в качеството на свидетел по делото Н.К.Д.. Относно направеното възражение от пълномощника на ответника за процесуална недопустимост на жалбата, по същото съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

По тези съображения и на основание чл.157 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с придружително писмо изх. № 10-11-1954/12.02.2020г. документи, както следва: акт за раждане №1018/03.06.2016г.; заявление вх.№12-23-228/19.09.2019г.; писмо изх.№10-11-10948/25.09.2019г.; писмо изх.№10-11-198/08.01.2020г.; копие от пощенски плик с клеймо от 26.11.2019г. и отбелязване „непотърсено“; копие от пощенски плик с клеймо от 26.09.2019г. и  отбелязване „непотърсено“; копие от пощенски плик с клеймо от 22.10.2019г. и  отбелязване „ непотърсено“; известие за доставяне от 22.10.2019г., решение №751/03.06.2019г., постановено по гр.д. №1780/2019г. по  описа на РС Стара Загора

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето Н.К.Д..

 

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Н.К.Д..

 

         СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелката Н.К.Д.: ЕГН **********, български гражданин, разведена, неосъждана, с висше образование, майка на жалбоподателя.

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 290 НК

ОБЕЩАВА да говори истината.

 

СВИДЕТЕЛКАТА ДИМОВА: Й.Д. ми е син.  Той има дете  С.С.С.. Майката на детето е С.С.С. В момента детето живее при мен и баща си. То е родено на ***г. и живее при мен от момента на раждането. Първоначално живеехме всички заедно – аз, бащата и майката на детето. Преди две години майката напусна сина ми и изостави детето. В момента синът ми живее с мен. Й. и Стела правиха ДНК тест за детето, нося и копие от същия. Й. подава многократно заявления за припознаване на детето, а от Общината му отказват с мотива, че не може да открият майката. Майката не се е интересувала от детето. Зная, че е някъде в гр. Стара Загора. Зная, че има друго дете. Адресът и се води на ул. „***но ако има промяна не знам. Доколкото знам апартаментът е продаден там. Майката аз лично не съм я виждала, чувала съм от познати, че са я виждали в Стара Загора. Аз няма как да разбера къде живее точно, живее с някакво момче, но кой точно не знам. От две години тя не е виждала детето.

 

АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетелката.

 

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ В.: Нямам повече въпроси.

 

СЪДЪТ освободи свидетелката Н.К.Д. от  съдебната зала.

 

АДВ. М.: Представям ДНК тестът за детето, който е направен от родителите и моля да се приеме като доказателство по делото.

 

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ В.: Да се приеме ДНК тестът. По отношение на това доказателство, считам, че след като ДНК тестът е извършен през есента на 2018г. и там фигурират проби от майката, бащата и детето, твърдението на свидетелката, че от две години майката не е виждала детето си и не се е срещала с него и бащата, се оказва невярно, доколкото за да се направи подобен тест трябва да бъдат взети и видно от теста са взети проби и от тримата - майката, бащата и детето. От 05.10.2018г. до сега е май месец 2020г., периодът е по-малък от две години и значи все пак е била осъществена връзка между жалбоподателя и майката на детето.

 

СЪДЪТ намира, че следва да приеме като доказателство по делото представената в днешното съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя ДНК експертиза, тъй като същата е процесуално допустима.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото:  ДНК експертиза № PG238/DNA/05102018.

 

 АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските.

 

СТ. ЮРИСКOНСУЛТ В.: Нямам други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните, че нямат искания за събиране на други доказателства о делото и като намира същото за изяснено от фактическа страна,

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

 

         АДВ. М.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите подаденото с жалбата на доверителя ми искане да бъде отменен като незаконосъобразен отказът на Кмета на Община Стара Загора, обективиран в писмо на Директора на Дирекция „Гражданско състояние“, с посочен номер в жалбата. Считам същия за неоснователен по подробно посочените мотиви в жалбата. Видно от посочените не са спазени и изискванията в АПК и не става ясно дали административният орган е спазил тези изисквания за уведомяване на лицето, а именно и кога същото е уведомено и книжата са се върнали в администрацията, тъй като на основание чл.18а, ал.9 АПК, когато лицето не може да бъде намерено на адреса, всички доказателства за уведомяване се връщат в канцеларията на органа и се приема, че същите са връчени и с изтичане на срока следва, че процедурата да е изпълнена. Считам, че е налице установен адрес на майката С.С., който се намира на ****, където органът твърди, че не е могъл да я намери и да получи нейното съгласие. На основание чл.66 СК такова съгласие не се изисква. Не може тази процедура във времето да трае години и да се чака съгласие на майка, която може съзнателно да се укрива и да не получава  съобщения от администрацията на Община Стара Загора. Оттам на сетне след като съобщението се счита за редовно връчено, за нея тече 1-месечен срок, който считаме, че е бил изтекъл вече и за доверителя ми е било налице правото да бъде вписан на основание чл.49 от ЗГР като баща в акта за раждане на детето. Това право му е било отказано и респективно това рефлектира и върху правото на детето да има известен баща, а оттам рефлектира и върху правото му да получава издръжка и евентуално да го наследява така, както знаем, че е по Европейските конвенции за защита правата на човека. На тези и други основания, считам, че следва да отмените оспорения акт и да присъдите на доверителя ми разноските по делото, съгласно списъка.  Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.

 

ЮРИСКОНСУЛТ: На първо място, правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.  Моля да оставите жалбата без разглеждане, като недопустима. Не е налице административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Писмото на Община Стара Загора следва да бъде квалифицирано като акт по чл.21, ал.5 АПК, доколкото е част от производство по извършване на административна услуга, а не окончателно произнасяне по искането. От друга страна, видно и от жалбата, и от разпита на свидетеля, е ясно, че се касае за несъгласие от страна на майката да бъдат направени промени в акта за раждане на детето. Очевидно съществува спор относно родителството на детето, който спор подлежи на решаване между страните по съдебен ред, а компетентен да реши този спор не е настоящият съд. Моля в този смисъл да бъде Вашето произнасяне.

 

СЪДЪТ прилага към материалите по делото списък на разноските, представен от пълномощника на жалбоподателя и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

         Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в  11:36 часа.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: