П Р О Т О К О Л

Година 2020 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд VІ състав

На двадесет и седми октомври Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

СЕКРЕТАР: Зорница Делчева

ПРОКУРОР: Нейка Тенева

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело номер 398 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11,15 часа, се явиха:

ИЩЕЦ: К.М.Т. – редовно призован, явява се лично и с адв. А. – редовно упълномощен от днес.

ОТВЕТНИК: ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ – редовно призована, явява се юрисконсулт С.П.Т.-С. - редовно упълномощена от по-рано.

СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА – редовно призована, явява се прокурор Нейка Тенева.

По даване ход на делото:

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производство е образувано по искова молба на К.М.Т.,***, с която е предявен иск по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС срещу ГДИН – гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000,00/двадесет и пет хиляди/лева, причинени вследствие на неправомерни и незаконосъобразни действия на затворническата администрация при Затвора – Стара Загора, вследствие на лошите битови условия, за периода 01.07.2009 год. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.07.2020 г. Твърди, че в продължение на шест години от първоначалното си задържане в ареста бил поставен в нечовешки условия на живот, а от друга страна бил подложен на системен тормоз и унижение от служители на затвора. В резултат на това е започнал да получава епилептични припадъци, което е наложило приемането му за лечение в стационара. Въз основа на поставената диагноза, е предписано ежегодно да се прави контролно ЕЕГ, но за този дълъг период от време това е сторено един-единствен път. Предписани са му били и медикаменти, с които е следвало да бъде снабдяван от негови близки, но администрацията на затвора не е разрешила това. В резултат на лошите условия са му изпадали зъбите и изпитва непрестанно главоболие. Спрели са го от училище и други неща, които накърняват неговото човешко достойнство. Имал е и право за отпуск и гарнизон, но старшините са му отказвали, което е довело до разделянето със съпругата му и невъзможността да вижда малката си дъщеря. Бил е спрян от работа. С оглед изложените факти твърди, че са му причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и моли съда да му ги присъди. Претендира и присъждане на разноските по делото.

СЪДЪТ докладва постъпил от ответника Отговор на искова молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Към отговора са представени по делото писмени доказателства под опис.

АДВ. А.: Поддържаме исковата молба. Да се приемат представените от ответника документи по делото. Водим двама свидетели, които държим да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание. Държим на поисканите свидетели в исковата молба, като моля да бъдат разпитани. Водим и моля да бъдат разпитани в качеството на свидетели И.Т.Б. и М.С.С., който е бил в затвора през един период от време и за обстоятелства относно лошите битови условия там, а свидетелката Б.сочим относно обстоятелствата във връзка с отношението на затворническите власти към моя доверител. Същата се явява баба на моя доверител и ще свидетелства за обстоятелствата по отношение на пратките, които е следвало да получава моя доверител. Представям епикриза от Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ - Раднево на моя доверител, която ще моля да приемете и един брой амбулаторен лист по отношение на диагнозата „епилепсия”. Уточнявам, че исковият период обхваща времето от 11.03.2009 г. до настоящия момент.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Оспорвам исковата молба по съображения, изложени в писмения отговор, който поддържам изцяло. Да се приемат представените документи от ищеца. Не оспорвам обстоятелството, че ищецът има диагноза епилепсия. Спорен е въпросът дали е получавал в затвора епилептични припадъци и дали му е оказвана медицинска помощ. Моля да ми дадете възможност да представя допълнително писмени документи във връзка с изложените нови обстоятелства в днешното съдебно заседание. Не е уточнено кои от тези условия в ареста и периода на пребиваване на ищеца в ареста, което е извън процесния период, поради което не сме представили доказателства в тази насока. Моля за указания по отношение на тези обстоятелства. Не възразявам по допускането на свидетелите, които сочи ищецът.

ПРОКУРОР: По доказателствата нямам искания. Да се приемат представените от страните доказателства. По отношение на искането за разпит на свидетели, няма пречка всички да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените от ответника с Отговора на исковата молба писмени доказателства както и представените в днешното съдебно заседание от страна на ищеца, като допустими и относими към предмета на спора, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства представените документи от ответника към Отговора на исковата молба с вх.№ 4710/21.08.2020 г. под опис, както и днес представените от ищеца Епикриза от Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ - Раднево от 2009 г. и един брой Амбулаторен лист от 16.04.2009 г.

По отношение на искането за разпит на свидетели в режим на довеждане, СЪДЪТ намира, че същото е допустимо и основателно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА В КАЧЕСТВОТО НА СВИДЕТЕЛИ лицата И.Т.Б. И М.С.С..

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.

В залата беше повикана И.Б.. Същата се яви в съдебната зала. Сне се самоличността й:

И.Т.Б. – 74 г., български гражданин, неосъждана, разведена, баба на ищеца.

СЪДЪТ разясни на свидетелката правото й по чл. 166 ал.1 т.2 от ГПК.

СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Ще свидетелствам.

СЪДЪТ предупреди свидетелката за отговорността й по чл. 290 НК. Свидетелката обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА Б.: К. е болен от епилепсия от малък. Той тук-таме е ходил на училище, защото имаше припадъци. На 13 години съучениците му бяха дошли у нас, когато припадна. Това се случи вечерта, беше страшна картина. Съблече се гол, такова чудо не бях видяла. Аз като баба го изживях това. От 2008 г. е в затвора. Не си е идвал от тогава вкъщи. Не е бил пускан в отпуска. Той ми се обажда като си взима карта за телефон, а аз му пускам пари. Той ми се обажда по телефона, аз ходя при него на свиждане, аз му нося всичко. Като занеса храна, уж я искат пакетирана, чиста и спретната, а правят всичко на парчета. Салам луканков казаха, че може да се внесе, а от другият салам не дават да се внася. После пускат всичко в сандъци, все едно, че куче ще го яде. От храната всичко натрошават. Той в затвора не работи, не знам какви са причините. Аз му викам да ходи на училище, да се постарае, защото до пети клас има завършен. Той нито може да чете, нито може да пише. Той имаше съпруга, която го остави и се ожени за друг. Аз поддържам и детето там, защото съм му прабаба. В момента детето и жена му са в с. Кортен. Детето ходи в гр. Нова Загора на училище, а аз по 100 лв. всеки месец от пенсията си внасям на детето в Булбанк. От началото някой го е нападнал в затвора и му е станало лошо с припадъци. Кракът му щяха да го режат, кокоши трън казаха. Не го заведоха да му направят тази манипулация. Докторката взе от мен 50 лв. за това, които по-късно ми върна. Това беше по-миналата година – 2018 г., когато К. се оплака от крака си, че не може да стъпва. Занесох му лекарство, дадох го на докторката, тя му го дала, той го ползваше и кокошия трън падна от крака му. Сега не дават лекарства да се носят в затвора, не знам защо. В началото му давах хапчета за епилепсията и му ги носих. Давах хапчетата в приемното, там записваха на едно листче, но дали са му ги давали или не, не знам. Със съпругата си нямаха брак, живееха на семейни начала. По време на престоя в затвора се разделиха, когато дъщеричката му тръгна в първи клас. Тя сега е на 13 години. Това стана преди шест години. Преди всеки месец по два пъти ходих в затвора на свиждане. Аз ходих да вземам детенцето от майката и го водих в затвора при баща му. Детето посещава баща си в затвора. Когато му носих храната в затвора, беше разрешено луканка, шпек салам, ябълки, портокали, мандарини. Саламите ги разрязват. Не знам дали той вътре ги получава. Всички тези неща ги слагат в едни сандъци и ги носят, но дали ги получава вътре, като се вкара, не знам. По време на свижданията ми казваше, че не е доволен от храната, която идва на парчета при него.

В залата беше повикан М.С.С.. Същият се яви в съдебната зала. Сне се самоличността му:

М.С.С. – 53 г., българин, български гражданин, осъждан, без родство или особени отношения със страните.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за отговорността му по чл. 290 НК. Свидетелят обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Познавам К. от 10-ина години. Познавам по-точно майка му. С К. бяхме за кратко съкилийници след 2012 г., не мога да посоча точния период. Не знам той кога е влязъл в затвора. Познавам го по-отрано, но не знам кога е влязъл в затвора. Те постоянно ни въртяха по килиите и не знам в коя точно килия беше. Аз лежах 6-годишна присъда от 2012 г. до 2018 г. Условията в затвора бяха едни и същи в различните килии, но не бяхме в една килия с К.. За кратко бяхме заедно в една килия, която беше 5 на 4 метра, някъде около месец, плюс-минус 10-ина дни. Около 16 човека бяхме в една килия, на вишки и ходихме по нужда в кофи. Тогава на около 90% леглата бяха запълнени. Тази килия е в Затвора Стара Загора. Килията беше пълна мизерия. Под „пълна мизерия“ имам предвид, че няма никакви елементарни условия. Преди ремонта се ходеше по нужда в кофи, заключваха ни рано вечерта до сутринта. Мисля, че ремонтът в Затвора започна през 2015 г., защото ме изпратиха в Затвора в гр. Пазарджик за една година. На 70-80% бяхме там в Пазарджик, като ни изпратиха в края на 2015 г., и в края на 2016 г. ни върнаха. Аз в края на 2017 г. излязох от Затвора. В началото бях тук две години, после ме изпратиха в ЗО с. Черна гора и от с. Черна гора ме изпратиха в гр. Пазарджик. Отношението на старшините към ищеца беше арогантно, лошо. И не само на старшините, отношението беше такова и на самата администрация на затвора. Имаше месеци, когато заедно работихме. Не знам дали е ходил на училище. Аз бях в с. Черна гора. Единственото нещо, което направиха по време на ремонта, е, че има тоалетна сега в килията и освежиха вътре. От 2012 г. до 2013 г. бях в корпуса на Затвора Стара Загора заедно с К.. Не мога да посоча точно периода. След това отидох в с. Черна гора. През 2012 г. бях в седма група. Нямам точно спомен къде се засякохме с К., може да е било и в ареста, но не си спомням точно. В отрядите беше пълна мизерия. Мръсотия, няма условия за лична хигиена, кофи за ходене по нужда, килиите мръсни, мизерни, олющени, даже се къртеха стените. Всичко това се търпеше там. Дори е имало моменти на унижение от старшините, претарашване на килията, начинът, по който са постъпвали, обискират, унижават. Понеже заедно бяхме слезли на свиждане и бяхме получили пратки. Тогава нарязаха салама на филийки, толкова тънки, че трябваше да се изхвърли след 2-3 дена. Отношението към него беше отвратително. Говоря, че нямахме условия за лична хигиена. Като не ти донесат препарат, няма как да си изчистиш килията. В банята бяхме по 100 човека, жив ужас. Не можем сами да си купуваме препаратите за почистване на самата килия. Даваха изключително малко препарати на отговорника и те не ни ги даваха редовно. Отговорникът е лишен от свобода. В периода, в който ходихме по нужда в кофи, беше до 2015 г. лятото. Заключваха ни от 7-8 ч. вечерта до 6 ч. сутринта. През деня достъпа до санитарния възел беше свободен, килиите бяха отключени. Само вечерта бяхме принудени да ползваме кофите за физиологични нужди. Достъпът до лекар беше много труден. Конкретно за К. не мога да си спомня дали е имал нужда от лекар, дали му е оказвана медицинска помощ, както и дали е получавал медикаменти.

Свидетелите бяха освободени от залата.

АДВ. А.: Държим на разпита на свидетелите, които са посочени в исковата молба.

СЪДЪТ докладва постъпили изрични молби от свидетелите, посочени в исковата молба, че не желаят да свидетелстват.

АДВ. А.: Не бях запознат с тези молби. При това положение се отказвам от разпита на посочените в исковата молба свидетели. Моля, в този случай, да ми дадете възможност да посоча други свидетели за разпит, които ще уточня с допълнителна молба.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Не възразявам по доказателствените искания на ищеца. Не възразявам делото да се отложи.

ПРОКУРОР: Не възразявам по доказателствените искания на ищеца. Аз също моля да се отложи делото за друга дата, тъй като не е изяснено от фактическа страна и с оглед направените доказателствени искания.

С оглед на изявлението на ищеца и направените от него доказателствени искания, СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и същото следва да бъде отложено за друга дата, като ищецът следва да бъде задължен, в 7-дневен срок от днешното съдебно заседание, да посочи свидетелите, които иска да бъдат разпитани в следващото съдебно заседание, както и обстоятелствата, за които ще свидетелстват. Водим от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 15.12.2020 г. от 11,15 ч., за която дата страните са уведомени от днес.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ ищеца и Окръжна прокуратура – Стара Загора.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, в 7-дневен срок от днес, ДА ПОСОЧИ трите имена на лицата, които желае да бъдат допуснати и разпитани в качеството на свидетели, както и обстоятелствата, които ще установяват.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,14 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: