П Р О Т О К О Л

Година 2020 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд ІІ касационен състав

На седемнадесети септември Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

Секретар: МИНКА ПЕТКОВА

Прокурор: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ДРАГНЕВА

Касационно административно дело № 438 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:54 часа, се явиха:

КАСАТОР: Н.Д.А. – редовно и своевременно призован, не се явява.

ОТВЕТНИК: КМЕТ на ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИК: Д.И.И. – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Вместо това по делото е постъпила молба от пълномощника й адв. Г., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че оспорва жалбата и моли да й бъдат присъдени разноски по делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА – редовно призована, явява се прокурор Димитрова.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Н.Д.А. против Решение № 492/22.04.2020г. постановено по гр. дело № 2001/2019г. по описа на РС – Стара Загора, с което по жалба на Д.И.И. е обявена нищожността на Заповед № 10-00-2327/07.12.2018г. на Кмета на Община Стара Загора с признато на наследниците на Д. А.Д. право да придобият собственост върху поземлен имот № 279.135, местност „Баритна мина“, землище на гр. Стара Загора и е ОТКАЗАНО признаване на правото на наследниците на Д. А.Д. да придобият собственост върху същия имот. За да обяви нищожността на оспорената заповед първоинстанционния съд е приел, че при издаването й особено съществено е нарушено изискването на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, налице е противоречие между диспозитива и основанията – правни и фактически, като е допуснато и противоречие с материално правните условия на §4а ал.1 вр. с §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ал.6 изр.е и §1в ал.3 т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Признато е право да се придобие собственост върху новообразуван имот с площ по-голяма от 600кв.м., посочена в §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ал.6 изр.2 от ППЗСПЗЗ, без да има и данни в този имот да е построена сграда до 01.03.1991г по смисъла на §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а наличната нито е построена до този момент, нито има данни да е предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на §1в ал.3 т.3 от ДР на ЗСПЗЗ. Тези нарушения са особено съществени, защото са обусловили издаването на оспорената заповед по аргумент от ТР 2-1991-ОСГК на ВС, поради което и предвид служебното задължение да се следи за валидността на административния акт, съдът е обявил нейната нищожност като е приел, че има правомощието да разреши материално правния въпрос и със съдебното решение е отказал правото да се придобие собственост върху заявения имот.

С жалбата се релевират основания, сочещи на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост като се поддържат доводи, че фактическите установявания по делото изискват да се признае правото да се придобие собственост върху ползвателския имот, без при издаване на оспорената заповед да са нарушени материално правните разпоредби. Правните изводи на съда противоречат на доказателствата, конкретно, че към тях не следва да се прилага основанието по §4а от ЗСПЗЗ. На наследодателя е предоставено право на ползване върху земя с площ от 0.600дка, подадено е заявление за преобразуването му в право на собственост в законоустановения срок, а в заключението си вещото лице констатира постройка, лозе и сондаж. Постройката е изградена през 1979г след издадено строително разрешение. Освен това е отразена в неодобрения план, изработен през 1992г, което отрича възможността да не е съществувала през 1991г. Оспорва се извода на съда, че постройката попада в изключенията на §1в ал.3 т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В СТЕ се установява, че същата представлява едноетажна сграда с площ от 20 кв.м., трайно закрепена за земята. Съгласно ТР №2 от 13.09.2011г на ВКС по т.д.№2/11г, сградата отговаря на изискването за постройка по смисъла на §4а, когато е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните прави и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго с всички произтичащи от това последици. С допълнителна молба вх. № 4992/11.09.2020г. касатора представя писмени доказателства – платена такса за сезонна постройка на 11.04.1979г и план за сезонна постройка, издаден от община Стара Загора на 24.04.1979г. с искане да бъдат приети като доказателства по делото.

Ответника по касация Д.И.И. в писмен отговор, представен в 14-дневния срок, поддържа фактически твърдения за предоставено право на ползване върху лозе и овощна градина с площ от 0.400дка по силата на Решение №111а/21.09.1978г, съгласно удостоверението №602/26.08.1980г на Председателя на ИК на ГОНС, поради което касационното основание необоснованост на съдебното решение се явява недоказано. Наследодателя на касатора е пода заявление за признаване правото да придобие собственост като е посочил, че имотът е лозе и овощна градина и има построена сграда с РЗП 20кв.м. въз основа на строително разрешение №78 от 24.04.1979г. Счита, че удостоверението за ползване от 1980г е акта, който учредява правото на ползване и той следва по време строителното разрешение, поради което няма доказателства за построяването на сградата до 01.03.1991г, нито намерената от вещото лице постройка отговаря на изискванията за сграда, според действащите към онзи момент разпоредби и съгласно условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма доказателства, че към момента на подаване на заявлението през 1992г за признаване право да се придобие собственост, имотът е представлявал лозе и овощна градина. Следователно въззивния съд е приложил правилно материалния закон.

В писмено становище вх. №5075 от 16.09.2020г.поддържа доводите във въззивната си жалба и в подадения отговор, като иска присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 600лв, съгласно представен договор и пълномощно.

СЪДЪТ докладва, че е получено писмо вх. № 4657/19.08.2020г. от Община Стара Загора, с което представя доказателства за компетентност на издадения акт в изпълнение на съдебно разпореждане.

ПРОКУРОР: Жалбата е допустима. Да се приемат представените документи. Нямам искания по доказателствата. Моля да дадете ход по същество.

По доказателствата СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните документи, като допустими и относими към предмета на спора, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като доказателства по делото: Заповед № 10-00-2134/27.11.2018г. на кмета на Община Стара Загора, Фактура № 668/11.04.1979г. и План за постройка за сезонно ползване /съгласно пост. № 29 на МС от 11.03.1975г./ № 893/79г.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОР: Считам, че решението е правилно и законосъобразно и моля да го потвърдите.

СЪДЪТ ПРИЛАГА Договор за правна защита и съдействие на ответника Д.И. и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:58 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: