О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№153 гр. Стара Загора 30.05.2017 год.

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година, шести състав:

Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ

при участието на секретаря................................, като разгледа адм. дело №309 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А.И.К. ***, против Заповед №782/25.05.2016 год. на Кмета на Община Казанлък.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, и въз основа на извършена проверка на допустимостта и законосъобразността на обжалваната заповед, намира, че жалбата е недопустима, поради липсата на правен интерес у жалбоподателят.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК / от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от оспорването.

С оспорената заповед, приключва проведеният търг за продажба на недвижими имот – частна общинска собственост, в който търг, К. е бил единствен участник и като такъв е обявен за спечелил търга за сумата от 300 000.00 лв. – цена предложена от жалбоподателят. В този смисъл, със заповедта приключва едно производство, в което жалбоподателят е заявил участието си, като неговата воля за участие е удовлетворена и същият е обявен за спечелил търга, при условията които той самият е определил. При така изложеното, съдът намира, че доколкото оспорената заповед представлява индивидуален административен акт с положителни правни последици за жалбоподателят, за същият не съществува и правен интерес от оспорването й.

Липсата на правомерна и лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. В настоящия казус, правният интерес е обусловен, съгласно съображенията изложени в жалбата, поради наличието на вещноправен спор относно продаваният от Община Казанлък недвижими имот, частна общинска собственост. По делото са представени решение №240/27.05.2015 год. постановено по гр. дело №105/2013 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от Цветан Павлов и Яна Павлова иск. Това решение е потвърдено с решение №31/01.03.2016 год., постановено по в. гр. дело №22/2016 год. на Апелативен съд Пловдив, а при извършената служебна проверка от страна на съдът, решението не е допуснато до касационно обжалване с Определение №753/26.10.2016 год. постановено от ІV гражданско отделение на ВКС по гр. дело №2696 по описа за 2016 год. С оглед на гореизложеното и доколкото този спор е решен със силата на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение от една страна, а от друга страна с оглед на липсата на негативни последици за жалбоподателят, следващи от оспорената заповед, съдът намира, че за А.К. липсва правен интерес от оспорването на заповедта.

Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. При положение, че оспорената заповед не рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателят, то за него не възниква процесуалното право на оспорване.

С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

По тези съображения и на основание чл.159, т.4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И.К. ***, против Заповед №782 от 25.05.2016 год. на Кмета на Община Казанлък, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №309/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: