О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 28 20.01.2017г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, IІ състав, в закрито заседание на двадесети януари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от
съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 4 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл.45, ал.8 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е по Заповед № АК–01–ЗД-3/ 03.01.2017г. на
Областния управител на област Стара Загора, с която на основание чл.32, ал.1 и
ал.2, чл.31, ал.1, т.5 от Закона за администрацията /ЗА/ и чл. 45, ал.4 и ал.8
от ЗМСМА, е оспорено като незаконосъобразно Решение № 391/ 30.11.2016г. на
Общински съвет – Павел баня, по съображения, че при приемането на решението не
са спазени императивните изисквания по чл.59 от АПК за посочване на фактически
и правни основания за издаване на административния акт. Направено е искане за
отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.
Съдът
намира че оспорването е процесуално недопустимо, по следните съображения:
С
оспореното Решение № 391 по Протокол № 16 от проведено на 30.11.2016г.
заседание на Общински съвет – Павел баня, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА,
във връзка с чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА и чл.10, ал.1 от Закона за туризма, е
приета Програма за развитие на туризма в община Павел баня за
2017г./приложение/.
Обективираното в Заповед № АК–01–ЗД-3/
03.01.2017г. на Областния управител на област Стара Загора оспорване на Решение
№ 391 от 30.11.2016г. на Общински съвет – Павел баня, е основано на
предвиденото в чл.31, ал.1, т.5 от ЗА правомощие на Областния управител да
упражнява контрол за законосъобразност на актовете и действията на органите на
местното самоуправление и местната администрация. В съответствие с тази
разпоредба е регламентирано и правото на Областния управител по чл.45, ал.4
/съотв. по чл.45, ал.8/ от ЗМСМА да осъществява контрол за законосъобразност
върху актовете на общинските съвети, включително чрез оспорването им по съдебен
ред.
Съдебният контрол обаче е
допустим по отношение само на някои актове на общинския съвет - тези, които той
взема в качеството си на административен орган и с които се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на
граждани или организации. Този извод не се променя от разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 5/ 10.12.2008г. по т. д. № 20/2007г. на ВАС, според
което Областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху
всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния
административен съд по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА във връзка с чл.32, ал.2 от
ЗА. За квалифицирането на решенията на общинския съвет като подлежащи на
съдебен контрол за законосъобразност от значение е не формата и наименованието
им, а дали съдържат властническо волеизявление.
Оспореното в настоящото
производство решение на ОбС – Павел баня е прието на основание чл.21, т.12 от
ЗМСМА, съгласно която разпоредба общинският съвет приема стратегии, прогнози,
програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските
политики за развитие на местните общности. В чл.11, ал.2 от Закона за туризма е
предвидено че общинският съвет приема програма за развитие на туризма на
територията на общината в съответствие с приоритетите на областната стратегия,
маркетинговата стратегия на туристическия район и съобразно местните
туристически ресурси и потребности, като съгласно ал.2 на чл.11 ЗТ Програмата
за развитие на туризма предвижда мероприятия за: изграждане и поддържане на
инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително
местните пътища до туристически обекти; изграждане и функциониране на
туристически информационни центрове и организация на информационното обслужване
на туристите; изграждане и поддържане на туристически обекти, които са общинска
собственост или за които правото за ползване и управление е предоставено на
общината; организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение,
които допринасят за развитието на туризма; провеждане на проучвания, анализи и
прогнози за развитието на туризма в общината; реклама на туристическия продукт
на общината, включително участие на туристически борси и изложения;
взаимодействие и членство на общината в туристически сдружения и в съответната
организация за управление на туристическия район; подобряване качеството на
услугите, предлагани в общинските туристически обекти.
С оглед тази
нормативна регламентация настоящият съдебен състав счита, че Програмата по чл.11 от ЗТ изразява само и единствено
основните цели, принципи и приоритети за развитие на туризма на територията на
общината. Тя има прогнозен и подготвителен по смисъла на чл. 21, ал.5
от АПК характер, и представлява част от процедура по издаването на
окончателни административни актове /индивидуални, общи и нормативни/, във
връзка с набелязаните приоритети и предвидените съгласно чл.11, ал.2 от ЗТ
мероприятия. Следователно по своята правна същност Програмата е едно бъдещо
намерение за осъществяване на дейности с цел провеждане на политика за
устойчиво развитие на туризма на територията на съответната община, поради
което тя няма правопроменящи, правопрекратяващи или правопогасяващи правни
последици.
В този смисъл Решение № 391/
30.11.2016г. на Общински съвет – Павел баня, с което се приема Програма за
развитие на туризма в община Павел баня за 2017г., не съдържа властническо-административно
волеизявление, създаващо права или задължения или засягащо права и интереси на
правни субекти и съответно няма белезите на индивидуален или общ
административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Решението не може да се квалифицира и като нормативен
акт по смисъла на чл. 75 от АПК доколкото в него не са формулирани правила за
поведение, които да са задължителни за гражданите и организациите. Приетото
решение третира въпроси, които имат изцяло ненормативен характер.
След като липсва
административен акт, годен за обжалване по съдебен ред, е налице абсолютна
процесуална пречка за разглеждане на оспорването, обективирано в Заповед №
АК-01-ЗД-3/ 03.01.2017г на Областния управител на област Стара Загора, по
отношение на Решение № 391/ 30.11.2016г на Общински съвет Павел баня.
Оспорването като недопустимо
следва да бъде оставено без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК, а образуваното въз
основа на него съдебно производство -
прекратено.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 159, т.1 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването, обективирано в Заповед № АК–01–ЗД-3/
03.01.2017г. на Областния управител на област Стара Загора, против Решение № 391/ 30.11.2016г. на
Общински съвет – Павел баня, като
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 4/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: