О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38 27.01.2017г. Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и седми януари 2017г.

в закрито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Дарина Драгнева

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева частно административно дело №19 по описа за2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалбата на МБАЛ „ТРАКИЯ” ЕООД, подадена от упълномощения юрисконсулт Съйкова против Допълнително споразумение №46/27.12.2016г. към Договор №241104/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.

От съда се иска отмяна на Допълнително споразумение №46/27.12.2016г. като недействително, защото с него се изменя договор №241104/24.02.2015г. по неблагоприятен за жалбоподателя начин, а именно определя се лимит за дейността му през месец декември 2016г., след изтичане на този времеви период и се намалява с повече от 75 000лв. стойността на извършената и отчетена през същия месец дейност от изпълнителя на болнична помощ. Дейността е била регистрирана с ежедневните отчети към НЗОК, в това число чрез системата за регистрация с лични карти и системата за регистрация с пръстови отпечатъци. Датата на подписване на споразумението следва с 27 дни началната дата на периода, за който се отнася. Това води до недействителност на този договор, защото в АПК не е предвидена възможност един административен договор да има действие преди подписването му. На изпълнителя на този договор е вменено задължение да спазва ограничение, което му е станало известно след изтичане на срока, за който се отнася, което прави невъзможно изпълнението му.

Изложени са подробни аргументи в подкрепа на тезата, че индивидуалните договори за оказване на медицинска помощ, сключени между директора на РЗОК и изпълнителните на медицинска помощ по силата на чл.59 от ЗЗО по своята правна същност са административни договори, съгласно определението на чл.19а от АПК. Съобразно тази теза са изложени и аргументи за сключване на споразумението в нарушение и на чл.34, чл. 4, чл.6, чл.12 и чл.13 от АПК.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира жалбата за недопустима на основание чл.159 т.1 от АПК, поради следното:

Разпоредбата на чл. 19а от АПК е в сила от 23.09.2016г., тъй като е обнародвана в ДВ бр. 74 от 20.09.2016г., поради което като материално правна норма е приложима към договори, сключени по силата на специални закони след тази дата.

За да се определи договора като административен е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия: закон да предвижда сключването на административен договор с предмет въпроси от значим обществен интерес. Тази регламентация поставя въпроса за необходимостта специалния закон или изрично да определя договора като административен и/или да посочва критериите за значим обществен интерес, който да се осигурява, чрез сключване на договора.

Възможността, реда и условията за сключването на индивидуални договори между изпълнителите на медицинска помощ и директорите на РЗОК, техния предмет, срок на действие, начин и основания за прекратяване, както и контрола върху изпълнението им са предмет на правна регламентация по Закона за задължителното здравно осигуряване, който не си служи с понятието „административен договор”, нито поставя критерии за определяне на предмета на тези договори като значим обществен интерес. Определение за административен договор е дадено в чл.19а от АПК и в §1 т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ, от които може да се заключи, че административния договор има правните последици на административен акт като го замества, тъй като създава права и задължения за субекта, на който по силата на договора е възложено изпълнението на определена дейност с цел задоволяване на значим обществен интерес. Определение за значим обществен интерес липсва в АПК и в приложимия към случая ЗЗО. При това правно положение следва да се изходи от разрешението, дадено в чл.46 ал.2 от ЗНА – когато нормативния акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива липсват отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на РБ. В закона за дейностите по предоставяне на услуги е дадено определение за обществен интерес - §1 т.22 от ДР, към който препраща Закона за публично –частното партньорство, а именно обществен интерес са основания, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз, включително обществен ред, обществена сигурност, обществена безопасност, обществено здраве, запазване на финансовата стабилност на системата на общественото осигуряване и др., а услуга от обществен интерес по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗПЧП е всяка услуга в полза на обществото, отговорността за предоставянето на която се носи обичайно или по силата на нормативен акт от публичния партньор. По силата на чл.52 ал.1 от Конституцията на РБ гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Това право се осигурява от НЗОК / държавна институция, юридическо лице със самостоятелен бюджет/, която има за предмет на дейност осъществяване на задължителното здравно осигуряване, гарантиращо свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Следователно НЗОК е публично правен субект / създадено със закон юридическо лице, чийто бюджет се формира от вноските по задължителната осигурителна тежест на гражданите/ и като такъв по силата на ЗЗО носи отговорността, поета от държавата за предоставянето на достъп до гарантирания пакет от здравни дейности, чието изпълнение се възлага на изпълнителите на медицинска помощ, чрез сключването на индивидуалните договори по чл.20 ал.1 т.4 от ЗЗО. Оттук следва извода, че предмета на индивидуалните договори по ЗЗО отговаря на изискването за значим обществен интерес, а именно предоставянето на гарантирания от задължителното здравно осигуряване пакет от здравни дейности.

Следващия аргумент в подкрепа на тезата, че индивидуалните договори по ЗЗО могат да се определят като административни договори / като се имат предвид определенията в АПК и ЗУСЕФ/, се извежда от разпоредбите на чл. 59а и чл.59б от същия закон, регламентиращи реда и сроковете за сключване на договорите и допълнителните споразумения, лицата, с които може да се сключват същите, както и възможността производството да приключи със заповед за отказ да се сключи договор, която се обжалва по реда на АПК, по който се оспорват и заповедите за частично или цялостно прекратяване на договорите. Правния анализ на разпоредбите сочи на единствения извод, че производството по сключването на индивидуалните договори е уредено като особено административно производство, което може да приключи със сключване на административен договор, заместващ административния акт и имащ същите правни последици / създава права и задължения за изпълнителя да медицинска помощ/или със заповед за отказ да се сключи договор, която без съмнение е определена от законодателя като административен акт.

Изложеното сочи, че аргументацията на жалбоподателя в подкрепа на твърдението му за административния характер на индивидуалните договори по ЗЗО има нормативна опора, но конкретното допълнително споразумение по чл. 59 ал.3 ЗЗО, изменя договор, сключен на 24.02.2015г, преди да влезе в сила общата разпоредба на чл.19а от АПК / ДВ бр.74/20.09.2016г/, поради което същото ще следва да има правната съдба на основното съглашение т.е. не може да се определи като административен договор. Нормата на чл.19а от АПК няма обратно действие, а допълнителните споразумения изменят индивидуалния договор и стават част от същия, като нямат самостоятелно правно значение и не могат да бъдат третирани като административни договори, изменящи съглашение с друг правен характер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.159 т.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „МБАЛ ТРАКИЯ” ЕООД гр. Стара Загора против Допълнително споразумение №46/27.12.2016г. към Договор №241104/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен с РЗОК Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№19/2017г. по описа на АС Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.

Административен съдия: