О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 06.07.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VII състав, в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева административно дело № 58 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по административно дело № 58/ 2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на А.И.К. *** против Заповед № 2073/28.12.2016 г. на Кмета на Община Казанлък на основание чл. 44 ал.1 т.1 от ЗМСМА, чл.91, ал.4 във връзка с чл.91, ал.1 от Наредба № 15 на Общински съвет - Казанлък.

С определение на съда от 05.04.2017г. производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от АПК във връзка с чл.144 от ГПК до приключване на адм.дело №309/2016г.,по описа на Адм.съд-Стара Загора.

По делото е постъпила молба от кмета на Община Казанлък с вх.№ 2356/06.06.2017г. като към нея е приложено копие от Заповед № 932/02.06.2017г. за оттегляне на оспорения акт,предмет на разглеждане по настоящото дело.Направено е искане за прекратяване на производството по делото.

Тъй като оттеглянето на акта е станало след проведено първо редовно съдебно заседание,то молбата на кмета на Община Казанлък за прекратяване на делото е изпратена за становище на жалбоподателя.Със заявление вх.№ 2635/20.06.2017г. А.К. е дал съгласие производството по делото да бъде прекратено ,но е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса по делото и за заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.143,ал.2 от АПК.

Във връзка със заявеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски е дадена възможност на ответната страна за становище и такова е постъпило с вх.№ 2947/05.07.2017г.

В него се релевират доводи,че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е недопустимо ,тъй като не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.В случай,че съдът не въприеме тези съображения,ответната страна намира искането за неоснователно,като на първо място излага доводи,че липсват доказателства за реално направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.Сочи се още,че не са налице доказателства за реално изпълнение на договора за правна защита и съдействие ,като от същата се установява,че страните по него са уговорили адвокатът на жалбоподателя да изготви жалба и да осъществи процесуално представителство по делото,а видно от входящия номер на жалбата същата е депозирана в деловодството на Община Казанлък на 30.01.2017г. ,а договорът за правна защита и съдействие е от 31.03.2017г.

На основание чл.78,ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска да бъде намалено до размер на 500 лева с оглед разпоредбата на чл.8,ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като съображенията в тази насока са липса на фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът прави възражение и относно определяне на адвокатското възнаграждение по чл.8,ал.1,т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,тъй като не би могло в конкретния случай да се приеме,че се касае до административно дело с определен материален интерес.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 159, т.3 от АПК за прекратяване на производството по адм.дело № 58/ 2017 г.

Видно от представената Заповед № 932/02.06.2017г. на Кмета на Община Казанлък е оттеглен оспорения акт-Заповед №2073/28.12.2016г.

Съгласно разпоредбите на чл. 156, ал.1 и ал.2 от АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт, като за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласието и на оспорващия. В случая оттеглянето е станало след първото по делото заседание,като оспорващият е дал съгласие за това изрично с писмено заявление.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 159, т.3 от АПК за прекратяване на производството по адм.дело № 475/ 2014 г.

Относно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Съгласно нормата на чл. 143, ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Според ал.1 на чл. 143 от АПК държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По отношение направеното възражение от ответника,че искането е недопустимо,тъй като жалбоподателят не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК,то същото е неоснователно.Искането за присъждане на разноски и без представен списък по чл.80 от ГПК е допустимо.

Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80,изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението ,поради което това искане е недопустимо съгласно ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По делото са представени доказателства от жалбоподателя,че е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева/платежно нареждане-л.1/ и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева по представен договор за правна защита съдействие/л.58/.Неоснователни са възраженията на ответника,че липсвали доказателства,че адвокатското възнаграждение е заплатено от жалбоподателя,защото видно от самия договор е,че е отбелязано,че сумата е платена в брой при подписване на договора.В настоящия случай вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка/ ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Адвокатското възнаграждение е определяно по правилата на чл.8,ал.1,т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,т.е. определен е за процесуално представителство по административно дело с материален интерес от 139 560 лева,тъй като предмет на обжалване в настоящото производство е Заповед № 2073 от 28.12.2016г. на Кмета на община Казанлък,с която е наредено да бъде задържана депозитна вноска от посочената по-горе сума ,внесена от жалбоподателя К. за участие в търг с явно наддаване.

Съдът намира,че действително настоящото административно дело е с материален интерес от 139 560 лева и адвокатското възнаграждението следва да бъде определено по правилата на чл.8,ал.1,т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като в тази насока не се възприемат доводите на ответната страна за определяне на адвокатското възнаграждение по чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който текст гласи: „ За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.”

Адвокатското възнаграждение,изчислено съгласно чл.8,ал.1,т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би следвало да е 3925,60 лева.

Видно е,че е уговорен и заплатен един доста по-висок размер на адвокатското възнаграждение,което е допустимо с оглед свободата на договаряне между страните по договора.

В настоящия случай ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,позовавайки се на разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК -поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора,както и че е проведено едно единствено открито съдебно заседание, в което са събрани само писмени доказателства, намира,че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума по чл.8,ал.1,т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,а именно 3925,60 лева

Искането за присъждане на разноски на жалбоподателя се явява основателно по изложените по- горе съображения за сумата от 3935,60 лева ,от които 10 лева за заплатена държавна такса и 3 925,60 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание.чл. 159, т.3 във връзка с чл. 156, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.143,ал.2 във връзка с чл.144 от ГПК, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 58/2016 г. по описа на АС-Стара Загора, образувано по жалба на А.И.К. *** против Заповед № 2073/28.12.2016 г. на Кмета на Община Казанлък на основание чл. 44 ал.1 т.1 от ЗМСМА, чл.91, ал.4 във връзка с чл.91, ал.1 от Наредба № 15 на Общински съвет - Казанлък.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на А.И.К.,ЕГН ********** с адрес: *** сумата в размер на 3935,60 /три хиляди деветстотин тридесет и пет лева и шестдесет ст./лева разноски по производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: