№ 165
12.06.2017г. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен
съд, V състав, в закрито заседание
на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 251 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на А.А.Д. ***, с адрес за кореспонденция гр.
София, ул. „Христо Белчев” № 2, ет.6, офис 2, против Становище на Директора на
Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък по жалба вх. № 437 /24.02.2017г. с
приложени към него справки за задължения и против Становище изх. № 154, 437
от 15.02.2016г. на Директор Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък с
приложено Съобщение за задължения към 11.01.2017г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорените актове, по съображения за недължимост на сумите,
посочени като съществуващи задължения към бюджета на Община Казанлък за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периодите на 2011г., 2012г.,
2013г. и 2014г. и лихви за просрочие. Жалбоподателката твърди, че е заплатила
задълженията, които й се вменяват за посочените периоди, като от получено в
началото на 2017г. съобщение от администрацията на Община Казанлък разбрала, че
заплатените от нея суми за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови
отпадъци за 2012г. били отнесени за погасяване на стари задължения, без да бъде
уведомена за това, а последващите плащания – за погасяване на задължения за
периоди, различни от посочените в платежните нареждания, което счита за
незаконосъобразно, тъй като за посочените периоди не е била в сила разпоредбата
на чл.169, ал.3а от ДОПК относно реда за погасяване на задължения от един и
същи вид. Жалбоподателката оспорва задълженията за такса за битови отпадъци по
съображения, че е подавала декларации по чл.71 от ЗМДТ за неползване на
поземления имот за 2015г. и 2016г. и такива за липсата на реално предоставяне
на услугите, за които се следва заплащането на таксата. Твърди, че задълженията
за лихви за 2011г. и 2012г. са погасени по давност, а лихвите за 2013г. и 2014г.
счита, че не се следват, тъй като не е налице забава в плащането на главниците.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Становище
на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък по жалба вх. №
437/ 24.02.2017г. и Становище №154, 437
от 15.02.2016г. на Директор Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Със Съобщение за „задължения към 11.01.2017г.”
администрацията на Община Казанлък е уведомила жалбоподателката в настоящото
производство - А.А.Д., за съществуващите задължения за данък върху недвижимите
имоти и за такса за битови отпадъци за недвижим имот с партиден № 5408086513001
– земя, находяща се в гр. Казанлък, ул. ”Дерелика” /л.19 по делото/. Посочени са
следните задължения – 1. за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/: за 2011г. – лихва
в размер на 67.33лв.; за 2012г. – лихва в размер на 9.76лв.; за 2013г. - главница в размер на 81.25лв. и лихва в размер
на 28.19лв.; за 2014г. – главница в размер на 81.25лв. и лихва в размер на 19.34лв.;
за 2015г. – главница в размер на 81.25лв. и лихва в размер на 11.05лв. и за 2016г.
– главница в размер на 81.25лв. и лихва в размер на 2.81лв. и 2. задължения за такса
за битови отпадъци /ТБО/: за 2011г. - лихва в размер на 83.04лв.; за 2012г. –
лихва в размер на 13.02 лв.; за 2013г. – главница в размер на 108,34лв. и лихва
в размер на 37.60лв.; за 2014г. - главница
в размер на 108,34лв. и лихва в размер на 25.78лв.; за 2015г. – главница в
размер на 108,34лв. и лихва в размер на 14.74лв. и за 2016г. – главница в
размер на 60.67лв. и лихва в размер на
2.10лв.
На 20.01.2017г. А.Д. ***0.01.17г. /л.48/, с
което е изразила несъгласие със задълженията, посочени в съобщението. Изложени
са твърдения, че не се дължат главници и лихви за просрочие за ДНИ и за ТБО за
имота за периодите на 2011г., 2012г. и 2013г., тъй като задълженията са платени,
както и че за 2014г. и 2015г. и 2016г. са подадени декларации, че имотът няма
да бъде ползван. Направено е искане да бъдат отписани задълженията за имота,
посочени като платени, съответно погасените по давност и тези начислени за
периоди, за които са подадени декларации по чл.71 от ЗМДТ.
На 31.01.2017г. Д. е подала жалба вх. № 437-2
/31.01.2017г. /л.27 и сл./, против
„писмо изх. № 34/ 11.01.2017г. със съобщение за „задължения към 11.01.2017г.”, адресирана
до Директора на ТДД - Стара Загора, с изложени съображения, идентични с тези от посоченото по-горе възражение. На същата
дата в Община Казанлък е постъпило и Заявление вх. № 437-1 от 31.01.20017г.
(л.58 – л.60 по делото) относно „платени задължения във връзка с писмо изх. № 34/11.01.2017г.
и съобщение за задължения към 11.01.2017г.”, с което А. Д. е направила искане за
подробна писмена справка за начина и срока, по който са начислени лихвите за
главниците за 2014г., 2015г. и 2016г. и искане за удължаване на срока за
доброволно плащане.
С
първото обжалвано в настоящото съдебно производство становище - Становище изх. № 154, 437 от 15.02.2017г.
на Директор Дирекция „Местни приходи” в Община Казанлък, относно подадените от А.Д.
жалби вх. № 154 от 20.01.2017г.; вх. № 437-1 и вх. № 437-2 от 31.01.2017г. /л.10
по делото/, на жалбоподателката е разяснен начина на определяне размера на ТБО
съгласно регламентацията по Наредба №26 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. Констатирано
е, че само за 2016г. А. Д. е подала декларация, че няма да ползва имота. В становището е посочено, че при извършена към
14.02.2017г. проверка са установени задължения на А. Д. *** за периода
01.01.2013г. - 31.12.2016г. общо в размер на 835.86лв., от които главница ДНИ -320.84лв.
и лихва 61.39лв. и съответно главница ТБО - 373.41лв. и лихва в размер на 80.22лв.
Д. е уведомена и че подадената от нея декларация че няма да ползва имота за
2017г., не съответства на формуляра, който е одобрен и че ако се погасят
просрочените публични задължения за имота, декларацията ще бъде обработена и ще
бъде ползвано освобождаване от заплащането на таксата за услугата
”сметосъбиране и сметоизвозване”.
С второто оспорено
становище – Становище на Директора на Дирекция „Местни приходи” в Община
Казанлък, в отговор на подадена от А. Д. жалба вх. № 437 /24.02.2017г., се
съдържа информация как са отнесени плащанията за собствения на А.Д. недвижим
имот по партида № 5408086513001, извършени с преводни нареждания от
03.04.2012г.; 05.11.2013г. и 25.01.2017г. Приложени са и справки за неплатени
задължения по партида 5408086513001 с титуляр на партидата А.А.Д. към дата 14.02.2017г.
и дата 05.04.2017г.
Съдът намира, че оспорването на А.Д. на Становище
на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък по жалба вх. №
437/ 24.02.2017г. с приложени към него
справки за задължения и на Становище № 154, 437 от 15.02.2016г. на
Директор Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък с приложено Съобщение за
задължения към 11.01.2017г., е процесуално недопустимо, по следните
съображения:
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. По аргумент от разпоредбите на чл.159, т.1 и т.4 от АПК,
предпоставки за възникване и съществуване на правото на оспорване, от
категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, са наличието на акт,
подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност и правен интерес
от обжалването.
Съгласно разпоредбата
на чл.23 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, данъкът върху недвижимите
имоти се определя от служител на общинската администрация по местонахождението
на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен
представител. В разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че таксата за
битови отпадъци се заплаща по ред, определен от общинския съвет, като общината
уведомява лицата по чл.64 за дължимите от тях такси за съответния период и за
сроковете за плащане /чл.69, ал.2 от ЗМДТ/.
Приложимият закон /ЗМДТ/ регламентира реда, по който се установяват
задълженията за местни данъци и такси, сроковете за плащането им и реда за
издаване на актове за тяхното установяване. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ във вр.
с чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
и местните такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда
на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Невнесените в срок данъци и такси се събират заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК
/чл.4, ал.2 от ЗМДТ/. В разпоредбата на чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е
предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със заповед
на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения — на публични изпълнители. Според ал.5 на чл.4
от ЗМДТ кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят
на звеното за местни приходи на съответната община - на териториален директор
на НАП.
Съответно в
глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците
и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и местните
такси са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с
Акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК
и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.
Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107
ДОПК. Съгласно чл.107, ал.2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да
получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за
задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък. В ал.3 на чл.107
от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът по приходите
издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като
актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът за
установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция /чл.107, ал.4 от
ДОПК/. Установяването на
задължения с ревизионен акт е предвидено в чл. 108 от ДОПК, като в разпоредбите
на глава петнадесета – „Данъчно-осигурителен контрол”, подробно са разписани
процесуалните правила за извършване на проверки и ревизии и за издаването на
ревизионни актове. В чл. 152 и сл. от ДОПК са регламентирани реда и сроковете
за обжалване на ревизионните актове, който ред, съгласно чл. 144 от ДОПК, е
приложим и за обжалването на другите актове, издавани от органите по приходите
/вкл. АУЗД/, доколкото не е предвидено друго.
Въз основа на
приложимата на основание чл.4, ал.1 и във вр. с чл.9б от ЗМДТ регламентация по
ДОПК по отношение на установяването на задължения за местни данъци и местни
такси, в т.ч за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци,
следва извода, че задълженията за ДНИ и за ТБО могат да се установяват или чрез
Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или
чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК, като и в двата случая актът подлежи на
задължителен административен контрол
чрез обжалването му пред ръководителят на звеното за местни приходи на
съответната община. На обжалване пред съда
подлежи АУЗД респ. ревизионният акт в частта, която е обжалвана по
административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл. 156 от ДОПК/.
В контекста на
посочената нормативна уредба съдът приема, че изпратеното от администрацията на
Община Казанлък до А.Д. съобщение за „задължения към 11.01.2017г.”, по
естеството си представлява съобщение по чл.23 от ЗМДТ съотв. по чл.69, ал.2 от
ЗМДТ за размера на дължимите от лицето суми за ДНИ, ТБО и лихви за просрочие на
плащанията, при посочване на начините за плащане. Доколкото се касае за акт с
уведомителен характер - относно размера на посочените задължения към бюджета на
Община Казанлък към определена дата, титуляра на задължението, сроковете за плащането им и начините за това,
съобщението не представлява акт, подлежащ на обжалване както по
административен, така и по съдебен ред, тъй като с него не се установяват задълженията за данък върху недвижимите
имоти и за такса за битови отпадъци, а единствено обективира действията на
общинската администрация по изчисляване размерите на посочените задължения към
определена дата. Доколкото в съобщението „за задължения към 11.01.2017г.” се
сочат размерите на задължения, определени въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, с указания за начина и сроковете за плащане, това съобщение освен
че съдържа уведомление по см. на чл.23 и чл. 69, ал.2 от ЗМДТ, има характер и
на съобщение по чл. 107, ал. 3, изречение първо от ДОПК.
Не
представляват подлежащи на обжалване актове и оспорените от А.Д. становища - Становище
на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък по повод нейна
жалба вх. № 437 /24.02.2017г. с приложени към него справки за задължения и
Становище изх. №154, 437 от 15.02.2016г. на Директор Дирекция „Местни
приходи” при Община Казанлък. С първото
становище А. Д. е уведомена за извършена от приходната администрация проверка
във връзка с подадената от лицето жалба и направените констатации. Това
становище имат характер на уведомление за погасителния ефект на плащанията,
направени с платежни нареждания №BORD0036551 от 03.04.2012г., №BORD0000496535
от 05.11.2013г. и № 49733790 от 25.01.2017г. спрямо задълженията за недвижим
имот партиден № 5408086513001, правното значение и последици на което
уведомление се свежда до довеждането до знанието на задълженото лице на начина
и реда, по който са отнесени плащанията за погасяване на задълженията.
Обжалваното становище не обективира
властническо волеизявление с конститутивно действие; не накърнява пряко и
непосредствено съществуващи субективни права и/или защитени от правото
интереси, нито създава задължения за адресата си. Приложените към становището
справки към 05.04.2017г. и към 14.02.2017г. също имат само уведомителен
характер - съдържат актуална към посочените дати информация за размера на
неплатените задължения за ДНИ и за ТБО за
имот с партиден номер 5408086513001 и имат
характер на справки по чл.107 ал.2 от
ДОПК. Следователно това становище с приложените към него справки нито
представлява акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
нито за А. Д. е налице правен интерес от неговото оспорване. Ако и да е налице
несъгласие на Д. с действията на приходната администрация във връзка с начина,
по който са отнесени заплатените по банков път от нея суми за погасяване на задълженията
й за ДНИ и за ТБО за имот с партиден № 5408086513001, то защитата срещу тези
действия е следвало да се извърши по друг процесуален ред. Предвид изложеното
оспорването на Становище на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община
Казанлък по жалба вх. № 437 /24.02.2017г. с приложени към него справки за
задължения, като направено срещу акт, неподлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност и при липса на правен интерес, е процесуално недопустимо.
По идентични съображения /като насочена
срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване и при липса на правен интерес/,
е и жалбата на А.Д. в частта й, с която се оспорва Становище изх. №154, 437
от 15.02.2016г. на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък. Това
становище, изготвено в отговор на подадените от Д. възражение и жалби вх. № 154/
20.01.2017г., вх. № 437-1 и вх. № 437-2 от 31.01.2017г. /обективиращи несъгласието на А. Д. с посочените в
съобщението задължения за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови
отпадъци и лихви за просрочи/, има единствено уведомителен характер – лицето е
информирано за резултата от извършена проверка в регистрите на Дирекция „Местни
приходи” в Община Казанлък, като е разяснен начина на определяне размера на ТБО
съгласно регламентацията по Наредба №26 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък; посочен е
размера на задълженията на А. Д. *** за периода 01.01.2013г. - 31.12.2016г. и
действията, които следва да бъдат предприети, за да се ползва освобождаване от
заплащането на таксата за услугата ”сметосъбиране и сметоизвозване”.
Актът,
който би подлежал на оспорване по административен и съотв. по съдебен ред, би
бил или Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК,
или ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В случая такива актове не са издадени. Но
доколкото в подадените от А.Д. възражение и жалби до Дирекция „Местни приходи”
в Община Казанлък се оспорват задълженията за данък върху недвижимите имоти и за
такса за битови отпадъци за имот с
партиден номер 5408086513001, както по
основание, така и по размер, вкл. и начислените лихви за просрочие на
плащанията, то същите е следвало да се тълкуват като
искане за издаване на Акт за установяване на задължение по декларация по см. на
107, ал. 3, изречение второ от ДОПК. Това разрешение се налага поради обстоятелството,
че обжалваните пред съда становища на Директора на Дирекция „Местни приходи”
в Община Казанлък, както и справките и
съобщенията, във връзка с които са дадени тези становища, не представляват подлежащи
на самостоятелен административен и съдебен контрол актове, а за да се проведе
успешно оспорване на задълженията за ДНИ, ТБО и лихви за просрочие, следва да
се издаде акт, който според законовата регламентация има характеристиките на подлежащ
на обжалване административен акт. В производството по издаването на АУЗД компетентният
орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ, следва да разгледа и обсъди възраженията на Д.
относно дължимостта и размера на задълженията за данък върху недвижимите имоти,
за такса битови отпадъци и лихви по отношение на имот с партиден номер
5408086513001.
С оглед на изложеното жалбата на А.Д. против Становище на
Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък по жалба вх. № 437/
24.02.2017г. с приложени към него справки за задължения и против Становище №
154, 437 от 15.02.2016г. на Директор Дирекция „Местни приходи” при Община
Казанлък с приложено Съобщение за задължения към 11.01.2017г., като подадена
срещу актове, неподлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и
при липса на правен интерес за оспорващия, следва да бъде оставена без
разглеждане, като недопустима, а производството по делото – прекратено.
Преписката следва да се изпрати за разглеждане и произнасяне на компетентния
орган по приходите от Дирекция „Местни приходи” в Община Казанлък, за издаване
на Акт за установяване на задължение по декларацията на А.Д. за имот с партиден
№ 5408086513001 в 30 дневен срок от получаване на преписката.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.159 т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на А.А.Д. ***, с адрес за кореспонденция
гр. София, ул. „Христо Белчев” № 2, ет.6, офис 2, против Становище на Директора
на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък по жалба вх. № 437
/24.02.2017г. с приложени към него справки за задължения и против Становище
изх. № 154, 437 от 15.02.2016г. на Директор Дирекция „Местни приходи” при
Община Казанлък с приложено Съобщение за задължения към 11.01.2017г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 251/ 2017г. по описа на Административен съд - Стара
Загора.
ИЗПРАЩА преписката на Дирекция „Местни приходи” в Община
Казанлък, за издаване от орган по приходите по чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от
ЗМДТ на Акт за установяване на задължение по декларация по реда на чл.107, ал.3
от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, относно задълженията за данък
върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за поземлен имот, находящ
се в гр. Казанлък, с партиден номер 5408086513001, в 30 дневен срок от влизане
в сила на определението.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: