О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№248 12.10.2017 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател:
Михаил Русев
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от
съдията Михаил Русев адм. дело №296 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано
е по жалба на А.И.В. *** срещу експертно решение №0246 от зас. 040/06.03.2017
год. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/
по неврологични и УНГ болести.
Решението
е обжалвано в частта, с която е отменено експертно решение на ТЕЛК при
УМБАЛ”Проф. д-р Стоян Киркович”АД, Стара Загора №3057 от зас. 140/06.12.2016
год., с което са потвърдени болнични листове с бл.№Е 2016573932; Е 2016573993;
Е 20153843916; Е 20154289818; Е 20153207119; Е 20154289909; Е 20165157599,
издадени от съответните лекарски комисии. В жалбата се развиват оплаквания, че
е оспорено решението на ТЕЛК в частта за определяне 50 % ТНР, но видно от
диспозитива на оспореното решение не е ясно, дали в частта в която са потвърдени
болничните листове същото е отменено или потвърдено. Прави искане до съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното експертно решение. В съдебно
заседание се явява лично и с адв. С.Б., като се поддържа подадената жалба с
наведените в нея оплаквания и претендира направените по делото разноски.
Ответникът
- Национална експертна лекарска комисия, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител, но в депозираната писмена молба по делото, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Процедурата по издаването на
оспореното решение е спазена, същото е постановено в изискуемата писмена форма.
Изразената воля в жалбата с която е сезиран НЕЛК, че не се оспорва решението в
частта, в която са потвърдени болничните листове, предполага ревизия на
решението на ТЕЛК само в частта относно определения процент трудова
неработоспособност. Разпоредбата на чл.45, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи е императивна и предвижда
задължение на НЕЛК да се произнася по всички оплаквания, които са посочени в
жалбата. Направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Административен
съд Стара Загора като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство пред НЕЛК е образувано по жалба на А.И.В. *** срещу експертно
решение №3057 от зас. 140/06.12.2016 год. на ТЕЛК при УМБАЛ”Проф. д-р Стоян
Киркович”АД – гр. Стара Загора, с което е извършено освидетелстване на
работоспособността и е определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/
50 % степен на увреждане, а по отношение на болничните листове, същите са
потвъдени. С жалбата решението на ТЕЛК е оспорено в частта относно оценката на
трайно намалената работоспособност, а по отношение на потвърдените болнични
листове липсва оспорване от когото и да е било. Видно от приложените,
неоспорени и приети по делото, доказателства от НЕЛК е извършено пълно
освидетелстване по документи и осъществен преглед на лицето, в съответствие с
чл.50, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ с оспореното решение е отменено експертното решение
на ТЕЛК по оценката на работоспособността и е върнато за ново освидетелстване. Що
се отнася до потвърдените болнични листове, в оспореното решение се съдържа
изрично волеизявление, че същите не се обсъждат, а решението на ТЕЛК се връща
за ново освидетелстване, като при постановяването на новото си решение ТЕЛК следва
да се съобрази с посочените от НЕЛК пропуски, касаещи определянето на процента
на трудова неработоспособност на В..
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът обосновава следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Съдът намира обаче, че подадената жалба против решението е недопустима
по следните съображения:
В конкретния случай подадената от В.
жалба, с която сезира НЕЛК изрично заявява, че не оспорва потвърдените с
решението на ТЕЛК болнични листове. По тази причина и в тази му част, решението
на ТЕЛК е влязло в сила, поради необжалването му от никоя една от
заинтересованите страни и като такова е годен индивидуален административен акт
подлежащ на изпълнение. Следва да се отбележи, че и за ответника в настоящето
производство не е съществувало задължение да се произнесе по тези болнични
листове, доколкото не е бил сезиран с такова оплакване. В тази насока е
волеизявлението на колективния орган, че не обсъжда потвърдените болнични
листове на база приложената медицинска документация /лист 9 от делото/ и отменя
е връща експертното решение за ново освидетелстване, като са дадени указания
относно констатираните пропуски и с какво следва да се съобрази ТЕЛК при своето
повторно произнасяне. В този ход на мисли, в оспореното решение липсва изрично
произнасяне от страна на НЕЛК относно отмяната на решението в частта с
потвърдените болнични листове. За НЕЛК не съществува императивно задължение да
се произнася служебно по цялото експертно решение, а само в частта, в която то
е оспорено. С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице годен за
оспорване индивидуален административен акт от една страна, а от друга – не е
налице и правен интерес за жалбоподателката, тъй като не е оспорила решението в
потвърдената част и непроизнасянето на НЕЛК поради липса на оспорването в тази
насока, а не поради пропуск на административният орган.
За да е допустимо всяко едно
оспорване е необходимо да е налице и правен интерес у жалбоподателят за
оспорването, т.е. да са засегнати пряко и непосредствено негови права или да се
създават задължения за него. Липсата на правомерна и лична заинтересованост
обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава възможност да се обжалва
един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. Наличието
на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК е положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която
следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената
тежест се носи от оспорващия. Действително, по силата на общата клауза на чл.
120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни
актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически
лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно
условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът
"засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен
интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ
"засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са
носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято
правна сфера се отразява неблагоприятно издаденият административен акт. В този
смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в:
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на
нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното
обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни
последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни
правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на
процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя
на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. При
положение, че оспореното разрешение не рефлектира негативно и пряко в правната
сфера на жалбоподателката, доколкото потвърдените болнични листове са в неин
интерес и непроизнасянето на НЕЛК по отношение на решението на ТЕЛК в тази му
част, предполага незасягане на правната й сфера по негативен начин, поради
което и за жалбоподателката не възниква процесуалното право на оспорване. С
оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от
оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По
тези съображения и на основание чл.159, т.1 и 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколното си определение от 26.09.2017 год. за даване ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И.В. *** срещу
експертно решение №0246 от зас. 040/06.03.2017 год. на Специализиран състав на
Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по неврологични и УНГ болести, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №296/2017 год. по описа на Административен съд
Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: