О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ … 08.08.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІV състав, в закрито заседание на осми август, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

като разгледа административно дело №376 по описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на Х.П.Х. против мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /Д”СП”/ гр.Стара Загора по молба вх.№ СМГ/Д-Ст /422/05.07.2017г, подадена в дирекция „СП” гр.Стара Загора от Х. с искане органът да постанови настаняване по административен ред на неговия син П. хр Х. извън семейството на майка му Т.Г.Х., — в семейството на баща му и предприемане на съответната процедура за окончателното му настаняване от съда.

В жалбата се твърди, че Х. сезирал Директора на Дирекция ”СП” –гр.Стара Загора с молба вх.№ СМГ/Д-Ст /422/05.07.2017г, в която твърди, че сина му —П. хр Х., на 9г., съобщил, че на 23.06.2017г спрямо него /спрямо П./ било упражнено насилие от лицето, с което майката съжителства /В./, който го хванал за лявото ухо, притиснал го в подлакътника на фотьойла и започнал да блъска главата му докато блъскал му викал, цитира думите. Описва подробно случката и други, споделени от детето случаи на насилие върху него. Твърди, че детето живее в страх и е дете в риск —хипотеза по чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗДет, което налага спешното му извеждане от настоящата му среда. Заявява желание да осъществява грижите по отлеждането и възпитанието на детето. Твърди че с изтичане на срока на едномесечния период, в който има право на лични отношения с детето би следвало да го върне на майка му, с което свързва необходимост от спешни мерки за защита спрямо П., вкл.да се постанови настаняването му с акт на директора на Д”СП” Стара Загора на основание чл.26 ал.1 и ал.2, вр.с чл.25 ал.1 т.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ извън семейството на майка му, в семейството на баща му съответно неговата близка М. Па, респективно на роднините му —неговите баба и дядо и предприемане на съответната процедура за окончателното му настаняване от съда. По направеното искане Директора на ДСП Стара Загора не се произнесъл, Х. счита че е формиран мълчаливия отказ по визираното искане, който е незаконосъобразен и иска отмяната му от съда.

Ответникът — Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора след като излага хронология във връзка с открит случай за детето П. от 2015г, твърди, че жалбата е неоснователна. Твърди, че по повод молбата на Х. от 05.07.2017г, не е констатирана необходимост от предприемане на мярка за закрила по чл.26 и сл.от ЗЗДет. Твърди още, че на 21.07.2017г на Х. е отговорено, вкл.съобщени са резултатите от извършената проверка по сигнал и за констатираната нужда от мярка за закрила спрямо детето по реда на чл.23 от ЗЗДет. Твърди още, че искането за настаняване било недопустимо, тъй като ЗЗДет не съдържал мярка за закрила —настаняване в семейство на родител. Родителите можели да се възползват от правата си, уредени в Семейния кодекс. Твърди, че с искането си г-н Х. се опитва да придобие права, каквито той притежава в пълен обем /родителските права/, както и че същият е консултиран, че може да заведе дело за упражняването на родителските права спрямо сина си П., ако счита, че притежава по-добри родителски качества и е в състояние да му осигури по-добър живот. Иска се отхвърляне на жалбата.

Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя, подадената от него молба до административния орган и относимите към случая правни разпоредби, намира за установено следното по преписката:

С молба вх.№ СМГ/Д-Ст /422/05.07.2017г до Директора на Дирекция ”СП” гр. Стара Загора, Х. твърди, че синът му - П. хр Х., на 9год, на 23.06.2017г споделил причината за охлузването по дясната страна на лицето, под скулата, както и сериозни болки в дясната странична и тилна област като обяснило, че около седмица преди това и по—конкретно на 14.06.2017г, вечерта, между 20ч и 21ч съжителя на майка му /В./ го хванал за лявото ухо, притиснал го в подлакътника на фотьойла и започнал да блъска главата му в твърдия подлакътник като докато блъскал му викал „Ти си предател, ти си предател бе! Защо си казал, че ти е неудобно да спиш на дивана?!?”. Боят му бил нанесен пред очите на майка му Т., която не се намесила. Твърди че както с оглед изложения случай, така и поради наличие и на други, детето П. се намира в риск —хипотеза по чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗДет, което налага предприемане на спешното му извеждане от настоящата му среда като е невъзможно прилагане на мерки за закрила в семейството на упражняващата родителските права негова майка. Иска органът да постанови настаняване на детето П. в семейство на баща му искателя и при М. Па, с която съжителства в посочено жилище и предприемане на съдебна процедура за окончателно настаняване от съда.

На 13.07.2017г. служители на Д”СП”Стара Загора са осъществили срещи—разговор поотделно с детето П., баща му и майка му, като са съставени протокол от проведени среща разговор с посочената дата.

На 14.07.2017г. е изготвен е социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 21.07.2017г на Директора на Дирекция „СП” гр.Стара Загора. Възпроизведени са разговорите между бащата, майката, отделно и самостоятелния разговор с П., вкл., изявлението на детето, че майка му живее с приятел, който се напил, ядосал се, че дивана е неудобен и го хванал за ухото и го „тряснал” в дървената облегалка на дивана три пъти. П. се свил и плакал. Спял на дивана в хола, който не бил удобен. Органът е счел, че е необходимо набавяне на обективна и пълна информация за да бъде оценен рискът за детето и дава становище за удължаване срока за проверка.

На 15.07.2017г е съставен протокол от посещение и проверка жилищните условия в жилището, където детето живее.

На 17.07.2017г Хр.Х. подал сигнал до Председателя на ДАЗД във връзка с подадената от него молба от 05.07.2017г с твърдения за лошо и бавно администриране, иска проверка по случая и разпореждане на спешни мерки.

На 18.07.2017г са изготвени протоколи от проведени телефонен разговор с д-р К.К., ОПЛ на детето П. хр и В.Х., сестра на П..

На 19.07.2017г Т.Г.Х. е подала в Д”СП” Ст.Загора заявление с изразено желание да ползва социалните услуги в КСУДС Стара Загора —семейно консултиране и подкрепа заедно с детето й П..

На 21.07.2017г е изпратен до Х. отговор на подадения от него сигнал /”молба”/ вх.№ СМГ/Д-Ст /422/05.07.2017г., възпроизведени са извършените действия, събраните документи и е информиран подателя, че като родител на П. същият може да подаде заявление за ползване на социални услуги за семейна подкрепа и консултиране в ЦСП /КСУДС и редовно да посещава програмите за консултиране впоследствие, а ако не подаде заявление ще бъдат издадени задължителни предписания, със съдържание в 7 отделни абзаца, за неспазване на които се твърди, че може да бъде наложена глоба.

На 24.07.2017г е изготвен социален доклад за оценка на постъпил сигнал, с който Директора на Д”СП” гр.Стара Загора констатира, че за детето П. не е отпаднал риска от увреждане на неговото нравствено, социално, психическо, физическо развитие и риск от родителско отчуждение предвид влошените отношения между родителите. Дадено е становище работата по случая да продължи, като от най—добър интерес за детето е прилагане на мерките за закрила в семейна среда, чл.23 от ЗЗДет, като не е констатирана необходимост от предприемане на мярка за закрила по чл.26 и сл.от ЗЗДет.-настаняване извън семейството, тъй като не са налице основания за това, визирани в чл.25 ал.1 от ЗЗДет. Доклада приключва с решение на Началник ОЗД и Директор работата по случая да продължи като се предприемат мерки по чл.23 т.2 от ЗЗД — мерки за закрила в семейна среда, чрез насочва не на детето и родителите към ползване на социални услуги в общността.

От преписката се установява още, че на 26.07.2017г Х. уведомява Директора на Д”СП”-Стара Загора, че е поискал съдействие на органите на МВР с цел осигуряване на полицейска закрила на детето, предвид неизбежността на предстоящото предаване на детето на майка му Т., като в детска педагогическа стая на Второ РУ се състояла среща по разпореждане на завеждащия службата, като била предоставена възможност на майката да вземе детето, но тъй като изпаднало в ужас, когато тя се доближила, майката заявила, че няма да взема детето, след като то не желае.

На 28.07.2017г Хр.Х. е заявил, че ще ползва социални услуги.

Въз основа на горното, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е без предмет — не е налице годен за обжалване и контрол за законосъобразност мълчалив отказ на Директора на Дирекция „СП” гр.Стара Загора, какъвто се твърди по молба вх.№ СМГ/Д-Ст /422/05.07.2017г, подадена от Хр.Х. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” в гр.Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност (чл.145 ал.2 т.1 АПК), като следва да се има предвид, че не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал.1 от АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да не извърши определено действие, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган следва да е нормативно предвидено и да кореспондира със субективно право на лицето да иска издаване на акт с такова съдържание, съответно предприемане на определено действие. Само в подобна хипотеза мълчанието на органа в определен период от време засяга права и интереси на заинтересована от издаването на акта страна.

Случаят не е такъв, защото на правомощието на органа постанови или не привременна мярка за закрила на дете и то от вид, конкретно посочен, не кореспондира със субективно право с такова съдържание. Искането на Х. административния орган да постанови конкретна мярка на закрила спрямо детето му —настаняване по административен ред до произнасяне от съда по въпроса за местоживеенето на детето, не задължава органа.

На правомощието на този орган да постанови или не визираната привременна мярка, не противостои субективно право със съдържание да се иска упражняването му с визирано от искателя съдържание. В чл.10 ал.1 и в чл.11 от ЗЗДет е предвидено правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, вкл.закрила срещу насилие. В глава трета от ЗЗДет се съдържа уредба на органите с правомощия в областта на закрила на детето. Молба вх.№ СМГ/Д-Ст /422/05.07.2017г, съдържа данни, че е налице дете в риск и същата има характер на сигнал, по повод на който органът следва да извърши проверка във връзка с функциите си по чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет и да прецени дали се следва или не предприеме на мерки за закрила и какви. Проверка по молбата от 05.07.2017г на Х., която е с характер на сигнал, е извършена и е приключила със социален доклад на Директора на Дирекция „СП” гр.Стара Загора от 24.07.2017г със становище, че рискът спрямо детето не е отпаднал и се следват мерки за закрила на детето в семейна среда /каквито са регламентирани в чл.23 от ЗЗДет/. Преценката на органа, че не се следва мярка за закрила на детето от вида на регламентираната в чл.26 ал.1 изр.второ от ЗЗДет —настаняване на детето по административен ред, не представлява мълчалив отказ по искането на Хр.Х., съответно не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност от административния съд.

Управлението на отношенията между детето и родителите след развода не е от компетентността на органите за закрила по глава трета от ЗЗдет, а от компетентността на районния съд /чл.106 и чл.127 от СК/. Искането на Х. детето му- П. да не живее вече при майката, при която то живее, във връзка с предоставяне на нея на упражняването на родителските права с бракоразводното съдебно решение, показва, че е налице спор за родителски права, решаването на какъвто спор е подсъдно на районния съд по настоящия адрес на детето /чл.127 от Семейния кодекс/, а не е от компетентността на административния съд.

Поради това, че не е налице индивидуален административен акт, който да е годен предмет за оспорване, съответно и за съдебен контрол за законосъобразност от страна на административния съд, налице е основанието по чл.159 т.1 от АПК за оставяне на подадената против отказа жалба без разглеждане и за прекратяване на производството по делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.П.Х. против мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /Д”СП”/ гр.Стара Загора по молба вх.№ СМГ/Д-Ст /422/05.07.2017г, подадена в дирекция „СП” гр.Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 376 /2017 г. по описа на Старозагорския административен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: