О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№280 гр. Стара Загора 14.09.2017 год.

Старозагорският административен съд, шести състав в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година:

Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ

при участието на секретаря ...................................., като разгледа адм. дело №415 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от „СИС индустрийс”ООД, ЕИК 040275584 и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Джеймс Баучер”№77, ет.2 и представлявано от управителя Рени Михайлова Стайкова, против писмо изх.№53-00-1287/18.07.2017 год. на Директора на ОПУ - Стара Загора. Видно от жалбата, дружеството жалбоподател, счита, съдържащото с писмото разпореждане за незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалния закон. В жалбата са изложени подробни аргументи за незаконосъобразността на издаденият административен акт.

Ответникът по жалбата – Директора на ОПУ - Стара Загора, не изразява становище относно подадената жалба.

След преценка на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2017 год. жалбоподателят е депозирал искане с вх. №53-00-640 до Директора на ОПУ - Стара Загора /лист 18 от делото/ за преиздаването на разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения на посочените позиции в искането, находящи се на І-5 и ІІ-66. За тези позиции е имало издадени разрешения за специално ползване на пътищата с №183/11.04.2002 год. и 182/10.04.2002 год. При извършената проверка от служители на ОПУ – Стара Загора, е установено, че рекламните съоръжения не са изградени в съответствие с издадените разрешения, като тези обстоятелства са отразени в констативни протоколи с №41 и 42, и двата от 16.05.2017 год. Това е мотивирало Директора на ОПУ Стара Загора да откаже преиздаването на разрешенията за специално ползване на пътищата, като този отказ е обективиран в писмо изх. №53-00-1057/23.06.2017 год. В самото писмо е указано, че същото представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. Същото е изпратено с писмо с обратна разписка и е получено от служител на жалбоподателят на 28.06.2017 год., видно от известието за доставяне /лист 13 от делото/. Няма данни по делото това писмо да е оспорено и такова обстоятелство не се твърди от жалбоподателят. С оспореното в настоящето производство писмо е указана необходимостта от демонтирането на рекламните съоръжения в 30-дневен срок, тъй като същите се експлоатират без надлежни разрешения. Указани са какви са и последствията при неизпълнението на указаните действия, а именно: съоръженията ще бъдат демонтирани за сметка на дружеството и ще му бъде наложена съответната санкция. Ако в срок до един месец последва заплащането на разходи за демонтаж, както и на наложената санкция, същите ще бъдат върнати на собственика им, като при неплащане в този срок, съоръженията ставата собственост на АПИ. Оспореното в настоящето производство писмо е получено от дружеството на 20.07.2017 год., а жалбата е депозирана чрез писмо на 03.08.2017 год. в 16.16 часа, видно от известието за доставяне. Следователно жалбата е депозирана в срок.

При проверка на допустимостта на жалбата съобразно нормата на чл.159 от АПК, съдът намира, че същата е недопустима по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от чл.159, т.1 от АПК едни от предпоставките за възникване и съществуване правото на оспорване, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. Подлежат на съдебно обжалване административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

В конкретния случай, оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.26 от АПК.

За преценката дали един акт носи белезите на индивидуален административен такъв, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, от съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те определят правната същност на акта. В случая съдът приема, че оспореното писмо на Директорът на ОПУ гр.Стара Загора има предупредителен характер, доколкото указва за последиците, които се следват от констатацията за експлоатираните от дружеството – адресат рекламни съоръжения без необходимото за целта по изграждането и експлоатирането им разрешение за специално ползване на пътищата, отправена е покана дружеството да премахне въпросните съоръжения доброволно, а при неизпълнение, че съгласно чл. 57, ал.4 от ЗП, рекламните съоръжения ще бъдат демонтирани за негова сметка и ще му бъде наложена имуществена санкция.

Писмото не обективира разпоредителна част, с която да се отричат или засягат права и законни интереси на дружеството жалбоподател, а единствено констатира липсата на необходимото за упражняване на дейностите по изграждане и експлоатация на рекламните съоръжения в обхвата на пътя разрешение. Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения са дейности, включени в т. нар. "Специално ползване на пътищата" по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал. 1 от с.з. тези дейности подлежат на разрешителен режим, като правото се учредява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Условията, при които се изграждат и експлоатират рекламните съоръжения в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се регламентират в Закона за пътищата, Глава III от Наредбата за специално ползване на пътищата (обн., ДВ, бр. 62 от 13.07.2001 г.) с конститутивни индивидуални административни актове, издавани по реда на чл.26 от ЗП. Такъв акт в случая сочи се, не е налице по отношение на описаните в писмото рекламни съоръжения и този факт е предмет на констатация в писмото, като основание за отправената покана за премахване. Безспорно е също така, че същите са били ползвани в продължение на повече от десет години на валидно правно основание. Правото на "СИС индустрийс"ООД за експлоатация на въпросните рекламни съоръжения е отречено с друг административен акт - писмо изх. №53-00-1057/23.06.2017 год. от Директора на ОПУ – Стара Загора, с което е отказано преиздаването на разрешенията да специалното ползване на пътищата, изразяващо се в експлоатирането на процесните рекламни съоръжения. Именно това писмо, този отказ подлежи на съдебен контрол и изложените в жалбата възражения, касаят законосъобразността на този отказ, но са неотносими към оспореното писмо. Следователно оспореното по делото писмо не съдържа волеизявление, с което първично да се отрича претендирано от дружеството право да експлоатира въпросните рекламно съоръжение, а се съдържа единствено констатация за това.

Спорно е дали писмото, в частта, в която сочи, че "СИС индустрийс"ООД следва да демонтира рекламните съоръжения с конкретно посочени местонахождение и параметри и изградени и експлоатирани от дружеството в нарушение на Закона за пътищата и при липса на необходимото разрешение за дейността, обективира принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗП за нарушение по чл.52, ал.1 и по чл.53, ал.1 освен наложените санкции нарушителят се задължава в определен срок да отстрани последиците от нарушението. Визираната в закона принудителна административна мярка, целяща да бъдат отстранени вредните последици от допуснато административно нарушение е последица от наличието на установено и санкционирано по съответния ред административно нарушение, каквото в случая в не се твърди да е установено и санкционирано, нито се явява установено със самото писмо. Нямаме съставен АУАН и издадено въз основа на него наказателно постановление, т.е. да е безспорно установено административното нарушение, което да бъде преустановено с оспореното писмо. Безспорно органът извършил проверка, е констатирал ползване на републиканската пътна мрежа в нарушение на чл.26, ал. 2, т. 1, б. "б" и "в" ЗП, но този акт не е годен да установи по предвидения в закона ред извършването на нарушение, нито претендира за това. Дали извършеното от "СИС индустрийс"ООД деяние във връзка с въпросните рекламни съоръжения е неправомерно, дали е налице нарушение на установения ред за специално ползване на пътищата, не би могло да се установи чрез оспорване на процесното писмо.

В случая писмото представлява единствено покана от страна на органа към жалбоподателят да извърши нещо доброволно. Ако в дадения срок за доброволно премахване на процесните рекламни съоръжения адресатът не ги премахне, то органът ще пристъпи към премахването им за сметка на дружеството. За да се случи това органът ще следва да издаде нарочен акт, с който да разпореди премахването и който безспорно ще засегне права и законни интереси на жалбоподателя, поради което той ще има право да го оспорва по съдебен ред.

Предвид изложеното съдът намира, че с оспореното писмо не се налага принудителна административна мярка, от него не следва пряка изпълнимост на посоченото действие, т. е. писмото не съдържа принуда, а покана. То поканва адресата да направи нещо -да премахне последиците от неправомерната си дейност, а не го принуждава със силата на държавната принуда. Право на адресата е да прецени дали да извърши доброволно разпореденото или не. Поради това и писмото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че е налице абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство - липсата на подлежащ на оспорване акт. С оглед на горното жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд - гр. Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „СИС индустрийс”ООД, ЕИК 040275584 и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Джеймс Баучeр”№77, ет.2 и представлявано от управителя Рени Михайлова Стайкова, против писмо изх.№53-00-1287/18.07.2017 год. на Директора на ОПУ - Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №415 по описа за 2017 год. на Административен съд гр. Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: