О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                     

  290                                            26.09.2017г.                             град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, ІI състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

           СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар                                                                                                  

и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от съдия   Галина Динкова  административно дело № 427 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 

            Производството по делото е образувано по жалба на Е.К.Х. *** против „мълчалив отказ”  на Кмета на Община Казанлък по жалба вх.№ 94-Е-122-1/27.06.2017г, подадена от Е.К.Х..

            В жалбата се твърди, че  Х. не бил уведомен за изричното произнасяне на Кмета на община Казанлък по негова жалба с вх.№ 94-Е-122-1/27.06.2017г. Твърди че на 26.06.2017г, около 12ч паркирал личния си автомобил рег.№ СТ0873 ВН на паркинга зад Общински исторически музей „Искра” гр.Казанлък, където нямало нито очертаване на паркоместата, нито обозначаване върху терена за запазени места. Имало само табела „разрешено за 8 места служители на съдебната система”. Нямало поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ, че е възможно принудително преместване на паркирано пътно превозно средство. След като приключил работния ден потърсил автомобила си, но не го открил на паркинга, тъй като бил откаран на наказателен паркинг. Наложена му била глоба в размер 50лв, след заплащане на която автомобила бил освободен. Счита че не е извършил нарушение, поради което подал жалба вх.№ 94-Е-122-1/27.06.2017г до кмета на община Казанлък, непроизнасянето по която счита че съставлява мълчалив отказ. Иска отмяната му и отмяна на наложените му глоби — в размер на 50 лв. по чл.31, т.4 от Наредба №4 и в размер на 1лв. за престой, съгласно чл.44а, ал.5 от Наредба №26, и двете на Общински съвет Казанлък.

 

            По делото е постъпила административната преписка, от доказателствата по която се установява следното:

 

            На 26.06.2017г. по разпореждане на Димитър Банчев, главен специалист „Контрол кратковременно паркиране” при Община Казанлък е репатрирано МПС с ДКН СТ 0873 ВН /собственост на  Е.К.Х., жалбоподател по делото/ от мястото на паркирането му - на паркинга между съда и музея в гр. Казанлък.

            На същата дата Х. *** сумата от 50 лв. - за платен паркинг, видно от фискален бон №0001793 от 26.06.2017г и 1 лв.-такса  „Н 26, 44а, ал.5”, видно от фискален бон №0001793 от 26.06.2017г /л.10/.

            С жалба вх.№ 94-Е-122-1 от 27.06.2017г. до Кмета на община Казанлък Е.Х. е обжалвал „глоба от 50.00 лв за нарушение „паркиране”, като е изложил съображения защо счита, че е неправилно санкциониран.

            На 02.08.2017г. Х. е подал жалба до Административен съд Стара Загора като твърди, че бил санкциониран на 26.06.2017г.  с принудително преместване на личния му автомобил, подал на 27.06.2017г. жалба вх.№ 94-Е-122-1 в Центъра за административно обслужване в общината срещу „наложената ми глоба от 50.00лв”, но не получил отговор и се обръща за съдействие към съда за възстановяване на сумата от 50.00лв. 

            Във връзка с дадени от съда указания да отстрани нередовностите в жалбата по отношение на нейния предмет, вкл.чрез посочване оспорва ли принудителната административна мярка „принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” и в какво се състои искането до съда, Е.Х. е уточнил с жалба вх.№ 3417/11.08.2017г. че оспорва „мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък” по негова жалба вх.№ 94-Е-122-1 от 27.06.2017г и иска да се отменят наложените му с фиш административни наказания - глоби в размер на 50 лв по чл.31 т.4 от Наредба №4 и в размер на 1 лв за престой съгласно чл.44а ал.5 от Наредба №26 на ОбС Казанлък.

            С Решение № 1387/23.08.2017г Кметът на община Казанлък се е произнесъл по подадената от Х. жалба вх.№ 94-Е-122-1, като след като я е разгледал по същество, е постановил, че потвърждава репатрирането на МПС, разпоредено от специализиран конотролен орган и разпорежда сумата, заплатена от жалбоподателя Е.Х. да не бъде възстановена на лицето.

При така установените факти и обстоятелства, съдът намира че подадената от Е.Х. жалба против отказ на Кмета на Община Казанлък по  жалба вх.№ 94-Е-122-1/27.06.2017г, е процесуално недопустима, както са недопустими и отправените към съда искания, по следните съображения: 

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване правото на оспорване, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. Това са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на индивидуален административен акт в т.ч. за извършване на административна услуга и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който  органът е бил сезиран и има правомощие да издаде съответния административен акт. Само липсата на волеизявление по направено искане за издаване на индивидуален административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание, т.е само тогава непроизнасянето представлява мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

В случая не е формиран мълчалив отказ на Кмета на община Казанлък по жалба с вх.№ 94-Е-122-1 от 27.06.2017г. Подаването на жалба е процесуално действие, с което се упражнява правото на защита, а не субективно право на индивидуален административен акт. Визираната жалба, подадена от Х. също  не съдържа искане за издаване на индивидуален административен акт, а съдържа оспорване на наложената глоба от 50.00 лв за нарушение „паркиране” /”считам, че неправилно и незаконосъобразно съм санкциониран”/. Доколкото с жалбата с вх.№ 94-Е-122-1 от 27.06.2017г. Е.Х. *** с искане за издаване на индивидуален административен акт,  то непроизнасянето в срок по нея не съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК. Непроизнасянето на горестоящия орган по подадената до него жалба по административен ред не представлява „мълчалив отказ”. В случая на непроизнасяне, на оспорване съгласно чл.145, ал.1, т.1 от АПК  би подлежал първоначалния административен акт. Актът на по-горестоящия административен орган подлежи на обжалване само когато с него е отменен или изменен оспорения по административен ред първоначален акт и въпросът е разрешен по същество /чл.98 ал.2 и чл.145 ал.1 т.2 от АПК/. Актът, с който жалбата се отхвърля, съответно и непроизнасянето на административния орган в качеството му на контролен орган по подадената по административен ред жалба, не е индивидуален административен акт, а контролен акт. Характер на контролен акт има и Решение № 1387/23.08.2017г. с което Кметът на община Казанлък, се е произнесъл по подадената от Х. жалба вх.№ 94-Е-122-1 от 27.06.2017г, като е потвърдил репатрирането на МПС, разпоредено от специализиран контролен орган и е разпоредил сумата, заплатена от жалбоподателя Е.Х. да не бъде възстановена на лицето. На съдебен контрол в подобни случаи би подлежал първоначалния индивидуален административен акт /чл.98, ал.2, изр.второ от АПК/.  Макар Х. да изразява в жалбата си несъгласие със санкционирането, не може категорично да се приеме, че предмет на жалбата му е принудителната административна мярка, тъй като по принцип  мярката по чл. 171, т. 5 от Закона за движение по пътищата няма санкционен характер - прилага се /а не се „налага”/ и е без оглед на вината. Поради изложеното, жалбата на Х. против мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък по негова жалба с вх.№ 94-Е-122-1 от 27.06.2017г, е без предмет и  като недопустима по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, следва да се остави без разглеждане.

Следва да се уточни още, че е извън правомощията на административния съд  да осъществява контрол върху глоби, с оглед на което са недопустими исканията за отмяна на наложени на Х. такива. Твърди се наложени глоби в размер на 50 лв по чл.31 т.4 от Наредба №4 и в размер на 1 лв за престой съгласно чл.44а ал.5 от Наредба №26 на ОбС Казанлък, но сумите в размер 50 лв и 1лв, заплатени от Х. на 26.06.2017г, видно от представените фискални бонове нямат характер на глоби, а са такси. Същите са събрани  на основание приложена спрямо лек автомобил рег.№ СТ0873 ВН  принудителната административна мярка — „принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” по разпореждане от 26.06.2017г /чл.171 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата/.  Х. би могъл да претендира възстановяване на тези разходи в случай на отмяна или обявяване за нищожна на принудителната административна мярка, последица от която е събирането им, тъй като именно тази мярка представлява индивидуален административен акт.

С оглед на изложеното, следва да се оставят без разглеждане жалбата на Х. против мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък по жалба с вх.№ 94-Е-122-1 от 27.06.2017г  и исканията за отмяна  на наложените на Х. глоби в размер на 50 лв по чл.31 т.4 от Наредба №4 и в размер на 1 лв за престой съгласно чл.44а ал.5 от Наредба №26 на ОбС Казанлък, а образуваното съдебно производство - да се прекрати.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на Е.К.Х. *** против отказ  на Кмета на Община Казанлък по  жалба вх.№ 94-Е-122-1/27.06.2017г, подадена от Е.К.Х., като процесуално недопустима.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  исканията на Е.К.Х. *** за отмяна на наложени му глоби - в размер на 50 лв. по чл.31, т.4 от Наредба №4 и в размер на 1лв. за престой, съгласно чл.44а ал.5 от Наредба №26, двете на Общински съвет Казанлък.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 427/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

           

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: