О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 278
13.09.2017г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в
закрито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар и с участието
на прокурора
като
разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 449 по описа за 2017г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено
при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната
допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки
/по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност. А това са административните
актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени
от приложното поле на действие на АПК респ. с изрична нормативна разпоредба по
отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол
за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода
на нейното осъществяване актове.
Актовете за гражданско състояние /акт за раждане, акт
за сключване на граждански брак и акт за
смърт/, по дефиницията на чл.2, ал.2 от Закона за гражданската регистрация
/ЗГР/, са официални писмени удостоверителни документи, в които по предвидения в
закона ред се регистрират събитията раждане, брак и смърт. Актовете за
гражданско състояние се съставят от длъжностните лица по гражданското състояние
в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията, които след
като констатират съобразно разписаните в закона общи и специални правила,
наличието на определени факти, материализират чрез удостоверителното си
изявление настъпването им (чл.37, ал.1 от ЗГР) т.е. съставянето на акта е
непосредствена последица от констатацията от страна на длъжностното лице по
гражданско състояние на настъпилото събитие, без то да прави отделно
волеизявление за съставянето на документа. Съгласно
чл.34, ал.2 от ЗГР актовете за гражданско състояние, съставени по установения в
закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на
тяхната неистинност. Аналогична е била и нормативната регламентация относно актовете
за гражданско състояние, определяща ги като официални свидетелстващи документи с
материална доказателствена сила за удостоверените с тях данни, действала към
момента на съставянето на Акт за раждане № 868/ 26.06.1981г. и на извършеното
на 21.04.1983г. допълнение в акта (чл. 23 и сл. от Наредбата за гражданско
състояние, отм.).
Съгласно разпоредбите на чл.21, ал.2 и ал.3 от АПК,
индивидуални административни актове са волеизявлението, с което се декларират
или констатират вече възникнали права или задължения и волеизявлението за
издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. С оглед
посоченото по - горе легално определение на актовете за гражданско състояние като официални писмени документи, съставени
на формуляри по установен образец след констатация на настъпилото събитие, на
които документи законът придава материална доказателствена сила на отразените в
тях данни до доказване на неистинността им, следва извода, че актовете за
гражданско състояние по своята правна същност, характера на обективираното
удостоверително изявление и съдържанието на правните последици, не
представляват индивидуални административни актове. Подписването на акта за гражданско
състояние от длъжностното лице по гражданско състояние, не представлява нито
изрично, нито изразено с конклудентни действия волеизявление за съставянето на
документа, отделно от обективираното в акта удостоверително изявление за
съответното събитие и отразените данни т.е не е волеизявление за издаването на
документ, удостоверяващ факти с правно значение, нито такова за деклариране или
констатиране на вече възникнали права или задължения и съответно няма
характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Възможност за съдебно
обжалване на актовете за гражданско състояние не е предвидена и в специалния
закон – Закона за гражданската регистрация - изрично препращане към оспорване
по реда на АПК е налице единствено в разпоредбите на чл.19а, чл.92, ал.12 и
чл.107 от ЗГР, които разпоредби обаче не визират оспорване на акт за гражданско състояние.
С оглед на което и предвид разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС по
тълк. дело № 1/2016г., съдът приема, че Акт за раждане № 868/ 26.06.1981г.,
вкл. и направеното на 21.04.1983г. в акта допълнение, не подлежи на съдебно оспорване
по реда на АПК.
В случая, по същество с подадената от Н.К. жалба се
оспорва удостовереното с направеното допълване на документа гражданство на
лицето, като се твърди, че вписаното не отговаря на действителното фактическо и
правно положение, с цел да се отрече материалната доказателствена сила на акта
за раждане като официален удостоверителен документ за отразените в него данни
за гражданството. Съдебна проверка относно верността на вписаните в акта за
гражданско състояние данни обаче може да се осъществи само при инициирано от заинтересованото
лице оспорване на документа по съответния ред, с цел оборване на неговото обвързващо
по силата на законовата презумпция удостоверително действие и опровергаване че
фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както
се твърди в документа. Възможността да бъде установено по съдебен ред, че
вписаните данни в съответния акт за гражданско състояние, са неверни, е
предвидена в чл.38, ал.4 от ЗГР, като съгласно чл.73 от ЗГР промяна в данните
за гражданско състояние на лицата в
съставените актове за гражданско
състояние се извършва по съдебен или административен ред. Понятието „данни” е
дефинирано в чл.2 от Закона за личните данни и Директива 95/46/ЕО на ЕП и на
Съвета като -"всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е
идентифицирано или може да бъде идентифицирано". Неверни са данните, които
не отговарят на действителното фактическо положение. В случая на практика жалбоподателката
въвежда твърдение, че вписаните в Акт за раждане № 868/ 26.06.1981г., чрез
направеното на 21.04.1983г. допълнение на акта относно нейното гражданство, са
неверни, като търсената от съда защита се свързва с установяване на факт от
гражданскоправен характер (съгласно чл.1, ал.3 от ЗГР гражданството е елемент
от данните, които индивидуализират лицето и го отличават от другите лица в
обществото и семейството му в качеството на носител на субективни права). Доколкото
с обжалването се цели оспорване съдържанието на официален свидетелстващ
документ досежно удостоверените в него данни, което е извън предметния обхват
на съдебния контрол по реда на АПК и на определените в чл.128 от АПК като
подведомствени на административните съдилища дела, истинността на вписаните
данни в акта за гражданско състояние,
законово определен като официален документ, подлежи на установяване чрез
предявяване на иск по чл.124, ал.4, изр. първо от ГПК, а не чрез оспорване на
съдържащото се в него удостоверително изявление на длъжностното лице по
гражданското състояние или по пътя на исковата защита по реда на чл.128, ал.1,
т.9 от АПК, касаеща установяване неистинността на административни актове по
АПК. В исковото производство по реда на ГПК със сила на пресъдено нещо подлежи
на установяване както автентичността, така и верността на документа -
съставянето му от длъжностно лице в кръга на дадените му правомощия, по
установените от специалния закон форма и ред, при което ще бъде потвърдена или
отречена придадената му от закона материална доказателствена сила.
Предвид изложеното съдът намира че оспорването, като
направено против акт, който не подлежи
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално
недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от
АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.В.К.
/Маргаритова/, подадена чрез пълномощника й адв. Николай Владимиров Вълков от
АК – София, против направено на 21.04.1983г. допълнение относно гражданството
на лицето в Акт за раждане № 868/ 26.06.1981г., издаден от длъжностно лице по
гражданското състояние при Общински народен съвет Стара Загора, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 449/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: