О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 315 17.10.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 498 по описа за

2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.198, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ .

Образувано е по жалба на И.С.С., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора, против мълчалив отказ на Началника на Затвора – Стара Загора да се произнесе по подадена от И.С. молба вх. № 109/ 21.08.2017г. за издаване на заповед относно продължаване изтърпяването на наложеното му наказанието „доживотен затвор” при специален режим. Жалбоподателят твърди, че по направеното от него искане не е получил заповед във връзка с основанията за продължаване задържането му при специален режим в изолация вече над двадесет години. Поддържа, че доколкото с новата разпоредба на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС /ДВ бр.13 от 2017г./, е предвидено, че след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, непроизнасянето на Началника на Затвора – Стара Загора в 7-дневен срок от получаване на подадената от И.С. молба вх. № 109/ 21.08.2017г. релевира формиран мълчалив отказ за издаване на заповед по чл. 198 от ЗИНЗС. Направено е искане оспореният мълчалив отказ да бъде отменен, като бъде задължен Началникът на Затвора – Стара Загора да издаде заповед относно продължаване изтърпяването на наложеното на И.С. наказание „доживотен затвор” при специален режим.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна не е спорно, че жалбоподателят в настоящото производство - И.С.С., изтърпява наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора, при специален режим. С молба вх. № 109/ 21.08.2017г. до Началника на Затвора – Стара Загора, И.С. е направил искане „да бъде издадена заповед, с която по смисъла на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС да се произнесе относно продължаване изтърпяването на наложеното му наказанието „доживотен затвор” при „специален режим”, като му бъде връчен екземпляр от заповедта, с оглед възможността да оспори същата при наличие на основание за това.

По молбата е изготвена Докладна записка от ИСДВР Николай Николов – инспектор на II ЗПС – доживотно осъдени при Затвора – Стара Загора. Посочено е, че в ЗИНЗС не е регламентирано подаване на молби от лишените от свобода за замяна на режима, като относно режима на И.С. има произнасяне на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС /отм./ на проведеното на 06.02.2017г. заседание, поради което произнасянето по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС би следвало да е преди 06.02.2018г.

По делото е представено извлечение от Протокол № 1/ 06.02.2017г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС, за разгледаните предложения по чл.74, ал.1, т.1 от ЗИНЗС за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек, видно от който И.С.С. е сред лишените от свобода – IIг коридор, които са изтърпели определения срок от наказанието си и формално са придобили право, но не се предлагат за замяна на режима в по-лек към 06.02.2017г., при изложени мотиви за отказа.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че подадената от И.С. жалба против мълчалив отказ на Началника на Затвора – Стара Загора да се произнесе по подадена от И.С. молба вх. № 109/ 21.08.2017г. за издаване на заповед по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС относно продължаване изтърпяването на наложеното му наказанието „доживотен затвор” при специален режим, е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от тези процесуални предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

Съгласно чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на индивидуален административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния административен акт, като само в този случай непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

В случая съдът приема, че не е налице формиран мълчалив отказ на Началника на Затвора – Стара Загора по направеното от И.С. искане, обективирано в подадена от лишения от свобода молба вх. № 109/ 21.08.2017г., като съображенията за това са следните:

По посоченото искане на И.С. да бъде издадена заповед, „с която по смисъла на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС” Началникът на Затвора – Стара Загора да се произнесе относно продължаване изтърпяването на наложеното на С. наказание „доживотен затвор” при „специален режим””, не се следва издаване на заповед по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, нито на друг акт с характер на индивидуален административен такъв по см. на чл.21 ал.1 - ал.4 от АПК, съответно не може да се формира мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт. Това е така, тъй като на първо място не е налице нормативно предвидено за Началника на затвора задължение да се произнася по подадени молби от лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”, за издаване на заповед по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС. Законовата регламентация сочи, че при упражняване на правомощието по чл.198 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.) за произнасяне със заповед относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим, както в хипотезата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, така и по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, началникът на съответния затвор действа служебно т.е това произнасяне не е обусловено от сезиране на компетентния административен орган, нито е обвързано от действията, които се иска да бъдат предприети; нито органът е длъжен да издаде искания индивидуален административен акт. Задължението за произнасяне с мотивирана заповед относно продължаването на специалния режим по отношение на осъдения възниква по силата на закона и при наличието на предвидените в закона предпоставки. В този смисъл подлежащ на съдебно обжалване мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт - заповед по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС би бил налице, когато са се осъществили фактите, с настъпването на които хипотезата на правна норма свързва възникване на задължение за административния орган да издаде акт с определено от закона съдържание и такъв акт не бъде постановен.

В случая от представеното извлечение от Протокол № 1/ 06.02.2017г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС, за разгледаните предложения по чл.74, ал.1, т.1 от ЗИНЗС за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек, е видно, че е налице произнасяне относно продължаване на първоначално определения специален режим по отношение на осъдения на „доживотен затвор” И.С., съобразно действащата към този момент законова регламентация по чл.73 и чл.74 във вр. с чл.198 от ЗИНЗС. Жалбоподателят И.С. е сред лишените от свобода – IIг коридор, за които Комисията по чл.73 от ЗИНЗС е приела, че макар лицето да е изтърпяло определения срок от наказанието си и формално е придобило право, не се предлага за замяна на режима в по-лек към 06.02.2017г., при изложени мотиви за отказа. С оглед на което и при прилагане на новата нормативна уредба по чл.198 от ЗИНЗС следва извода, че за Началника на Затвора – Стара Загора съществува задължение по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС за периодично произнасяне относно продължаването на изтърпяването на наказанието от И.С. при специален режим, което произнасяне следва да бъде направено не по-късно от една година от предходното произнасяне /в случая не по-късно от 06.02.2018г./. Нито към датата на подаване на молба вх. № 109/ 21.08.2017г. с направено от И.С. искане до Началника на Затвора – Стара Загора да бъде издадена заповед, с която по смисъла на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС да се произнесе относно продължаване изтърпяването на наложеното му наказанието „доживотен затвор” при специален режим, нито към датата на подаване на жалбата до Административен съд – Стара Загора, нито към настоящия момент, е изтекъл максимално допустимия едногодишен срок от предходното произнасяне /на 06.02.2017г./, в който срок Началникът на Затвора – Стара Загора е длъжен да се произнесе относно продължаването на изтърпяването на наказанието от И.С. при специален режим.

Следователно по подадената от И.С. молба за издаване на заповед по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС относно продължаване изтърпяването на наложеното му наказанието „доживотен затвор” при специален режим, не е възникнало задължение за Началника на Затвора – Стара Загора за издаване на индивидуален административен акт и доколкото не е изтекъл предвидения в закона срок за периодично произнасяне на органа относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим с издаването на заповед по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, не е налице и формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. С оглед на което жалбата против мълчалив отказ на Началника на Затвора – Стара Загора да се произнесе по подадена от И.С. молба вх. № 109/ 21.08.2017г. се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.С.С., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора, против мълчалив отказ на Началника на Затвора – Стара Загора да се произнесе по подадена от И.С. молба вх. № 109/ 21.08.2017г. за издаване на заповед по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС относно продължаване изтърпяването на наложеното му наказанието „доживотен затвор” при специален режим, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 498/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: